АСТА погребана, завинаги. Демокрация, здравей!

Европейският парламент отхвърли споразумението за защита на интелектуалната собственост АСТА с 478 гласа при 39 „против“, погребвайки го по този начин за Европа.


Вотът в Страсбург днес стана възможен, след като опозицията на десните групи на Европейската народна партия (ЕНП) и консерваторите беше сломена и искането им ЕС да изчака още 2 г., докато се произнесе Европейският съд в Люксембург, беше отхвърлено.

"АСТА беше отхвърлена от 5 парламентарни комисии и продължаваше да съществува, само защото беше поставена на командно дишане от ЕНП. Време е да я погребем и да продължим нататък", заяви докладчикът на Европейския парламент Дейвид Мартин.

Християндемократите от ЕНП внесоха в зала искане за връщане на ратификацията в комисиите, което също беше отхвърлено. Веднага след вота Европейската комисия, която сезира съда за АСТА, обяви, че няма да изтегли иска си и че държи магистратите да кажат дали споразумението нарушава Хартата на основните свободи, която е част от Лисабонския договор.

Брюксел се надява след положително решение на съда да внесе отново АСТА за ратификация в парламента, което вероятно ще стане след изборите през 2014 г., когато депутатския състав ще е различен.

По силата на договора Европейският парламент се произнася последен по ратификацията на международни споразумения и без съгласието му те не могат да влязат в сила.

Всички парламентарни комисии, на които АСТА беше разпределена за мнение, я отхвърлиха. Междувременно в Европейския парламент беше внесена подписка от близо 2,5 млн. граждани срещу споразумението. Основните мотиви срещу него бяха, че заради неяснотата на текстовете е възможно ограничаване на свободата на интернет, сурови санкции за теглене на файлове за лично ползване, както и превръщането на интернет в платена услуга заради по-големите разходи на доставчиците, които трябваше да следят да не се сваля съдържание с авторски права.

Европейският парламент отправи множество упреци към Европейската комисия, която водеше преговорите от името на ЕС, за тайно водене на преговорите и задкулисни уговорки. В последния момент Еврокомисията предложи да уточни в наредба неясните текстове и се отказа да иска от доставчиците да следят какво правят потребителите в мрежата, но парламентът отхвърли сделката.

Сега всяка от 22-те европейски държави, които подписаха АСТА, включително България, трябва да решат дали самостоятелно да продължат да бъдат част от договора. Съдържанието на АСТА обаче няма да бъде част от европейското право и така те ще се задължат с ангажименти, които другите няма да спазват. България и останалите 21 държави замразиха ратификациите в националните си парламенти в очакването на решението на Страсбург.

Източник dnes.bg

Странно! ЕП призова ЕК да не отхвърля АСТА

Европейската комисия призова европейските депутати да не отхвърлят международното споразумение за борба с фалшификатите АСТА на днешното им гласуване, предаде Франс прес.


"Няма нищо, което да предизвиква опасения в този текст. АСТА не е посегателство над свободите ни, а защита на начина ни на живот", заяви европейският комисар за търговията Карел Де Гухт по време на дебатите в Страсбург снощи.

"Гласуване против АСТА ще навреди на защитата на интелектуалната собственост в цял свят", добави той и подчерта, че не съществува алтернативен проект, който в кратки срокове да замени това споразумение.

Днес европейските депутати ще се произнесат от 10.30 ч. по Гринуич за бъдещето на силно оспорвания текст, който си поставя за цел да се бори срещу фалшификациите в широкия смисъл на думата - от лекарствата и други стоки до незаконното сваляне на файлове в интернет.

Твърде вероятно е споразумението АСТА да бъде отхвърлено, защото вече пет комисии на ЕП вече гласуваха против него през последните седмици, припомня АФП.

Левицата, зелените и повечето либерали изтъкнаха "опасното естество" на текста, например защото би разрешил на интернет доставчиците, под претекста за борбата срещу нелегалното свалянена файлове, да дават на правоносители IP адресите на заподозрени интернет потребители.

"Не е работа на интернет доставчиците да са интернет полиция, това е много опасно", заяви докладчикът по текста британският лейбърист Дейвид Мартин, който призова да се отхвърли споразумението.

Консерваторите призоваха да се отложи гласуването, за да има време Европейският съд, който бе сезиран от Европейската комисия, да се произнесе дали споразумението АСТА е съвместимо с европейските договори. Молбата за отлагане ще се разгледа днес точно преди гласуването, но е малко вероятно да бъде приета.

Споразумението АСТА бе подписано на 26 януари в Токио от 22 от 27-те страни на ЕС, както и от САЩ, Япония, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея, Швейцария, Мексико и Мароко.

Източник dnes.bg

Карел де Гухт: Свалянето от интернет е кражбата

Свалянето на песен от интернет е като кражбата на ябълка, заяви комисарят по търговията на ЕС Карел де Гухт в Европейския парламент по време обсъждане за Търговското споразумение срещу фалшификатите (АCТА) в Брюксел. Европарламентът трябва да ратифицира споразумението от името на ЕС и да организира серия от дебати преди решаващото гласуване.

„Няма морална разлика между свалянето на файлове и физическата кражба", заяви еврокомисарят. Според него защитата на интелектуалната собственост е също толкова важна, колкото правото на информация. От правна гледна точка интелектуалната собственост е като всяка друга и използването й без разрешението на собственика е незаконно, каза комисарят, който е юрист по образование.

Де Гухт, който от 2009 г. води преговорите по споразумението от името на ЕС, защити АCТА, настоявайки, че тя няма да доведе до промяна на съществуващото вече в Европа законодателство за защита на интелектуалната собственост, но чувствително ще подобри защитата на европейските стоки и патенти по света. Той увери, че действията, които в момента не се смятат за престъпление, няма да бъдат криминализирани и че свалянето на файлове с нетърговска цел няма да се преследва, ако вече не е част от вътрешното законодателство на европейска страна членка.

Еврокомисарят заяви, че уличните протести против АCТА "в най-студените зимни дни, ни дават кураж, че хората могат да се обединяват около каузи", но "протестите не са единственият начин да се прави демокрация". Според него дебатът по АCТА страда от невярната информация, която се дава на гражданите, че ще последват ограничаване на свободи и на интернет. Комисарят отхвърли твърденията, че доставчиците на интернет ще бъдат заставяни да следят трафика в мрежата, че ще се претърсват лаптопите на гражданите и че търговските компании ще получат по-лесен достъп до личните данни на потребителите.
Европейската комисия поиска преди няколко дни Европейският съд да разтълкува дали споразумението не накърнява европейските ценности и свободи. 37 страни, включително България, вече са подписали споразумението, включително Еврокомисията. Европейският парламент трябва да ратифицира споразумението от името на ЕС, отделно страните, които са го подписали, трябва да го предложат за одобрение на своите депутати, преди то да влезе в сила.

Евродепутатите изслушаха двама университетски професори - Майкъл Гейст от Университета в Отава и Кристоф Гейгер от Университета в Страсбург. Първият предупреди, че малките държави, присъединили се към АСТА ще бъдат подложени на по-интензивен натиск от звукозаписните компании да засилят преследването срещу фалшификатите и онлайн пиратството. Проф. Гейгер посочи, че ефектът от новия договор може да е спорен, тъй като най-големите производители на подправени стоки като Китай, Индия и Египет, не са страна по АCТА. Дебатът се състоя само ден, след като в Европейския парламент беше внесена петиция от над 2,4 млн. подписа срещу ратификацията на споразумението.

Източник dnes.bg

Меглена Кунева категорично отрича да има нещо общо с ACTA

Председателят на сдружение "България на гражданите" Меглена Кунева категорично отрече да е участвала в преговорите по търговското споразумение за борба с фалшификациите АСТА, което разбуни духовете и предизвика протести в цяла Европа.

По повод публикациите от последните дни първият ни еврокомисар коментира във Facebook атаките срещу нея.

"Реставрирам тройната коалиция, открадвам партията на Слави Бинев и се подписвам под АСТА според хора, с които се наложи да работя в част от кампанията ми за президент. Очаквам утре да прочета с колко деца закусвам сутрин", пише Кунева.

Според нея генерирането на енергия в нейното сдружение "уплаши бъдещите коалиционни партньори - ГЕРБ и БСП", и фабриката за компромати заработи отново с пълна сила.

"Безкрайно съм възмутена от поредните лъжи по мой адрес с ясна цел - подмяна на отговорността за поставянето на подписа от българското правителство под споразумението АСТА. Категорично заявявам, че никога не съм участвала и не съм имала отношение към преговорите по АСТА, нито в качеството си на български еврокомисар, нито след това", допълва Кунева.

"Интернет е свободно пространство и трябва да остане такова. Всички действия, които могат да доведат до увреждане на фундаментални човешки права и свободи, трябва да бъдат изключително внимателно обмисляни, за да не се допусне това", категорична е председателят на сдружение "България на гражданите".

Справка в интернет страницата на Европейската комисия показва, че в периода на най-интензивните преговори - януари - октомври месец 2010-та година, когато са изготвяни и договаряни текстове по АСТА, българското правителство нито веднъж не е изразило позиция.

Колежът на комисарите е разглеждал Споразумението през юни 2011-та година и никога преди това. Еврокомисарите са обсъждали темата повторно и през октомври 2011-та година, но отново позиция на България - няма.

"Българското правителство не само не проявява интерес към преговорите по АСТА, но както се вижда и от начина за присъединяване към Споразумението, дори и не намира за необходимо да обсъжда темата", смята Кунева.

"Трябва да е ясно, че евентуалното оттегляне на подписа на България ще е единствено и само заради ясно изразената негативна реакция на интернет потребителите и под страх от поредно освиркване", заявяват още от Сдружението.

По думите на Кунева много преди споразумението АСТА да е било на дневен ред, тя последователно и категорично е защитавала правата на потребителите.

Именно в качеството си на комисар тя успяла да извоюва включването на дефиницията "интернет потребител" в цялостната Стратегия на потребителите в ЕС.

"У нас протестите по АСТА са срещу следенето в интернет, нарушаването на личната неприкосновеност и липсата на диалог с правителството, което си позволява да взима важни решения без открит публичен дебат и диалог с обществото. Атаките срещу мен идват на фона на тежките критики от ЕК в Доклада по правосъдие и вътрешен ред и разбира се, часове след многохилядната демонстрация под прозорците на властта в София", коментира Кунева.

"Явно поръчителите на материала се опитват да убият с един куршум три заека, но всъщност се прострелват в крака", допълва още Меглена Кунева.

"Всичко това обаче ми дава още по-голяма увереност в смисъла от "България на гражданите". Очевидно будим страхове, с което си обяснявам и въвличане на името ми в неизвестни за мен проекти и коалиционни сценарии", заключава председателят на сдружение "България на гражданите".

Източник dnes.bg

ГЕРБ предлагат подписването на АСТА да е с резерви

ГЕРБ ще настояват Народното събрание да ратифицира с резерви международното търговско споразумение за борба с фалшификациите АСТА.

Управляващите предлагат в частта за интернет доставките да бъде записано, че има резерви и ще се прилага действащото в момента българско законодателство.

След като тихомълком страната ни подписа в края на миналата седмица документа, това доведе до остри реакции на опозицията и на обществото.

Днес обаче на среща при премиера Борисов представители на IT-сектора, доставчици на интернет услуги и депутати от ГЕРБ постигнаха споразумение около документ преди неговата ратификация в парламента.

"Законодателството в частта за интернет доставките категорично няма да се променя и това ще бъде отстоявано от ПГ на ГЕРБ при ратифициране на търговското споразумение. Когато ратифицираме конкретните текстове, засягащи интернет, ще запишем, че има резерви и българското законодателство няма да се променя", заяви зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов, който също участвал в разговорите.

АСТА се изготвя повече от три години по инициатива на развлекателната индустрия. Споразумението предлага засилено международно сътрудничество, с което да се създадат законови стандарти за опазване правата на интелектуалната собственост. С две думи - ограничаване действията на интернет пиратството. Според редица експерти обаче споразумението се превръща в изключителен инструмент за контрол и тотален надзор върху интернет.

Сериозно притеснение идва и от задължението доставчиците на интернет да докладват каква информация се обменя в мрежата, независимо дали се отнася за музика, филми, книги или други данни, които са обект на авторски права.

"За жалост, всички политически сили се опитват на гърба на управляващите всеки един случай да го употребяват политически и да нападат, както и във връзка с АСТА – веднага се опитаха да нападнат МВР, че едва ли не Цветанов щял да влиза във всеки един дом и т.н. Вече се злоупотребява с трибуната на Народното събрание", възмути се Валентин Николов.

Една от основните критики срещу споразумението беше, че то е подписано, без да е минало широко обществено обсъждане.

Вчера икономическият министър Трайчо Трайков пък обясни, че положеният подпис не е окончателен, а под условие.

По думите му подписът на страната ни под АСТА е със "симпатично" мастило и ако не го повторим до март 2013 година, то той изчезва.

Източник dnes.bg

Парламентарната опозиция против споразумението АСТА

Парламентарната опозиция се обяви против ратификацията на споразумението АСТА срещу фалшифицирането в интернет, подписано тайно миналата седмица в Токио от българския посланик, пише в. "Сега". ДПС, СДС и "Атака" призоваха премиера и правителството незабавно да оттеглят подписа си под споразумението.

"Дума" предупреждава за масови протести срещу ограниченията за торент сайтовете. Само за два дни в социалните мрежи 9000 души категорично заявяват готовност за шествия и митинги. Други 2600 казват, че може би също ще се включат в протестите, които за момента се планират на 11 февруари в София.

Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак, или в Саудитска Арабия, съобщава в интервю за "24 часа" министърът на външните работи Николай Младенов. "В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя", заявява Младенов и допълва: "Потенциалът за страната ни е огромен - в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България."

В отговор на въпрос министърът коментира и предстоящата визита на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън: "Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ - както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна."

В интервю за "Стандарт" Алекс Алексиев, научен сътрудник в института "Хъдсън", заявява, че не можем да очакваме особено много от тази визита. "Идването до България, вероятно само за няколко часа, е по-скоро куртоазна визита, което не значи, че е без значение. Винаги когато държавният секретар на Америка посещава една малка държава, това е важно събитие. Какви теми ще бъдат засегнати, не мога да ви кажа, но е логично да се предположи, че те ще включат НАТО, проблемите на еврозоната, Евросъюза, както и специфичните проблеми на региона. Енергийната тематика сигурно ще бъде част от разговорите най-малко поради това, че в Америка след речта на Обама, в която той обеща пълна подкрепа за развитието на всички енергийни ресурси, включително шистовия газ, енергетиката става централна политическа тема", отбелязва Алексиев.

Двадесет и пет страни от Европейския съюз, включително България, ще подпишат през март пакт за балансирани бюджети и таван на публичния дълг. Това е водещият икономически акцент в днешния печат. Извън междуправителственото споразумение засега остават Обединеното кралство и Чехия. Освен текста на пакта, държавните и правителствените ръководители от ЕС приеха и договор за постоянен европейски спасителен фонд - Европейски механизъм за стабилност - който трябва да влезе в сила през юли тази година, уточнява "Труд".

Премиерът Бойко Борисов размаха пръст на Холандия заради бариерата, която постави пред България и Румъния за влизане в Шенген, пише "Монитор". Това стана по време на извънредното заседание на европейските лидери за пакта за финансова стабилност на ЕС в Брюксел в понеделник вечер. Пред Европейския съвет българският премиер изтъкнал, че Холандия е създала лош прецедент, който ще има много тежки последствия оттук нататък за Европейския съюз като цяло при вземането на каквито и да било решения.

"Ако Берлин и Париж подхванат нашите 10 процента..." е озаглавен анализът в "24 часа". Подкрепяйки фискалния пакт, българското правителство показва ангажимент за разумна бюджетна политика, но все още не виждаме ангажимент за важните реформи, подчертава авторът на текста Светла Костадинова. "Истинската пенсионна реформа не е започната вече трета година от този мандат, здравната дори не е обсъждана по същество, а административната се изчерпва със закриването на няколко структури /е-правителство едва сега се задвижи/. Без реформи дори и фискалният пакт на европейско ниво няма да ни направи по-богати и конкурентни. Все пак той е добра основа, върху която нашите управляващи могат да бъдат истински реформатори", обобщава Костадинова.

БСП е категорично против намерението на финансовия министър Симеон Дянков за използването на Сребърния фонд. Това обяви лидерът на социалистите Сергей Станишев, цитиран на страниците на "Дума". Министърът предлага парите, с които след 2020 г. трябва да се покрива дефицитът в държавната пенсионна система, да се инвестират в български държавни ценни книжа /ДЦК/, което сега е забранено.

Според челото на "24 часа" поне на 105 000 домакинства в София им е начислено потребление на парно за декември с 50 процента повече от миналата година. Това показва анализ на "Техем", която отчита около 60 на сто от уредите в столицата. Като се добавят и абонатите на другите топлинни счетоводители, то бройката на хората с надути сметки ще стане доста по-голяма, коментира вестникът.

В интервю за "Монитор" Георги Колев, председател на ВАС, коментира казуса "Ангел Марин": Няма как ние да коментираме на този етап дали при втори мандат би следвало да има отново указ, който да упълномощи вицепрезидента, тогава Ангел Марин, именно с тези функции, или е бил достатъчен първият. За съжаление, не мога да отговоря на този въпрос. Но за нас има една друга техническа възможност, тя е следната, да спре съответните производства, независимо кои са те, и да бъде сезиран Конституционният съд. Всеки един състав на Върховния административен съд има това право и съответно в зависимост от резултата от това да се вземат и решения по тези дела."

"Неквалифицирани лекари правят пластични операции", е водещото заглавие за "Дума". Българската асоциация по пластична, реконструктивна и естетична хирургия алармира, че медиците поставят гръдни импланти без необходимата квалификация. Във всички големи градове има такива хирурзи, твърдят от асоциацията.

Още две фирми - холандска и германска, освен френската PIP, продават опасни силиконови гърди, предупреждава "Монитор". Имплантите се търгуват и в интернет, включително и у нас. Изделията са на холандската фирма "Рофил медикал", но капсулите им са напълнени с технически силикон, купен от скандалната френска фирма, разясни специалистът.

Водещата новина на "Преса" също е със здравен акцент. Според ежедневника черният пазар на сурогатни майки в България е в разцвета си. Кризата кара млади жени да си сложат цена 10 000 лева, срещу които да износят чуждо дете и да престъпят сега действащите забрани.

В Антарктида е по-топло, отколкото в София, а температурите на Южния полюс не падат под минус 6 градуса, тъй като в момента е лято, пише под глава "Монитор". Това коментира Христо Пимпирев, председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт. В Кнежа вчера градусите паднаха до минус 29, а в столицата бяха отчетени температури от 25 градуса под нулата.

Във водещото си заглавие "Капитал Daily" пита: Колко струва студът? Според изданието губят индустрия, строителство, транспорт и търговия. Печелят фармация и енергетика. Ледената епоха ще продължи още два дни, прогнозира в заглавие "Труд". От четвъртък ще започне бързо затопляне и в събота температурите ще са около и над 0 градуса.

Пред "Телеграф" Кирил Русев, директор на Планинската спасителна служба, дава съвети как да се предпазим от студа в планината. "Хубаво е да имаме зареден GSM, който да стои близо до тялото, във вътрешния джоб, а не отвън", отбелязва Русев.

Източник dnes.bg

Значението на ACTA за интернет потребителите

„Ако Холивуд си е поръчал подарък за Коледа, експерти подозират, че това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement. Не е известно много за него, а държавата ни участва в изготвянето. Участват Австралия, Канада, Япония, Швейцария, САЩ и още няколко държави, както и Европейската комисия – за Европейската общност, в работата участват и представители на държавите от ЕС.“

Това е откъс от публикация в блога на експерта по медийно право Нели Огнянова. Звучи много актуално, но е отпреди... три години.

Днес вече може да се добави, че страната ни тихомълком е подписала договора, като решението е взето на 16 ноември миналата година по време на редовното заседание на правителството. При представянето на предложението внасящият го министър на икономиката Трайчо Трайков заявява единствено, „че става дума за избягване фалшифицирането на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права".

И така, през миналата седмица България подписа тихомълком в Токио заедно с още 21 страни от ЕС спорното международно споразумение ACTA.

Онова, което прави впечатление, е почти пълната липса на конкретика. Investor.bg потърси за коментар по темата експерти и представители на бранша, но нито един от тях не се нае да коментира ACTA, защото за пакта няма почти никаква информация.

Едно е ясно обаче - заради неясната формулировка следенето може да се разпростре в целия спектър интернет услуги. ACTA се отнася за разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти, както и за интернет съдържанието.

Споразумението, което и страната ни е подписала, задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права.

Ако той не е прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет. При това не е нужно притежателят на интелектуалната собственост, която е била използвана без разрешение, да доказва, че потребителят е нарушил правата му, а е достатъчно само да се оплаче три пъти.

„Тук не говорим просто за спиране на торенти! Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които „крадат“ интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании“, пише в блога си интернет активистът Боян Юруков.

Според него и самата дефиниция за това какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия.

Същото може да се твърди и за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации, пише още Юруков.

Най-страшното обаче е, че ACTA на практика ограничава отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика.

Сега единствените надежди на гражданското общество всичко това да не се случи са, ако Европейският парламент не подкрепи споразумението. Граждански организации вече са събрали над милион подписа под призива за отхвърляне на споразумението, а в редица градове се организират протести. Софийският ще е на 11 февруари в 11 часа.

Източник dnes.bg