Хилари Клинтън:Пътят за мир минава през Ерусалим и Рамала, не през Ню Йорк

Преговорите между израелци и палестинци са единственият начин за постигане на траен мир в Близкия изток, заяви държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън, цитирана от ИТАР-ТАСС.


Клинтън разкритикува стремежа на палестинската страна към промяна на статута в ООН, пише БТА. Пътят към концепцията за две държави, удовлетворяваща копнежите на палестинския народ, минава през Ерусалим и Рамала, не през Ню Йорк, заяви тя.

Признаването на независима Палестина няма да помогне на палестинците или израелците да постигнат трайно мирно споразумение, изтъкна американският първи дипломат. Клинтън препоръча на двете страни да избягват всякакви действия, които ще затруднят възобновяването на преките преговори.

Източник dnes.bg

Експерт: България може да бъде въвлечена в сценарий за война в Близкия изток

Има голяма опасност България да бъде въвлечена в сценарий, който да доведе до война в Близкия изток.


Това каза пред БНР експертът по сигурността и борбата с тероризма Славчо Велков.

Той коментира съобщението, че неизвестната до този момент групировка "Каедат ал Джихад" е поела отговорност за атентата на Летище Сарафово. "За съжаление всички твърдения, четири на брой, от един час и половина след извършване на акта до този момент, имат един и същи източник. И посочването на определена страна и организация за извършител, посочването на съучастник на атентатора, днес сигурно знаете, че се тиражира мнението и за пръстов отпечатък, който съвпада с неуспял атентатор в Грузия - източникът им е един и същ, и затова трябва да се замислим, когато ги приемаме за достоверни.

Този източник е същият онзи, или свързан с него, който разпространи през януари версията за заплаха срещу израелски туристи в автобуси, забележете, и който от няколко дни разпространява версията за държава и групировка, която е извършила акта. И аз започвам да се страхувам, че страната ни може да бъде вкарана в сценарий, наричан на латински "казус бели", т.е. повод за война и че политическото говорене по такъв въпрос не само че не помага, а пречи за приключване на случая", заяви Велков. По-рано от министерството на външните работи отрекоха информацията за "Каедат ал Джихад" като "спекулация".

Източник actualno.com

България пречи на "златния век на газа"

Разпределението на силите на световния енергиен пазар ще се промени: газът ще измести петрола и въглищата, а САЩ – Русия и Близкия Изток, смятат от МАЕ. Агенцията има лоша новина за "Газпром", цените на природния газ в Европа ще се понижат с 18% до 2035 г., пише "Ведомости", цитиран от БГНЕС.


Нетрадиционният газ може да промени ситуацията на световния енергиен пазар и да разбърка тестето с карти на основните играчи, заяви главният икономист на Международната агенция за енергетика /МАЕ/ Фатих Бирол.

Делът на Русия и страните от Близкия Изток в глобалната търговия с газ ще намалее от 45% на 35%, най-големият производител ще бъдат САЩ: 825 милиарда куб.м срещу 785 милиарда за Русия, прогнозира МАЕ в доклада си "Златните правила за златния век на газа". Според Статистическия обзор на "Бритиш Петролиъм", САЩ са изпреварили Русия още през 2009 г., добивайки с 55 милиарда куб.м газ повече /583 милиарда/ през 2010 – с 22 милиарда /611 милиарда/. МАЕ разполага с други данни – 1-то място през 2010 е за Русия: 637 милиарда куб.м срещу 609 милиарда за САЩ. При всички положения допреди пет години САЩ се разглеждаха като вносител на "синьо гориво", припомнят анализаторите на "Сбербанк".

Съкращаването на дела на газовия пазар ще пречи на Русия и страните от Близкия Изток да диктуват на потребителите цените, обещава Бирол. В Европа – главният пазар на "Газпром" - цените ще спадат, обещава МАЕ: до 2035 г . - с 18%. "Шистовата революция" в САЩ и съкращаването на вноса на газ в Америка ще повлияят на европейския пазар, на който ще постъпва повече втечнен природен газ, но не е възможно да се прогнозира, каква ще бъде цената на газа през 2035 г., оценките постоянно се променят, при всички положения търсенето ще расте, отбелязва представител на "Газпром експорт". "Шистовата революция" в САЩ прилича на холивудски филм, беше казал председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер в интервю за "Зюддойче Цайтунг" в началото на 2012 г.

Към 2035 г. ще се промени структурата на енергийното търсене: делът на газа ще нарасне от 21 до 25%, въглищата ще се съкратят от 28% на 24%, петролът – от 32% на 27%, прогнозира МАЕ. 80% от приръста ще бъде осигурен от страни, които не влизат в ОИСР: Китай, Индия и икономиките от Близкия Изток ще се нуждаят от 900 милиарда куб.м газ допълнително.

Главният двигател на газовия пазар ще станат технологиите, а не абсолютните запаси от ресурси, делът на нетрадиционния газ /на първо място шистовия/ ще се увеличи от 14 на 32%, прогнозират от МАЕ. Експанзията на нетрадиционния газ е главното предизвикателство пред основните играчи - Русия и Близкия Изток, на които вероятно ще им се наложи да коригират програмите за експлоатация на новите находища, се казва в доклада. Според енергийната стратегия на Русия до 2030, добивът на газ трябва да нарасне до 885-940 милиарда куб.м.

Започването на добива на шистов газ е най-значителното събитие в енергийния бизнес за последните 50 години, заяви бившият директор на ЦРУ Джон Дойч. Това доведе до срив на цените на северноамериканския пазар, сега "синьото гориво" в САЩ струва по-евтино, отколкото в Русия, отбелязват анализаторите на "Сбербанк". Цената на газа в САК се понижи с 62% за последната година – до 2,502 долара за 1 милион британски термални единици /данните са на "Блумбърг"/.

Шистовият газ фактически загроби новите проекти във въгледобивния отрасъл и започва да си разчиства сметките с ядрената енергетика, заяви Дейвид Крейн от NRG Energy. В САЩ се планира да бъдат построени 258 нови електростанции на газ до 2015 г. /данните са на департамента по енергетика/. Евтиният газ може да се превърне в главния фактор за възраждането на националната индустрия в САЩ, смята Боб Маккатчън от PricewaterhouseCoopers. Високите разходи принуждават американските производители да инвестират в чужбина, където енергията е по-евтина, но уравнението напълно се променя: сега е изгодно да се завърнеш в САЩ, заяви президентът Ендрю Ливерис.

МАЕ се опасява, че чиновниците могат да попречат на сценария за "златен век на газа". В много страни се обсъжда забраната за добива на шистов газ заради страховете, че това негативно може да се отрази на екологията. Ограниченията са въведени във Франция, България, Румъния. Влиянието на добива на нетрадиционен газ още не е проучено и няма адекватна нормативна база за регулирането на отрасъла, заяви Пол Джонсън от Greenpeace. Ако обществото забави развитието на добива на шистов газ, делът на Русия и Близкия Изток в световната търговия с газ може да достигне около 50%, смята Бирол.

Източник actualno.com

Санкциите срещу Иран – игра с непредвидими залози

Ако войната е просто продължение на политиката с други средства, която трябва да накара врага да изпълнява нашата воля, както смята стретегът Карл фон Клаузевиц, то санкциите са част от войната без явни битки.

През последните няколко години Иран беше в интензивна необявена война с Израел, САЩ и съюзниците им в Европа и Близкия Изток.

Санкциите над износа на ирански петрол са последният и най-очевиден елемент от сложния конфликт, който включва операции под прикритие, саботажи, арести на агенти и отвличане на учени, инженери, служители и политици и от двете страни.

През последните няколко години Иран беше в интензивна необявена война с Израел, САЩ и съюзниците им в Европа и Близкия изток
Санкциите често са описвани като дипломатична алтернатива на войната, но според по-реалистична преценка те са просто инструмент за увеличаване на политическата военната и икономическата конфронтация.

Както за Иран, така и за враговете му, конфликтът е екзистенциален. Израел се опасява, че ядрено въоръженият Иран може да подкопае способността му да гарантира сигурността на собствените си граждани. Техеран се страхува от обграждане с враждебни сили, които се опитват да свалят правителството и да променят режима.

Природата на конфликта прави трудно и за двете страни да отстъпят, а последващата ескалация - крайно непредсказуема, тъй като нито една от страните не е готова на компромис, ако не постигне максимално своите цели.

Много по-вероятно е конфронтацията да завърши с придобиването от Иран на ядрено оръжие и/или със свалянето на правителството в Техеран, отколкото с дипломатически компромис, връщане към преговорите или прекратяване на спорната програма за обогатяване на уран.



За петролния пазар най-важният въпрос е не дали санкциите ще бъдат наложени (инициативата очевидно неустоимо набира инерция), а как ще се развие конфликтът, след като ЕС и другите държави обявят техните ограничения върху вноса от Иран.

Свободният капацитет
Производството и потреблението на петрол в света възлязоха на около 89 млн. барела дневно през ноември, сочат най-новите данни н Международната агенция за енергията (МАЕ), като Иран произвежда малко над 3.5 млн. барела суров петрол на ден и изнася около 2.5 млн.

Световният пазар не може да си позволи свободният капацитет да бъде сведен почти до нула, тъй като това ще го направи изключително уязвим
Единствената държава със значителен свободен капацитет е Саудитска Арабия. Тя произведе през ноември 9.75 млн. барела дневно според МАЕ и малко повече според саудитски източници, като има възможност да извлича до 12 млн. барела дневно.

Следователно иранското производство е почти еквивалентно на свободния капацитет на Саудитска Арабия. Световният пазар не може да си позволи свободният капацитет да бъде сведен почти до нула, тъй като това ще го направи изключително уязвим на неочакван ръст в търсенето или спад на производството.

Ако санкциите доведат до намаляване на иранския износ, загубите ще бъдат компенсирани от увеличения саудитски добив или от запасите за извънредни ситуации, които се намират на разположение в страните членки н МАЕ или в други вносители като Китай.

Запасите на МАЕ не могат да поддържат дълго време стабилността на пазара
Освобождаването на запасите не може да се поддържа устойчиво за дълъг период от време (запасите в МАЕ в края на ноември бяха едва 1500 млн. барела). Така че ако се предположи, че в момента на световния пазар има равновесие между търсенето и предлагането, капацитета и запасите при цени 112 долара за барел, всеки опит за намаляване на иранския износ трайно ще повиши котировките с цел да се ограничи потреблението, докато равновесието между свободен капацитет и запаси бъде възстановено.

Вариантът да се избегне този скъпоструваш развой на събитията е, когато ЕС наложи петролно емборго за иранския нефт, Техеран да увеличи износа за азиатските пазари, като при това предложи отстъпка в цените. Общият обем на износа няма да се промени и световните котировки вероятно няма да се повишат, но приходите на Иран ще бъдат сериозно засегнати.

Въведените в края на миналата година от Конгреса на САЩ санкции обаче целят да изключат или намалят достъпа на Иран и до азиатските пазари. Комбинацията от санкции и петролно ембарго ще доведат до значително намаляване на иранския експорт през следващите месеци с между 200-300 000 и 1 млн. барела дневно или дори повече.

Със сигурност Саудитска Арабия ще бъде в състояние да компенсира този спад с увеличаване на своя износ, а МАЕ почти със сигурност ще освободи част от държавните резерви в страните членки. Дали това ще помогне да се предотврати повишаване на цените зависи от това дали пазарите ще възприемат намаляването на иранския износ като временно или постоянно явление и дали евентуална конфронтация ще доведе до още по-голям спад в предлагането на петрол или ще бъде постигнат някакъв компромис.


Ключовата роля на резервен производител
Една от възможните, но малко очаквани последици е, че Иран може да изземе ролята на Саудитска Арабия като традиционен резервен производител, който да държи значителен свободен капацитет, способен да посрещне неочакван ръст в търсенето или срив в предлагането.

Иран може да изземе ролята на Саудитска Арабия като традиционен резервен производител
Световният пазар вероятно би могъл да понесе загубата на до 1 млн. барела дневно ирански износ, макар и при по-високи цени. Но е трудно да се каже какво ще се случи при по-голям спад на световните доставки в резултат на нестабилната политическа обстановка в Ирак и протестите в Нигерия на фона на спадащите добиви в Северно море или при евентуално природно бедствие като например ураган в Мексиканския залив.

Дали тогава ЕС и САЩ ще облекчат санкциите (временно или постоянно), за да се отслаби натискът върху цените?

Иран дори може да спечели
Не е лесно да се каже и какъв ще бъде ефектът върху постъпленията на Иран. Повечето стратегически проучвания предполагат, че санкциите ще намалят обемите и/или ще принудят страната да продава своя петрол с отстъпка, намалявайки нейните постъпления.

Но Иран може да пострада слабо или дори никак, ако Никой не знае със сигурност как ще отговори Иран, колко петрол ще бъде спрян от световния пазар или за колко време, нито как ще се развие ще реагира пазарът при други шокове в предлагането и търсенето.

Санкциите може да доведат до поскъпване на петрола с над $50
При малък спад на доставките (200-300 млн. барела дневно) или при малки отстъпки в цените ($5 на барел), ефектът върху иранските постъпления ще бъде компенсиран от увеличаване на световните цени на петрола с 10-20 долара за барел. При още по-голямо съкращение (1 млн. барела дневно или повече) и при значителни отстъпи ($20 или повече) ефектите за Иран вероятно ще бъдат негативни, но световната котировка може да скочи с $50 за барел или дори с още повече, заплашвайки световната икономика със сериозни последици.

Досега никой от най-големите привърженици на санкциите не е публикувал смислени оценки в какъв обем ще намалеят доставките за световния пазар, какви отстъпки може да предложи Иран за своя нефт или колко може да се повишат цените в резултат на ембаргото на ЕС и понижените покупки на азиатските вносители Япония и Южна Корея.


Никой не знае със сигурност как ще отговори Иран, колко петрол ще бъде спрян от световния пазар или за колко време, нито как ще се развие ще реагира пазарът при други шокове в предлагането и търсенето
Както всяко по-внимателно задкулисно планиране, политиката на санкции, подобно на бойните планове, може да не оцелее при първото съприкосновение с неприятеля. След налагането на санкциите резултатите върху предлагането и цените може да се окажат напълно непредсказуеми. Никой не знае със сигурност как ще отговори Иран, колко петрол ще бъде спрян от световния пазар или за колко време, нито как ще се развие ще реагира пазарът при други шокове в предлагането и търсенето.

С цел да ги представят като политически приемлив вариант, привържениците на санкциите ги описват като внимателно преценен и евтин вариант за увеличаване на натиска върху Иран, за да прекрати програмата си за обогатяване на уран, без да се стига до неконтролируема ескалация на насилие.

Всъщност санкциите са хазартна игра – залог върху това, че Иран няма да допусне ескалация на конфликта, залог върху това, че петролният пазар ще успее да се справи относително лесно с понижените доставки и залог, че нищо друго няма да се обърка в останалите страни производители.

Когато обаче санкциите влязат в сила, никой не е напълно сигурен как ще реагират Иран и цените.

Източник dnevnik.bg