Топим се като нация

В България живеят около 300 столетници, а около милион и 400 хиляди са българите на възраст над 65 години. Това сочат данни на НСИ. Според тях процентното съотношение на хората над 65 години, отнесено към хората в трудоспособна възраст от 15 до 64 години, е 28,7 на сто.


Статистиката отчита, че около 72 на сто от хората у нас живеят в градовете, а останалите едва 28 на сто - в селата.

Според прогнозите на НСИ, през 2020 г., когато се очаква населението у нас да падне под 7 милиона души, броят на хората над 65 години ще бъде около 1,5 милиона.

През 2030 г., когато се очаква населението да стигне 6,5 милиона - възрастните хора у нас ще бъдат над 2 милиона. Очаква се броят на столетниците у нас през 2020 г. да стигне 500 души, а през 2030 г. - да надхвърли 1 000 души.

Тревожната статистика се потвърждава и от последните данни на Евростат за застаряването на населението на стария континент. Според европейската статистика населението в ЕС над 65 години е 25,9 на сто от трудоспособното население на стария континент. Данните са за 2010 г.

Евростат отчита, че през 2009 г. населението на ЕС е надхвърлило 500 милиона души. Според данните на статистиката в ЕС има само 125 региона, в които процентът на застаряването е под 20 на сто или равен на 20 на сто. Най-нисък коефициент на застаряването е отчетено в няколко турски региона - около 5 на сто.

Според статистиката, възрастното население в Китай нараства с по-бързи темпове в сравнение с останалия свят. Очаква се до края на 2010 г. китайците над 65 години вече да са 118 милиона, което заема 8,87 на сто от цялото население. Тази страна е единствената в света, в която живеят повече от 100 милиона възрастни хора.

Предположенията са, че до 2020 г. възрастните хора в Пекин ще достигнат 3,5 милиона, а до 2050 г. цифрата ще се увеличи до 6,5 милиона.

Източник dnes.bg

През 2060 г. ще има повече баби и дядовци отколкото внуци

Застаряването на населението и здравето - е темата на тазгодишния Световен ден на здравето 7 април, информира сайтът на Световната здравна организация. От СЗО призовават да се предприемат спешни действия, за да се гарантира, че в момент, когато населението на света застарява бързо, хората в напреднала възраст ще живеят във възможно най-добро здраве.


Според официални данни на НСИ прогнозното население на България през 2060 г. ще бъде около 5,3 милиона души. От прогнозните данни се вижда, че младите хора до 20 години у нас през 2060 г. се очаква да бъдат около 1 милион. Хората в продуктивна възраст между 20 и 40 години през 2060 се очаква да бъдат около 1,3 милиона души, между 40 и 60 години - около 1 милион души и от 60 годишна възраст нагоре - приблизително 2 милиона души. Тези данни ясно показват, че пирамидалната структура на населението се обръща и приблизително на двама пенсионери през 2060 г. ще се пада по един работещ.

Подобна е и структурата на населението в ЕС, сочат данни на Евростат. През 2000 г. в ЕС са живели около 480 млн. души - днес техният брой достига 500 милиона, като приблизително 100 милиона живеят в страните, които ще се присъединят при ново евентуално разширяване на ЕС. Според данни на Евростат населението на ЕС-27 в трудоспособна възраст /между 15-64 г./ е малко повече от две трети от общия брой на населението в ЕС.

Междувременно застаряващото население на Стария континент /над 64-годишна възраст/ значително се увеличава във всички страни. Според експерти никога досега населението на Европа не е било оформено като обърната пирамида - с най-старата възрастова класа най-отгоре и най-малката възрастова класа най-отдолу.

Данни на Евростат сочат, че през 1960 г. пирамидата е имала нормална структура - средно трима млади европейци /на възраст 0-14 г./ са били срещу всеки възрастен човек /на възраст над 65 и повече години/. През 2060 г. ще има повече баби и дядовци, отколкото внуци, предричат експертите.

Нещо повече - експертите предвиждат в бъдещите семейства в ЕС да има повече прапрабаби и прапрадядовци, отколкото сега.

Прогнозните данни на Евростат сочат, че през 2040 г. се очаква Румъния и Латвия да имат най-висока средна възраст на населението си. Швеция се очертава да има една от най-младите популации в Европа, заедно с повечето северни и западноевропейски страни. Демографският модел за Централна и Източна Европа се оформя като значително увеличение на населението с над 65-годишна възраст.

Застаряването на населението без съмнение ще бъде ключово демографско предизвикателство в много европейски страни през следващите 50 години, сочат анализите на експертите. Неговите последици за социално-икономическите системи, като например - Обществени програми за пенсионно осигуряване, здравеопазване или родствени структури, могат да бъдат значителни.

Последните прогнози на Евростат показват, че през следващите 50 години застаряването на населението вероятно ще достигне безпрецедентни нива в над 30 европейски страни, макар че мащабите и скоростта във времето вероятно ще варират. В действителност застаряването на населението вече е реалност в продължение на десетилетия.

СЗО очертава четири ключови действия, които правителствата и обществата могат да предприемат, за да се укрепи активното стареене:

Първо - насърчаване на доброто здраве и здравословното поведение във всички възрасти, за да се предотврати или забави развитието на хронични заболявания.

Второ - минимизиране на последствията от хроничните заболявания посредством ранно откриване и качествени здравни грижи.

Трето - създаване на физическа и социална среда, насърчаваща здравето на възрастните хора.

Четвърто - промяна на обществените нагласи за изграждане на общество, в което се уважава и цени здравето на възрастните хора.

Здравословният начин на живот от най-ранна възраст е ключът към здравето и активното стареене, казва д-р Джон Брада, директор на Департамента за застаряване на населението в СЗО по повод днешния Световен ден на здравето.

Източник dnes.bg