Сбираме загар на изкуствени плажове

По родното Черноморие ще може да бъдат изграждани изкуствени морски плажове.

Това ще стане факт с промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които днес бяха обсъдени на кръгла маса в столицата.

Изграждането им ще става изцяло върху терени държавна собственост, а строежът им ще става факт чрез концесия, съобщи Милен Топалов, директор на дирекция "Концесии" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

С други изменения в закона се регламентират и свободните зони за плажуване с изискването те да са равностойни с платените.

"Ще се регламентират и отдаваните търговски площи заради неимоверното им разрастване", поясни Топалов.

Концесионерите на плажовете пък ще бъдат задължени ясно да обозначават свободните зони.

Задължителни табели ще има и на неохраняемите плажове, а за тяхната чистота ще се грижат областните управители. Средства за почистването им ще се предвидят от кабинета.

Не на последно място с промените в закона се облекчават и процедурите за предоставяне на концесия на плажовете и срокът на този процес ще е съкратен до четири - четири и половина месеца. Сега процедурите траят средно осем - десет месеца.

"Първата и най-основна цел на закона е да сложим край на безразборното строителство и презастрояването на нашето крайбрежие", обяви на свой ред строителният министър Лиляна Павлова.

"Втората основна цел на този закон е да ограничим строителството в 100-метровата зона по брега.

Третата цел е да сложим край на бетоновите постройки по пясъка.

Четвъртата ни цел е да сложим край на сергиите на цялата плажна ивица на нашето Черноморие", каза тя.

С тези мерки Павлова смята, че ще се даде шанс на природата да диша. Тя изрази надежда, че това лято по българските плажове ще е спокойно, а водата ще е чиста.

"Целта е да имаме чисти плажове, да има възможност на плажовете да има повече спортни съоръжения, дейности, свързани с културата и най-вече да естетизираме т. нар. Зона А, където в момента за съжаление имаме множество постройки, на които не им е мястото там", допълни тя.

По думите й друга цел на закона е ясно разграничаване на разходите и приходите от концесии и от наеми.

"Това е нужно, за да може тези приходи да бъдат инвестирани в развиването на транспортни връзки, алеи и благоустрояване там, където е необходимо, както и за премахване на незаконни обекти", завърши Лиляна Павлова.

Според статистиката на МРРБ бреговата ивица на Черноморското ни крайбрежие е 378 км и 165 км от тях са плажна ивица.

160 км от тях са обособени морски плажове, едва 44 км са дадени на концесия.

Източник dnes.bg

Бързото топене не снеговете създава опасност за активиране на свлачища

Експертите са обезпокоени, че при бързо топене на снега ще има опасност от ерозия и свлачища. Заради тежката зима учените очакват повишаване на нивото на подпочвените води, което е една от основните предпоставки земни маси да започнат застрашително да пълзят към населените места. Това каза за БТА доц. Николай Добрев от секция "Геоложки опасности и рискове" към Геологическия институт при БАН.


Всички регистрирани свлачища се водят на отчет в държавните геозащитни дружества към МРРБ с клонове във Варна, Плевен и Перник. Но не всички свлачища обаче са регистрирани - със сигурност има много селища, за които се знае, че има проблеми със свлачища, поради което е полезно да се наблюдават признаци за свлачищни активизации, като разширения на пукнатини по къщи или по пътната настилка, отбеляза доц. Николай Добрев.

Свлачищата се активизират основно през пролетта - април-май и през есента - ноември, когато водите са най-високи, напомнят учените. Последното мащабно активизиране на свлачища е от 1996 - 1997 г. като най-тежка беше ситуацията по северното Черноморие.

Учените са притеснени от факта, че последната актуализация на картата със свлачищата в страната е от 2006 г. В редица държави, например Турция или Италия, подновяването на данните се прави непрекъснато.

Преди няколко години е съставена Национална програма за борба със свлачищата и по нея за 172 свлачища учените са посочили, че са с най-висок риск за населението. Най-невралгичните райони са разположени основно по северната част на Черноморското крайбрежие, Дунавското крайбрежие, Източните Родопи, някои котловини в Западна България. Свлачища обаче практически има по цялата страната, но не всички са обхванати, каза доц. Николай Добрев.

Грижата за свлачищата е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството - там е и най-подробната информация. Всяко новопроявено или активизирано свлачище се регистрира от съответното геозащитно дружество и се представя информация за него в МРРБ. Свлачищата са в ангажиментите и на
Гражданската защита.

За тази година за превантивни геозащитни дейности са предвидени 450 000 лева при средно през предходните години около 700 000 лева. Система за предупреждения от активизиране на свлачище няма. Разчита се на подавана информация от органите на местното самоуправление към МРРБ и съответните геозащитни дружества. Общините пък са задължени да се грижат за вече укрепените свлачища, предадени им за стопанисване.

По данни на МРРБ освен средствата по линия на оперативна програма "Регионално развитие" пари за борба със свлачища са вложени и по линия на два държавни инвестиционни заема на обща стойност 40 млн. евро. Единият е заем от 25 млн. евро от Европейската инвестиционна банка, а другият - от 15 млн. евро от банката на Съвета на Европа, каза за БТА Йорданка Стоянова, директор на Дирекция "Европейски инфраструктурни проекти" в регионалното министерство.

Източник dnes.bg

Плевнелиев не иска компромати: Аз съм свободен човек!

Кандидатът за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев коментира пред журналисти, че няма да участва в компроматна война за изборите.

"Колкото повече лъжат, колкото повече хвърлят компромати - да го правят, да го умножат по пет, по десет, откъдето искат, каквото искат да измислят - добре са дошли, аз не съм там", каза той.

Плевнелиев заяви, че иска да покаже на българите решения, отговорно отношение и по-различно правене на избори.

 Той предаде днес поста и ключа за МРРБ на наследничката си Лиляна Павлова и се похвали, че в министерството му вече работи по 1000 проекта.

"Аз бях един министър, който не беше помирисвал държавната администрация преди да дойде тук, който не знаеше какво е обществена поръчка, не беше участвал в нито една, който дори не знаеше как работи държавната администрация, не знаеше какви са правилата, какви са законите.

Аз бях един министър, който дойде при вас преди две години с открито сърце, с открит ум и с много ясно послание", обърна се Плевнелиев към колегите си от регионалното министерство.

"Знаете много добре, че нито карах багер тези две години, нито полагах асфалт", посочи той.

Плевнелиев подчерта, че в министерството са били дефинирани национални приоритети и то не до 2013 г., а до 2020 г.- за пътища, за енергийна ефективност, за регионално развитие.

"Днес аз съм един свободен, щастлив човек. На 9 септември – символично аз бях освободен, но много се гордея, защото ние зададохме дългосрочна посока, защото знам, че ще следвате", обърна секандидатът за президент на ГЕРБ към биовшите си вече колеги от МРРБ.

Източник dnevnik.bg

Лиляна Павлова сяда в стола на Росен Плевнелиев

Досегашният заместник-министър Лиляна Павлова ще бъде новият министър на регионалното развитие и благоустройството, на мястото на подалия оставка Росен Плевнелиев, обяви премиерът Бойко Борисов.

"Тя е много добър експерт, с отлична репутация в Брюксел и поставянето й на поста ще осигури
приемственост във ведомството", обясни номинирането й министър-председателят.

В строителното министерство тя беше с ресори: "Програмиране на регионалното развитие", "Управление на териториалното сътрудничество", "Европейски инфраструктурни проекти".

Лиляна Павлова е родена на 06.12.1977 г.

Образование:
доктор по икономика, магистър „Публична администрация и европейска интеграция”, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”, бакалавър „Международни икономически отношения”, УНСС

Професионална кариера:
2002 – 2009 г. Началник отдел в дирекция „Национален фонд”, Министерство на финансите (Финансово управление, контрол и сертификация на средствата от ЕС)
2002 г. Експерт в дирекция „Национален фонд”, Министерство на финансите
1999 – 2002 г. Експерт в Координационно звено по ИСПА, Министерство на регионалното развитие и благоустройството
1999 г. Експерт по международни проекти, Институт за следдипломна квалификация към УНСС

Още по темата

Плевнелиев даде оставка: Тръгвам си с вдигната глава!

1998 – 1999 г. Офис-мениджър, Програма ФАР, Темпус проект „СМЕ-03051-97 Национален академичен център по мениджмънт и капиталови пазари”
1997 – 1999 г. Финансов мениджър, Програма ФАР BG 9315 „Програма за обучение на мениджъри”

Владее английски и руски език

Източник dnes.bg