ГЕРБ - 24,4%, БСП изостава на 17,5%, ДПС на трето място с 6,5%

„Атака“ удвоява подкрепа, Кунева върви надолу

ГЕРБ запазва без промяна електоралното си влияние – 24,4% от имащите право на глас, в сравнение с края на месец януари 2013. Това показват данните от национално представително проучване на НЦИОМ, направено в периода 21-26 март.


БСП губи част от подкрепата, която беше спечелила около референдума, и сега получава доверие от 17,5%. ДПС е на трето място с 6,5% и не променя електоралната си тежест от началото на годината.

Партията на Волен Сидеров удвоява влиянието си в резултат на протестите. "Атака" е на четвърто място с дял от 5% от имащите право на глас.

Движение „България на гражданите” на Меглена Кунева е петата партия, която към края на март би влязла в следващия парламент (с подкрепа от 3,5% от всички имащи право на глас). Тази формация е загубила 2,4% от началото на годината.

ДСБ и Съюз "Единство" (изследването приключи преди крайния срок за регистрация на предизборни коалиции), както и НФСБ на Валери Симеонов, получават по 2% електорална подкрепа. Шансовете им зависят до голяма степен от развоя на предизборната кампания.

15% от българите, имащи право на глас, твърдят, че биха променили решението си коя партия да подкрепят в полза на очаквания победител. Конформистки вот по-често заявяват високообразованите и жителите на столицата.

Протестите, както се вижда от данните, не са разколебали симпатизантите на традиционните партии. Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство.

Доколкото исканията на протестиращите са основно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобразява с тях, може да очаква нови протести. Тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство.

Източник dnes.bg

Очаква ни пъстър парламент – с шансове са 5-6 партии

Следващият парламент ще бъде доста пъстър и е много вероятно в него да попаднат не три-четири, а пет и повече формации, прогнозират от НЦИОМ на база последното си проучване за политическите нагласи през декември.


Разликата между ГЕРБ и БСП в началото на декември се запазва без промени в сравнение с ноември - 6%.

ГЕРБ може да разчита на политическите симпатии на 24,5% от българите, а БСП – на 18,5%.

Много рисковано в началото на зимния сезон е обаче да се твърди, че е налице някаква сериозна стабилизация в политическите симпатии към основните политически формации у нас, коментират социолозите.

ДПС е трета политическа формация с подкрепа от 6,3%, а „България на гражданите” на Меглена Кунева е с много близък резултат - 5,8%.

Намалява обаче персоналният рейтинг на одобрение за Меглена Кунева. През последния месец тя губи позиции главно сред леви симпатизанти. Все още обаче лявата подкрепа за Кунева е по-висок дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на „България на гражданите” по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели, смятат социолозите.

Синята коалиция има подкрепата на 3,1%.

Лидерът на СДС Емил Кабаиванов има нисък дял на одобрение – едва 2,3%. В резултат на събитията от изминалия месец неодобрението към него расте с 18% (от 17% на 35%)."Атака" получава подкрепа от 2,8% от избирателите в страната.

Темата за партнирането между политическите субекти, които имат шанс да намерят място в следващото Народно събрание, определено ще бъде централна в предстоящите политически дебати.

Редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват именно в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите партии, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибягнат до коалиционна формула, коментират социолозите.

Тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите.

Изследването е проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни български граждани в 86 населени места в цялата страна.

Източник dnes.bg

Борисов се радва на народна любов, кабинетът му - не толкова

Неодобрението за работата на всички премиери през последните 15 години в края на третата година от мандатите им е по-висок дял от одобрението. Изключение прави само настоящият премиер Бойко Борисов, за когото положителните оценки, макар и с малко, са повече от отрицателните - 46,4% срещу 45,6%. Това сочат резултатите от сравнителен анализ на НЦИОМ по повод три години управление на ГЕРБ.


През юни 2000 г. Иван Костов има 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Симеон Сакскобургготски получава 62% неодобрение и 28% одобрение, а през юли 2008 г. за Сергей Станишев социолозите регистрират 61% неодобрение и 25% одобрение.

Правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. За сравнение, кабинетът на Иван Костов започва своята дейност с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60% на 24%).

В края на третата година от управлението на ОДС дяловете на одобряващите и на неодобряващите кабинета са почти изравнени (44% на 43%). Подобно изравняване на положителните и отрицателните оценки се регистрира още в края на първата година от управлението на ГЕРБ (през юли 2010 година), когато одобрението възлиза на 41%, а неодобрението – на 45%.

През септември 2001 година кабинетът на Симеон Сакскобургготски получава едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му - през юли 2003 г., обаче неодобрението към кабинета вече е три пъти по-високо от одобрението – 65% на 22%.

През юли 2012 г. една трета от пълнолетните българи одобряват правителството на ГЕРБ, а 56% не го одобряват, като при това няма значима промяна в дяловете на одобрение и неодобрение за кабинета през последната година.
Същия месец миналата година одобрението е било 31%, а неодобрението – 56%, обобщават от НЦИОМ.

Въпреки растящата критичност към сегашното правителство, през всяка от изминалите три години българите дават средни оценки за управлението на ГЕРБ /съответно 3,8 за 2010, 3,7 за 2011 и 3,5 за 2012 г./ . Оценките на хората обаче са силно политизирани - сред симпатизантите на ГЕРБ те са високи и стабилни, уточняват социолозите.

„Общото между настоящия кабинет и този на Иван Костов е, че и двата кабинета започват работата си при благоприятна обществена атмосфера, но до края на втората година от мандатите си губят одобрение“, коментират те.

Най-резки амплитуди в обществените оценки се наблюдават при управлението на НДСВ, когато свръхочакванията на хората бързо преминават в масово разочарование.

Критичността към формулата на управление на кабинета на Сергей Станишев от самото начало на мандата не води до големи обрати в обществените настроения. Неодобрението остава трайно по-висок дял от одобрението през целия мандат, посочват още от НЦИОМ.

В края на третата година от мандата си 41-то Народно събрание събира по високи стойности на одобрение и по-ниски на неодобрение в сравнение с предишните три парламента, показват още данните.

Източник dnes.bg

58% от българите бягат при трус

При земетресение първата реакция на 58 на сто от хората е да напуснат сградата.

Това показва изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).



Тези хора са главно мъже, нискообразовани хора и живеещи в малките населени места.

40% пък биха избрали да останат на безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът.

Този отговор дават предимно жени, високообразованите, най-възрастните и жителите на големите градове и областните центрове.

Само 9 на сто от участвалите в изследването посочват, че не знаят какво да правят в подобна ситуация. Сред неинформираните преобладават бедни и нискообразовани хора, роми, но и жители на столицата.

Изследването на НЦИОМ е започнало ден след земетресението с магнитуд 5.8 по скалата на Рихтер, което разтресе България на 22 май.

7 на сто от интервюираните смятат да предприемат и други действия – да помогнат на роднини, да вземат най-необходимото или да изключат тока в жилището си.

Всеки десети българин не знае откъде да се информира за развитието на ситуацията в случай на земетресение. Това са най-често нискообразованите и бедни хора, както и представители на етническите малцинства.

Най-често запитаните не знаят към коя институция да се обърнат при такава ситуация.

26 на сто признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7 процента заявяват, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.

Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение.

За 46 на сто от запитаните основните източници на информация при земетресение са телевизиите. От тях предпочитат да се информират най-възрастните, бедните и нискообразованите.

Радиата са източник на информация за 46 на сто от анкетираните. Това са предимно хората на възраст между 50 и 59 години, както и жителите на големите градове.

14% пък посочват, че предпочитат да се информират от интернет. В тази група са предимно хората на възраст под 50 години, високообразованите и заможните.

За 7 на сто основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати.

Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие пък риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, отчитат социолозите.

Източник dnes.bg

Плевнелиев и Борисов шампиони

Политик номер едно за април 2012 година е президентът Росен Плевнелиев, който получава 51,7% одобрение. Отстоящ на десети е премиерът Борисов, одобряван от 51,4%.
Това показват данните на НЦИОМ от национално представително проучване, проведено в периода 30 март – 6 април сред 1000 пълнолетни българи от страната.
И през април Кристалина Георгиева продължава да бъде най-одобряваният политик, макар заемащ пост извън страната. От НЦИОМ обаче уточняват, че тестирането на нагласите към българския еврокомисар не бива да служи за механично сравняване на оценките за дейността на Кристалина Георгиева с тези на действащите в България национални политици. НЦИОМ регистрира общественото одобрение към дейността на политиците, като изисква отговори поотделно за ръководителите на основните държавни институции, за ръководителите на парламентарните групи, за министрите от кабинета и за други политици, които са били в центъра на обществения живот през последните месеци.
Така политик номер едно за април 2012 година е президентът Росен Плевнелиев, който получава одобрението на 51,7% от интервюираните. С почти идентичен резултат, отстоящ на десети е премиерът Борисов, одобряван от 51,4%. Премиерът продължава да бъде и най-харесваният лидер на партия от собствения й електорат - сред 92% от симпатизантите на ГЕРБ. 42% от българите одобряват едновременно президента и премиера.
Двама министри заемат следващите места в класацията по одобрение – Цветан Цветанов и Мирослав Найденов. Така се затвърждава доминацията на лица от управляващите в групата на най-одобряваните политици. Мъжете, заможните и жителите на големите градове по-често от останалите одобряват работата на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
През април Георги Първанов губи 3% от одобрението си в сравнение с февруари и отстъпва в класацията на най-одобряваните политици. Въпреки това и през този месец Георги Първанов се нарежда сред най-популярните български политици. Преди него се нареждат президентът, премиерът, вътрешният и земеделският министри. Меглена Кунева се нарежда на пето място заедно с Георги Първанов в класацията за най-популярните български политици, въпреки че неодобрението към нея е значително по-малък дял от неодобрението към Георги Първанов. Кунева печели най-много симпатии сред левите избиратели (одобряват я 47% от тях), но и сред симпатизиращите на ГЕРБ и на ДПС (одобряват я около 40% от симпатизантите на ГЕРБ и 43% от избирателите на ДПС). Меглена Кунева е особено популярна сред жените, сред хората на възраст между 30 и 60 години, както и сред живеещите извън столицата.
Независимо от високото одобрение за работата му, външният министър Николай Младенов добавя 6% неодобрение за дейността си през изминалия месец. Расте популярността на министър Лиляна Павлова, която от началото на годината е в групата на най-одобряваните членове на кабинета. Откакто е министър на регионалното развитие, тя е повишила три пъти одобрението за работата си и е министърът с най-бързо растящ рейтинг. Високи оценки за работата й дават предимно хора в активна трудова възраст, както и високообразовани респонденти. Тя е един от министрите, които се ползват с най-голямо одобрение сред заетите в сферата на частния бизнес. Лиляна Павлова се ползва и с растяща подкрепа сред избирателите на ГЕРБ – одобряват я 60% от тях.
Вицепрезидентът Маргарита Попова също попада в класацията на десетимата най-популярни български политици, като действията й носят както ръст на одобрението, така и на неодобрението. Одобрението за работата на вицепрезидента през април е с десет пункта по-високо от неодобрението.
Сред министрите, които добавят одобрение от началото на годината, през месец април 2012 г. се нарежда и Тотю Младенов, чиято роля при решаване на трудови казуси се оценява положително от общественото мнение. Въпреки благоприятната тенденция, която регистрираме при него, обаче, той остава сред министрите с все още високо неодобрение. Лиляна Павлова, Мирослав Найденов, Николай Младенов и Свилен Нейков са членовете на кабинета, одобрението за работата, на които е по-висок дял от неодобрението. Министрите, които оглавяват тежките и проблемни сфери – финансите и социалната политика и през април са с най-високо неодобрение в кабинета. Сергей Станишев продължава да е най-одобряваният лидер на парламентарна група, следван от Красимир Велчев. С 3% нараства одобрението към Мартин Димитров, което е и най-изразителната позитивна промяна в рейтингите на лидерите на парламентарни групи. Рейтингът на Волен Сидеров все още е подвластен на негативните тенденции след президентските и местните избори.
Електоралната тежест на ГЕРБ е сравнително постоянна величина през последната година – около 29-31%. От септември насам същото може да се каже и за симпатизантите на БСП, които остават в рамките на 18-20%. Леко се свива делът на деклариралите симпатии към ДПС и към Атака.
Ако изборите бяха днес, в парламента биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС, Синята коалиция и формацията на Меглена Кунева ("България на гражданите"). Шансове да влезе има и националистическа партия, макар и не безпроблемно. Нужно е още време, за да стане ясно какъв избор ще направят гласувалите за Атака през 2009 година.
ГЕРБ запазва две трети от избирателите си от парламентарния вот през 2009 година. Всеки четвърти избирател на управляващите от 2009 година днес посочва, че се чувства разколебан. ГЕРБ запазва профила на избирателите си – хора на възраст до 50 години, жители на градовете - областни центрове, образовани и заможни респонденти. БСП може да разчита на три четвърти от избирателите си от изборите през 2009 година. Избирателите на БСП продължават да бъдат по-твърд електорат на своята партия от тези на ГЕРБ.
В хода на лидерската надпревара в БСП намалява дистанцията между вътрешнопартийните предпочитания към Сергей Станишев и Георги Първанов. Регистрираме известни разлики в националния профил на одобрението към двамата водещи политици на левицата. Под половината от българите, които одобряват Георги Първанов, гледат с добро око и на Сергей Станишев, докато болшинството от одобряващите Станишев (83%) одобряват и доскорошния президент. Подкрепата за Първанов от страна на ДПС е масова. По това неговият профил се различава от профила на одобрение на лидера на БСП Сергей Станишев, който има зад себе си главно симпатиите на социалистите и по-малко периферна подкрепа.
Страстите на предстоящия парламентарен вот в крайна сметка ще бъдат изнесени към политическите централи на ГЕРБ и на БСП. Вотът за формацията на Кунева по принцип изглежда приемлив и за избиратели на по-малки партии, както и за политически пасивните. Сред симпатизантите на "България на гражданите" на Кунева преобладават млади и образовани българи, както и жители на градовете извън столицата.
Иван Костов и Мартин Димитров са одобрявани едновременно от 4% от българите, като Иван Костов има най-добри позиции сред симпатизантите на Синята коалиция и сред столичаните, а Мартин Димитров получава равномерна подкрепа сред градското население – както в столицата, така и в градовете - областни центрове и в по-малките градове.
Една от причините за доминацията на партия ГЕРБ в публичното пространство, изтъквана от анализаторите, е липсата на политическа алтернатива. Като такава се очертава единствено БСП, но тя не може да излезе извън традиционните си симпатизанти, чиито дял, заедно с периферията, не надхвърля една пета от всички избиратели в страната.
НЦИОМ по традиция тества готовността на избирателите да гласуват за нова партия, различна от досега съществуващите. Така формулиран, въпросът не измерва директно електорален потенциал, а по-скоро служи като ориентир за готовността на избирателите да подкрепят нови политически проекти. По този начин се отчита и делът на разочарованите от сегашните политически партии. Делът на готовите да гласуват за нова политическа формация, различна от досега съществуващите, през април 2012 г. възлиза на 31%, или на около една трета от всички избиратели. Подобни дялове регистрирахме и през изминалата 2011 година, като най-ниския дял на търсещите нова политическа алтернатива (24% от интервюираните) отчетохме през юли 2011 г., т.е. в периода преди президентските и местните избори, когато партиите мобилизират максимално електоратите си.
Социално-демографският прочит на данните показва, че по-склонни да подкрепят нова партия са най-младите (до 29 години), висшистите и жителите на градовете извън столицата, както и колебаещите се в политическия си избор респонденти. През тази година за гласовете на търсещите алтернатива избиратели се конкурират няколко нововъзникнали политически формации (някои от които вече участваха в президентските и в местните избори). С най-големи шансове сред тях са "България на гражданите" на Меглена Кунева и НФСБ.
Няма значими промени в дела на оптимистите за бъдещето на страната през последната година. С 4 пункта обаче нарастват песимистите за перспективите на България за същия период. Оптимистите за собственото си бъдеще продължават да бъдат повече от оптимистите за бъдещето на страната и тази тенденция също е устойчива от 2011 година насам. При това не регистрираме ръст в песимизма за индивидуалната перспектива на българите. Сред оптимистите за страната преобладават младите, образованите, заможните, трудовозаетите и жителите на градовете. При тях оптимизмът взема връх над песимизма. Сред привържениците на ГЕРБ и на десните партии регистрираме по-изявени оптимистични нагласи, а сред симпатизиращите на опозиционни формации – по-често песимистични. По-оптимистично настроени към своята персонална перспектива отново са младите, високообразованите, работещите и жителите на градовете.

Източник actualno.com

68% от българите одобряват боя като средство за възпитание за деца

68% от българите одобряват използването на „минимално насилие” върху децата (шамари, издърпване на ухо, пляскане).


Това сочат резултатите от национално представително проучване на НЦИОМ, направено в периода 3-15 февруари.

Привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи. Налице е обаче тенденция, която се отнася до образоваността на населението.

Колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко те са склонни да определят като приемливо прилагането на „шамарената фабрика“.

И въпреки това, дори и сред висшистите делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите, коментират социолозите.

91%подкрепят изискването дете до 8-годишна възраст да не се оставя без надзор, включително и вкъщи. Според 83 на сто надзор е необходим и за по-големите деца - до 12 години, ако отсъствието на човек до тях създава опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.
85 на сто смятат, че децата трябва да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са
навършили 14 години.

74 на сто от българите са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат след 22 часа.

Сред предложенията за конкретни права на детето най-висока подкрепа получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности - от 93 на сто от българите.

83% се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват
достойнството на детето. Социолозите коментират, че сред немалка част от хората има двоен морал по този въпрос.

От една страна, 83 на сто смятат за неприемливо родителите да упражняват силови възпитателни методи, а от друга страна - 65 на сто от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на шамар и издърпване на ухо.

По-слаба подкрепа - от 43 на сто, е регистрирана за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права.

Според данните близо 60 на сто посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават.

За повечето от анкетираните - 60 на сто, най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин да бъдат настанени при свои роднини и близки.

Настаняването в приемно семейство и осиновяването, макар като цяло да са по-слабо одобрявани в сравнение с настаняването при роднини, също са възможни решения.

Домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и масовите очаквания са дейността им да бъде свивана, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86 на сто. За 76% в такива случаи трябва да се ограничат родителските права.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това как родител лишава детето си от грижи.

30 на сто биха подали оплакване в дирекция "Социална подкрепа", а 25% биха позвънили на телефон 116 и 111, специализиран за деца в риск. Този телефон е особено популярен сред младите и образовани българи, както и сред жените.

Едва 6 на сто от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една институция.

Източник dnes.bg

НЦИОМ: ГЕРБ пълзят нагоре

През септември ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила в страната, като дори делът на симпатизантите й леко се покачва в сравнение с май 2011 г. (от 30% на 32%).


Това сочат данните от национално представително проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ).

На следващо място е БСП с 18% (увеличение с 2% в сравнение с май 2011 г.).

През последните шест месеца без значими промени остават дяловете на симпатизантите на ДПС – между 7% и 8%, а на "Атака" и на Синята коалиция – по около 4%.

Т.е ако изборите са днес 5 партии влизат в Народното събрание.

"В навечерието на местните избори регистрираме, че делът на хората, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, е равен на дела на изпитващите притеснения от това управление (44% : 44%)", обявиха социолозите.

От НЦИОМ отчитат и мобилизация на електоратите на ГЕРБ и на БСП, което пък води до покачване на общото одобрение за работата на парламента (с 6% в сравнение с юли) и за кабинета на ГЕРБ (със 7%).

След началото на изборната кампания в края на септември, 25% от интервюираните одобряват работата на НС, а 38 на сто – на кабинета.

Близо 40% от привържениците на управляващите имат положително отношение към Народното събрание, а 71% одобряват дейността на кабинета.

Още по темата

НЦИОМ: Ламбо стопи Кунева
Силно критични настроения към парламента и кабинета се регистрират сред избирателите на БСП – 72% от тях не одобряват парламента, а 79 на сто – кабинета.

Източник dnes.bg

Хиксче, кръгче или плюсче – народът още се чуди

38% от българите все още не са наясно с какъв знак трябва да отбележат на бюлетината своя избор при предстоящия вот, показват данните от проучване на НЦИОМ.


62% от хората са наясно, че трябва да гласуват със знака "X" в интегралната бюлетина.

13% смятат, че вярната отметка е "V". Други 9% са на мнение, че няма значение с какъв знак ще се гласува, стига да отбележат по някакъв начин своето предпочитание.

Най-често правилно отговорят на въпроса с какъв знак трябва да обозначат вота си хората на възраст между 40 и 49 години, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на малките градове, живеещите без лишения, както и повечето от политически активните респонденти.

Между 50 и 55% ще е прогнозната избирателна активност на предстоящите избори. Най-висока готовност да гласуват изразяват хората над 60 години и жителите на селата, но и високообразованите, тези с по-висок от средния жизнен стандарт и тези с изявени политически симпатии.

Около една пета от избирателите се колебаят за кого и дали изобщо да гласуват. Това е по-характерно за младите до 29 години и за столичани.

Леко спада броят на колебаещите се за кого да гласуват на президентските избори. При местния вот обаче има известно покачване на дела на колебаещите се за кого от кандидатите за кметове на общините да дадат гласа си.

72% от българите декларират, че са склонни да сигнализират, ако забележат нарушения в изборния ден.

Това са предимно столичаните, хората със средно и по-високо образование, със среден и по-висок стандарт, както и политически активните избиратели – симпатизантите на ГЕРБ и на Синята коалиция по-често от останалите.

Две трети от ромите заявяват, че дори да станат свидетели на изборни нарушения, по-скоро не биха сигнализирали за това. Същото се отнася и за най-бедните, за жителите на малките градове и нискообразованите.

Източник dnes.bg

НЦИОМ: Ламбо стопи Кунева

32% от избирателите биха гласували за кандидата на ГЕРБ Росен Плевнелиев и неговото вице Маргарита Попова, ако президентските избори бяха в края на септември, сочи национално проучване на НЦИОМ.

Втори остава тандемът на БСП - Ивайло Калфин и Стефан Данаилов, които биха получили 18% подкрепа.

На трета позиция с дял от 9% се нареждат издигнатите от инициативен комитет Меглена Кунева и Любомир Христов.
Лидерът на Атака Волен Сидеров засега изпреварва кандидата на СДС Румен Христов с 1% - националистът има 4% срещу 3% за синия му опонент.

В хода на кампанията социолозите очакват известно скъсяване на дистанцията между първите две кандидатпрезидентски двойки.

„С влизането на Стефан Данаилов в кандидатпрезидентската надпревара балотажът между кандидатите на ГЕРБ и на БСП става все по-вероятен. При тази ситуация се редуцират шансовете на Меглена Куневa", коментират от НЦИОМ.

"Освен твърди леви избиратели, Стефан Данаилов привлича и периферен за БСП електорат, което допълнително обърква сметките на борещите се за независими гласове кандидати“, допълват от НЦИОМ.

В началото на юли, когато една от малкото официално обявени кандидатури беше тази на Меглена Кунева, на декларативно ниво зад нея заставаха близо една трета от пълнолетните българи, припомнят от Националния център за изучаване на общественото мнение. Сега обаче симпатизантите на ГЕРБ и БСП се ориентират към собствените си партийни кандидатури.

Най-вероятен за момента е балотаж между кандидатите на ГЕРБ и на БСП. Ако на втори тур Плевнелиев се изправи срещу Калфин, за кандидата на ГЕРБ ще гласуват половината от интервюираните, а за този на левицата – 28%.

„Кандидатите на БСП имат преимущество над тези на ГЕРБ единствено сред хората на възраст над 59 години, сред нискообразованите, сред ромите, сред турците и сред бедните“, посочват от НЦИОМ. Във всички останали социално-демографски групи кандидатите на ГЕРБ са по-предпочитани.

Кандидатпрезидентската двойка на ГЕРБ може да разчита на по-висока вътрешно партийна подкрепа, отколкото тази на БСП, отчитат още социолозите.

Близо 60% от симпатизантите на ДПС категорично имат намерение да подкрепят Калфин на евентуален балотаж срещу Плевнелиев, докато при ромите позициите на двамата са доста близки (38% срещу 34% в полза на Калфин).

Единственият случай, при който турското население е склонно да подкрепи Росен Плевнелиев, е ако негов опонент на балотаж е Волен Сидеров. Сините и привържениците на "Атака" са по-склонни да подкрепят Плевнелиев, отколкото Калфин.

Близо една трета или 31% от симпатизантите на партията на Ахмед Доган обаче все още не са решили за кого да гласуват.

Източник dnes.bg