Стефанов ден е!

Българската православна църква почита днес паметта на Св. Стефан.

Той е първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община-църква, в която влизали хора от всички среди и дарявали имотите си.


Юдеите завидели на добре уредената община, затова настроили народа срещу архидякона, като го оклеветили, че хули Бога и Моисеевия закон. Разярената тълпа го изкарала извън града и започнала да го бие с камъни.

Светецът коленичил и преди да издъхне, се обърнал към небето: "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците.

Според поверието Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него.

През V век част от мощите му са открити чрез видение и поставени в Сионския храм в Йерусалим. Според народните традиции, Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.

За него хората разказват, че "затваря кръга" на старата година. Семейството се събира около обща трапеза с месни ястия.

Стефановден е третият ден на Коледа и последният празник за годината.

Един от основните обичаи, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот.

Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта. Ладуването е популярен обичай в Средна и Северна България.

На Стефановден се спазват обичаите за Мръсните дни. През този период хората се пазят от зли сили. Не се ходи навън през нощта, а жените следват редица обичаи, за да предпазят домовете си от злото.

На Стефановден младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини.

На този ден имен ден празнуват всички с имена Стефан, Стефана, Стефка, Стоян, Стоянка, Станка, Стойчо, Стоимен, Стоичко, Цоньо, Запрян, Цонка.


Поздравите Ваши близки, познати и приятели по случай празника, с пожеланията за имен ден.


Източник news.bg

Гледайте кой ще ви полази! Днес е Игнажден

Православната църква почита днес църковния празник на Свещеномъченик Игнатий Богоносец, наричан от народа Игнажден.


Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира - хора, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.

Народните обичаи гласят, че от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек-полазник, първи влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна.

Източник dnes.bg

Православната църква чества Сретение Господне

На 2 февруари Българската православна църква чества Сретение Господне. Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината.


На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимския храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време също Светата Божа майка преминала ритуално пречистване и принесла жертва две гургулици, както Законът изисква. Духом просветен, в храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа - "Утехата Израилева". Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и произнесъл пророческите слова:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля" (Лук. 2:29-32). Т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на Твоите люде
На Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:34-35).
Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца (Лука 2:22-39). Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили, че младенецът е новородения Месия.
Празнуването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. В църковната служба на този ден се подчертава фактът, че Иисус, Синът и Словото Божие, чрез Когото бе създаден света, сега лежи като младенец в ръцете на праведния Симеон. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. По благочестив обичай новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
2 февруари е също и български народен празник - Петльовден, обичай с регионално разпространение. Чества се главно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско, до Добруджа. Празнува се на 2 февруари (н. ст.) или на 20 януари (според старото летоброене). Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата; на някои места е разглеждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден, а според някои изследователи, е наследник на древен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.

Източник actualno.com