"Сериозни опасения от евентуално купуване на гласове и манипулации при преброяването на бюлетините" отбеляза в междинния си доклад мисията наблюдатели на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В документа са отразени и оплакванията на опозиционни партии, че техни кандидати са били притискани, за да се откажат от участие в местните избори, включително чрез данъчни проверки на фирмите им или на техни близки.
Информацията на Централната избирателна комисия, че 6 514 917 души ще могат да гласуват на местните избори, а 6 933 748 - за президент, също влезе в доклада на ОССЕ и постави отново въпроса за "мъртвите души" в избирателните списъци. Тези числа са съответно 89% и 95% от населението на България - 7 364 570 души според преброяването през февруари.
Делът на българите, които биха продали гласа си за местните избори, остава устойчив в последните години - 12%. Това показва проучване, поръчано от "Прозрачност без граници" на социологическата агенция "Алфа Рисърч".
В анкетата, направена от 15 до 17 октомври сред 1000 души, един процент от хората отговарят, че не знаят "дали биха се възползвали от предложение да им платят, за да гласуват за определен кандидат". Според експертите от асоциацията колебанието всъщност е прикрита готовност за изборна търговия.
За близо 7 на сто от тези, които не биха приели плащане (86.9% от всички), мотивът е "защото парите, които се раздават, са малко". "Приемливата сума" варирала от 100 до 150 лв. В големите градове сега давали по 50 лв., а в по-малките общини - 30 лв. Така в крайна сметка почти една пета от българите са готови да продадат гласа си, коментираха от "Прозрачност без граници".
В изборната търговия не се подбират средства - от раздаване на храна, през опрощаване на заеми до бъдещи ангажименти на кандидатите. Програмният директор на "Прозрачност без граници" Катя Христова отбеляза, че в асоциацията имат информация, че действащи кметове насрочват раздаването на дърва и въглища за зимата току преди изборния ден и така влияят на избирателите.
Според експертите тревожно е, че за 13.7% от съгласните да гласуват за пари "практиката е такава". По думите на Катя Христова сигнали за покупка на гласове са получени от Хасково, Брезник и Бобов дол и вече са предадени на МВР.
И сега се наблюдава подготовка за корпоративен вот. Според проучването 7% от анкетираните заявяват, че техни познати ще подкрепят определен кандидат от страх да загубят работата си. Два процента пък признават, че се страхуват да не останат без заплата и ще гласуват за "препоръчания" кандидат.
От Бобов дол, където свързваният с партия ЛИДЕР бизнесмен Христо Ковачки контролира мините и ТЕЦ, е подаден сигнал в асоциацията за т.нар. корпоративен вот - работниците на една фабрика са принудени да изберат определен кандидат.
В асоциацията са получили и сигнали за познатата практика за купуване на гласове чрез създаване на мрежа от застъпници. Според проучването 9.4% от анкетираните знаят, че техни познати са агитирани срещу заплащане да станат застъпници на определена партия и да й осигурят гласове. Други 1.6% казват, че техни познати ги агитират срещу пари да станат член на определена партия и да гласуват за нея.
Над 80 на сто имат съмнения около прозрачността на финансирането на предизборните кампании. Една трета са на мнение, че спонсорството на партиите не е достатъчно прозрачно. Наблюдателите регистрират и нова изборна схема - кандидати вече купуват и дарители, чрез които да изперат парите с неясен произход за финансиране на кампанията им.
От Ботевград дошъл сигнал, че местна коалиция "набирала" дарители на по 1000 лв., срещу което те получават по 100 лв. Това е форма на пране на пари, коментираха експертите.
Според асоциацията, която от 10 години следи финансирането на кампаниите, практиката не е съвсем нова - и досега са засичали в един ден подозрително много 18-годишни да даряват по 1000 лв. За първи път обаче получават сигнал, че "услугата" е платена.
През 2009 г. беше забранено на партиите да получават дарения от фирми и беше поставен таван от 10 хил. лв., които един човек може да дари годишно. В Изборния кодекс правилата за спонсорствата на партиите бяха запазени, като за всяко дарение над 1000 лв. трябва да се подава декларация за произхода им.
Освен това през кампанията всички кандидати трябва да представят в Сметната палата информация за дарителите и получените безвъзмездно вещи и услуги. Заради тези ограничения предимно извънпарламентарните партии, които нямат държавна субсидия и не могат да оправдаят приходите си, за които има съмнения, че идват от близки фирми, прибягват до търсенето на "формални дарители".
Източник dnevnik.bg
