Българите отново сред най-големите песимисти в Европа

България е в групата на седем страни-членки на ЕС с най-песимистични очаквания по отношение на финансовото състояние на домакинствата през 2013 г., сочи последен анализ на Евростат.


Според тази своеобразна статистика най-големи песимисти в ЕС са гърците с около 45 процента негативно очакване за финансовото си бъдеще догодина. Плътно след тях са гражданите на Унгария, Малта и Португалия. България също е в тази група на песимистите заедно с Литва и Италия с ниво на песимизъм под 40 на сто.

Най-оптимистично настроени за финансовото си бъдеще догодина са гражданите на Дания, Норвегия и Люксембург, където нивото на песимизъм е под 10 на сто. В "групата на оптимистите" попадат още Финландия, Англия, Румъния, Естония и Холандия.

В "златната среда" или в групата на реалистите за финансовото бъдеще на домакинствата са представителите на Полша, Белгия, Франция, Германия, Чехия и останалите страни на ЕС.

Според анализа на Евростат около 54 на сто от анкетираните европейци по отношение на финансовото им състояние очакват то да остане същото, 14 на сто са оптимисти и очакват ситуацията да се подобри, а 25 на сто са песимисти и очакват ситуацията да се влоши.

Европейската статистика отчита също, че около 25 на сто от жителите на ЕС живеят във финансови трудности, като ситуацията между 2008 г. и 2010 г. се е влошила в 17 от 27-те страни-членки на ЕС. Най-голяма разлика в това отношение е отчетена в Латвия /16,7 процентни пункта/ и Естония /14,3 процентни пункта/. Най-слабо засегнати от финансовата криза остават жителите на Норвегия, Швейцария, Исландия и Финландия.

Най-трудно свързват финансово двата края отново българите заедно с жителите на Гърция, Латвия, Румъния, Испания, Португалия и Кипър, сочат данните, пише БТА.

Източник dnes.bg

Данък депозит остава, няма да облагат печалбата от борсата и хазарта

Със сигурност предложеният 10% данък върху лихвите от депозитите остава, обяви пред журналисти председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова след среща в Министерството на финансите.


"Днес отново в медиите имаше публикации - нови 25 млн. лева за един месец, влезли по сметките на БНБ от домакинства, т.е. от физически лица. Там има вече една сериозна сума от 33 млрд. лева, която е по сметките на домакинствата и физическите лица.

Този пасивен доход е нормално и резонно да бъде обложен с пропорционалния данък от 10 % – така, както се облагат всички останали доходи", аргументира се Стоянова, цитирана от "Фокус".

Тя подчерта, че стари доходи няма да се облагат и новият данък трябва да се отнася за онези доходи от лихви, "които са изтеглени или заверени по сметките на клиентите след 1 януари 2013 година".

Председателят на бюджетната комисия посочи още, че към този момент не е подходящо да се облагат печалбите на физическите лица от хазарт, както и печалбите от фондова борса.

Менда Стоянова взе отношение и по повод протестите на майките, които настояват за увеличение на детските надбавки от 35 лв. на 50 лв. и на майчинството през втората година от отглеждането на детето, което да бъде обвързано с минималната работна заплата.

"Ако ние решим да увеличим разхода за социалните помощи за втората година при гледане на дете, това означава, че или трябва да имаме отнякъде допълнителен приход, или трябва да намалим някой друг разход”, заяви Стоянова.

Тя бе категорична, че държавата постъпва отговорно към младите семейства, както и към децата, „защото няма такава държава в Европа и в света, която да подпомага толкова много отглеждането на малкото дете”.

Източник dnes.bg

Данъци и осигуровки подяждат бюджета на домакинствата

Разходите на домакинствата за плащане на данъци и осигуровки през периода април - юни на 2011 г. са се увеличили почти два пъти спрямо същия период на миналата година. Макар и с по-малко са нараснали и средствата за здравеопазване, храна, дрехи, обувки и плащане на сметки за дома.

Доходите също са се увеличили, но с по-слабо темпо от разходите. Това показва изследването на Националния статистически институт (НСИ) на домакинските бюджети.

През пролетта на тази година всяко домакинство е платило средно по 115 лв. данъци, което е с 51 лв. повече спрямо същия период на миналата година. Разходите за осигуровки са набъбнали до 135 лв. Основните причини за ръста са увеличението на местните данъци, повишаването на вноската за пенсия и на осигурителните прагове през тази година.

Общият доход средно на човек през второто тримесечие е бил 940 лв., или по 313 лв. на месец. Сумата е с 3.8% повече спрямо година по-рано. От данните на НСИ обаче се вижда, че за периода юни 2010 г. - юни 2011 г. инфлацията е била 4.8%. Това означава, че реално покупателната способност на семействата е намаляла.

Продължава тенденцията заплатите и пенсиите да формират над 80% от постъпленията в семейния портфейл. Леко са се увеличили и приходите от обезщетенията за безработица, детски добавки и други социални помощи. Намалели са парите от продажба на имущество, изтеглени кредити и спестявания.

Традиционно над половината от разходите на домакинствата са за храна и безалкохолно и плащане на сметки за дома. За това перо общо през април, май и юни всяко семейство е похарчило средно по 1055 лв. Потреблението на храни почти не се е променило. Семействата са намалили незначително хляба, месото, млякото, плодовете, зеленчуците, картофите, сиренето.

Разходите за цигари и алкохол са останали на същото ниво като през миналата година. Минимално са се увеличили и парите, които хората отделят за нови дрехи и обувки. През периода април - юни всеки е харчил средно по 9 лв. на месец за обновяването на гардероба си. Минималната сума показва, че хората купуват най-евтините дрехи или масово пазаруват от магазини за втора употреба.

Намалели са и без това нищожните разходи за обзавеждане и поддръжка на дома. Сумата, отделяна за това перо, е паднала до 53 лв. Това означава, че хората купуват мебели само когато вече не могат да използват старите.
Източник dnevnik.bg