Да се приготвим за предизборна кампания

За доверието на избирателите ще се борят 38 партии

От 12 април започва предизборната кампания за предсрочния парламентарен вот на 12 май. За доверието на избирателите ще се състезават общо 38 партии и седем коалиции, регистрирани в ЦИК, предаде БТА.


Кандидатите за народни представители в партийните листи са 7200, те ще се борят за 240 места в 42-то Народно събрание. Регистрирани са двама независими кандидати за депутати - Иван Стоянов Славков във Варна и Жоро Петров Ничев в Плевен, проверяват се подписите за регистрация на Октай Енимехмедов в Бургас.
Протестиращите ще бъдат представени в листи на различни политически формации.

По закон предизборната кампания се открива 30 дни преди изборния ден. С решение на ЦИК тя ще приключи в 24.00 часа на 10 май. Кампанията се води на български език. Гражданите, партиите, коалициите, инициативните комитети, кандидатите и застъпниците имат свобода на изразяване и агитация в устна и писмена форма на предизборни събрания, както и чрез медиите.Предизборните събрания са публични, а за реда при провеждането им отговарят организаторите и органите на МВР, посочват от ЦИК.

По закон, не се допуска предизборна агитация в държавните и общинските учреждения и институции, както и 24 часа преди вота и в самия изборен ден.

От комисията информират, че кандидатите за народни представители и партиите, коалициите и инициативните комитети, регистрирали кандидати, имат право на еднакъв достъп до източниците на информация, която им е необходима за предизборната кампания.

По информация на ЦИК, досега като наблюдатели на вота на 12 май са регистрирани шест български неправителствени организации с общо 127 наблюдатели, както и 27 наблюдатели на ПАСЕ и четирима на ПАЧИС.

На предстоящите избори ще се гласува с интегрална бюлетина, с дължина около метър. Досегашните управляващи от ГЕРБ отиват на изборите под мотото "Имаме воля", а Коалиция за България - под мотото "Да върнем България на хората".

"С ДПС за свободна и сигурна България" е логото на Движението за права и свободи, които ще обявят в събота слогана на кампанията си, определен след конкурс. "Атака" влиза в предизборната кампания с призива "Да си върнем България". Коалиция "ДСБ-БДФ" тръгва към избирателите с "Три стъпки за по-добра България. Има изход, има път напред". Коалиция "Съюз на демократичните сили" ще обяви мотото си при откриването на кампанията си в неделя, а РЗС - днес.

Партия "Движение България на гражданите" казва "ДА на нормалността!", а кампанията на Коалиция "Център - свобода и достойнство", в която влизат НДСВ и партията с председател Корман Исмаилов, ще бъде под мотото "Бъди в центъра". ГЕРБ, "ДСБ-БДФ", "България на гражданите" и РЗС откриват предизборните си кампании днес, а на 13 април, това ще направят Коалиция за България и ДПС. "Атака" и Коалиция "СДС" ще поставят началото на кампаниите си в на 14 април.

Източник dnes.bg

Прогнози за изборите: ГЕРБ води с 2:1 на БСП

В интервю за "Монитор" проф. Михаил Константинов, математик, прогнозира резултатите от предстоящите парламентарни избори: "ГЕРБ води с 2:1 на БСП. Трябва да се промени цикълът на изборите. От интернет гласуването се плашат червените, защото техният електорат не се увеличава чрез такъв вот. Вдясно се надявам нещо да се случи, защото в момента е мрак и ужас. СДС може да е третата политическа сила".


Пред "24 часа" Емил Кабаиванов, председател на СДС, споделя: "За 3 години Съюзът на демократичните сили загуби голяма част от избирателите си. Убеден съм, че след няколко години в рамките на СДС или около СДС може наистина да има обединение на десницата. Ако седесарите харесваха Иван Костов, щяха да са в ДСБ. Фракция "Единство" на Надежда Нейнски е опит за политическо оцеляване. Синята коалиция вече не съществува."

Анализът на "Сега" твърди, че ако има някаква полза от референдума за АЕЦ "Белене", то тя се състои в обстоятелството, че новият закон за референдумите е приведен в действие. Видя се, че в него има доста сериозни несъвършенства. Провеждането на самия референдум на 27 януари, вероятно също ще разкрие дефекти в регламента и процедурите. Най-същественият дефект на закона е, че текстове му на практика подменят смисъла на референдума. Допитванията до народа би трябвало да са най-силният инструмент на гражданското общество. Вместо това у нас те са по-скоро още една възможност за партиите и политиците да обслужат свои конюнктурни цели.

"Ветеринарят Найденов ще управлява астрономията", известява "Дума". Земеделският министър Мирослав Найденов, който е ветеринарен лекар по образование, ще управлява една от най-големите и стари обсерватории у нас - тази в Рожен, стана ясно вчера. Той и колежката му от екологичното министерство Нона Караджова, която е завършила икономика и организация на труда, получиха нови отговорности от Бойко Борисов. Двамата ще управляват обсерваторията в Рожен, след като Борисов им нареди да осигурят финансирането на съоръжението. Премиерът отново повтори, че от три години само чувал, че ще затворят обсерваторията в Рожен. Според него съществуването й щяло да се арантира с години наред заради важните проекти, които се правели по оперативните програми с Министерството на образованието. За да получи обещаното финансиране, националната обсерватория в Рожен ще работи по проекти на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на околната среда и водите и така ще оцелее финансово, обясни доц. д-р Таню Бонев, директор на Института по астрономия към БАН.

Пред "Капитал Daily" Негово Превъзходителство Филип Отие, посланик на Франция в България, обяснява: "Без банков съюз рискуваме да не излезем от кризата. В резултат на тази криза някои страни членки са по-засегнати от други - Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, в по-малка степен и Италия. Ние смятаме, че трябва да позволим на всяка страна членка да върви със своето собствено темпо - например вашата страна, която спазва Маастрихтските критерии по-добре от доста други държави, реши по свое желание да отложи с известно време присъединяването си към еврозоната".

Грабежите в България стават все по-дръзки и безпощадни. Статистиката на МВР може да отчита намаляване на набезите, но усещането на хората е точно обратното, пише "Труд". Закоравели и начинаещи крадци вадят ножове, пистолети, прътове срещу беззащитни старци и работещи мъже и жени. Животът на минувачи и чакащи по спирките е в риск заради едно портмоне, джиесем или верижка на шията. По селата хората нямат мира от крадци на реколта, готови да убиват стопаните и в дворовете им. Въоръжените нападения в хранителни магазини, аптеки, бензиностанции бележат ръст. И банките са под атака въпреки живата охрана и камерите. У нас на всеки три часа става по един грабеж. По темата "Преса" добавя: "Бум на грабежите и обирите, заловени - няма".

На първа страница "24 часа" отразява предложенията за промени в Закона за движение по пътищата. Да се премахнат актовете за нарушения на шофьорите и те да бъдат заменени с фишове, предлага началникът на Пътна полиция Антон Антонов. Единствените нарушения, които да се санкционират с актове, да бъдат тежките случаи като употреба на алкохол, наркотици и причиняване на катастрофа, настояват от КАТ. Глобите трябва да се фиксират, да не са вариращи. Всекидневникът информира за смяната на председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията Цвета Маркова с висш служител на МВР - Борис Димитров, ръководил дирекция "Човешки ресурси" досега във вътрешното министерство.

"Никой не успя да склони Венета Марковска да се откаже от Конституционния съд", резюмира края на сагата с нейния избор "Сега". Венета Марковска, която вече две седмици е избрана за конституционен съдия, но не е подала оставка като зам.-председател на Върховния административен съд (ВАС), ще направи това днес. Това означава, че тя може след заседанието на ВСС, което започва от 9,30 часа, да положи клетва в 11,00 часа,когато започва церемонията по полагане на клетва от новите конституционни съдии. Ходът на Марковска идва, след като премиерът Бойко Борисов в прав текст я помоли да се оттегли заради многото шум, който се вдигна около нея. За същото призоваха президентът Росен Плевнелиев и правосъдният министър Диана Ковачева. Дори вътрешният министър Цветан Цветанов в последните си изказвания се дистанцира от нея, а ДПС - партията,с чиито гласове беше избрана, преди ден й предложи сама да решава. В тази връзка "Преса" пита: "Ще дойде ли Марковска на клетвата? За трети път Бойко Борисов я помоли да се оттегли".

Новият договор с "Газпром" да е за 6 години с опция за удължаване за още 4. За това ще преговаря българската страна, заяви вчера премиерът Бойко Борисов, съобщава "24 часа". Допълнителният срок ще е застраховка, в случай че несе сбъднат прогнозите на правителството за увеличаване на местния добив на природен газ. Борисов подчерта, че след 6 години България ще добива много газ. "Утре в 11 часа ще стане ясно. Става въпрос замного пари, които досега българската икономика е плащала. Ние искаме да намалим максимално цената и трябва да използваме всичките си лостове", обясни стратегията на българската страна впреговорите премиер-министърът.

"Дума" коментира: Президентът на руския газов гигант "Газпром" Алексей Милер пристига у нас. Днес страната ни трябва да подпише окончателното инвестиционно решение за газопровода "Южен поток". Всички страни в проекта, без България, вече приеха условията на "Газпром". Единствено страната ни не е подписала. Първата копка на тръбопровода е насрочена за 7 декември в черноморския град Анапа. Проектът на газопровода предвижда дължина на основната тръба на територията на България от приблизително 540 км, като в нито един участък няма да се ползва съществуващата газопреносна мрежа. Общата строителна стойност на проекта е около 3,308 милиарда евро, която ще подлежи на актуализиране. "Южен поток" трябва да премине по дъното на Черноморе, през България, Сърбия, Унгария, Словения и да достигне Северна Италия. Първите газови доставки в Европа по него се очакват през първото тримесечие на 2016 г.

"Монитор" цитира изявлението на председателя на парламентарната Комисия за разследване на корупцията по високите етажи на властта - Яне Янев, който съобщи, че по време на предишното правителство е разпъван чадър над бившия енергиен министър и настоящ депутат от "Коалиция за България" Румен Овчаров. Документи с данни, касаещи афери в енергетиката - 8 папки - са предадени на комисията от прокуратурата. Информацията е свързана със злоупотреба с власт, с данни за обръч от фирми от министерството на икономиката и енергетиката около Румен Овчаров, с присъствието на политически натиск определени досъдебни производства да бъдат смачкани, следите да бъдат заличени и делата прекратени. Докладите за АЕЦ "Белене" ще помогнат да се стигне до отговор кои фирми стоят зад корупционните схеми там.

"Труд" съобщава: "Кирил се наложи над Николай". Светият синод потвърди избора на Варненския митрополит Кирил за наместник-председател и управляващ Софийската епархия вчера. На заседанието са присъствали 8 митрополити, които са препотвърдили решението на Синода от 10 ноември. След заседанието Кирил призова четиримата отсъстващи - протестиращият Николай Пловдивски, Калиник Врачански, Григорий Търновски и Игнатий Плевенски - "да се върнат през вратата".

Европейската комисия опроверга премиера Бойко Борисов, че България при всички случаи ще получи до края на 2012 г. 400,2 млн. евро одобрени, но неразплатени разходи по европейски програми. "Ако поправките на бюджета на ЕС (за 2012 г. -б.а.) не бъдат приети до 31 декември, не можем да платим сметките. Те ще трябва да бъдат отложени за 2013 г.", каза пред "Труд" Патрицио Фиорили, говорител по въпросите на бюджета в ЕК. Забавянето ангажира повече средства от националния ни бюджет за плащане по европроекти. Преговорите между държавите членки и Европейския парламент за увеличаване на бюджета на ЕС за тази и следващата година се провалиха във вторник. Причината е, че под натиска на богатите държави страните членки отхвърлиха искането на Брюксел парите за 2012 г. да се увеличат с 8,9 млрд. евро. Средствата са нужни, за да може Брюксел да плати извършени разходи по европрограмите.

Източник dnes.bg

Първи прогнози: Засега Оланд води с 53% от гласовете

Претендентът на социалистите за президентския пост Франсоа Оланд води с 52.5-53% от гласовете, сочат прогнозните данни на екзит-полове с избиратели, огласени от швейцарски медии.


Те не се съобразиха с настояванията на Франция франкофонските съседи да спазят френския закон, забраняващ разгласяването на подобни данни преди края на изборния ден. Така те обявиха, че 47-47.5% от отговорилите на въпросника при излизане от избирателната секция са пуснали бюлетина за Никола Саркози.

Данните, цитирани и от онлайн изданието на белгийския вестник "Le Soir" и подети от други медии в Европа, са от няколко социологически агенции. От BVA, Ipsos и OW дават 52.5% на Оланд, от TNS - 53.5%, а от CSA - 53%.

Избирателната активност е по-малка

Според вътрешното министерство, което организира изборите, към обяд избирателната активност е по-ниска от тази на предишния вот през 2007г. Тогава на балотажа са отишли 34%, а днес това са направили 30.66% от имащите право на глас. Това е с 2 пункта повече от участието в първия тур на 22 април, но ако тенденцията се запази, активността в неделя ще е по-ниска от тази от 2007г. (83.97%).

Отчетливо по-малко са активните избиратели в Париж - към обяд те са били 23.81%, а на предишния балотаж по това време са гласували 29.25%.

Данните на френското МВР към 17 часа местно време са, че са гласували 71.96% (при 75.11% преди пет години.

В ранния следобед станаха известни резултати от отвъдморските територии на Франция, в които гласуването приключи. В Мартиника, Гваделупа, Гвиана и Сен Мартен побеждава социалистът с между 51.6 и 71.9 процента от гласовете. Единствено в Сейнт Бартоломю президентът Никола Саркози е получил 82.7% подкрепа.

Частични данни има и от секциите в Монреал и Ню Йорк, където резултатите не са сходни - 57.74% за Оланд в Канада и 62.5% за Саркози в САЩ.

Близо 44.5 милиона френски граждани с право на глас са призовани днес да изберат държавния си глава, но резултатът може силно да повлияе на бъдещето на Европа.

Ако Франсоа Оланд победи, както прогнозираха от месеци насам всички социологически агенции, това ще е първото завръщане на френските социалисти на власт от 1995г. насам. От своя страна, Саркози ще влезе в историята като едва вторият (след Валери Жискар д'Естен) държавен глава на Петата република, изгубил изборите. Той вече стана първият президент, побеждаван на първия тур от гласуването.

По груби изчисления, направени на базата на екзит-половете, на Никола Саркози не му достигат над 1.5 милиона гласа.

Източник dnes.bg

Поне 10% "мъртви души" и за предстоящите избори

Между 5 и 10 на сто най-малко са т.нар. мъртви души в избирателните списъци в областните градове. Въпреки множеството обещания за изчистване на "фантомите", за да няма никакви съмнения, че от тяхно име се подават бюлетини, и на предстоящите тази есен избори те ще продължат да фигурират сред избирателите. Това показва съпоставка, която "Дневник" направи между публикуваните от общините избирателни списъци и данните за хората с избирателни права според националното преброяване на НСИ към февруари.
Причината: Институциите не обменят данни помежду си

Решението: Структура, която да координира информацията, или въвеждане на активна изборна регистрация
"Мъртвите души" позволяват манипулации, чиято тежест е значителна именно за местните избори в малките населени места, където хората се познават и често се случва организиране на вота в полза на определен кандидат. Тогава е възможно членове на избирателните комисии, знаейки за свои съседи, които от години са в чужбина и не гласуват, да пуснат бюлетина вместо тях. За президентските избори "мъртвите души" в списъците също имат значение, защото от тях се определя избирателната активност. Тя пък има значение дали новият държавен глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж. На предишните избори например Георги Първанов спечели в първия кръг 64% от гласовете, но активността беше 43 на сто и се наложи още едно гласуване.

До абсурдната ситуация избирателите да са повече от преброените граждани с избирателни права се стига, тъй като институциите, поддържащи данни за населението, не обменят информация помежду си. От Националния статистически институт, който проведе преброяването, казаха пред "Дневник", че не са водили разговори с дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), която съставя избирателните списъци, тъй като целта на преброяването била да изследва "действителното местожителство на хората, което в много случаи е различно от адресната регистрация".

Преброяването не обхваща всички български граждани, а хората имат свобода да посочват каквито данни решат и няма механизъм за проверка на тяхната достоверност, отговориха пък от ГРАО на въпрос не се ли опасяват от значителните разминавания. И подчертаха, че регистрите и Национална база данни "Население", върху които стъпват избирателните списъци, са формирани на базата на писмени документи с доказателствена сила. "От гореизложеното е видно, че разликите в целите и методите при преброяването (това е анкетния метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики", посочват още от ГРАО. И допълват, че преброяването няма връзка с избирателните списъци.

Въпреки тези твърдения на институциите още в началото на лятото от Венецианската комисия обърнаха вниманието на проблема с т.нар. мъртви души в българските избирателни списъци. В становището си след посещение в България комисията заяви, че трябва да има "разумно съотношение между преброените в България хора и тези, които са в списъците".

Елементарната аритметика обаче показва недвусмислено - гласоподавателите според ГРАО надвишават, и то с хиляди, самото население с избирателни права според преброяването (виж таблицата).

Законът задължи общините до 12 септември да публикуват на интернет сайтовете си имената на избирателите в тях и секциите, в които те трябва да гласуват съответно за местна власт и за президент. Задължението изпълниха почти всички областни градове с изключение на София и Стара Загора. "Дневник" направи най-обща справка в тези списъци, в които избирателите не са посочени като точен брой, а само са изброени имената им. Данните бяха съпоставени с резултатите от преброяването на населението в съответните населени места, като от общо преброените отпадат децата без право на глас.

И така беше установено разминаване от най-малко 5-10%. Разликата може да нарасне още повече. Причината - НСИ представя данните от преброяването във възрастови групи, които не съвпадат с възрастта за гласуване - навършени 18 години. Така от общо преброените жители на общината "Дневник" извади децата между 0 и 15 години. Сметката обаче не е пълна, тъй като от тях трябва да бъдат извадени и младежите на 15, 16 и 17 години, които също не могат да гласуват, за да се стигне до точния брой на хората с право на глас. Проблемът е, че НСИ не е направило тази разбивка и те са в общата категория от 15 до 19 години. Дори и при тази неточност обаче хората в избирателните списъци в съответните общини се оказват много повече от реално преброените граждани над 15-годишна възраст.

При справките на "Дневник" беше установен и още един проблем. Проверка във вече активната система за справки кой и къде може да гласува извади наяве случаи на хора, живеещи от 10-20 години в чужбина, които фигурират като гласоподаватели в столицата и вероятно биха могли да гласуват за местна власт в София въпреки забраните в Изборния кодекс. Това се случва, тъй като в ГРАО имат информация, че човек си е сменил адреса и вече не живее в страната, само ако той добросъвестно сам декларира пред агенцията тази промяна. И макар хората да са задължени да се регистрират на новите си адреси, на практика не всички го правят, а контрол няма.

Оказва се, че така се губи и информация за хора, живеещи в чужбина, въпреки че те са декларирали новия си адрес и пред НСИ, и пред властите на държавата, в която трайно живеят. Избиратели в чужбина разказаха пред "Дневник", че в посолствата на България също добре знаят, че те от години живеят извън страната, имат техните данни, но въпреки това отново намират името си в избирателните списъци в страната.

"Аз съм мъртва душа", каза Атанас Чобанов, който от 20 години живее във Франция. Проверката по негово ЕГН в сайта на ГРАО показва, че той може да гласува в "Избирателна секция 2, обл. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, район СЕРДИКА, 48 ОУ "Йосиф Ковачев". Според Изборния кодекс за местна власт могат да гласуват само хора, чийто адрес е в съответната община от повече от 4 месеца преди изборите. И да не могат да подават глас хората, които имат настоящ адрес в чужбина. Декларирал съм пред НСИ, че живея във Франция, и в посолството знаят това, каза Чобанов. И въпреки това той излиза като избирател в София.

Справката в регистъра на ГРАО не прави разлика за кои избори става дума - за президентските или за местните, на сайта на ГРАО е указано само, че става дума за "избирателните списъци за избори 2011 , които ще се проведат на 23.10.2011 г.". А от списъците за местните избори би трябвало да отпаднат хора, чийто настоящ адрес не е в съответната община.

Ситуацията на Чобанов се повтори и при справка за хора, живеещи например в Белгия или Турция. Така, макар те от години да са извън страната, биха могли да си дойдат и да гласуват за местна власт, макар че по закон това не би трябвало да е възможно.

"Ще направим гражданска инициатива да касираме изборите за злоупотреба с адресните регистрации, което е системен проблем. Ще пускаме жалби до ЦИК и по закона за достъп до информацията ще искаме да се сверява за определени ЕГН-та дали са отметнати като гласували в съответните секции. Това ще са ЕГН-та, за които имаме доказателства, че са били в чужбина в изборния ден", каза Атанас Чобанов. И се закани, че ако се установят 1000 случая на нерегламентирано гласуване от чуждо име, вероятно ще бъдат заведени дела за касиране на гласуването. "Има прости и ефективни решения за проверка дали един вот е равен на един гласоподавател и да се спрат злоупотребите. Но няма политическа воля да се отстрани този сив ресурс от гласоподаватели", смята Чобанов.

Според политолога Димитър Димитров изобщо е сгрешен процесът за съставяне на избирателните списъци - поддържа ги институцията, която всъщност няма информация за адресната регистрация на хората зад граница. И той, и Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда смятат, че с поддържането на регистър на избирателите и постоянното му осъвременяване трябва да се ангажира специализирана администрация (виж блица). Този орган трябва да сравнява различните бази данни, да получава информация по всички възможни канали и така да изчисти тези "мъртви души".

Според анализатори и политици съществуването на "мъртви души" в списъците създава предпоставка за изборни манипулации, а значителните 10% на тези фиктивни избиратели е доста сериозен проблем, особено при ниска избирателна активност. Съществуването на тези хора в списъците из страната дава възможност лесно от тяхно име да се подават гласове. Из Кърджалийско има села, в които живеят 30души, а гласувалите са 200, в някои секции изборните процеси са приключили още в 9 ч. сутринта, тъй като всички избиратели, фигуриращи в списъците, се водят гласували, разказа депутатът от ГЕРБ Цвета Караянчева, избрана от Кърджали. Подаването на бюлетини от името на всички, записани в списъците, ставало, като представител на местната власт просто давал личните данни на хората на членове на изборните комисии и те гласували вместо реалните избиратели. Това се случвало в комисии в малки села и махали, където комисиите са доминирани от една партия. Автобусите с изселници от Турция са само за прикриване на по-големите манипулации - за да се скрие, че се гласува от името на хората, смята Караянчева.

Възможните решения

Има няколко посоки, в които може да се реши проблемът, който се проявява на всички избори досега. Те се различават най-вече по това чии задължения трябва да се увеличат - на институциите или на гражданите.

Един от вариантите предлага политологът Димитър Димитров, който беше и сред експертите към комисията за подготовка на Изборния кодекс. "У нас е сгрешен процесът за съставяне на избирателните списъци - поддържа ги институцията, която всъщност няма информация за адресната регистрация на хората зад граница", каза той. Според него не ГРАО, а отделна структура трябва да изработи, поддържа и актуализира регистър на избирателите, като най-подходящо е да е част от администрацията на постоянно действащата вече Централна избирателна комисия. Тя трябва да набавя информация от всички институции - МВР, външно министерство, НОИ и други органи, които по някакъв начин събират информация за миграцията на хората. Димитров посочи, че такива регистри има в Албания и Украйна. Идеята му е била обсъждана при приемането на Изборния кодекс, но отхвърлена.
- Активна изборна регистрация - всеки, които иска да гласува, да заяви това в определен срок преди вота.
- Специална структура да поддържа регистъра на избирателите, като го актуализира чрез данните от МВР, МВнР, НОИ и т.н.
Друго решение е заимстваната от практиката в някои европейски държави, включително Франция, идея за въвеждане на т.нар. активна гражданска регистрация. Това означава в определен срок преди датата на изборите всички, които имат намерение да гласуват, да обявят това пред избирателните комисии. Това би била и най-ефикасната бариера срещу гласуването с чужда самоличност и участието на "фантоми" от избирателните списъци във вота.

Граждански организации, наблюдаващи изборния процес, отдавна настояват за въвеждане на тази практика и в България и макар че такава възможност беше обсъждана и в това, и в предишното Народно събрание, също не беше приета. Аргументът на управляващите - и от тройната коалиция, и от ГЕРБ, е, че разпоредбата може да бъде тълкувана като ограничаване на правото на глас и да бъде обявена за противоконституционна. Други опасения на политиците са свързани с намаляването на избирателната активност като резултат.

Има и вариант да се приемат законови промени с цел институциите по-лесно да събират информация за движението на гражданите. Например да се задължат българите, заминаващи зад граница дори и за кратко време, да се регистрират в посолството в съответната държава. Ако пък заминават за чужбина с намерение да живеят там - да се отписват от общината, в която досега е бил адресът им. Или пък да се въведе задължение ГРАО да изисква информация от дирекция "Миграция" в МВР кога и колко българи са пресекли границата (мярка, която обаче би имала смисъл само за държавите извън ЕС, в които се влиза с международен паспорт). На фона на европейския принцип на свободно движение на хора тази посока за решение на проблема обаче изглежда, меко казано, архаична и спорна.

Техническо решение на проблема би било гласуване с лична карта и пръстови отпечатъци от електронни терминали (подобно на системата за гласуване на депутатите в Народното събрание). Така, каквото и да не е наред с избирателните списъци, т.нар. фантоми не могат да се използват за манипулация на резултатите. Средствата могат да бъдат спестени от отпечатване и транспортиране на бюлетини и протоколи, заплати за членове на общински избирателни секции и т.н.

Ще има още промени

Избирателните списъци, публикувани от общините и ГРАО, все още не са окончателни. Към тях ще бъдат прибавени хората, които искат да гласуват за местна власт по настоящия си адрес в страната, ако той е различен от постоянния им и ако са живели на него повече от 4 месеца. За целта до 8 октомври трябва да подадат заявление в общината по настоящ адрес за включване в списъка и съответно трябва да бъдат отписани от ГРАО в общината по постоянния им адрес.
В списъците за президентските избори също ще настъпи промяна. На тях избирателите също имат право да избират да гласуват по постоянен или настоящ адрес, като в този случай няма изискване за уседналост от 4 месеца. Избирателите, поискали да гласуват по настоящ адрес, трябва да бъдат отписани от списъка по постоянния си. От списъците в България ще бъдат извадени и българите зад граница, които са подали заявления за гласуване в чужбина, необходими да бъде разкрита изборна секция в съответното населено място. Срокът за подаване на тези заявления е 27 септември - нужни са поне 20 желаещи, за да се открие секция в град, където България има посолство или консулство, и най-малко 100 - ако няма дипломатическа мисия. Сънародниците в чужбина, които не са подали изрично заявление за гласуване, в изборния ден ще могат да пуснат бюлетина в секцията и ще бъдат дописани в списъка на място. Дотогава обаче няма да бъдат отписани от списъка по постоянния си адрес в страната.

Въпроси и отговори

"Дневник" отправи няколко въпроса към министерството на регионалното развитие, в чиято структура е главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО). Ето отговорите, със съкращения:

- Актуализирани ли са настоящите избирателните списъци?
- Избирателните списъци съгласно Изборния кодекс (ИК) се съставят от общинските администрации, в които се води регистър на населението и се отпечатват въз основа на Национална база данни "Население", която се актуализира ежедневно с подадените данни за промените в гражданската регистрация на лицата.

- Изчиствани ли са някога избирателните списъци от т.нар. фантоми и кога е било за последен път?
- Съгласно ИК от избирателните списъци за местните избори се заличават имената на гражданите, които имат настоящ адрес извън България през последните 4 месеца преди датата на изборите. От списъци за изборите за президент се заличават имената на гражданите, които са заминали извън страната не по-малко от два месеца преди изборния ден (по данни от МВР), и лицата, заявили че ще гласуват в чужбина (по данни от МВнР). В ГД ГРАО се поддържат данни за адресната регистрация на лицата, но не и за местопребиваването им и дали те са гласували или не (у нас или в чужбина).

- Можете ли да гарантирате, че броят на избирателите според ГРАО отразява вярно броя на българските граждани, които имат право да гласуват в тези местни и президентски избори?
- В избирателните списъци са включени всички български граждани с избирателни права съгласно Избирателния кодекс.

- На какво се дължи разликата между данните на НСИ от преброяването на населението за жителите в отделните общини на България и данните за броя на избирателите в същите тези общини, представени от ГРАО?
- Съгласно закона за преброяване на населението обект на преброяването са основно българските граждани, които живеят постоянно в България. Не са обект на преброяването българските граждани, напуснали страната преди 01.02.2010 г. и техните семейства, т.е. преброяването не обхваща всички български граждани. Един от основните принципи при провеждане на преброяването е декларативността, т.е. гражданите имат свобода да посочват каквито данни решат и няма механизъм за проверка на тяхната достоверност. Законът за гражданската регистрация пък задължава в регистъра на населението да се вписват всички български граждани, независимо от местопребиваването им (в България или в чужбина). Зад всеки запис за лице в регистрите стои официален писмен документ, а не твърдение (както при преброяването). От гореизложеното е видно, че разликите в целите и методите при преброяването (това е анкетният метод) и при гражданската регистрация (вписване срещу документ) предполагат и разлика в данните, отчитани с различните методики.

- Смятате ли, че при тези разминавания в данните за броя на избирателите ведомството е изпълнило съвестно задължението си да предостави адекватни и точни избирателни списъци, така че да не се създава възможност за манипулации?
- От гореизложеното става ясно, че преброяването на населението няма релация с избирателните списъци, тъй като същите не се съставят на базата на данни от преброяването, а въз основа на регистъра на населението.

Цитат:
"Аз съм мъртва душа. Живея от 20 години във Франция, а справката в списъците ми казва, че за изборите наесен мога да гласувам в София. Ще направим проверки и ако се установият 1000 случая на нерегламентирано гласуване от чуждо име, ще заведем дела за касиране на вота."
Атанас Чобанов, българин от Франция, журналист

175 244
души са емигрирали през последните 10 години според данните на НСИ от преброяването на населението. Това са хората, които са декларирали пред властите, че вече трайно не живеят в страната. Институциите обаче нямат точна информация колко още българи живеят зад граница - временно или за постоянно.

Източник dnevnik.bg