Показват се публикациите с етикет икономист. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет икономист. Показване на всички публикации

четвъртък, 24 януари 2013 г.

"Икономист": Европарите за Пайнер с широк отзвук в балканската страна




Европарите за "Пайнер" разделиха на две българското общество, пише "Икономист"

 Европарите за Пайнер с широк отзвук в балканската страна
„Европейските фондове няма да бъдат използвани за силиконови импланти за гърди“. Такова доста озадачаващо обещание едва ли сте очаквали да чуете от компания, която ще получи 1 милион евро европейско финансиране. И все пак именно по този начин президентът на "Пайнер" Митко Димитров трябваше да защити парите за фирмата си.


Разкритието, че „Пайнер“ - българска музикална компания, собственик на три телевизионни канала, ще получи значителна сума европари по оперативна програма „Конкурентоспособност“, която трябва да подпомага малки и средни фирми в творческата сфера, предизвика широк отзвук в балканската страна, пише „Икономист“.

Основната причина е чалгата – вид музика, която компанията продуцира. Чалгата е еклектичен микс от ориенталски, поп и денс стил, който се изпълнява от оскъдно облечени жени. Тя е една от най-спорните теми в България и разделя обществото по линията „Или я танцуваш, или я мразиш“.

След новината миналата седмица частта с омразата беше по-гласовитата. Литературният критик Митко Новков попита „в чий чудовищен мозък се е родило това“, а театралният режисьор Теди Москов предложи държавата да въведе данък върху чалгата.

След като към спора се присъединиха журналисти, политици и потребители на социални медии, които основно осъдиха факта, че европари се харчат за изпълнителки, които приличат на порнозвезди и пеят за гангстери и пари, Европейската комисия помоли България да разследва доколко са следвани правилата за отпускането на средствата.
Българските власти побързаха да уверят, че „от формална гледна точка всичко е точно“, но когато става дума за правила и европейско финансиране, ЕК има основания за подозрения, особено във времена на криза на целия континент. През 2008 г. ЕК замрази повече от половин милиард евро заради корупцията в България и лошото управление на еврофондовете.

Все пак някои наблюдатели защитиха решението за „Пайнер“, като обясниха, че европейското финансиране се отпуска на базата на финансови и икономически критерии, а не на морални и културни заслуги. Според президента на „Пайнер“ парите ще бъдат използвани за ново техническо оборудване, за да бъде засилена конкурентоспособността и така ще бъдат създадени 30 нови работни места.

Все пак, казва Георги Иванов, филмов и телевизионен продуцент, става дума за успешен бизнес. „Ако предложат добър бизнес план, защо да не вземат парите“, казва той.

Известният икономист Георги Ангелов пък вижда две причини защо „Пайнер“ не трябва да получи средствата. Първо, българското правителство оценява усвояването на еврофондовете само по процента усвоени фондове, а не по тяхното качество. Въпреки това само добре инвестирани средства, които повишават конкурентоспособността на България, имат устойчив позитивен ефект върху икономическия ръст. Според Ангелов „Пайнер“ не е такъв проект.

Още повече, че еврофинансирането поставя компанията (която според публикации в медиите държи монопола върху музикалния пазар в страната) в по-благоприятна позиция в сравнение с други, които не са получили финансов стимул отвън.

Много по-добра инвестиция би била парите от ЕС да се използват за инфраструктура и за подобряване на условията за бизнеса в страната, смята Ангелов.

Спорното морално послание на еврофинансирането и притесненията на Ангелов не са единствените причини, поради които мнозина се запитаха дали е логично одобряването на европарите (това е в прерогативите на българските власти и ЕК побърза да го уточни).

Противоречието се премести на политическата сцена, защото президентът на компанията Митко Димитров е член на управляващата партия ГЕРБ и е бил канен да участва в депутатските листи. Това повдигна въпроса дали парите ще бъдат ползвани за политически чалга концерти преди тазгодишните избори в България. Това твърдение на опозиционния лидер Сергей Станишев, бивш премиер на страната, бързо беше отречено от Димитров.

Напоследък обаче „Пайнер“ продуцира няколко чалга песни, които като че ли подкрепят ГЕРБ и настоящия премиер Бойко Борисов. Една от тях се казва „Гербер“, което хем е цвете, хем съвпада с названието за последовател на партията на Борисов.

Източник dnes.bg


вторник, 18 декември 2012 г.

Проучване: Поне $1.6 млрд. "черни пари" напускат всяка година България




Средно по 1.585 млрд. долара "мръсни пари" са напускали България в периода 2001-2010г.
Средно по 1.585 млрд. долара "мръсни пари" са напускали България в периода 2001-2010г. към офшорни сметки и територии със статут на данъчен рай. Става дума за средства, натрупвани от корупция или укриване на доходи, но от изчисленията са изключени печалбите от организирана престъпна дейност, трафик на наркотици, хора и оръжие или проституция.


Основната част от тези средства идват от несанкционирано надуване на цени и манипулиране на търговски сделки - средно по 477 млн. долара за всяка от първите десет години на века, като пикът е бил достигнат през 2007г - 1.166 млрд. долара "черни пари" само по това "перо".

Това твърди обширно проучване на базираният във Вашингтон неправителствен институт Global Financial Integrity (GFI). Във вторник бе разпространен докладът му за незаконно придобити средства, които изтичат от развиващите се икономики. Той обхваща общо 143 държави, като останалите няколко десетки - и предимно развити - икономики не попадат в него, защото при тях няма отлив на такива средства.

Като цяло, от развиващите се страни така са "изтекли" близо 6 трилиона долара. Иначе казано, за всеки долар международна помощ, изпращана там, тези икономики са губели по 10 долара от корупция, слаби митници и незаконни търговски манипулации. Сред тях недостижим лидер е Китай - за десет години от страната са били изнесени $2.74 трилиона. Русия е пета със $152 млрд.

В класирането България е на 38-о място (след Гватемала и преди Хърватия), като от страните в ЕС единствено Полша е пред нас на 17-о място с малко над средно 4 млрд. долара, изнасяни от страната всяка година. От съседите ни Турция е на 25-о място (2.896 млрд. долара), далеч по-малката икономика на Сърбия е създавала "незаконен финансов износ" от по 5.144 млрд. долара годишно, твърдят авторите.

Докладът е дело основно на Дев Кар - главен икономист на GFI, който е бивш главен икономист на Международния валутен фонд и е прекарал във фонда 32 години, работейки основно с макроикономически и статистически данни в централата и в различни държави по света. На основата на нова методология, използвана в доклада, авторите предупреждават, че изчисленията им са доста консервативни и реалните суми всъщност са най-вероятно много по-големи.

От GFI се опитват да сравнят средствата, влизащи в една страна от кредити и преки чуждестранни инвестиции, и финансите, излизащи за търговия, парични трансфери и други изнасяни приходи. Използвани са данни за официалния баланс на плащанията и търговията, изпращани в МВФ от страните членки, както и информацията от Световната банка за външните дългове на тези държави. В доклада са демонстрирани четири методи за изчисление на получената разлика и според най-спорният от тях - този на Световната банка - посочва впечатляващата сума от 40.523 млрд. долара "незаконни средства", изнесени от България. По това изчисление отново пикът се пада през 2007-2008г. (съответно, 10.510 и 11.980 млрд. долара).

От GFI обаче прилагат по-прецизен, според тях, подход. Но и при него крайният резултат отново е неприятен за България - за миналото десетилетие от икономиката са изтекли общо 15.854 млрд. долара. В сметката им няма данни за 2010г., а пикът е през 2007г ($4.218 млрд) и 2008г. ($4.738 млрд.)

Според авторите по принцип около 80% от тези средства са формирани чрез счетоводни манипулации, неплатени мита, "кухи" фирми, изкуствено завишени цени и особено от слаб контрол на това какво се случва с ценообразуването по веригата фирми на голям холдинг или международна корпорация. В този смисъл споменатите милиарди долари не е задължително да са от корупция или укрити доходи, а може да са от източени към офшорни сметки средства още по веригата преди една стока или услуга да е реализирана в България.

Откъде изнасят най-много "черни пари"
(2001-2010г.)

Китай - $2.74 трилиона
Мексико - $476 млрд.
Малайзия - $285 млрд.
С. Арабия - $210 млрд.
Русия - $152 млрд.
Филипини - $138 млрд.
Нигерия - $129 млрд.
Индия - $123 млрд.
Индонезия - $109 млрд.
ОАЕ - $107 млрд.
-----
България - $16 млрд.

Източник dnevnik.bg


понеделник, 24 октомври 2011 г.

"Икономист" за вота у нас: Още от същото, моля!




След преброяването на повечето гласове е ясно, че гласувалите в местните и президентските избори в България поискаха запазване на сегашното положение, пише сп. "Икономист" в статия, озаглавена "България казва: Още от същото, моля".



Росен Плевнелиев, кандидатът на премиера Бойко Борисов, не получи необходимото мнозинство, за да спечели президентския пост на първия тур в неделя и ще се изправи срещу съперника си социалист Ивайло Калфин на балотаж следващата неделя. Но 40-те процента, които получи на първия тур, сочат, че вероятно ще спечели на втория, прогнозира "Икономист".

Забележителното е, че и на президентските, и на местните избори партията на Борисов – Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) успя да запази почти същия дял от гласовете, които спечели на последните парламентарни избори преди две години. Това се случва въпреки все по-мрачните икономически перспективи и изборната кампания, белязана от грозни епизоди на расово мотивирани безредици.

Хубавото е, че дори ако избирателите са недоволни, те не смятат, че отговорът е в крайната десница. Волен Сидеров, президентският кандидат от антиромската партия "Атака", спечели по-малко от 4 на сто в неделя.

Не се представи добре и етническата турска партия Движение за права и свободи – голяма част от избирателите й останаха у дома след поредицата вражди в партията, посочва "Икономист".

Резултатът подсилва мандата на Борисов за следващите две години. При липсата на заплаха от президентско вето българският премиер със силна ръка може свободно да продължи намеренията си да подобри транспортната инфраструктура и зрелищната борба с корупцията.

Няма да е лесно. Както показаха безредиците, програмата за строеж на пътища не е толкова важна, когато безработицата расте и забавеният растеж застрашава да се превърне в рецесия.

А след множеството твърдения за купуване на гласове на изборите, все още има много работа и в борбата с корупцията, посочва "Икономист".

Източник dnes.bg