Файненшъл таймс: Имигрантите идват не за помощи, а да работят

"Файненшъл таймс" публикува статии за българите и румънците

Британският финансов всекидневник "Файненшъл таймс" публикува серия от статии, посветени на опасенията на британците от вълна от български и румънски имигранти към Великобритания и на реакциите на тези притеснения.


В редакционна статия, озаглавена "Британски мигранти", изданието посочва, че българите и румънците ще поемат към Германия, където перспективите за работа са по-блестящи, или към Италия, където се чувстват в културен план повече като у дома.

Имигрантите идват във Великобритания не да живеят от подаяния на правителството, а да работят.

Официалните статистики показват, че само 7 процента от имигрантите получават помощи при безработица в сравнение със 17-те процента от родените във Великобритания хора.

"Тези хора вършат работа, която британските работници пренебрегват, те прибират реколтата или работят в хотели или в сектора на здравеопазването, където недостигът на работна ръка е голям.", пише изданието.
"Великобритания може да бъде горда от успеха на своето мултикултурно общество. Полските жени, които дойдоха в страната след 2004 г. допринасят най-много за настоящия взрив на раждаемостта във Великобритания", посочва изданието в статията.

В друга статия пред вестника говори румънският посланик във Великобритания Йон Джинга, който подчертава, че страната му е в началото на икономически подем и затова към Великобритания няма да потегли поток от румънски имигранти.

Британската икономика миналата година може би е имала нулев растеж, докато румънската е отчела 2,5-процентен растеж през 2011 г. и 1,7-процентен през 2012 г., посочва посланикът като пример, че румънската икономика се възстановява по-бързо от другите европейски икономики и румънците ще предпочетат да останат у дома

В трета статия вестникът припомня, че според български експерти българите пък по традиция предпочитат Испания, Гърция, Германия и Италия. Миналата година Ирландия отвори пазара на труда за българи, но те не наводниха тази страна, казват експертите.

Източник dnes.bg

Писмото на един емигрант до властта: Защо мълчите, когато Лондон ни обижда?

Наш емигрант, който от 3 години живее и работи в Лондон, изрази възмущението си от мълчанието на нашите управници относно антибългарската кампания, която се вихри на Острова през последните седмици. В отворено писмо до президента, премиера и външния ни министър 35-годишният Димитър Димитров от Варна призовава властта у нас най-после да реагира на нападките и да защити гражданите на България. От няколко дни апелът му обикаля социалните мрежи и предизвиква лавина от коментари, предаде Стандарт нюз.


Ето и самото писмо:

До Росен Плевнелиев, Президент на Република България
До Бойко Борисов, министър-председател
До Николай Младенов, министър на външните работи

До българските медии

Уважаеми г-н Президент,
Г-н Борисов,
Г-н Младенов,

Казвам се Димитър Димитров и от 3 години работя и живея в Лондон, Великобритания.
От почти година отношението на английските власти към българските емигранти е изключително негативно. Това рефлектира и върху отношението на обикновените хора в Англия към нас.

Г-н Президент,
Аз мога да разбера тяхното отношение. Защото те не правят разлика между честен български работник и просяк или крадец от ромски произход.

Но аз не разбирам отношението на България към този проблем. По-точно липсата на такова.

Ние сме третирани като най-долна класа хора. Защото такива сред нас наистина има. Но повечето от емигрантите сме отишли на Острова, защото тук, в България, няма място и работа за нас.

Аз работя в Лондон, но повечето ми пари идват в България. За да помогна на баща си да си оправи покрива. За да помогна на семейството си да живее нормално и да не изпитва лишения. За да мога и аз за месец поне да прекарам време с близките си, доставяйки си елементарни удоволствия.

И затова си мисля, че е крайно време България да се намеси. Да се намесите Вие, г-н Президент, г-н Премиер и г-н Външен министър. Защото посолството ни в Лондон е не просто „Мисия Лондон”. То е “Mission impossible”.

Отзовете мисията си в Лондон. Те са там, за да помагат на българите. А в най-добрия случай те не пречат. Но не защото правят нещо както трябва, а защото ги няма никакви.

Защо България позволява да насочват негативни кампании към нейните граждани, както пише в-к „Гардиън”?

Защо България позволява да наричат гражданите й „мърляви сънливци”, по думите на общинския съветник Ники Айкън. „Уестминстър е готов да плати хиляди паундове за вагони, с които да изпрати мърлявите сънливци от България и Румъния обратно вкъщи и да прочисти техните импровизирани лагери”, казва въпросният лондонски управник.

Защо позволявате тази дискриминация?

Аз съм европейски гражданин, както хилядите ми сънародници тук. И очаквам държавата, от която все още не съм се отказал и в която харча повечето си пари, да ме защити.

Но от Ваша страна – ни вопъл, ни стон.

Аз не се чувствам добре в Лондон. Но в британската столица аз не съм безработен. Или пък ниско платен. От друга страна – аз работя повече от всеки поданик на Нейно Величество. И знам, че така съм ценен и за Великобритания, където плащам данъци и осигуровки, и за България, където харча спечеленото.

Очаквам Вие, г-н Плевнелиев, да направите нещо за нашия имидж на Острова.

Очаквам Вие, г-н Младенов, да направите визита заради проблема. Макар и маскирана зад дипломатическа среща по друг повод.

Очаквам Вие, г-н Борисов, да покажете на Вашия колега Камерън истинското лице на България.

Крайно време е да направите нещо.

Защото съвсем скоро ще дойде моментът, в който англичанин, щом чуе, че си българин, ще те заплюе на улицата.

С уважение и в очакване,
Димитър Димитров, на 35 години, от Варна и Лондон

Брюксел обяви новите правила за Шенген, не се съобрази с критиките

Европейската комисията предложи да укрепи шенгенското пространство, за да се гарантира свободното движение на стотици хиляди граждани на Европейския съюз и на такива на трети държави, съобщи пресслужбата на институцията. Брюксел обаче не се съобрази с критиките на някои държави членки и настоя вътрешните граници да се управляват на общоевропейско равнище.

Еврокомисията е убедена, че временното връщане на границите оказва силно влияние на цялото шенгенство пространство. По тази причина "възможността да се възстановява граничният контрол по вътрешните граници трябва да се управлява на европейско равнище по прозрачен, последователен и ефикасен начин", гласи съобщението от Брюксел.

Новите мерки не се отнасят за разширяването на шенгенското пространство. Те биха засегнали България и Румъния, едва когато двете страни станат част от зоната без граничен контрол.

Въпреки че държави членки бяха тези, които инициираха изясняване на правилата за вътрешните граници, някои от тях бяха първите критици на проектопредложението. В началото на седмицата Франция, Германия и Испания дори излязоха с обща позиция, подчертаваща нежеланието им да отстъпят национални правомощия на Брюксел при връщането на граничния контрол.

Съгласно новия режим решенията за повторно въвеждане на вътрешни граници за предвидими събития (като големи спортни събития или важни политически срещи) ще се вземат на европейско равнище след предложение от Еврокомисията. При извънредни ситуации пък страните от ЕС ще имат право на едностранни действия, но само за период от 5 дни. Ако се налага удължаване на този срок, решението за поставяне на граничен контрол ще се взима на ниво ЕС.

Еврокомисията предлага и да се укрепи управлението на Шенген. За тази цел прилагането на шенгенските правила ще се проверява чрез предварително обявени и внезапни проверки в дадена държава членка от ръководени от Брюксел екипи, съставени от експерти от други страни и Frontex.

В случай на сериозни пропуски в спазването на правилата, Брюксел предвижда "предприемането на мерки за подкрепа, включващи техническа и финансова помощ". Ако проблемите продължават да са налице и след това, "може да се вземе решение за разрешаването на временно повторно въвеждане на граничен контрол на вътрешните граници", обяснява Еврокомисията.

Това на практика означава, че провинилите се държави няма да бъдат официално изключвани от пространството. Ако не защитават добре външните граници на ЕС обаче, те могат да бъдат изолирани, когато съседките им въведат контрол по границите си.

За да влязат в сила, предложенията на Брюксел ще бъдат разгледани от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Източник dnevnik.bg