1990-1991год. С активното участие на Министър Атанас Семерджиев и Първия зам.министър Любен Гоцев експертна група от специалисти- кибернетици и изявени в своята област служители на МВР извърши цялостна реорганизация на МВР, като:
o Ликвидирана беше Държавна сигурност: закрито VI управление на ДС; изведени извън МВР: Първо главно управление на ДС (разузнаването), Управление по безопасност и охрана (УБО), Военното контраразузнаване (ВКР), затворите, Главно следствено управление; закрити бяха бюрократичните структури на областните управления на МВР;
o Деполитизиран беше целия личен състав на МВР;
o Приложен беше кибернетичен подход за анализ на съществуващата система на Народната милиция с цел оптимизиране на полицейските структури и адекватно определяне на функциите на криминалната, икономическата и охранителната полиция;
o Използван беше опит от полицейското законодателство на западноевропейските страни. Законово беше регламентирана оперативно издирвателната дейност и полицейската регистрация на извършителите на престъпления от общ характер. С изменение на Наказателно процесуалния кодекс беше вменено участие на полицейските органи в наказателния процес на стадия на предварителната проверка на получените заявления, сигнали и жалби, съдържащи данни за извършени престъпления;
o Създадена беше специализираната служба за борба с организираната престъпност( ЦСБОП), която трябваше да изпълнява само координиращи функции за противодействие на организираната престъпност, без да се допусне дублиране на функции с други подразделения на Националната полиция.
1992 год.- При министър Йордан Соколов реформата беше стопирана със замах. Извършени бяха масови уволнения и пенсиониране на опитни ръководни служители, експерти, инспектори и редови полицаи, с което беше поставено началото на кадровия разгром на полицията. Но компетентна и адекватна реформа на полицията не можеше да се очаква от адвоката по бракоразводни дела Соколов и неговото най близко обкръжение. Гражданското общество днес може само да съжалява, че именно този адвокат беше назначен за председател на Народното събрание и стана един от водещите „законодатели” на прехода. В случая са необходими задълбочени анализи за това как обезсилването и неутрализирането на полицията в т.ч. и със „законодателна дейност” влезе в цената на мирния поход на престъпността към легална икономическа и политическа власт.
1993 год.- При министър Виктор Михайлов бяха регламентирани правомощията на Националната полиция в отделен Закон за националната полиция. С този закон се утвърждаваше започнатата същностна реформа на полицията.
1996 год.- При няколкото накратко задържали се безлични министри по метода "крачка напред две крачки назад " в реформата беше обърната посоката. Заменен беше закона за националната полиция с нов Закон за МВР. С него беше направена сериозна стъпка назад по отношение реформата в полицията, което доведе до откъсването на полицията от обществото и неговите нужди и потребности и до силно бюрократизиране на МВР. С новия Закон бяха регламентирани нова усложнена структура, заменена беше ЦСБОП с ГДБОП - нова служба, с нов голям щат в национален мащаб, и дублиращи се функции с традиционните полицейски звена. Така функциите по противодействието на престъпността бяха размити сред функциите на десетки други структурни звена на МВР, Декларирана беше нова политика за управление на кадрите, останала в сферата на пожеланията.
1997-2001год. При министрите Богомил Бонев и Емануил Йорданов се разгърна мащабна работа по правното регламентиране на функциите в МВР - беше преработена основната част от подзаконовата нормативна уредба. Изменени бяха съществуващи и изготвени нови над 20 наредби и инструкции. Липсата на системен подход („работата на парче”) доведе до изкуствено интегриране на правомощията на множеството структурни звена и в крайна сметка задачите по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха окончателно размити.
2001- 2005 год. Министър Георги Петканов довърши кадровия разгром на полицията чрез ново масово кампанийно пенсиониране на високо квалифицирани опитни полицейски служители, без да предприеме никакви реални действия за осигуряване на полицейски професионализъм. Същият цинично се надпреварваше с Йордан Соколов затова кой от тях е изгонил от МВР по голям брой и по опитни полицейски служители. Това кадрово решение на министъра с професорска титла по право и със съмнителна управленска квалификация и опит беляза „реформата” в полицията с трайни вредни последици. Затова пък „някой” му помогна да тръгне стремглаво нагоре по държавната йерархия: назначен беше за министър на правосъдието, а след това и за конституционен съдия.
1999 - досега. При министрите Михаил Миков и Цветан Цветанов продължи масовото въвеждане на функциите по полицейското разследване. Изменения в НПК през 1999 и 2006 год.. Изграждане на структурите за досъдебно производство в Националната полиция. Подбор и обучение на хиляди дознатели и/или разследващи полицаи. Това са едни от редките същностни реформаторски действия със стратегическо значение за противодействието на престъпността. Продължиха и хаотичните лутания на полицейските органи в противодействието на организираната престъпност и тоталното сгромолясване на оперативно издирвателната дейност, разкриването и превенцията на битовата престъпност. Никакви осезаеми резултати в повишаване на професионализма и квалификацията на ръководния и редови полицейски състав не са налице. Плачевни са и резултатите по използването на наличните информационни системи и съвременни информационни технологии, криминологически и криминалистически методи и средства за разкриване и предотвратяване на престъпления.
В крайна сметка погрешните действия в обявената реформа на полицията неутрализираха ефекта от положителните реформаторски действия. Наложен беше трайно агресивния некомпетентен революционен политически субективизъм, способстващ пряко и косвено за постигане на криминален преход към т.н. „демократично” общество в РБългария.
Димитър Ганчовски
o Ликвидирана беше Държавна сигурност: закрито VI управление на ДС; изведени извън МВР: Първо главно управление на ДС (разузнаването), Управление по безопасност и охрана (УБО), Военното контраразузнаване (ВКР), затворите, Главно следствено управление; закрити бяха бюрократичните структури на областните управления на МВР;
o Деполитизиран беше целия личен състав на МВР;
o Приложен беше кибернетичен подход за анализ на съществуващата система на Народната милиция с цел оптимизиране на полицейските структури и адекватно определяне на функциите на криминалната, икономическата и охранителната полиция;
o Използван беше опит от полицейското законодателство на западноевропейските страни. Законово беше регламентирана оперативно издирвателната дейност и полицейската регистрация на извършителите на престъпления от общ характер. С изменение на Наказателно процесуалния кодекс беше вменено участие на полицейските органи в наказателния процес на стадия на предварителната проверка на получените заявления, сигнали и жалби, съдържащи данни за извършени престъпления;
o Създадена беше специализираната служба за борба с организираната престъпност( ЦСБОП), която трябваше да изпълнява само координиращи функции за противодействие на организираната престъпност, без да се допусне дублиране на функции с други подразделения на Националната полиция.
1992 год.- При министър Йордан Соколов реформата беше стопирана със замах. Извършени бяха масови уволнения и пенсиониране на опитни ръководни служители, експерти, инспектори и редови полицаи, с което беше поставено началото на кадровия разгром на полицията. Но компетентна и адекватна реформа на полицията не можеше да се очаква от адвоката по бракоразводни дела Соколов и неговото най близко обкръжение. Гражданското общество днес може само да съжалява, че именно този адвокат беше назначен за председател на Народното събрание и стана един от водещите „законодатели” на прехода. В случая са необходими задълбочени анализи за това как обезсилването и неутрализирането на полицията в т.ч. и със „законодателна дейност” влезе в цената на мирния поход на престъпността към легална икономическа и политическа власт.
1993 год.- При министър Виктор Михайлов бяха регламентирани правомощията на Националната полиция в отделен Закон за националната полиция. С този закон се утвърждаваше започнатата същностна реформа на полицията.
1996 год.- При няколкото накратко задържали се безлични министри по метода "крачка напред две крачки назад " в реформата беше обърната посоката. Заменен беше закона за националната полиция с нов Закон за МВР. С него беше направена сериозна стъпка назад по отношение реформата в полицията, което доведе до откъсването на полицията от обществото и неговите нужди и потребности и до силно бюрократизиране на МВР. С новия Закон бяха регламентирани нова усложнена структура, заменена беше ЦСБОП с ГДБОП - нова служба, с нов голям щат в национален мащаб, и дублиращи се функции с традиционните полицейски звена. Така функциите по противодействието на престъпността бяха размити сред функциите на десетки други структурни звена на МВР, Декларирана беше нова политика за управление на кадрите, останала в сферата на пожеланията.
1997-2001год. При министрите Богомил Бонев и Емануил Йорданов се разгърна мащабна работа по правното регламентиране на функциите в МВР - беше преработена основната част от подзаконовата нормативна уредба. Изменени бяха съществуващи и изготвени нови над 20 наредби и инструкции. Липсата на системен подход („работата на парче”) доведе до изкуствено интегриране на правомощията на множеството структурни звена и в крайна сметка задачите по противодействието на престъпността и опазването на обществения ред бяха окончателно размити.
2001- 2005 год. Министър Георги Петканов довърши кадровия разгром на полицията чрез ново масово кампанийно пенсиониране на високо квалифицирани опитни полицейски служители, без да предприеме никакви реални действия за осигуряване на полицейски професионализъм. Същият цинично се надпреварваше с Йордан Соколов затова кой от тях е изгонил от МВР по голям брой и по опитни полицейски служители. Това кадрово решение на министъра с професорска титла по право и със съмнителна управленска квалификация и опит беляза „реформата” в полицията с трайни вредни последици. Затова пък „някой” му помогна да тръгне стремглаво нагоре по държавната йерархия: назначен беше за министър на правосъдието, а след това и за конституционен съдия.
1999 - досега. При министрите Михаил Миков и Цветан Цветанов продължи масовото въвеждане на функциите по полицейското разследване. Изменения в НПК през 1999 и 2006 год.. Изграждане на структурите за досъдебно производство в Националната полиция. Подбор и обучение на хиляди дознатели и/или разследващи полицаи. Това са едни от редките същностни реформаторски действия със стратегическо значение за противодействието на престъпността. Продължиха и хаотичните лутания на полицейските органи в противодействието на организираната престъпност и тоталното сгромолясване на оперативно издирвателната дейност, разкриването и превенцията на битовата престъпност. Никакви осезаеми резултати в повишаване на професионализма и квалификацията на ръководния и редови полицейски състав не са налице. Плачевни са и резултатите по използването на наличните информационни системи и съвременни информационни технологии, криминологически и криминалистически методи и средства за разкриване и предотвратяване на престъпления.
В крайна сметка погрешните действия в обявената реформа на полицията неутрализираха ефекта от положителните реформаторски действия. Наложен беше трайно агресивния некомпетентен революционен политически субективизъм, способстващ пряко и косвено за постигане на криминален преход към т.н. „демократично” общество в РБългария.
Димитър Ганчовски
