Лидери на ЕС представиха визията си за Европа, но не и решения за кризата

Четиримата основни лидери на Европейския съюз, търсещи начини за излизане от кризата, представиха късно вчера своята представа за бъдещето на Европа, която би им дало повече правомощия, но не и решения за настоящата криза, предаде Би Би Си.


Планът на председателите на Европейския съвет Херман ван Ромпой, на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер и управителя на Европейската централна банка Марио Драги включва създаването, например, на европейско финансово министерство, което ще има правомощия върху националните бюджети.

Целта на 10-годишния план със заглавието "Към истински икономически и паричен съюз" е да засили еврозоната и да предотврати бъдещи кризи, но не дава решения за настоящите дългови проблеми, които тормозят Европа и притесняват целия свят. Той излиза в момент, когато пазарите изпитват нови съмнения, че лидерите на ЕС няма да излязат с конкретни решения след срещата си на върха в края на седмицата.

По думите на Ван Ромпой документът няма за цел да бъде окончателен план, но очаква той "да достигне до общо разбиране сред нас по пътя напред" по време на срещата на върха на ЕС.

Солидарност и отговорност

Барозу от своя страна заяви, че водещият принцип на текста е "повече солидарност и повече отговорност да вървят ръка за ръка.

Отвъд тези редовни и познати на евронаблюдателите приказки, четиримата лидери предложиха и конкретни мерки за засилване на еврозоната и на ЕС като цяло през следващите десет години, които обаче също бях подложени на съмнения.

Сред тях са лимити на размера на дълг, който отделните държави могат да поддържат, финансов офис на ЕС, който да контролира централен бюджет и да следи националните, общ европейски банков регулатор и обща схема за гарантиране на банковите депозити.

Предложенията включват още това върху националните бюджети да се поставя вето, ако предразполагат страната да надвиши дълговия си лимит. Освен това се предвижда да бъдат създадени общи политики за регулациите на заетостта и нивата на данъчно облагане.

Една от най-големите промени, за които настояват Барозу, Ван Ромпой, Драги и Юнкер е бъдещото европейско финансово министерство да може да принуждава държавите да променят бюджетите си, за да поддържат дефицитите си ниски, коментира британското издание.Според документа по-силен фискален съюз може да доведе до общ дълг.

Скептиците

Часове след публикуването на визионерския документ се появиха и първите критици, сред които най-силен за момента е хора на тези, които се опасяват от реакцията на пазарите, ако по време на Европейския съвет лидерите излязат само с този план, а не с конкретни мерки срещи настоящата криза.

"Срещата на върха на ЕС вероятно ще произведе преработени планове за по-тясна фискална интеграция и банков съюз, но без съществени детайли за това как в действителност ще бъдат приложени на практика", заяви анализаторът Нийл Маккинън от VTB Capital.

Според "Уолстрийт джърнъл" пък някои от предложенията, като общите облигации и ветото на националните бюджети, ще притеснят някои от държавите и вероятно вместо до компромис ще се достигне до борби между отделните страни, които ще се борят за собствените си интереси.

Източник dnevnik.bg

Антикризисен план или оставки иска Синята коалиция

„Увеличаване на данъци, намаляване на пенсии и заплати” е песимистичният сценарий, очертан от лидерите на „Синята коалиция” Мартин Димитров и Иван Костов. 

Той беше представен на пресконференция, определена от самите лидери като„силно критична по отношение на всички министри от икономическия колектив на ГЕРБ”. 

Костов препоръча на премиера да даде на финансовия и икономическия министър срок от месец и половина, за да направят антикризисна програма. 

След това, на първи септември, да се явят в кабинета му с нея. „Ако някой министър не е в състояние да го направи, да си подаде оставката”, препоръча другарски председателят на ДСБ.

Според него на управляващите им липсва най-вече историческо мислене, защото не са преживели двете кризи, които сините са. 

„ГЕРБ, който не ги е преживял, му липсва точно тази специфична компетентност. Не може да се справи с тази криза, ако не прочете как ние сме се справили с предишните две. А те не искат да четат”, упрекна управляващите Костов. 

Той добави, че неговото правителство е платило висока цена, за да направи необходимите реформи, върху които да стъпят следващите два кабинета. Командира сподели един от своите кошмари, който е вестникарско заглавие „Дефицит в НОИ – намаляване на пенсиите догодина”.

Мартин Димитров подчерта лошия пример на Гърция и Румъния, към който и му противопостави положителния. В Естония, където управлявали „приятели икономисти”, бил приложен план, подобен на този, за който „Синята коалиция” настоява от няколко месеца. 

Там инвестициите скочили четири пъти. В същото време у нас инвестиции просто няма.

Десните дадоха още една конкретна препоръка – Томислав Дончев, който е министър по еврофондовете, но без портфейл, да стане и вицепремиер. Сега му липсвали необходимите инструменти, за да упражнява контрол върху администрацията. 

700-800 милиона евро от еврофондовете няма да бъдат усвоени, прогнозира Иван Костов.

Другата мярка е съкращаване на администрацията, и то сериозно – с 1/3. 

Мартин Димитров пък за пореден път се опълчи срещу руските проекти. „Настояваме за категоричното спиране на проекта „Белене”, той струва много пари и не носи нищо на България”, заяви лидерът на СДС.

Той препоръча за всички бюджетни разходи да се прилагат правилата за европейските фондове. 

„Много фирми фалираха, докато чакаха да си получат парите от държавата. Не можем да приемем, че правителството има пари за тютюнопроизводителите, АЕЦ „Белене“, Южен поток, но няма пари за бизнеса. Това е кокошката на българската икономика, хората, които плащат данъците”, посочи Димитров.  

Източник dnes.bg