В чии ръце е България? Въпросът е много по-сложен

Кой управлява България? Най-лесният отговор на този въпрос води към премиера Бойко Борисов и партията ГЕРБ. Но въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда - с него в момента се занимава дори Еврокомисията, се казва в коментар на „Дойче веле“.

Добре дошли в София, града на "Софарма"! – сигурно сте чували това шеговито подхвърляне по адрес на един от големите във фармацевтичния бизнес в България. Като зловеща истина.

Колко шеговити и колко зловещи обаче ще се окажат резултатите от разследването на Европейската комисия за дейността на холдинга, тепърва предстои да разберем. Неоспорим факт е обаче, че той държи 70% от търговията с лекарства за най-големите български болници, както и че половината от аптеките, които отпускат безплатни или с намаления от здравната каса препарати, се зареждат също главно от "Софарма".

Да не ровим, че мирише лошо...
Скандалът гръмна след разкрития за това как "Софарма" продава наполовина по-евтино в Сърбия и Гърция и след като в него се омесиха и имената на заместник-здравен министър, на шеф на Здравната каса и прочее важни играчи. И след като преди това законът услужливо е бил променен в частта му за търговете и сключването на договори за закупуване на болничните запаси.

Като цяло резултатът е равен на тотално извиване на ръце, ударена е не просто конкуренцията, а направо българският данъкоплатец и потребител. Погазени са множество правни текстове, защото пирамидата от фирми на холдинга като умел жонгльор размята едновременно производство, дистрибуция и собствени аптеки. Подчертавам – единствено за сметка на редовия българин.

Да продължим: НЗОК – бездънната яма от корпоративни интереси, търгове и обществени поръчки, скъпа администрация и като за капак – раздадени бонуси за добре свършена работа. Единствена. Моно. Много моно. За сравнение – в Германия има над 15 големи и множество по-малки здравноосигурителни дружества. Е,...

"Лукойл" – думите са просто излишни. Геополитика и преклонена пред чуждите, а не национални интереси нормативна база и сервилничене на правителствено ниво. Преди около година пък изтече крайният срок на Еврокомисията за либерализация на пазарите на ток и газ. Много важно! За сравнение – в Германия ежеседмично пощенските кутии на гражданите са засипвани от конкурентни предложения на най-различни доставчици на ток или газ, а промяната става бързо и безболезнено, по пощата или дори по телефона. Е,...

Да не забравя онези сладури, мобилните оператори, които до последно се "ослушваха", преди да понижат цените на разговорите и роуминга, да освободят заробените си абонати от условията за прекратяване на договор или запазване на номер. А сещате ли се за бизнеса с отпадъци и комунални услуги? Да не ровим, че мирише лошо...

Монóполи за монопóли
Редицата от подобни мастодонти може, разбира се, да бъде продължена. Тя не е чак толкова дълга за размерите на малка България, но все пак доста набъбнала от лобистки прокарани закони, чадър на държавно-административно ниво и искрени пазарлъци. Последен искрящ пример е прекрояването на закон в името на един концесионер – символ на монопол над ски-спорта, туризма и безгласната природа.

Така е в разградения двор България, където никой не го е еня за по-слабия, по-скромния производител, където липсват ефективни синдикати, където разни креатури като Комисията за защита на конкуренцията са камуфлаж, а финансовият министър е цар на ценовата демагогия. И всичко заприличва на иначе симпатичната семейна игра на Чарлз Дароу Монóполи, където шепа играчи прекрояват след вечеря икономическата карта на дъската. На цяла една държава обаче!

Източник dnes.bg

Стефан Константинов не се страхува от уволнение

Стефан Константинов не се страхува, че може да загуби поста си.

„Свикнал съм да стоя прав и столът не ме интересува. Не съм се страхувал никога от нищо,” заяви здравният министър пред bTV острите атаки срещу него и искането на оставката. Депутати от ГЕРБ също заявиха, че отговорност за здравната политика носи министърът.

„Ако държавата не може да защити най-висшите си хора от кръгове с много пари, човек не трябва да се притеснява, че няма да бъде в управлението на тази държава“, добави той.

„Моето усещане е, че трябва да работим заедно,” каза Константинов на въпрос за отслабващата подкрепа за него в парламента. „Сферата е много тежка, решенията често са непопулярни,” смята министърът като добави, че може би не е обяснил нещата, които трябва да се случват.

Константинов коментира, че не разполага с данни за съществуването на „здравен октопод”. „Ако съм знаел, че има служител, облагодетелствал дадена фирма, щях да го махна. До момента няма ясни доказателства, има само твърдения, които се проверяват,” поясни той.

Припомняме, че заместник-министърът на здравеопазването Гергана Павлова бе освободена от поста си със заповед на премиера Бойко Борисов. Тя отговаряше за координацията и контрола върху дейностите в областта на националната лекарствена политика и медицинските изделия.

Миналото й като мениджър в „Софарма” обаче бе атакувано многократно от лекари и аптекари. Павлова беше обвинена, че прокарва лобистки закони в полза на бившия си шеф Огнян Донев. Заради водената от нея политика се стигнало и до поскъпване на медикаментите, твърдят още от бранша.

Борисов изрита зам.-министър на здравеопазването
Д-р Стефан Константинов разясни накратко как работи ценообразуването при медикаментите в България. Стана ясно, че те се разделят на две групи в зависимост от това дали за продажбата им е необходима рецепта.

Цените на лекарствата без рецепта са определят на пазарен принцип. Цените на медикаментите, изписвани с рецепта, са държавно регулирани и при тях контролът е сериозен.

Министър Константинов каза, че за ценообразуването във втората група се реферират ценовите равнища в 13 държави от ЕС с най-ниски цени и стабилни валутни курсове.

Всеки месец комисия разглежда цените. Председател на комисията е представител на финансовото министерство по предложение на Народното събрание. Здравното министерство винаги е искало да получи тази отговорност, но решението е на парламента, отбеляза Стефан Константинов.

По думите му не винаги у нас е най-евтино в Европа.

„Това е така, защото определяме пределна цена, която е най-ниската в Европа. Оттам нататък обаче здравните каси в страни с големи пазари като Германия, договарят още по-изгодни цени,” обясни Константинов.

До миналата година Здравната каса не имала възможност да прави такива договорки у нас. От тази година тя може да договаря отстъпки, тя е големият купувач, посочи министърът.

Заради липсата на такава отстъпка досега се получаваше така, че ако си купите в аптеката лекарство, то може да е по-евтино, отколкото цената, която плаща Здравната каса.

Само две страни от Евросъюза имат ставка на ДДС за медикаментите, равна или по-висока от нашата, стана ясно още от разговора със здравния министър. По думите му решението за размера на данъка е в компетенцията на финансовото министерство.

По думите на Константинов трите фактора, които имат определящо значение за цените на лекарствата, са размерът на ДДС, големината на пазара и договарянето между касата и фармацевтичните компании.

Ако държавата обаче свали много цените на лекарствата, това може да накара фармацевтичните компании да се изтеглят от пазара, стана ясно още от думите на здравния министър.

У нас положителен ефект се очаква от свързването на аптеките с НАП и въвеждането на електронната рецепта, смята здравният министър.
„Не съм взел никакви бонуси, нито лев”, отсече здравният министър по повод скандала с допълнителното материално стимулиране във ведомството.

„Вчера обясних, че не става въпрос за бонуси или премии. Това са пари от незаети неатрактивни работни места, които се преразпределят към заплатите на другите служители,” каза Стефан Константинов.

По думите му тези суми в здравното министерство варират от 50 до 10 хил. лева на служител. Здравният министър отбеляза, че най-много са получили заместник-министрите, включително уволнената Гергана Павлова, която е взела за миналата година 10 хиляди лева бонуси.

По думите му в момента директор на регионална болница получава над 3000 лева заплата, а неговата е 2800 лева. Заместник министрите в МЗ взимат чисти 1100-1200 лева, а директор на дирекция - 800-900 лв.

Константинов издаде, че премиерът Бойко Борисов е предложил на последно заседание на правителството да се вземе решение да бъдат увеличени заплатите на министрите, които ще дойдат след тях. „Да си министър е въпрос на престиж и чест,” заяви здравният министър.

Източник dnes.bg

Огнян Донев категорично отхвърли обвиненията за монопол на Софарма

Мажоритарният собственик на фармацефтичната компания "Софарма", както и на дистрибуторската фирма "Софарма Трейдинг" Огнян Донев заяви, че преди време, когато Сергей Станишев е сформирал своя кабинет се е обърнал към него с молба да даде мнение за министерски пост.






Това каза самият Донев в сутрешния блок на Нова телевизия, цитиран от money.bg.
На въпрос дали е ставало дума за министър на здравеопазването, Донев отговори, че е нормално, когато се назначават важни държавни фигури по определени ресори да се чуе мнението и на бизнеса в сектора.

Донев отхвърли обвиненията за монопол, като заяви, че продуктите на "Софарма" имат едва 5% от пазарния дял при лекарствата, които се продават в аптеките и малко над 7% при лекарствата, които болниците купуват.
В същото време по bTV здравният министър Стефан Константинов, заяви че "Софарма Трейдинг", която освен продукти на компанията майка, продава и други лекарства, има най-голям пазарен дял в дистрибуцията, който надхвърля 20%.

Дали са скъпи или не, лекарствата отговарят на нормативната база, която съществува в страната и на степента на остра конкуренция на отделните производители. Така погледнато, пазарът решава какви цени са, поясни още Донев.

На въпрос защо едно и също лекарство е на различни цени у нас и в други държави, той поясни: Тези лекарства, които бяха дадени като пример за дъмпинг са по-скоро изключения, отколкото масовия случай , в който продаваме в чужбина.

„Не може цената на лекарствата у нас да бъде докарана до тази в Турция - защото този завод няма да може да се издържа. Когато си новодошъл на един пазар, то вносът трябва да е по-евтин, за да го допуснат", посочи Донев.

Българските лекарства са по-евтини от вносните и задават дъното на стойността при лекарствата, категоричен бе Донев. „Българските компании сме с най-ниската цена във всяка една група лекарства. Българските лекарства задават дъното на ценообразуването на тези продукти, които се реимбурсират или се плащат от обществените фондове. Ако не сме дъно, то заедно с другия производител сме на едно ниво", поясни изпълнителният директор на „Софарма".

Здравната каса не се занимава с ценообразуване. Касата не се занимава с цени, подчерта Донев. „Преди 10 г. Софарма беше втора по получени пари от здравната каса. А при агресивната политика на нашите чуждестранни конкуренти, Софарма падна на 10-12 място", изтъкна шефът на фармацевтичната компания.

Относно Нели Нешева - оттеглилата се от поста шефка на Здравната каса след скандала с получените бонуси, Донев подчерта: „Никога не съм имал конфликт с г-жа Нешева, даже няколко месеца бяхме колеги, виждали сме се на заседания на надзорния съвет".

Гергана Павлова се опита, но сякаш не успя, да създаде механизми, чрез които да поевтиняват лекарствата и да бъде засилена конкуренцията. Това е в интерес на потребител - така Огнян Донев оцени дейността на уволнената зам.-здравен министър след разразил се скандал за продажбата на лекарства и тяхното ценообразуване. Припомняме, че Павлова преди да поеме държавния пост е била служител в системата на "Софарма".
„Искам да й се извиня, че тя реално пострада заради това, че някога в началото на кариерата си е работила във фирма, която впоследствие Софарма закупи", посочи Донев.

Попитан дали той е най-богатият човек в България, Донев бе категоричен: „Със сигурност не - познавам поне няколко сънародници, които са по-състоятелни от мене".
Сигурно съм сред първите 30, предположи той. На въпрос какво е състоянието му - той посочи, че то се състои в акции.
Аз съм най-голям акционер във Софарма, но често ми се приписва цялото състояние, което не е коректно, изтъкна Огнян Донев.

По думите на Донев „Софарма" е образец за публична компания, която всяка година е сред първите пет за най-прозрачните дружества. Той не приема сериозно обвиненията, че е изградил монопол. Донев отхвърли и слуховете, че ще бъде министър-председател.

Източник news.bg

Пресата днес

Скандалите и уволненията в сферата на здравеопазването са водещи за всички вестници на 22 февруари.

"Фармацевтичната война доведе до уволнението на двама здравни шефове" е водещото заглавие за "Сега".
Директорът на "Софарма” Огнян Донев си призна, че продава медикаменти на почти три пъти по-ниски цени в съседна Турция, отколкото в България. Това стана ясно в понеделник в предаването "Гореща точка" по ТV7, пише "Монитор".

Донев опита да се оправдае, че прилагал тази тактика, тъй като на турския пазар все още не познавали продуктите му и ниските цени са единственият шанс да се наложи там.

В интервю за "Стандарт" експертът в областта на фармацевтичната политика Тони Веков казва: "Политика на самия производител е в коя държава на какви цени да продава. Въпросът е, че в случая "Софарма" е взела решение да регистрира много ниски цени в Турция и Сърбия и съответно да реализира много голяма печалба там. И това за чия сметка става? За сметка на високите цени в България.

Буквално погледнато, ние плащаме евтините лекарства на турските граждани. Аз не твърдя, че това е незаконно, но тук говорим вече за етиката на ценообразуването в нашата страна на този производител”, твърди Веков и допълва:

"Можем да кажем, че "Софарма" прави дъмпинг на цените в Турция и Сърбия. Тук става дума за три пъти по-ниски цени, не за 3 или 30 процента, те са 300 пъти по-ниски. Мога да ви кажа обаче, че в Русия същите тези лекарства на "Софарма" се продават до два пъти по-евтино."

В отговор на друг въпрос Веков признава: "Убеден съм, че Гергана Павлова е сложена в министерството и касата, за да изпълнява една функция - и тя е да защитава корпоративните интереси на "Софарма". Няма никаква друга функция там."

Монополът в лекарствата е заплаха за пациентите, категорично заявява за "Телеграф" Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Той призовава държавата да направи секторен анализ на цялото снабдяване с лекарства в страната.

Болниците, които чрез писма в понеделник се обявиха в защита на подалата оставка шефка на здравната каса Нешева, дни по-рано са се сдобили със значително по-големи бюджети за 2012 г., твърди "Труд". Това показват "прогнозните стойности за дейността на лечебните заведения за т.г.", изготвени от регионалните здравни каси. Тези увеличени бюджети са били разгледани и подписани от Нешева, става ясно от документите, с които вестникът разполага.

Темата на "Труд" констатира, че основните горива са поскъпнали двойно, че и отгоре, през последните 10 години. В началото на 2003 г. литър бензин А95 е струвал 1,30 лв., в момента горивото се продава за 2,56 лв., т.е. най-масовият бензин е увеличил стойността си с 97 на сто.

При дизела скокът е с внушителните 125 процента - от 1,20 лв. на 2,71 лева.

В същото време за последните 10 години в България се е акумулирала инфлация от 62 процента, което показва, че ръстът на цените на горивата изпреварва поскъпването на живота.

Стотици транспортни фирми фалират заради по-скъпо гориво, алармира "Класа". Ново увеличение на цените на автобусните билети с 5-8 процента се очаква до дни, допълва по темата "Преса".

Около 21 000 столични домакинства ще платят над 300 лева януарски сметки за парно, посочва на първа страница "Новинар". Сметките на други 260 000 абонати на "Топлофикация-София" са до 150 лева, а останалите 119 00 столичани ще трябва да извадят между 150 и 300 лева.

Данъчните в Кърджали разпродават коли и къщи на българи, работили в чужбина, без да са плащали там данъци и осигуровки, извежда под глава "Труд". Пет молби за принудително събиране на публични вземания са пристигнали в агенцията за приходите в родопския град. Те са от Германия, Белгия, Великобритания и
Гърция. Данъчните в ЕС имат право да си търсят дълговете във всяка държава от съюза и както се вижда, не се колебаят да го направят.

В Сърбия и България има признаци, че разрушителни наводнения ще причинят нови човешки жертви и щети на икономиката, съобщава"Монитор". Язовирни стени и диги ще пострадат особено тежко, също части от Централна и Източна Европа, които бяха парализирани от снега, може да бъдат изправени пред нови разрушения и жертви от наводнения при топенето на снеговете в началото на пролетта, предупреди Агенцията на ООН за намаляване на риска от бедствия.

"Катастрофа грози язовир "Бели Искър", алармира на първа страница "Дума". Цунами застрашава природа и хора по долината на река Искър и Самоков, предупреждава председателят на Националния комитет за подобряване на водоснабдяването Ганчо Хитров.

Той подчертава, че ако не бъдат предприети спешни мерки за укрепяване на стената на язовира, има реална опасност за населението в района и за части от София.

Източник dnes.bg