- на българска територия имат присъствие “неизвестни” терористични организации;
- резултатите на съответните отговорни фактори по превенцията на терористични действия са нулеви;
- управляващите демонстрират засилено полицейско присъствие на летищата и упражняват „на живо” мерки за тотална проверка на пътниците (и всичко това в съответствие с поговорката - ...”след дъжд... качулка”);
- бяха направени недостойни опити за оправдателни обяснения на терористичния атентат.
От множеството факти и обстоятелства разбрахме категорично само, че не е ясно кои институции не трябваше да бездействат, не разбрахме кой и как трябва да противодейства на терористичните действия.
Видяхме как един куп министри се вживяваха в качеството си на важни специалисти и се командироваха в курортните комплекси на морето.
Чухме загрижената позиция на Европейския съюз от устата на нашия еврокомисар за реакцията при кризи и бедствия, от която разбрахме, че проблемите на тероризма не са от нейния ресор а са от компетентността на друга еврокомисарка.
Остава ни за пореден път да си зададем риторичните въпроси - не е ли в правото си обществото да знае какви са законовите функции по борбата с тероризма и каква оценка се дава за изпълнението на конкретните им задачи на:
- Националната разузнавателна служба;
- Военното разузнаване и специализираните военни подразделения на Министерство на отбраната;
- Контраразузнаването и другите структури на ДАНС;
- Националните полицейски служби и подразделения на гражданска защита;
- Министерство на външните работи;
- Министерството на икономиката, енергетиката и туризма;
- Министерство на транспорта и съобщенията;
- Частни дружества, с предмет на дейност, кореспондиращ с националната сигурност;
- Др.
Освен това, кой ще оцени как Президентът, Народното събрание, Министър председателят, министрите и другите управляващи изпълняват конкретните си координиращи, контролни и другите ръководни функции в сферата на националната сигурност. Нека не се прикриваме зад най общия отговор – „изборите ще покажат” и да не се задоволяваме с техните хвалебствени, обяснения, замъгляващи съзнанието на публиката повече от 20- години.
Зад официалните изявления, коментари и публикации прозряха няколко общоизвестни основни проблеми на противодействието на тероризма,
Първият, от които е че – разполагаме със слабоорганизирана информационна система:
- недостатъчни свои надеждни информационни източници в страната и зад граница, а що се отнася до доказалия се като най ефективен от тях – неадекватна агентура. Обществена тайна е, че съществуващата агентурна мрежа на специалните ни служби беше изцяло разбита, а по ефективна нова такава не пролича да е изградена;
- неработещи в интерес на националната сигурност зад граница български държавни и бизнес структури. Става въпрос за дипломатически, търговски, културни и др. представителства, от които всяка държава получава, а ние очакваме да събират и предоставят превантивна информация, необходима за анализа на потенциалните рискове и заплахи;
Вторият проблем: Зад понятието система за национална сигурност изглежда реално не съществува работеща система. Не се проявиха взаимносвързаните функциониращи елементи на тази система.
Открои се безхаберието и деконструктивните действия в ущърб на националната сигурност на Министерство на външните работи, демонстрирани с неадекватно и некомпетентно, дразнещо широката общественост, самочувствие от неговия министър.
Необяснимо е пълното затъмнение, относно отговорностите на Министерство на отбраната, което самоуверено със замах години наред харчи парите на българския данъкоплатец в арабски страни, поддържащи международни терористични центрове.
Прокраднаха се изявления, че добре работи в тази сфера Министерство на транспорта и съобщенията, и че се е оказал адекватен на обстановката кметът на София.
Третият проблем: Под въпрос остава доколко Ние сме равностойни партньори на специалните служби на САЩ, Израел и др. от които смирено очакваме липсващата ни информация и решенията по случая. Проблемът ни е, че пак чакаме някой друг да ни реши проблема. Независимо, че си имаме поговорката - ...безплатен обяд няма...”
Заключителният проблем – Символичното финансиране на системата за национална сигурност.
Битува мнението, че само данъкоплатеца е отговорен за непосилното финансиране противодействието на тероризма. Националният ни бизнес се прави, че това не го засяга, но не пропуска да предявява претенции някой друг, и то за сметка на целокупния данъкоплатец, да осигурява сигурността на клиентите му и условията за увеличаване на приходите му. Такъв е и настоящият случай с хазартния бизнес, както и със структурите на туристическия бизнес (хотелиери, ресторантьори, туроператорски, транспортни и други обслужващи фирми), чиито еврейски клиенти бяха атакувани в Бургас.
На всички ни е ясно, че така няма да стане, и че ако така се продължава държавата ни ще бъде обречена.
Димитър Ганчовски
dganchovski.blogspot.com
