Станишев се въодушеви от победата срещу ACTA

Оттеглянето на правителството от споразумението АCТА е победа за гражданското общество в България, за хората, които не се страхуват гласно да защитават правата си.


Това заяви лидерът на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев, след като по-рано днес стана ясно, че ще бъде спряна процедурата по присъединяването на страната ни към търговското споразумение.

"Спирането на АCТА е и наш успех", отбеляза още Станишев. Преди дни в качеството си на президент на ПЕС той призова евродепутатите от левицата в ЕП и депутатите от партиите-членки на ПЕС в националните парламенти да не подкрепят споразумението.

"Хубаво е, че правителството се вслушва в нашите гласове", коментира днес Станишев.

Според лидера на БСП има нужда от законодателни мерки за защита на интелектуалната собственост, но АCТА не е разумно разрешение. Той е категоричен, че не трябва да се допуска подобни споразумения да се правят тайно, без широко обществено обсъждане.

По тази причина Станишев ще бъде инициатор на европейска конференция за ново споразумение.

"Европейските граждани трябва да получават информация на всяка стъпка. Важно е да са гарантирани техните основни свободи, както и да се спазват основните демократични принципи", аргументира се Станишев.

Депутатите от Коалиция за България пък внасят декларация на Народното събрание срещу АCТА. В текста се посочва, че споразумението противоречи на интересите на българските граждани, а процесът на преговори е протекъл непрозрачно, без хората да бъдат информирани за произтичащите ангажименти.

Депутатите оценяват значението на защитата на правото на интелектуална собственост и напомнят, че страната ни последователно е приемала законови решения в тази посока.

"България е готова и в бъдеще да приема законодателни и институционални решения срещу разпространението на пиратски стоки, но само при постигане на баланс с фундаменталните права на човека и конституционните права на българските граждани", се посочва още в декларацията.

Източник dnes.bg

Германия оттегли подкрепата си за АСТА

Германия засега оттегля подкрепата си за спорното международно търговско споразумение ACTA, след като правосъдното министерство на страната изрази някои резерви към подписването му, съобщи ВВС.


Говорител на министерството на външните работи на Германия е съобщил за АФП, че страната му иска време за допълнителни дискусии по споразумението.

Страната е поредната, която отложи подписването на АСТА. Преди това от ратификация на договора се отказаха Латвия, Полша, Чехия и Словакия.

В събота се очакват нови международни протести срещу споразумението.

Поддръжниците на АСТА обаче настояват, че атакуваните мерки срещу онлайн пиратството са силно необходими за ограничаването му и за защитата на авторските права и интелектуалната собственост.

Предстои договорът да бъде ратифициран от Европейския парламент, където също има негови противници.

Източник dnes.bg

Българските интернет доставчици са против ACTA

30-годишният Иван Петров, който преди няколко месеца си е купил нов автомобил от реномиран западен производител се оплаква в личния си блог, че колата му създава проблеми. На другия ден Петров получава документ от интернет доставчика си, че заради обида към производителя той ще бъде глобен, достъпът до блога му – ограничен и получава последно предупреждение за спиране на интернет услугата.

По същото време 26-годишната Петя Александрова тегли от торент сайт анимационен филм за малката си дъщеря. След два дни Петя също получава глоба и предупреждение, че при следващо нарушение на авторските права на филмовото студио може да бъде осъдена на ефективен затвор.

Всичко това не е фикция и може да се случи, ако Европейският Парламент и българското Народно събрание ратифицират международното търговско споразумение за борба с фалшификациите (ACTA).

Страната ни вече подписа в края на миналата седмица документа, но под условието за последваща ратификация от българския парламент, обясниха на пресконференция днес представителите на браншовото сдружение на независимите интернет доставчици в България.

Един от проблемите според браншовиците е подписването на споразумението, без то да е минало широко обществено обсъждане.

"Не желаем да подкрепим договор, който би създал фарс в интернет пространството. При това по този начин ни се вменяват задължения, които са нетипични за доставчиците на интернет", заяви изпълнителният директор на асоциацията Светослав Димитров.

По думите му носителите на авторски права прехвърлят отговорността за следене за нарушения на доставчиците. Според него инвестицията за следене на трафика в хардуер, софтуер и заплати на специалисти ще бъде няколко стотици милиона лева – непосилна сума за българската индустрия. А самият законопроект ще превърне доставчиците на услугата в полицаи и надзиратели.

Проучвания на членове на асоциацията пък показват, че техническо устройство за проследяване на трафика все още не е пуснато в серийно производство в световен мащаб. Съществуват само експериментални серии, които все още не са получили нужната сертификация за серийно производство. Освен това тези устройства може да обработват трафик до 2 гигабайта, който предвид обема на моментния интернет трафик в страната ни се равнява на ежедневен трафик на LAN мрежа с около 5-6 хиляди потребители.

„За да се изпълнят изискванията на ACTA в сегашния вид, трябва да се преструктурира изцяло мрежата. И всичко това – за защитата на нечии бизнес интереси. Българският бизнес не иска да плаща за защитата на чужди бизнес интереси на компании, които не плащат данъците си в страната ни“, заяви и Страхил Иванов, изпълнителен директор на Speedy Net.

По думите му ACTA предвижда санкции при предполагаемо нарушение на права, а не при доказано такова и по този начин нарушава принципа за невинност до доказване на противното. Така лицето се санкционира на базата на предположения и заради общия текст могат да се случат различни злоупотреби, като примера с автопроизводителя, който се чувства засегнат заради критика в блог.

В момента свалянето на файлове за лична употреба не се счита за престъпление в България. Такова може да бъде единствено споделянето на подобни файлове. Сега самоличността на даден потребител може да се получи само от МВР и то след съдебно решение за това. В такъв случай операторът е длъжен да предостави данни за лицето, ползвало IP адреса, дали то е било онлайн в даден период от време.

Ако ACTA влезе в сила и бъде транспонирана в законодателството ни, операторът сам ще бъде задължен да следи постоянно потребителите си и да предоставя обстойни лични данни на даден производител или организация с частни интереси. Сред данните, които следва да се предоставят, са името на ползвателя, кога е бил в интернет и пълна информация за дейността му онлайн. Дори това да стане технически възможно, би нарушило основни човешки права и ще направи всички потребители потенциални престъпници, алармира още Иванов.

Източник dnes.bg

Avaaz организира международна подписка срещу приемането на ACTA

Интернет гражданската група Avaaz започна събирането на подписка срещу предварителното подписване на спорното международно споразумение ACTA. Идеята на неправителствената организация е да събере минимум 2 млн. подписа преди да ги изпрати в Европейския парламент.


Петицията може да бъде подписана тук. Тя изисква име и електронна поща, като използва универсален текст адресиран до ЕП, под който желаещите могат да се разпишат. Българският му превод гласи:

"Като загрижени световни граждани, ние Ви призоваваме да застанете зад свободния и отворен интернет и да отхвърлите ратифицирането на споразумението Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA), което ще го унищожи. Интернет е ключов инструмент, който помага на хората по света да споделят идеи и да разпространяват демократичните норми. Ние Ви призоваваме да покажете истинско глобално лидерство и да защитите нашите права."

Международното търговско споразумение ACTA беше подписано от ЕС и 22 страни-членки сред които и България на 26 януари в Токио. Подписите сложиха и представители на Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония.

ACTA не е подписана все още от Германия, Кипър, Холандия, Естония и Словакия. Очаква се те също да се присъединят към него, като засега мотивите им за отлагане на подписването не са обявени.

За да влезе в сила за България, първо ACTA трябва да бъде одобрено от Европейския парламент (ЕП), а след това да бъде ратифицарано и от нашето Народното събрание. За момента няма точна дата за разглеждане в ЕП, като за сега има неофициална информация, че това ще стане най-рано през юни.

Avaaz се надяват с протестната подписка да привлекат вниманието на представителите в ЕП и съответно ACTA да не бъде ратифицирана на това ниво. Тя стартира малко след обявяването на новината за церемонията в Токио. За момента са събрани около 1.16 млн. подписа, като целта на сайта е да се достигне бройка от 2 млн. парафа преди да се предадат на Европарламента.

Източник dnes.bg

България подписа тайно споразумение за контрол в интернет

България тайно се ангажира да постави под строг контрол интернет.
Страната ни е една от 22-те членки на ЕС, които подписаха спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио, съобщава в. "Сега".


Макар ACTA да се представя като инструмент "за създаване на законни стандарти за опазване на правата върху интелектуалната собственост и за засилено международно сътрудничество", всъщност тя е инструмент за централизиране на надзора върху интернет и ще стане първият световен договор за контрол върху мрежата, коментират авторитетни американски медии. Текстът на договора не е публикуван никъде. Аргументът е, че става дума за търговско споразумение, и това изисква конфиденциалност.
ACTA третира интернет пиратството (по подобие на американските проектозакони SOPA (Stop Online Piracy Act - "спиране на онлайн пиратството") и PIPA (Protect Intellectual Property Act - "защита на интелектуалната собственост"), както и разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. Ако обменът не бъде засечен и прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет. Доставчикът, който не спре нарушението, ще бъде отстранен от пазара. Според ACTA притежателят на интелектуалната собственост, която е била използвана без разрешение, не е нужно да доказва, че потребителят или доставчикът на интернет са нарушили авторското му право. Достатъчно е само да се оплаче три пъти, че правата му са нарушени.
Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност. Критиците на ACTA смятат, че този документ ще наруши свободата на общуване и ще подкопае иновативния дух. Те твърдят, че той ще размие разликата между фалшиви стоки и интернет пиратство. Така под един параграф ще бъдат поставени китайските компании, които произвеждат фалшив аспирин, обувки и DVD плейъри, и обикновените потребители, споделящи си файлове. Според запознати дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана в споразумението и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите мултинационални корпорации. Той също така ще даде правомощия на митническите служители да преглеждат компютри, смартфони, МР плейъри с предполагаемо пиратско съдържание.
Българското правителство е упълномощило извънредния и пълномощен посланик на България в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение. Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета - през ноември и на 11 януари. От стенограмите на двете правителствени заседания става ясно, че не е имало дискусии по съдържанието му, нито някой от министрите е проявил интерес за какво споразумение дава одобрение.
Нито един от потърсените от "Сега" експерти и представители на бранша на интернет доставчиците не се нае да коментира ACTA, за който няма почти никаква информация. В други страни обаче вече има масови протести. В петък недоволни хакери дори атакуваха сайта на Европейския парламент, дни наред в Полша стотици демонстрират срещу удара по свободата в интернет. Сайтовете на словашкото, полското и чешкото правителство, както и на Централната банка на Литва също бяха блокирани в знак на протест.
"Международният договор за защита на интелектуалната собственост е остаряла законова мярка за авторското право, която може да доведе до наказание за всеки акт на комуникация. Страни като САЩ и Япония настояват за прокарването на ACTA, защото техни компании развиват мощен бизнес, който разчита на авторските права в интернет, но това споразумение няма да е от полза за обикновените хора", коментира Ярослав Липшиц от полското интернет общество, цитиран от онлайн изданието на тв "Русия днес". "ACTA ще превърне доставчиците на интернет в полицаи. В името на това, че се занимават с нарушаване на авторското право, всъщност ще се упражнява следене в непростими мащаби на всичките ни интернет връзки", смята Лодз Кай от британската Пиратска партия.

Източник actualno.com