Кой печели и кой губи от протестите; Обедняваме още; Изтрезняване след бунта...

Преглед на печата на 8-и март

"Обедняваме още", акцентира "Труд". С 206% е поскъпнал нощният ток от 2000 г. до 5 март 2013 г. Това е два пъти повече от инфлацията за тези 13 г. Дневната тарифа пък се е увеличила със 132,3%, пише на първа страница "24 часа". Българинът свива потреблението си до невиждани в последните години размери. Това сочат последните данни на статистиката. С изтънелите си до крайност доходи българинът пазарува все по-рядко и все по-малко.За януари официалната статистика отчита, че продажбите в страната са намалели с 5,5% в сравнение със същия месец на миналата година.


"Трябваше да вържем "поразяващите ръчички"!", коментира "Сега". В последните си дни управление парламентът, правителството и министерствата натвориха куп безобразия, които ще плащаме с години. На последните две заседания на Министерскиясъвет в оставка бяха раздадени допълнително, или бе отворена възможност да се раздадат в бъдеще време между 300 и 400 милиона лева. Министерският съвет може да взима решения и "на подпис".

За някои от тях може да разберем чак когато бъдат реализирани. Какво значение има, че хазната е издънена, бизнесът не работи и приходите спадат. Миналата седмица получихме един сурогат на промени в Закона за Черноморското крайбрежие, който не само не спира строежите, но и слага законово крило над всичко, което вече е започнало да се строи в нарушение на стария, уж лош закон. В този случай "поразяващите ръчички" на парламентарното мнозинство направо се изгавриха с първоначалната идея. След това народните избраници определиха свой си дневен ред. Колкото до приоритетите на президента - парламентът май ги подритна.

Външното министерство произвежда посланици по бързата процедура, съобщава "Сега". Трескави рокади по министерствата се правят в последните дни на кабинета на Бойко Борисов. Верните на ГЕРБ кадри се преназначават на длъжности, от които трудно биха могли да бъдат уволнени от следващото правителство. Външният министър Николай Младенов се опитва да издейства и посланически постове за свои приближени, докато правителството още не е разпуснато. Така следващият кабинет ще трябва да се примири пред конфуза да поиска от приемащата страна предложеното лице да бъде сменено.

"Втора световна - наесен", коментира "Труд". Последиците от Първата световна война предизвикаха Втората. Отиващото си 41-во народно събрание скъсява предварително живота на идващото 42-ро. И прави всичко по силите си протестната пролет да премине в есенен бунт. А можеше в оставащите си дни живот парламентът да вземе поне две решения в интерес на гражданите.

1. Преференциално гласуване, за да могат избирателите сами да редят листите. Как обаче герберо-бесепарската партокрация ще допусне подобна намеса във вътрешните й работи? 2. Мораториум върху застрояването на плажовете. Как обаче да оставиш далаверата да изтече като пясък между пръстите.

"Кой печели и кой губи от протестите", коментира "Труд". На пръв поглед от ситуацията засега губят всички партии. На втори, печелят "винаги готовите" за избори: БСП и ДПС, чиито гласове общо взето са предвидими. Губят всички, при които гласовете са предвидимо малко. Печелят радикалните протестни играчи. На трети поглед обаче "партийността" намира внезапни шансове - колкото и да е звучен шамарът от улицата. ГЕРБ печели, че не загуби, колкото можеше, ако беше останал ответник на гнева. И Сергей Станишев печели коз - апелът за "гражданскост" му дава аргумент в разчистването на "старите лица" в БСП и в централизирането й. А къде сме всички ние? Засега всички ние губим. Защото протестът извади наяве плачевна ситуация. Защото проблемите изглеждат икономически, а се търсят дори не политически, а процедурни решения.

"Изтрезняване след бунта", коментира "Стандарт". Енергията от протестите започва да се оттича. Но най-важният резултат като че ли е, че народът се усети силен. Съответно политиците, държавата усетиха, че гьостерицата може да заиграе и по-сериозно, и накрая се впрегнаха да вършат някаква работа. Какво има да става оттук нататък?

Най-вероятно ще има отрезвяване и успокояване. Като общество, като нация и държава, вероятно ще успеем да преодолеем тази криза. Но тя ще се повтаря, ако не се опитаме да намерим баланса, ако тези, които избират властта, нямат усещането, че тя е справедлив арбитър. Това няма как да се избистри при днешните протести. Надеждата е елитът да узрее, да поумнее, да разбере, че този модел на държавата е пагубен и за него.

"Да не даваме на Бай Ганьо да прави избори", е озаглавено интервюто в "Стандарт" с еврокомисаря Кристалина Георгиева.

Според нея служебното правителство трябва да направи две неща: най-важното е да осигури условията за провеждане на честни избори и да съдейства на президента да успокои обстановката в страната. Това най-добре може да направи премиер, който политически не е обвързан, който се ползва с уважение между хората и в България, и в света и който може да създаде екип от също така независими министри, които да решат тези две големи задачи. "Убедена съм, че президентската институция ще намери пътя България да мине през кризата успешно. Много е важно ние, хората, да я подкрепяме в този толкова важен момент", посочва Георгиева. По думите й следващото редовно правителство ще трябва да отговори на най-настойчивите искания на хората. Да се овладеят монополите, т.е. правителството да си върши работата като регулатор, така че да защитава потребителите. Да създаде пълна прозрачност за работата на всички институции, защото виждаме, че хората не им се доверяват изцяло. И да погледне към резервите за икономиката.

"Приоритетите на третия служебен кабинет", коментира в "Монитор" Михаил Константинов. Според него служебният кабинет трябва да се отчита за свършеното и за възникналите проблеми пред президента и пред обществото на всеки две седмици. През цялото време той трябва да води честен и открит диалог с представители на протестиращите граждани.

Не трябва да се забравя първопричината, която изкара хората на улиците и площадите - непоносимата бедност на част от българските граждани. Малките корекции в цените на тока нито ще се усетят съществено от хората, нито ще ги успокоят. Необходимо е за Великден пенсионерите и майките да получат надбавки. За да не бъдат тези надбавки символични, са нужни 600 милиона лева. Трябва да се намерят и налеят пари в учебната инфраструктура, а до 2-3 години трябва да се завършат основните магистрали и скоростните пътища. Изводът е, че ни трябва спешно заем от минимум 5 милиарда евро. За целта 41-вото народно събрание трябва да гласува съответните правомощия на служебния кабинет, за да не рухне финансово страната.

"Разменям премиер за смет", коментира "Труд". Авторът предлага президентът да действа като в приказката "Сливи за смет". Да обяви, че заменя премиерски пост за смет и който носи в миналото си най-малко мръсотия, той да бъде избран. Президентът може да се фокусира върху гилдиите. Юристите винаги са добър избор. Те са професионалисти, които познават толкова добре законите, че винаги са прави, дори когато не са.

Икономистите са друго нещо. Както казваше Андрей Луканов (бивш министър-председател на България, убит през 1996 г.), след ядрените ракети икономистите са най-опасните оръжия на планетата. Банкерите също са доста опасен избор. От една страна,банковата ни система е сред най-сигурните в света, но от друга,отношението към банкерите е меко казано негативно. Според автора в това бездуховно време най-солидно би стоял за служебен премиер патриарх. И няма да е прецедент. Вторият премиер на България е митрополит Климент Търновски (декември 1879 г. - април 1880 г.).

"12% биха гласували за партия на протеста - с толкова тръгна НДСВ", прогнозира в интервю за "24 часа" социологът Мира Радева. Тя посочва, че подкрепата за ГЕРБ и БСП е близо до реми - 22:19,5%. Възможно е на изборите ГЕРБ да е с малка преднина пред БСП. Това се дължи на обществените нагласи, които през годините са се изместили от център-ляво към център-дясно. При такъв сценарий Бойко Борисов вероятно ще откаже да прави коалиционен кабинет. Затова по-вероятно е БСП да направи програмно правителство с ДПС и "България на гражданите". Но ако хората свържат идеята за програмно правителство с уж непартийнияи уж експертен кабинет "Беров" от 1992-1994 г., когато на тъмно бяха направени доста неприятни икономически сделки, е много възможно да влезем в италиански сценарий - цикъл на непрекъснати предсрочни избори, предупреждава Радева.

"Борисов и Станишев се отказаха от управлението, но ние сме готови", заявява в интервю за "Сега" Даниел Вълчев, член на националния съвет на "Движение България на гражданите". Той отбелязва, че оставката на правителството хвана неподготвена най-вече партия ГЕРБ. Бойко Борисов се изплаши за рейтинга си и се отказа от управлението. Интересното е, че Сергей Станишев го последва няколко седмици по-късно, казвайки, че и той не иска да управлява. "В крайна сметка, след като и ГЕРБ, и БСП се страхуват да поемат отговорност за управлението, добре е да се знае, че ние сме готови. В момента работим по два документа, свързани с явяването на изборите", казва Вълчев. И допълва: "Теоретично е възможно да подкрепим едно правителство и за това не е необходимо да се влиза в коалиция. "България на гражданите"обаче играе за първото място и вярваме, че всички, които не искат сегашната криза да продължи, но не са готови да се съгласят и с леви експерименти, ще ни подкрепят."

"Всички поразии вече са направени", е заключение на бившия финансов министър Пламен Орешарски. В интервю за "Преса" той посочва, че гледайки състоянието на европейските икономики и след деструктивната роля на правителството, са налице всички предпоставки икономиката да буксува поне още няколко години. "На фона на водената до момента хаотична икономическа политика не виждам какви по-големи поразии в тази сфера може да нанесе служебното правителство. Отиващият си кабинет утвърди несигурността и непредсказуемостта като основни характеристики на бизнес климата. Служебното правителство не може да извърши
чудеса. В икономически план то трябва да стабилизира приходите в хазната, за да финансира заложените в бюджета разходи. Може да се опита да свие малко харчовете и да използва парите, за да засили някоя от социалните програми, но големи надежди в тази посока не бива да се възлагат", смята Орешарски.

Източник dnes.bg