България - от Абсурдистан към Безумистан

Преглед на печата 

С историческото си извинение за възродителния процес БСП затвори една болезнена страница, казва в интервю за "24 часа" Четин Казак, секретар на парламентарната група на ДПС и председател на правната комисия в Народното събрание.

По думите му това ще спомогне за по-силното заздравяване на партньорските отношения между БСП и ДПС. Казак посочва, че до края на годината трябва да започне процедурата по обсъждането на новия Изборен кодекс. Текстовете, които е изработила временната комисия, трябва да служат като основа, върху която парламентарните групи да упражнят законодателна инициатива и да внесат цялостен нов проект за Изборен кодекс.

"Кой друг, ако не партиите", коментира в "Труд"Временно национално управление", коментира в "Труд" Васил Гарнизов, социален антрополог. Съботните митинги в София и Пловдив като че ли бяха замислени като ясно и тясно партийни, за стягане на апарата и напомпване на поддържниците в навечерието на едни все още необявени предсрочни избори, но те по-скоро ще имат противоположно значение. Блокиран парламент, неработеща администрация, вътрешно раздвоена БСП, отслабващ ГЕРБ, недоорганизиран Реформаторски блок. Това означава, че е жизненоспасяващо за страната ни спешно да се договори формула за временно национално управление, което включва както парламентарните партии, така и извънпарламентарните сили. Въпросът е има ли способност българският елит да се мобилизира в търсене на съгласие в критични за страната моменти.

"Вечен шах с митингите", коментира "Стандарт". Динамиката на перманентен протест срещу кабинета, който се редува със спорадични, но внушителни митинги в подкрепа на Орешарски, прилича на шахматната ситуация "реми с вечен шах". Всяка от страните успява да мобилизира сериозно количество привърженици, с които да напълни градския център. След това всеки сочи пълните улици и площади като крещящи доказателства за своята правота и непоколебима народна подкрепа. Истината от тези заблуждаващи маневри ще видим, ако не по-рано, на редовните европейски избори през май. Дотогава, увлечени във вихъра на емоциите, не е зле и управляващите, и опозицията да помислят за засипващите се в страната проблеми и как да почнат да ги решават, вместо да хвърлят безогледно свои привърженици на митинги да крещят лозунги, заклеймяващи политическия им опонент.

"България - от Абсурдистан към Безумистан", е анализът в "24 часа" на проф. Драгомир Драганов. Отминалият съботен ден отбеляза началото на качествено нов етап в историята на прехода към демокрация в България. След като 24 години тя се изявяваше предимно в категорията "абсурдистан", в събота енергично се втурна в нова - "безумистан". Не е ли безумно да организираш протести и контрапротести, митинги и контрамитинги между двете четения на най-важния за всяка една държава закон - за държавния бюджет? Ако искаме да сме "логикостан", има три опорни точки - бюджет, Изборен кодекс, сдвояване на нашите и евроизборите на 25 май 2014 г.

В интервю за "Труд" Соня Найденова, представляваща Висшия съдебен съвет (ВСС), коментира съдебната реформа. Тя посочва, че има стратегия, одобрена от Министерския съвет през 2010 г. Очакването е съдебната система да се управлява независимо и по ясни правила. ВСС разработва форма за натовареност в зависимост от вида, сложността и продължителността на делата. До пролетта ще има формула за изчисляване работата на магистратите. С нея обективно ще се преценява кое е в рамките на човешките възможности. Не може да се превръща съдията и прокурорът в роботизирани същества. Те полагат умствен труд, от който зависят съдби. Найденова лансира идеята всеки магистрат да има съдебен помощник - юрист, който да го подпомага в проучвателната, техническата и организационната работа.

"Хората чакат стабилност", казва в интервю за "Дума" евродепутатът Ивайло Калфин. "В този парламент не е възможно да има политическа стабилност. Неговото съществуване зависи от доброто желание на Волен Сидеров. Такъв е резултатът от изборите. Аз не съм от тези, които настояват за оставка на правителството. Упрекът ми е към политическите лидери, които му осигуряват подкрепа. Факт е, че липсата на убедителна парламентарна подкрепа за правителството го прави нестабилно.

Цялата администрация работи на забавен режим, не поема политическите задачи, а партиите вместо с политика се занимават с назначения. Слабостта дава простор за налагане на различни корпоративни интереси, които противоречат на обществените. В тази ситуация партийните лидери трябваше да поемат инициатива. Лидерите на БСП и на ДПС са отговорни за политическата стабилност и за намаляване на разделенията в България", посочва

Калфин.

"Избори ще има най-рано през май", посочва в интервю за "Преса" председателят на Народното събрание Михаил Миков. Той заявява, че няма предизборна ситуация. Вярно е, че окупиращите и протестиращите се стремят да вкарат страната в този сценарий, да се стигне до крайна изнервеност, а институциите да спрат да работят. Но плановете им няма да успеят. Не правителството е слабо и вредно, а подкрепящата го коалиция е порочна, както скандират протестиращите, просто някои партии не влязоха в това Народно събрание и се надяват да се явят колкото се може по-скоро на поправителен изпит. Но най-ранните избори се очертават да бъдат европейските през май догодина.

Ефектът на здравната реформа от края на 90-те години е основно в прехвърляне на разходите за здравеопазване от държавата към пациентите, без да се подобрят съществено достъпът до медицинска помощ и качеството й. В същото време здравното министерство иска нови източници за финансиране, но без конкретни предложения за ефективното им харчене. Това става ясно от изследване на Варненския медицински университет, акцентира "Сега". През 1999 г., когато е създадена Националната здравноосигурителна каса, разходите на българите за здраве са били 2,9% от общите плащания на домакинствата. По-малко те са плащали единствено за съобщенията. Година по-късно делът на медицинските разходи в семейния бюджет вече е 3,6%, а през 2012 г. нараства до 5,2%.

"Търсещите закрила са нов феномен за България", отбелязва в интервю за "Монитор" Борис Чеширков, говорител на Върховния комисариат на бежанците към ООН. Той посочва, че търсещите закрила и бежанците са уязвима група хора и те трудно могат да защитят себе си. Трудно могат да говорят за това, което им се е случило. Затова ние трябва да го правим от тяхно име. Много сложно е, особено когато българинът е в такова тежко положение. Но нека да изразим своята човечност, да покажем гражданската си позиция. Търсещите закрила у нас са нов феномен за България. Това е нещо, с което не сме се сблъсквали. Но все още не може да се говори за кризисна ситуация.

"Кой да знае, че България е привлекателна", коментира "Сега". Въпрос на преценка на всяка държава е колко строга да бъде към чужденците в зависимост от своите ресурси и от ползите, които могат да й донесат имигрантите. При разумна регулация плюсовете могат да бъдат повече от минусите. Сега проблемът е на наша територия и трябва да се решава. Предстои предлагане и отстояване на всички политически и експертни нива въвеждането на единна общоевропейска система за мониторинг и съвместно овладяване на кризи с незаконни имигранти в ЕС. Въвеждането на единна европейска система трябва да позволи създаване и използване на общи фондове, разпределени според натоварването на всяка страна членка. Вътрешният министър, който е ръководител на щаба за имигрантите, се надява да убеди държавите от вътрешността на ЕС да споделят имигрантското бреме с България, като според своите възможности й отпуснат пари и поканят у дома си част от гостите по неволя - сиреч големите и богати държави да разтоварят от грижи малката и бедна България.

Източник dnes.bg