Липсата на работни места - огромният проблем на България

Божидар Данев обяснява защо бизнесът у нас е предпазлив

Липсата на работни места е огромният проблем на България, заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев пред БТА.


Изходът е инвестиции и създаване на качествени и устойчиви работни места, каза експертът. По думите му емиграцията не е добрият начин за решаване на проблема с пълзящата безработица. Нито едно правителство от началото на прехода досега не обръща внимание на факта, че в България масово се изнася национален доход, закриват се дейности с висока добавена стойност, алармира Данев. Заради това доходите на българското население са ниски, смята той.

Според Данев налице е прекалено хипнотизиране и към европейските фондове. Страна, която седи само на притока на донорски пари не просперира, ако не развива собствения си ресурс, посочва председателят на БСК. Големият политически риск в България обаче и непрогнозируемостта са накарали бизнеса да бъде доста предпазлив и да изтегли активното си участие в икономиката, смята Данев.

БСК настоява за рязко намаление на таксите, защото според работодателската организация в момента бизнесът е притиснат с всякакви такси и данъци, които се променят непрогнозируемо. От БСК смятат още, че е необходимо да се върне европейската практика за търсене на отговорност на некоректни платци на ДДС. С настроението, което съществува срещу работодателите и поставяните към тях непрекъснати искания, се разрушават устоите на българската икономика, категоричен е Данев. Според БСК на практика работодателите основно носят риска от цялата икономическа криза. Единственото спасение за тежката индустрия е коопериране с големи производители в света, прогнозира Данев.Той подкрепя тезата в България да се произвежда до краен продукт, с гарантирана екологична защита.

Източник dnes.bg

Задължениятa на фирмите продължават да нарастват

Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката са продължили да нарастват и през 2010 г., макар и със значително по-бавен темп, вследствие на икономическата криза.

Това сочи анализ на Българската стопанска камара за финансовото състояние на фирмите към края на 2010 г., публикуван днес.

Задълженията за посочения период са надхвърлили 157 млрд. лева, което е с 9 млрд. лв. (6%) повече спрямо 2009 г. Този темп на нарастване е около 6 пъти по-малък спрямо периода 2005-2009 г.

От камарата уточняват, че свиването на инвестициите с над 5 млрд. лв. за периода 2009-2010 г. е основният фактор за ограничаване на нарастването на задълженията, но в същото време е индикатор за лошото здраве на икономиката.

Заключението на БСК е, че финансовото състояние на по-голямата част от предприятията продължава да се влошава през 2010 година. В условията на свитата им производствена активност те нямат достатъчно средства да изплащат навреме разходите си за суровини, материали, услуги и др. А нарастването на лихвените проценти в последните месеци е точна индикация за влошена бизнес среда и повишения риск в икономиката, сочи анализът на БСК.

Той показва още, че през 2010 г. отново е най-голямо увеличението на междуфирмените задължения. Те са достигнали 104,2 млрд. лева и са със 7 млрд. лв. повече в сравнение с 2009 г. На междуфирмената задлъжнялост се пада 81% от целия прираст на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия през 2010 година.

Към края на 2010 г. предприятията от нефинансовия сектор имат 45,9 млрд. лева вземания от други предприятия от сектора. Тази сума съставлява близо половината от междуфирмената задлъжнялост. Задълженията към предприятията в група и към свързани и асоциирани предприятия спрямо 2009 г. са повече с 2,6 млрд. лв. (8%), а към доставчици – с 2,9 млрд. лв. (11%).

Изследването на камарата е установило и че през 2010 г. са продължили да се увеличават задълженията на предприятията и към финансовите институции. Ръстът им с 1,1 млрд. лева обаче, в сравнение с прираста през 2007 и 2008 г. (2%), е 10 пъти по-малък.

За посочения период е продължила и тенденцията на значителното увеличение на задълженията към персонала. В сравнение с 2009 г. те са повече със 126 млн. лв. (7%), а за осигуровките – със 139 млн. лв. (17%).

Държавата и общините през 2010 година също са продължили да генерират междуфирмени задължения, но в по-малка степен в сравнение с 2009 г. Балансите на нефинансовите предприятия към края на 2010 г. показват, че от ведомства, държавни и общински предприятия имат вземания за изпълнени, но неразплатени поръчки, на стойност 482 млн. лв.

Данъците за възстановяване са 2,2 млрд. лв. В края на 2010 г. просрочените задължения на държавата са в размер на 431,5 млн.лв., от които 237 млн.лв. на държавния бюджет и 194 млн. лв. на общините, изчислява БСК.

Експертите на работодателската организация заключават, че през 2011 г. и 2012 г. нарастването на броя на фалитите, на случаите с фактическа неплатежоспособност, бавните процедури по несъстоятелност и влошаващото се обслужване на кредитите ще водят до ново нарастване на задлъжнялостта на предприятията.

През следващите години производствената активност на предприятията няма да осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията. Съществува опасност от възпроизвеждане на тези задължения в идните години при слаб растеж на икономиката, обобщава анализът.

Източник dnes.bg

БСК: Вдигане на заплатите – да, но не без по-високи пенсии

Не бива да се повишава само минималната работна заплата, без да се вдигат пенсиите. Това заяви председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев, преди да влезе на заседанието на Националния тристранен съвет.



"Чрез повишаване на пенсиите стимулираме и потреблението, а когато вдигаме минималната работна заплата, нанасяме много тежки удари на пазара на труда. По този начин ще закрием едва издържащия малък и среден бизнес", мотивира позицията той.

Освен това според Данев, ако има увеличение на пенсиите, то трябва да е за всички, а не само за най-ниските.

По думите му с вдигането единствено на минималните пенсии ще бъдат наказани тези хора, които са с най-голям принос към "солидарния стълб" и които са били най-коректни към бюджета на НОИ.

Очаква се минималната работна заплата да бъде увеличена от 270 на 290 лева от 1 май, по предложение на финансовия министър Симеон Дянков.

Все още обаче няма яснота за пенсиите. Преди дни социалният министър Тотю Младенов заяви, че актуализиране при тях може да има най-рано през 2013 г. Противно на това обаче Симеон Дянков съобщи, че правителството обмисля възможността за увеличение на всички видове пенсии за следващата година.

Днес Божидар Данев настоя да се направи оценка на ефекта от предишното повишаване на минималната заплата от 240 на 270 лв. По думите му след тази мярка продължават да се закриват работни места.

Очаква се на заседанието на тристранния съвет днес да бъде обсъждан и въпросът за представителността на синдикалните и работодателските организации, които договарят минималните прагове.

Източник dnes.bg

Пазарът на труда - в пълна дупка

Липсата на държавна политика, която насърчава създаване на работни места с висока производителност, ниското образование и рязкото свиване на инвестициите са основните причини за драстичния срив на заетостта и нарастването на безработицата в България по време на кризата.

Освен това пропастта между нуждите на бизнеса и кадрите, които излизат от университетите, става все по-голяма. Това показва анализ на Българската стопанска камара за пазара на труда у нас.

"От 2009 г. насам работните места са намалели с 263 хил., а наетите на трудов договор - с близо 290 хил. Хората не получават заплати, не се плащат данъци и осигуровки", коментира ситуацията изпълнителният председател на бизнес организацията Божидар Данев.

Според него държавата неглижира проблема, а ситуацията се е утежнила в началото на 2011 г. с повишаването на вноската за пенсия и осигурителните прагове, което е създало предпоставка за ръст на сивата икономика.

Същият извод правят и икономистите Красен Станчев и Лъчезар Богданов. В свой анализ те посочват, че общата осигурителна тежест за служителите и работодателите, която е 32.3% върху възнагражденията, е основна причина да се прибягва към "неофициални плащания", което повишава и сивата икономика.

"Това, което може да направи държавата, е да планира и подготви работна сила с определена квалификация, която да е съобразена с изискванията на бизнеса", коментира ресорният зам.-министър на труда Деяна Костадинова. "Затова започнахме работа по създаването на система за прогнозиране на потребностите от кадри", добави тя.

Източник dnevnik.bg

Безработните у нас се увеличили с над 85% за три години

С 85,1% са нараснали безработните лица от второто тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на 2011 г. За същия период са се увеличили с 53,1% и т. нар. обезкуражени лица (трайно безработните, които не си търсят работа, защото се съмняват, че биха намерили). Това показват резултатите от анализ на пазара на труда, изготвен от Българската стопанска камара (БСК).

Голяма част от безработните и обезкуражените лица са с ниско образование и квалификация, което пък оказва натиск върху пазара на труда и равнището на заплащане в цели браншове, неизискващи високи професионални компетенции, посочват от камарата.

Анализът установява увеличение и на обезкуражените лица с висше образование. През 2010 г. техният брой е достигнал близо 11 хил. души при малко над 8 хил. души през 2009 г.

Изводите сочат, че се поддържа контингент от безработни и трайно безработни лица, който периодично се включва в програми за обучение или субсидирана заетост, но при липса на подобни програми тези хора остават извън пазара на труда.

Застрашително намалява и заетостта в България, която през второто тримесечие на годината е паднала под 60% при приета цел в Лисабонската стратегия от 70 на сто, се посочва още в изследването на БСК.

Почти една четвърт от работната сила са наети в обществения сектор. Според експертите на камарата 7,4% от всички заети са в държавната администрация при 7,1% средно за държавите от Европейския съюз.

Независимо от ръста на работните места в обществения сектор броят на съществуващите и новооткритите работни места в страната намалява с 6,2%, посочват от БСК. За две години работните места са намалели с 262 868, броят на заетите - с 319,6 хил. души, броят на наетите – с 287,3 хил. души, а броят на самоосигуряващите се – с почти 36 хил. души.

Резултатите от анализа са на фона на намаляващото активно население на страната, отчетено при последното преброяване в началото на тази година. Около една четвърт от населението е в надтрудоспособна възраст, припомнят от камарата. Най-голям пик на работната сила е отбелязан през 2008 г. – над 3,504 млн. души, след което се поддържа трайна тенденция на спад. Само за второто тримесечие на 2011 г. спрямо второто тримесечие на 2010 г. то е намаляло с над 42 хил. души. Като основна причина от БСК посочват растящата емиграция.

Представителите на БСК предупреждават за влошено качество на съществуващите и новооткритите работни места. Анализът на пазара на труда показва, че над 60% от заетите са в сектори с ниска добавена стойност и ниско ниво на възнагражденията като охранителна дейност, търговия, услуги, ресторантьорство, както и селско стопанство, обществен сектор и държавно управление.

Разкриването на качествени работни меса зависи от инвестициите в икономиката, които непрекъснато намаляват. Инвестициите, измерени като бруто капиталообразуване в основен капитал, се сриват от 23,3 млрд. лева през 2008 г., на 19,7 млрд. лева през 2009 г. и до 16,5 млрд. лева през 2010 г. Дори през първото тримесечие на 2011 г. достигат едва 3,1 млрд. лева и са по-малко от тези през първото тримесечие на 2010 г.

Изводът на БСК е, че са необходими реформи на пазара на труда и трудовото законодателство. Затова и предложенията на бизнеса са насочени в посока към внедряване на електронно правителство по модела на Естония, което ще позволи на държавата да намали броя на заетите в административното обслужване и ще ограничи разходите за администрация. От БСК предлагат също да се усъвършенстват и модернизират услугите за гражданите и фирмите, да се подобри бизнес климатът и да се ограничи корупцията.

Сред мерките, които трябва да се предприемат за реформирането на пазара на труда, е и ускоряването на усвояването на средствата по оперативните програми, като се засили наблюдението и се анализира текущото изпълнение на проектите. Бизнесът настоява за санкциониране на длъжностните лица, реализирали закъснения и пропуски в изпълнението на проектите. Отново се настоява и за прехвърляне на управлението на проекти на частния сектор, като се спазва конкурсният принцип.

Според БСК е необходимо да се насърчават инвестициите в разкриване на нови качествени и устойчиви работни места чрез целева политика за привличане на инвестиции в икономически дейности за дълбочинна преработка на български суровини, материали и продукти, заместващи внос или генериращи експортен ресурс, и за създаване на по-висока добавена стойност, вкл. за големите чуждестранни инвеститори, присъстващи на нашия пазар, за прехвърляне на част от тези дейности в България.

Друга препоръка е да се задълбочат връзките между образование и бизнес.

Източник dnes.bg

В туризма ще има най-голям ръст на осигурителните прагове през 2012 г.

Работодателите и синдикатите в 5 от 76-те икономически дейности вече са се договорили за повишаване на минималните осигурителни прагове през 2012 г. Най-голям ръст ще има в туризма – между 15 и 20%. Минималните суми за начисляване на осигуровки за пенсия, майчинство, здраве и безработица ще се повишат и в търговията (7%), производството на хартия (5.6%) и в пощенските и куриерските дейности (4.3%). Това стана ясно след дискусия за доходите между бизнеса и синдикатите, организирана от КНСБ.

По-голяма яснота за ръста на минималните прагове през 2012 г. , които играят и роля на минимални заплати за различните професии по браншове, ще има в средата на следващата седмица.

Определянето на минимални осигурителни доходи по браншове е важна част от бюджета на държавното обществено осигуряване, тъй като на тази база се планират приходите и държавната субсидия за Националния осигурителен институт (НОИ).

Миналата година беше договорен ръст на осигурителните прагове средно с 5.6%. От това през тази година се очакват допълнителни приходи от 110 млн. лв. от вноски. Все още не е ясно дали това ще се случи. За първите шест месеца на 2011 г. постъпленията в осигурителната система изостават със 160 млн. лв. главно заради нарастването на сивата икономика и продължаващите съкращения.

Министърът на труда Тотю Младенов настоява в икономическите дейности, в които работодателите и профсъюзите не се споразумеят, административно да се наложи средният договорен ръст за останалите отрасли. Според Българската стопанска камара (БСК) това не трябва да се случва, защото ще утежни ситуацията в браншовете, е които икономическата ситуация е най-тежка.

"Проблем № 1 в момента е загубата на работни места, а не заплащането", каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. "През последните 2 години работните места намаляха с 263 хил., заетите с над 319 хил. Това води до рязко свиване на потреблението. Затова по-същественият въпрос от ръста на доходите е запазването на работни места и създаването на условия за разкриване на нови", подчерта Данев.

"Министърът на труда и синдикатите постоянно искат заплатите да се увеличават, но никой не е направил оценка на въздействието на увеличенията на минималните прагове, работните заплати и вноската за пенсия през тази година. Защо при всички тези увеличения бюджетът на НОИ се очаква да бъде с 300 млн. лв. допълнителен дефицит към края на 2011 г.", попита Данев.

Синдикатите обаче са на обратното мнение. Според тях увеличението на заплатите ще повиши потреблението, а това ще дръпне напред и производството и отварянето на повече възможности за заетост. Затова на предстоящите в през следващите седмици заседания на съвета за тристранно сътрудничество синдикатите ще настояват заплатите в бюджетния сектор да се вдигнат с 10%, а минималната заплата да стане 290 лв.

Източник dnevnik.bg

32 хил. безработни висшисти: Бол юристи, малко инженери!

Държавното финансиране на висшите училища да се предоставя само за специалности, за които е установено, че са нужни на обществото и на икономиката.

Това предлагат от Българската стопанска камара като реформи в средното и във висшето образование.

Съществува реална опасност съвсем скоро да бъдат „оголени" откъм специалисти цели отрасли, което да блокира работата им, предупреждават от структурата.

Недостиг на кадри имало за всички технически специалности, а кадрите са в повече в специалностите "Бизнес администрация", в "Право" или като цяло в икономическите, социалните и в правните дисциплини.

Според БСК само 20 процента от всички български студенти учат в най-търсените от бизнеса технически специалности.

В момента над 32 хил. безработни са с висше образование и около 30% от тях са с икономическа специалност или право.

Младите хора, които искат да учат в специалности, с които икономиката ни е "наситена", да се образоват за своя сметка – чрез свободен прием в университетите, настояват от БСК.

Оттам съветват държавата да проучи какви са нужните специалности за обществото и за икономиката и след това да се вземе решение в кои специалности да се финансира.

Друг проблем за бизнеса е феминизирането на учителската професия, застаряването на специалистите в системата на образованието и липсата на мотивация в младите хора да преподават.

От БСК предлагат още семействата с деца, които напускат или не посещават училище, да не получават никакви социални помощи и плащания.

Според друго предложение за реформи в средното образование е да се изгради система от елитни училища за деца, добре владеещи българския език и да се увеличи разширеното изучаване на чужди езици, математика и информатика.

Според БСК трябва да се изгради и система от съвместими електронни регистри – регистър за броя на учениците, отпадащи от училище, за образователния и квалификационен профил на всеки българин, както и регистър на специалистите по отрасли и възраст.

Източник dnes.bg

ДДС няма да се вдига... засега

Правителството се отказа от идеята си за 22% данък

Снимка: БГНЕС

Правителството се отказва от идеята си за вдигане на ДДС на 22% , съобщи БНР.

Това стана ясно след след днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.