Липсата на реформи задуши пазара на труда през 2012 г.

Изминаващата 2012 година не донесе нищо добро на пазара на труда, или поне това сочат статистическите данни за равнището на безработицата, за свободните работни места, за броя на наетите и освободените, за нивото на доходите в различни икономически сфери.


И през тази година най-големите страхове на българите бяха свързани с невъзможността да намерят работа и с опасността да бъдат освободени. Темата за ниските доходи, които се топят, заради нарастващите цени на стоки и услуги, също е на дневен ред.

Като цяло 2012-а година ще се запомни с тоталната безпомощност на държавата да проведе активни политики, които да въздействат положително на пазара на труда без традиционните обяснения за отражението на световната криза у нас. Нито европейските средства, които се харчеха за заетост, нито мерките на социалното министерство и субсидираната заетост, оказаха положителен ефект върху задушаващия се трудов пазар през годината.

Общата картина

Фактите са красноречиви – през настоящата 2012 година около 100 хиляди души са загубили работата си. За последните четири години над 400 хиляди работни места са закрити, а през 2013 година се очаква още около 200 хиляди души да изгубят работата си. Опасенията идват от това, че към момента все още работят предприятия, които агонизират и работещите в тях около 200 хиляди души, всеки момент могат да бъдат освободени.

Безработицата продължи да расте

През 2012 година броят на безработните продължи да се увеличава, като за първи път през тази година сезонната заетост не оказа положително влияние за стопяването на безработните. Въпреки мерките само за една година безработните са нараснали с повече от един процент. По данни на Агенция по заетостта през ноември тази година те са били 11,3%, а за същия период на миналата година - 10%.

Реалната безработица в страната (включват се нерегистрираните в бюрата по труда, бел. ред.) през годината вече е около 20%, докато през миналата беше 18%.

Изключително тежък проблем се оказва нарастващата младежка безработица. От Агенция по заетостта отчетоха бум на младежката безработица още в началото на годината. По данни на държавната агенция липсата на заетост сред младите е малко над 20%, докато според Евростат тя надминава 30 на сто. Половината от младите хора на възраст до 29 години нито учат, нито работят.

А повечето свободни работни места в страната са концентрирани в сектори, изискващи ниска квалификация и предлагащи ниско заплащане, което ги прави неатрактивни.

Към края на годината са вакантни около 16 хиляди работни места, към които липсва интерес. Според експерти и представители на бизнеса високата младежка безработица в България не се дължи само на кризата, а произтича от липсата на реформи на пазара на труда. Тежките регулации на трудовия пазар, липсата на проекти и инвестиции, които да поемат безработните като цяло, са в основата на безработицата.

Засилва се и негативната тенденция на увеличаващия се брой обезкуражени, които не търсят работа години наред, отчаяни от неуспешните опити за това, или от условията, които работодателите предлагат.

Битката за работните места се изостри

През изтичащата година заетостта в България продължи да намалява драматично и то не само в частния сектор, но и стотици хора от държавни предприятия загубиха работата сизаради липса на поръчки и фалити на предприятия.

През последните месеци от годината сериозно социално напрежение имаше в няколко големи предприятия, свързани със съкращения и неизплащане на възнаграждения. След ОЦК-Кърджали подобни проблеми възникнаха във ВМЗ-Сопот и завод Арсенал.

България е държавата от ЕС с най-силен спад на заетостта, показаха данните на европейската статистика, която ни постави на първо място в Европейския съюз по спад на заетостта през второто тримесечие.

Доходите – изядени от инфлацията

Дебатът за доходите беше изместен от темата за липсващите работни места, въпреки че ръстът на инфлацията „изяде“ замръзналите възнаграждения. Бизнесът обаче мълчи, защото е добре известно е, че при икономическа криза заплатите на тези, които остават на работа, обикновено се запазват непроменени дълъг период от време, или се понижават.

А иначе доходите, които държавата регулира, като минималната работна заплата, пенсиите и социалните плащания, донесоха ново разочарование. За първи пътпрез тази година обезщетението за майчинството остава под прага на бедност у нас.


Пенсиите бяха символично увеличени, а споровете за повишаването на минималното възнаграждение на 310 лева отново предизвикаха разнопосочни коментари. В крайна сметка и по този показател България остана на опашката в Европейския съюз, ни показа Евростат.

Евросредствата - неуспешен опит за раздвижване на трудовия пазар

През годината бяха разкрити нови схеми по програмата за човешките ресурси, беше засилена рекламната кампания на програмата и сред работодатели, и сред кандидати, но ефектът остана почти незабележим.

Трябват ни постоянни работни места, алармираха работодатели и изразиха опасение, че държавата набляга на европейските програми за заетост и разчита на еврофондовете за разкриването на работни места. А създаването им не се постига само с парите от фондовете. Истината е, че оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и проектите на социалното министерство осигуряват временни работни места, при това за нискоквалифициран труд. А тези проекти по никакъв начин няма да укрепят пазара на труда.

По европроекти се финансират предимно обучения за шофьори, административен персонал или за придобиване на персонални езикови умения, които няма как да осигурят устойчивото и конкурентоспособно развитие на икономиката. Би следвало да се гледа на евросредствата като на надграждане на това, което държавата прави за развитието на пазара на труда, а не да бъдат основен източник, който да регулира пазара.


Необходима е спешна държавна намеса на пазара на труда и прилагане на активни политики, които да дават реални резултати, а не да се разчита единствено на еврофинансирането, което очевидно и догодина няма да се случи, тъй като заложените средства по националния план за заетостта са точно колкото и през миналата година, а обхванатите от него лица – по-малко.

Заради неефективното трудово законодателство продължават и проблемите при наемането на хора на срочни договори и договори на непълен работен ден, както и ангажирането на хора в специфични ниши на пазара на труда.

И в контекста на трудовите ругулации и опитите за раздвижване чрез европрограмите се откроиха и първите феномени на пазара на труда у нас.

Феномените на пазара на труда

Експертите са категорични, че трябва да се гледа отвъд кризата, когато структурата на трудовия пазар вече ще е съвсем различна заради появата на няколко феномена, които се открояват още отсега. А именно - увеличаването на така наречените „работещи бедни“ и на хората, които не желаят да се трудят за ниски доходи.

Беше регистрирано и увеличение на неактивните лица на трудовия пазар - тези, които не търсят работа и не се регистрират в бюрата по труда.

Беше отчетено и нарастването на огромната пропаст между реалната нужда на бизнеса от работна ръка и кандидатите за работа. Често разминаването идва от несъответствието между търсените критерии и квалификацията на свободната работна ръка.

Тенденцията ще остави цели отрасли без подготвени кадри до няколко години. Повечето от квалификацираните специалисти, които в момента заемат ключови длъжности, са в предпенсионна възраст, а се усеща липсата от качествени кадри, които да ги заменят, показа пъзарът.

Успоредно с това се наблюдава увеличение на неграмотността на младите хора. А ниското образование предполага и липсата на мотивация за висока квалификация и трудова реализация. Очертава се сериозен “глад” за квалифицирани кадри до няколко години, което ще бъде една от най-отчетливите тенденции на пазара на труда през следващото десетилетие.

Без ентусиазъм за 2013 година

Картината на пазара на труда за следващата година не е оптимистична, а и не очертава кардинални промени. Тревожно е, че не само бизнесът, но и управляващите съобщават за възможността още хора да изгубят работните си места. Безработните ще се увеличават, включително и при младежите.

Очаква се и нарастване на обезкуражените, които са продължително безработни и отчаяни да търсят работа. Пазарът на труда у нас ще затъва и заради очакването към безработните да се влеят и много съкратени през 2011 и 2012 година, тези чиито периоди на получаване на обезщетения за безработица изтичат.

И бизнесът, и управляващите са наясно, че страхът от безработицата, който беляза миналата година, се засили през настоящата, а за следващата 2013 година се очертава нова негативна тенденция - почти нулевите очаквания за разкриване на нови работни места, които да компенсират растящия брой на закриваните.

Източник investor.bg

Заплатите в бюджетната сфера няма да се вдигат през 2013 г.

През 2013 г. ще се запази размерът на средствата за заетите в бюджетната сфера. Тя обхваща около 430 хил. души, които няма да усетят промяна в трудовите си условия догодина, ако се приеме сегашният вариант на законопроекта за държавния бюджет за 2013 г. Той се обсъжда днес в парламента, а данните са от доклада на парламентарната комисия по труда и социалната политика.


Според документа размерът на социалните помощи се очаква да остане същият. Предвидените средства за тях са в размер на 52 млн. лв.

Ще се запазят също и размерите и съотношенията на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), за учителския пенсионен фонд и за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", както и вноските за допълнително пенсионно и здравно осигуряване. За военните обаче се предлага осигурителната вноска да се вдигне с 20 процентни пункта, за да се покрият разходите за пенсии на настоящите военни пенсионери. Тази вноска ще се плаща изцяло от държавата, както досега.

Максималният месечен размер на осигурителния доход се увеличава от 2000 на 2200 лв.

Комисията очаква догодина плащанията да се увеличат със 7.8%, или с 650 млн. лв., докато общият размер на предвижданите разходи възлиза на 10.9 млрд. лв. Близо две трети от тези средства се планира да се насочат за увеличаване на пенсиите от 1 април 2013 г. - средно с 9.3 на сто.

По план от 1 януари 2013 г. минималната работна заплата също ще се вдигне на 310 лв., или с 6.9% повече спрямо сегашния размер от 290 лв. Това, както и при предишното повишаване на минималната заплата ще се отрази и върху приходите от социално и здравноосигурителни вноски и ще вдигне автоматично най-ниските минимални осигурителни прагове по икономически дейности и професии.

Предвижда се също разходите по бюджета на социалното министерство да останат близки до тазгодишните си стойности с увеличение от 0.97% на 865 млн. лв. Разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи са общо 13.4 на сто от БВП и се увеличават с 0.4 процентни пункта спрямо тазгодишната стойност.

Средствата за целевите помощи за отопление ще намалеят с над 6 млн. лв. до 73 млн. лв. От тях ще могат да се възползват 250 хиляди души и домакинства. Парите за диагностика и лечение на българи без доходи остава без промяна в сравнение с 2012 г. - 2.5 млн. лв. Помощите за хора с увреждания остават в старите си рамки – 157.2 млн. лв., и със същия обхват от около 494 хиляди души.

"През 2013 г. според разчетите на Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика се очаква стабилизиране в броя на заетите около нивото им от 2012 г. поради влошената външна среда през първата половина на годината", пише още в доклада на комисията. Според текста слабо увеличение на броя на заетите може да се очаква едва в края на 2013 г., а нивото на безработица по всяка вероятност ще се задържи около 12.4% през годината.

Средствата за насърчаване на заетостта ще се запазят в същия си размер – около 73 млн. лева. Този бюджет ще позволи на над 660 хил. българи да се включат в програми за обучения, както и 23 530 души да намерят работа. Това обаче представлява намаляване на възможностите в сравнение с настоящата година с 0.4% при обученията и с 13.4% при работните места.

Източник dnevnik.bg

Какво се търси на пазара на труда

Пазарът на труда е арена, на която често хората, особено младите, излизат неподготвени. Дали заради качеството на образование или заради демотивацията им, но е факт, че намирането на работа е трудна задача.



Има сфери обаче, в които постоянно се търсят нови хора и там човек много по-лесно би си намерил работа. Ето и кои са тези сфери в световен мащаб и за какво образование или преквалифициране трябва да помислите, в случай, че още търсите подходящата работа за вас:

1. Медицина, стоматология, ветеринарна медицина

Не е особена изненада, че тази сфера застава на номер едно. Около 95% от всички завършващи успяват да си намерят работа до шест месеца след дипломирането си.

2. Образование

Изненадващо, но повечето от студентите в специалностите, свързани с образованието намират лесно работа. Най-често обаче, търсенето е в големите градове.

3. Сфери, свързани с медицината

Тази категория обхваща и биомедицинските науки, както и неврологията. Успеваемостта при намиране на работа отново се доближава до 100%.

4. Право

Ако има една специалност, за която се знае, че е добре платена, то това е правото. Това е толкова вярно днес, колкото и преди години. Малко над 90% от студентите, завършили тази специалност, успяват да си намерят работа.

5. Земеделие


Доскоро земеделието не беше сфера, за която е необходимо да имате образование. Но днес специалностите, свързани със селското стопанство са често търсени. 93.1 % от студентите, завършили такава специалност успяват да се реализират.5. Земеделие

6. Биологични науки

90.9 % от наскоро завършилите студенти са успели да си намерят работа, включвайки се в различни проучвания или работейки в индустрия, свързана с биологичните науки.

7. Езици

Макар че вече почти всички знаят поне един чужд език, това не означава, че няма търсене на кадри с езикови познания. Особено успешно е, ако владеете по-нетрадиционен език като китайския например. 90.3 % от завършилите успяват да се реализират.

8. История и философия

Може би за някого е изненада, че именно историята и философията влизат в десетте най-добри специалности. 90.1 % от завършилите успяват да си намерят работа до шест месеца от завършването си. Историците и философите изместиха инженерите, архитектите и дори ИТ-специалистите.

9. Математически науки

Успеваемостта за намиране на работа е 89.9 % в рамките на шест месеца.

10. Физически науки

89.9 % от завършилите или са си намерили работа до шест месеца или са продължили следването си.

Източник tialoto.bg

420 000 българи на борсата за безработни

Безработицата е засегнала 420 000 българи през първите три месеца на годината, сочи националната статистика.


На пазара на труда са били над 250 000 мъже и около 170 000 жени, съобщи БТА.

Над 3,2 милиона души пък са били пък работещите за същия период от време. Така коефициентът на икономическата активност е бил 51,8 на сто.

Най-ниско ниво на заетост измежду 6-те региона у нас се наблюдава в Северозападния - Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен, където около 280 000 работят при население приблизително 840 хиляди души, сочат данните на НСИ.

Друг район с много ниско ниво на заетост е Северният централен - Габрово, Разград, Русе, Силистра, Велико Търново. Там около 300 000 души работят при население на района от близо 850 000 души.

Най-висока за страната заетостта е в Югозападния район - София-град, София-окръг, Благоевград, Кюстендил и Перник. При население от близо 2 милиона души около 850 000 са заетите лица.

Анализ на Евростат за регионалната заетост в ЕС сочи, че заетостта на европейците от 20 до 64 години е скочила от 66 на сто през 2000 г. - до 70,4 на сто през 2008 г.

Най-високи нива на заетост в ЕС са регистрирани в Германия, Холандия, Австрия, Швеция и Великобритания и в по-малка степен в Дания и Финландия.

Отчетен е коефициент на заетост повече от 75 на сто.

Източник dnes.bg

Половината фирми трудно намират персонал

Половината (51%) от българските работодатели срещат трудности при намиране на персонал за ключови позиции в своите фирми. Това показва Седмото годишно изследване на Manpower България, свързано с недостига на таланти (Talent Shortage survey).



За сравнение, 42% от българските работодатели са регистрирали през миналата година трудности при запълване на позиции.

В България мениджърите посочват, че най-трудно намират инженери, квалифицирани работници и мениджъри на високи ръководни позиции/висш мениджмънт. Топ 3 на позициите остава непроменен в сравнение с миналата година. Инженерите остават номер 1 сред топ 10 на трудните за запълване позиции. Високото търсене на инженерни кадри може да се обясни с факта, че компаниите се ориентират все повече към високотехнологични производства, смята Надя Василева, управляващ директор на Manpower за България, Сърбия и Хърватия.

Резултатите от проучването на Manpower за недостига на таланти показват, че над половината (60%) от българските работодатели срещат трудности при намирането на кадри за конкретни позиции поради липса на технически умения. Около 30 на сто са затруднени заради липсата на професионална квалификация, а 27 процента заради недостиг на опит.

За да преодолеят тези трудности 33% от българските работодатели използват стратегии на допълнително обучение и развитие на наличния персонал, 26% предпочитат да назначат хора, които не притежават необходимите умения в момента, но имат потенциал да се учат и да израстват на работното място. Едва 11% от мениджърите са споделили, че ще преразгледат офертите си към новопостъпващи служители.

Според Надя Василева е обезпокоително, че бизнесът е по-малко загрижен за въздействието, което недостигът на кадри оказва върху развитието на компаниите. Само 17% от българските мениджъри отговарят, че липсата на търсени служители ще окаже сериозно влияние на бизнеса им.

Седмото годишно изследване на Manpower Group разкрива, че в глобален мащаб един от трима работодатели не успява да намери подходящи кадри за важни за своята компания работни места. Работодателите, които срещат най-големи трудности при запълване на свободните позиции в световен план, са в Япония (81%), Бразилия (71%), България (51%), Австралия (50%), САЩ (49%), Индия (48%).

Източник dnes.bg

Ласло Андор очаква обяснения за достъпа на българи до пазара на труда

Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор очаква до средата на май отговори от страните, които решиха да не отварят трудовите си пазари за българи и румънци, с по-задълбочен анализ на причините, които са ги принудили да удължат забраните.


9 държави от ЕС решиха да се възползват от максималния срок да не допускат българи и румънци до пазара си на труда, който изтича на 31 декември 2013 г. Те са посочили като мотиви кризата, рецесията, високата безработица и рисковете от социален дъмпинг. Европейската комисия обаче не е доволна от част от обясненията и иска повече факти и анализ на страховете от българи и румънци.

Някои аргументи са просто смешни, казва Мари Корнелиенсен, която е евродепутат от Холандия. Тя се е запознала с мотивите на своето правителство, където между другото се казвало, че почти няма българи и румънци, които да се ползват от холандската социалната система, но имало възможност това да се промени.

Германия, която облекчи условията за българи и румънци с германски дипломи, пък се опасява, че новодошлите изтласкват местните работници заради скромното заплащане, срещу което се наемат. В Берлин имало страхове, че социалният дъмпинг ще доведе до намаляване на минималните възнаграждения в страната.

Оценката на основанията на страните е сложна, защото страните могат да се мотивират и само със собствената си преценка за икономическата ситуация, за прогнозите за растеж и нивото на заетост и за състоянието на трудовите пазари.

В Брюксел не са съгласни, че българите и румънците застрашават Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Ирландия, Австрия, Малта и Люксембург, които решиха да продължат с ограниченията.

Еврокомисията произведе вече два доклада, единият по искане на България и Румъния, доказвайки, че най-новите европейци са допринесли за икономическия растеж в западните държави и са имали ограничен ефект върху работните заплати. Заради кризата броят на желаещите да емигрират българи и румънци е намалял.

Еврокомисията обаче не може да застави страните да отворят пазарите си, тъй като това е възможност, която сме приели с влизането си в ЕС и тя е записана в договора ни за членство. Брюксел може само да оказва политически натиск върху правителствата.

От Еврокомисията потвърдиха, че 9-те страни могат да свалят по всяко време забраната за наемане на българи и румънци, без да изчакват изтичането на преходния период на 1 януари 2014 г. В момента ЕС прилага подобни мерки само към българите и румънците, след като ограниченията за 10-те централноевропейски държави изтекоха преди година.

Източник dnes.bg

Гърция сви разходите за лекарства и медицински услуги

Парламентът на Гърция прие тази нощ закон за съкращаване на държавните разходи за лекарства и медицинско обслужване, както и за сливане на пенсионни фондове, предаде ИТАР-ТАСС.

Новият закон допълва приетия на 13 февруари рамков закон за новото кредитно споразумение с Европейския съюз и Международния валутен фонд.

Държавните разходи за лекарства се намаляват с 1,076 милиарда евро. Новият закон позволява по-широко използване на по-евтини непатентовани /генерични/ медикаменти и либерализира графика за работа на аптеките. Според министъра на здравеопазването и социалната солидарност Андреас Ловердос използването на генерични медикаменти в страната ще се увеличи от 18 на 50 на сто от общия обем лекарства.

Гръцкият парламент прие по спешна процедура частта от законодателния пакет от мерки, отнасящи се до намаляване на заплатите и пенсиите и сливането на държавни институции.

Заплатите на местни служители /кметове, заместник-кметове и префекти/ се намаляват с 10 на сто. Броят на държавните научноизследователски организации се намалява от 56 на 31.

Либерализира се пазарът на труда. Законът предвижда намаляване с 22 на сто на минималната работната заплата в частния сектор, което води до намаляване на множество други ставки, например помощите за безработни. Досегашната минимална заплата в размер на 751 евро се намалява на 586 евро, а помощта за безработни - от 461 на 356 евро. Минималната заплата за младежи на възраст до 25 години се намалява с 32 на сто /до 400 евро с удръжките/.

Премахват се различни надбавки, например за прослужени години. Въвежда се и единна мрежа на заплатите във всички държавни учреждения. С 12 на сто се намалява основната част от пенсията на хора, при които тя надвишава 1300 евро. Намаляват се и надбавките към пенсиите.

Военните разходи се намаляват с 300 милиона евро. Разходите за членовете на местните администрации и за избори се орязват с 27 милиона евро, а държавните инвестиции - с 400 милиона евро.

Като цяло пакетът от мерки позволява да се икономисат през тази година общо 3,2 милиарда евро, отбелязва БТА.

Източник dnes.bg

Пазарът на труда остава колеблив и през 2012

През 2011 г. пазарът на труда в глобален мащаб направи неуспешен опит за възстановяване от кризата.

ИзточникТемповете на създаване на нови работни места са далеч по-бавни от темповете на съкращенията, започнали след фалита на Lehman Brothers през 2008 г.

В средата на 2011 г. Европейската комисия (ЕК) публикува доклад, от който стана ясно, че по ръст на безработицата България е в топ пет на страните от Европейския съюз (ЕС).

Според Евростат към края на октомври 2011 г. безработицата у нас надвишава 12% при средно ниво за ЕС от 10,1%, като през последваната година тя устойчиво расте. По ръст на безработните ни изпреварват само Испания, Ирландия, Словакия и Португалия.

Данните за заетостта на европейската статистическа служба показват още, че страната ни е в челните позиции и по спад на заетостта. През третото тримесечие на 2011 г. спрямо второто понижението е 0,6% при средно намаление за ЕС от 0,1%. По този показател ни изпреварват само Литва, Испания и Великобритания.

На годишна база спадът на заетостта в България през третото тримесечие на 2011 г. достига 3,2%, като по-зле от нас са само Румъния и Гърция.

Според данни на Българската стопанска камара (БСК) за една година в страната ни са били закрити 294 хил. работни места. Резултатите са от анкета сред представители на близо 500 компании, в която всеки трети работодател обявява намерения за нови съкращения и през 2012 г.

Песимистичните настроения сред мениджърите са видни и от последните данни на Националния статистически институт (НСИ) за бизнес климата в страната. Според анализа в повечето сектори на икономиката се готвят нови съкращения през следващата година.

Не толкова мрачен обаче изглежда пазарът на труда за ИТ специалистите, операторите в кол центрове, специалистите по продажби и кадрите с висока квалификация, способни да заемат експертни позиции. Данните от тази година показват, че през лятото търсенето на висшисти е било значително по-силно в сравнение с миналата година, посочват експерти по подбор на персонал.

Впечатленията на специалистите по човешките ресурси са, че през 2011 г. пазарът като че ли се е успокоил, не се наблюдават и масови съкращения. Изключения правят строителството и свързаните с него сектори, обясниха експерти.

Като цяло страховете около дълговата криза в Европа е изострила сетивата на българските предприемачи, които са значително по-предпазливи и много по-взискателни при набирането на нов персонал. При насрочване на конкурси техните очаквания са нараснали и са насочени към избор измежду повече и все по-квалифицирани кандидати.

dnes.bg

ЕП зове за пълно отваряне на трудовия пазар за нас

Европейският парламент прие резолюция, с която подкрепи пълното отваряне на трудовия пазар в ЕС от януари 2012 г. за граждани на България и на Румъния.



Резолюцията бе приета в резултат на доклада на румънския евродепутат от ЕНП Траян Унгуреану, предаде БТА.

Той отбеляза, че официалните данни на Европейската комисия доказват, че работниците от Източна Европа не са допринесли за увеличаването на безработицата и не са навредили на социалните системи в страните, в които са се заселили.

Унгуреану цитира данни, според които брутният вътрешен продукт в страните, приели работници от Източна Европа, е нараснал с един процент.

ЕП призовава държавите в ЕС да преразгледат въведените правила за преходните периоди до пълното отваряне на своите трудови пазари, както и да отменят изцяло ограниченията от 1 януари 2012 г., преди максималния срок за действие на забраната в края на 2013 година.

В дългосрочен план тези ограничения могат да окажат лошо въздействие на основните ценности и права, залегнали в договорите за ЕС, например правата за свободно движение, недискриминация, солидарност и равни права, пише в резолюцията.

Депутатите изразяват съжаление за последните законодателни предложения в някои европейски държави, които възнамеряват да възобновят вече отменените ограничения и призовават ЕК да провери дали това не е в разрез с европейското право.

В резолюцията се изразява безпокойство от слабото приложение в националните законодателства на директивата, осигуряваща свободното движение на работниците и техните семейства в ЕС. Депутатите призовават комисията, ако счете за необходимо, да предприеме наказателни процедури срещу държавите нарушители.

В текста се отбелязва, че настоящите процедури за взаимно признаване на професионалните квалификации са поредното голямо препятствие за работниците и тяхното движение в Общността, като ЕК е призована да промени действащите правила по този въпрос.

На този етап Австрия, Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Малта, Франция, Великобритания и Ирландия поддържат ограниченията до своите трудови пазари за българи и румънци, а от това лято Испания възобнови забраната за наемане на работници от Румъния.

Източник dnes.bg

Пазарът на труда - в пълна дупка

Липсата на държавна политика, която насърчава създаване на работни места с висока производителност, ниското образование и рязкото свиване на инвестициите са основните причини за драстичния срив на заетостта и нарастването на безработицата в България по време на кризата.

Освен това пропастта между нуждите на бизнеса и кадрите, които излизат от университетите, става все по-голяма. Това показва анализ на Българската стопанска камара за пазара на труда у нас.

"От 2009 г. насам работните места са намалели с 263 хил., а наетите на трудов договор - с близо 290 хил. Хората не получават заплати, не се плащат данъци и осигуровки", коментира ситуацията изпълнителният председател на бизнес организацията Божидар Данев.

Според него държавата неглижира проблема, а ситуацията се е утежнила в началото на 2011 г. с повишаването на вноската за пенсия и осигурителните прагове, което е създало предпоставка за ръст на сивата икономика.

Същият извод правят и икономистите Красен Станчев и Лъчезар Богданов. В свой анализ те посочват, че общата осигурителна тежест за служителите и работодателите, която е 32.3% върху възнагражденията, е основна причина да се прибягва към "неофициални плащания", което повишава и сивата икономика.

"Това, което може да направи държавата, е да планира и подготви работна сила с определена квалификация, която да е съобразена с изискванията на бизнеса", коментира ресорният зам.-министър на труда Деяна Костадинова. "Затова започнахме работа по създаването на система за прогнозиране на потребностите от кадри", добави тя.

Източник dnevnik.bg