Участниците в референдума ще се информират чрез интернет къде гласуват

Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) ще осигури на българските граждани чрез сайта си в интернет възможност да проверят своите данни в избирателните списъци и да се информират за номера на избирателната си секция и мястото на гласуване на предстоящия на 27 януари национален референдум, съобщи БТА. Тема на допитването е бъдещето на ядрената енергетика.


По закон ГРАО няма задължение да осигурява алтернативни начини за справки и информиране на гражданите (по телефон, чрез SMS). Тези допълнителни услуги могат да бъдат реализирани при достатъчен финансов и времеви ресурс, след утвърждаване на план-сметката за разходите по подготовката и произвеждането на референдума и определените с нея дейности на дирекцията.

Както при избори, така и при референдуми ГД ГРАО има задължението да отпечата избирателните списъци, съставени от общинските администрации по населените места, в които се води регистърът на населението.

Съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление всеки гласоподавател може да подаде до кмета на общината, на района или на кметството заявление за отстраняване на непълноти и грешки в избирателните списъци, отбелязват от дирекцията.

Обявяването и публикуването на избирателните списъци е задължение на кметовете. Това се прави не по-късно от 40 дни преди датата на референдума. Местата, където се обявяват избирателните
списъци, се определят от кметовете на общините.

Със заповед на кметовете на общини се образуват избирателните секции на територията на общината и утвърждават тяхната номерация и адрес. Заповедта се обявява публично.

Източник dnevnik.bg

Пришълци ще решат кой ще управлява малките общини

Пришълци ще избират кой ще управлява в малките общини. Техните гласове може да са решаващи не само за кметове, но и за общински съветници. Този извод може да се направи от справка за гражданите, пожелали да гласуват на местните избори на 23 октомври по настоящ адрес.



Оказа се, че мерките срещу вътрешния изборен туризъм - въвеждането на изискване за уседналост и на по-строги правила за пререгистрация, не са сработили.

Общият брой на подадените заявления за гласуване на местните избори по настоящ адрес е 94 507, съобщиха за "Дневник" от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО).

В национален мащаб при очакваните между 6.5 и 7 млн. избиратели в списъците броят им изглежда незначителен. Концентрацията на над 1000 желаещи да гласуват обаче в неголеми общини, но определяни като апетитни и със сериозни икономически интереси, може да е решаваща за изборна победа.

Според справка на ГРАО, изготвена по искане на Института за развитие на публичната среда, от 31 януари до 22 юни в страната по настоящ адрес са се регистрирали общо 155 404 души. Сметките показват, че близо две трети от тях са се превърнали в изборни туристи въпреки прогнозите от края на август на основния автор на изборния кодекс Искра Фидосова (ГЕРБ), че ще има едва няколкостотин души – 200, 300 или 500, които да са променили адресната си регистрация с изборна цел, и това няма да е решаващо за резултатите.

В Несебър, където и през 2007 г. имаше данни за вот на "външни" хора - предимно строителни работници, 1308 души са заявили желание да гласуват по настоящ адрес. Проверка на резултатите от 2007 г. показва, че 1100 гласа са били достатъчни за трима общински съветници в 21-членния съвет. Малко над 1000 гласа пък е била разликата между първия и втория кандидат, които отиват на балотаж.

На втория тур Николай Димитров печели с преднина от 3700 гласа. Според данните от преброяването на НСИ през февруари т.г. жителите на общината са 22 348 души, от които над 3400 са деца под 15-годишна възраст.

Сега кандидатите за кмет на община Несебър са 10 - сегашният кмет, явяващ се като независим, подкрепен от БСП, Атанас Терзиев от ГЕРБ (общински съветник избран през 2007 г. от листата на бизнес партията ДЕЛА), Николай Трифонов от коалиция "Заедно за община Несебър"...

В Созопол, където по данните на НСИ жителите са 12 610, желание да гласуват по настоящия си адрес са заявили 1172 души - достатъчни за поне двама съветници. През 2007 г. кметът Панайот Рейзи, който сега е издигнат от ГЕРБ, печели с преднина от по-малко от 200 гласа.

Справка за регистрираните по настоящ адрес в края на миналата година беше в основата и за разследването на кмета на созополското село Габър за фалшиви адресни регистрации. Освен Рейзи за кметския пост в общината се борят още петима кандидати. Листите за общински съветници са 16.

В друга бургаска община - Средец, 832 са пришълците, заявили желание да гласуват за кмет. В малката община с 15 хил. жители по данни на НСИ кметът Тодор Станчев, издигнат от БСП, през 2007 г. е избран с 3894 гласа още на първи тур, 730 гласа са били достатъчни бизнес партията "Средна европейска класа" да вкара трима съветници в 17-членния общински съвет.

За сравнение, в община Бургас желаещите да гласуват по настоящия са адрес са 684, а в пъти по-малката община Камено с 13 407 жители без излаз на морето те са 673.

Любопитни са и данните в други крайморски общини във Варненска област - докато в самата Варна желаещите да гласуват по настоящ адрес са 500, в близката община Аксаково те са 1517, или около една десета от избирателите там. С малко над 1600 гласа през 2007 г. БСП е вкарала петима общински съветници. В малката варненска община Аврен, чиито жители са 8574, на изборите ще гласуват 961 "външни".

Докато "разрастването" на морските общини е обяснимо заради търсенето на работа в туристическия бранш, необяснимо е набъбналото население на общини като Тунджа, Криводол, Марица, Братя Даскалови, Брусарци, Кресна. Най-голям е броят на заявилите желание да гласуват по настоящ адрес в Стара Загора - 2430, следват Хасково - 1969, и София - 1741 души.

В челните редици на тази класация обаче стои и малката ямболска община Тунджа, където гласуващите пришълци са 1446. Ако се съди по резултатите от 2007 г., те биха могли да вкарат поне двама съветници. Кметът там е избран на балотаж с преднина от по-малко от 1000 гласа разлика.

Врачанската община Криводол също се оказа набъбнала - 1012 души ще гласуват там по настоящ адрес, или около една осма от избирателите. Тези гласове са достатъчни за избирането на поне четирима общински съветници, макар през 2007 г. БСП да е вкарала 10 съветници с два пъти и половина повече бюлетини.

От справката може да се направи извод, че въпреки заявките на ГЕРБ за пробив в т.нар. бастиони на Ахмед Доган няма осезаем изборен туризъм в общините в Кърджалийско.

Източник dnevnik.bg

ГРАО за "мъртвите души": Ако ние гражданите не спазваме законите, не можем да негодуваме срещу тях

"Не е ли ясно, че държавните институции не могат и не трябва да следят милионите български граждани относно причините и времетраенето на тяхното движение по света и че ако самите ние не спазваме създадените правила и закони, не трябва и да негодуваме от тях?!"

Това заявяват от главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) - структурата към регионалното министерство, която съставя избирателните списъци. Те напомнят и законовата разпоредба - "Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес" - член 99 от Закона за гражданската регистрация.

Поводът е проверка на "Дневник", която показа, че най-малко 10 на сто са т.нар. "мъртви души" в избирателните списъци в областните градове. Данните личат от съпоставка, която "Дневник" направи между публикуваните от общините избирателни списъци и данните за хората с избирателни права според националното преброяване на НСИ към февруари.

При проверката за пореден път си пролича, че българи, които от години живият зад граница, фигурират в избирателните списъци. Един от тези случаи е Атанас Чобанов - журналист, който от 20 години живее във Франция. "Аз съм мъртва душа", каза той пред "Дневник". След като направи проверка по своето ЕГН в сайта на ГРАО, Чобанов разбра, че може да гласува в "Избирателна секция 2, обл. СОФИЯ, общ. СТОЛИЧНА, ГР. СОФИЯ, район СЕРДИКА, 48 ОУ "Йосиф Ковачев". Според Изборния кодекс за местна власт могат да гласуват само хора, чийто адрес е в съответната община от повече от 4 месеца преди изборите. И да не могат да подават глас хората, които имат настоящ адрес в чужбина.

"Декларирал съм пред НСИ, че живея във Франция, и в посолството знаят това", каза Чобанов. И въпреки това той излиза като избирател в София.

Отговорът на ГРАО: "Знае ли г-н Чобанов, че е нарушил чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, който гласи, че всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес? Знае ли г-н Чобанов, че не НСИ и посолствата по света са органите, които съгласно законите в Р България се занимават с адресната регистрация на населението? Съгласно чл.98, ал.1 и чл.99, ал.2 от Закона за гражданската регистрация, промяната на адрес се заявява в общината или кметството. И разбира ли г-н Чобанов, че той (и др. като него) като не спазва създадените от държавата правила, а не самата държава, създава т.нар. "мъртви души"?"

Атанас Чобанов: Данни трябва да се обменят по служебен път между институциите, а не да се тормозят гражданите да декларират едно и също на 100 места
Знае ли ГРАО, че ще бъдат осъдени за публични клеветнически твърдения ако не поднесат тутакси извинение чрез медиите, отговори Атанас Чобанов. "Аз съм декларирал настоящ адрес в чужбина пред МВР няколко пъти при подмяната на личните ми документи. Това е вписано в заявленията за издаване на документи, които ще изискам от МВР и ще представя в съда ако се наложи", отбеляза той. И подчертава, че съгласно Законът за електронното управление Чл. 3 тези данни трябва да се обменят по служебен път между институциите, "а не да се тормозят гражданите да декларират едно и също на 100 места". Според текста от този закон първичният администратор на данни изпраща служебно данните на всички административни органи, на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги, които въз основа на закон също обработват тези данни и са заявили желание да ги получават. "Поискало ли е ГРАО данни от МВР за гражданите, чиито настоящи адреси са в чужбина? Ако не го е сторило, не бих се учудил, че не познават и не прилагат Закона. Бих приписал този пропуск на техническата изостаналост на тази служба. Последното си личи от нейния сайт, който е считан за опасен от браузърите. Те предупреждават посетителите да не се доверяват на защитената връзка, защото не разпознават цифровия сертификат", завършва Чобанов.

Източник dnevnik.bg