Изборите за президент са общи и непреки. Те се свикват на четири години, в първия вторник след първия понеделник на ноември.
Избирателите гласуват за членовете на избирателната колегия - общо 538. Броят им е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон.
За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа (50 процента + 1 глас) в избирателната колегия. Нейните членове ще гласуват на 17 декември (първия понеделник след втората сряда на декември) в столиците на щатите, където са избрани, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден.
Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове от съперника си в народния вот (гласовете на избирателите).
Представителството на всеки щат в избирателната колегия се определя от числеността на населението. Калифорния с население от близо 38 милиона има 55 членове в избирателната колегия, а Монтана с население един милион - трима. Партията, спечелила повече гласове на избирателите за членове на избирателната колегия в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията за щата. По закон членовете на избирателната колегия формално не са обвързани да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани.
Ако двамата кандидати получат по равен брой гласове в избирателната колегия, новоизбраната Камара на представителите избира новия президент, а новоизбраният Сенат – новия вицепрезидент.
На 4 ноември, 48 часа преди началото на изборния ден, социологическите анкети показаха равенство от 48 процента подкрепа за двамата кандидати за Белия дом - сегашният президент демократ Барак Обама, който се бори за втори мандат, и кандидатът на републиканците, бившият губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни. Кандидат за вицепрезидент в двойката на демократите е досегашният вицепрезидент Джо Байдън, а на републиканците - конгресменът Пол Райън.
Анкетите сочат незначителна преднина за Обама в т.нар. решаващи щати (сега 13), където никоя от двете партии нямаше ясно надмощие в предизборната кампания, но тази преднина е в границите на статистическата грешка. Решаващите щати имат общо 161 гласа в избирателната колегия.
Според проучване на центъра Пю от понеделник Обама води пред Ромни с 48 срещу 45 процента сред вероятните избиратели. Изследователският институт прогнозира, че в крайна сметка демократът ще спечели 50 процента от гласовете при народния вот, а републиканецът – 47 процента. Преди седмица, когато ураганът Санди още не беше връхлетял САЩ, двамата съперници имаха еднаква подкрепа - по 47 процента.
Парламентарните избори са преки. Подновява се целият състав на Камарата на представителите - 435 конгресмени - и 33 от 100 сенатори.
В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите - в Сената.
Мандатите на депутатите в Камарата на представителите са за две години. Техният брой - 435 - не се е променял от 1913 г.
В сегашната Камара през 2010 г. републиканците спечелиха мнозинство от 49 мандата и прогнозите са, че те ще запазят мнозинството си, но може би с до десетина депутати по-малко.
Сега в Сената има 53 сенатори демократи и 47 републиканци. В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори с шестгодишен мандат, които не са избирани в една и съща година.
33-те мандата, които предстои да бъдат подновени, са на 21 демократи, двама независими, гласуващи с демократите и 10 републиканци.
На 6 ноември ще се състоят избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60 процента мнозинство в щатските събрания.
В изборния ден американските избиратели ще се произнесат в 174 референдума по въпроси от най-различен характер – от данъците през легализирането на канабиса до хомосексуалните бракове.
Изборните секции затварят по различно време в различните щати. Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 3 ч. по Гринуич (5 ч. бълг. време) на следващия ден, пише БТА.
Източник dnes.bg
