Новият стар президент на Америка - Барак Обама

Президентът демократ Барак Обама е преизбран за втори мандат, а съперникът му републиканец Мит Ромни губи изборите, гласят прогнозните резултати на американските телевизии, цитирани от Ройтерс.


Обама печели 275 гласа от общо 538-те в избирателната колегия, а Мит Ромни - 206, сочат прогнозните резултати, цитирани от Ройтерс.

За да бъде избран за президент, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа в колегията.

Обама победи Ромни в редица решаващи щати - Охайо, Уисконсин, Айова, Пенсилвания и Ню Хемпшър - въпреки слабото икономическо възстановяване и високата безработица.

Най-малко 120 милиона американци се очакваше да гласуват в президентските избори.

Обама поема втория президентски мандат с тежката задача да преодолее годишния бюджетен дефицит от 1 трилион долара и да намали държавния дълг от 16 трилиона долара, да реформира скъпоструващите социални програми и да работи с Конгреса, в който се запазва съотношението на силите - мнозинство на републиканците в Камарата на представителите и мнозинство на демократите в Сената, посочва Ройтерс.

"Всичко това стана благодарение на вас. Благодаря", писа Барак Обама в Twitter след обявяването на изборната му победа, съобщи Франс прес, цитирана от БТА.

Очертава се победа за действащия президент Барак Обама, прогнозира малко по-рано за БНР Асен Асенов - заместник-директор на Центъра за преподаване, изследване и обучение към Американския университет във Вашингтон. Шансовете на Мит Ромни продължават да намаляват. Той би могъл да победи, само ако спечели едновременно Флорида и Охайо. Нещата обаче отиват в посока чувствителна преднина за Барак Обама, каза Асенов. Двегодишната политическа драма струваше над 6 милиарда долара.

Информацията е актуализирана в 6.39 ч.

Източник dnes.bg

В САЩ гласуват на президентски и парламентарни избори

Съединените щати на 6 ноември ще се състоят избори за президент, за Конгрес, за губернатори - в 11 от 50-те щата и за щатски събрания - в 44 от 50-те щата.


Изборите за президент са общи и непреки. Те се свикват на четири години, в първия вторник след първия понеделник на ноември.

Избирателите гласуват за членовете на избирателната колегия - общо 538. Броят им е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон.

За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа (50 процента + 1 глас) в избирателната колегия. Нейните членове ще гласуват на 17 декември (първия понеделник след втората сряда на декември) в столиците на щатите, където са избрани, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден.

Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове от съперника си в народния вот (гласовете на избирателите).

Представителството на всеки щат в избирателната колегия се определя от числеността на населението. Калифорния с население от близо 38 милиона има 55 членове в избирателната колегия, а Монтана с население един милион - трима. Партията, спечелила повече гласове на избирателите за членове на избирателната колегия в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията за щата. По закон членовете на избирателната колегия формално не са обвързани да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани.

Ако двамата кандидати получат по равен брой гласове в избирателната колегия, новоизбраната Камара на представителите избира новия президент, а новоизбраният Сенат – новия вицепрезидент.

На 4 ноември, 48 часа преди началото на изборния ден, социологическите анкети показаха равенство от 48 процента подкрепа за двамата кандидати за Белия дом - сегашният президент демократ Барак Обама, който се бори за втори мандат, и кандидатът на републиканците, бившият губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни. Кандидат за вицепрезидент в двойката на демократите е досегашният вицепрезидент Джо Байдън, а на републиканците - конгресменът Пол Райън.

Анкетите сочат незначителна преднина за Обама в т.нар. решаващи щати (сега 13), където никоя от двете партии нямаше ясно надмощие в предизборната кампания, но тази преднина е в границите на статистическата грешка. Решаващите щати имат общо 161 гласа в избирателната колегия.

Според проучване на центъра Пю от понеделник Обама води пред Ромни с 48 срещу 45 процента сред вероятните избиратели. Изследователският институт прогнозира, че в крайна сметка демократът ще спечели 50 процента от гласовете при народния вот, а републиканецът – 47 процента. Преди седмица, когато ураганът Санди още не беше връхлетял САЩ, двамата съперници имаха еднаква подкрепа - по 47 процента.

Парламентарните избори са преки. Подновява се целият състав на Камарата на представителите - 435 конгресмени - и 33 от 100 сенатори.

В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите - в Сената.

Мандатите на депутатите в Камарата на представителите са за две години. Техният брой - 435 - не се е променял от 1913 г.

В сегашната Камара през 2010 г. републиканците спечелиха мнозинство от 49 мандата и прогнозите са, че те ще запазят мнозинството си, но може би с до десетина депутати по-малко.

Сега в Сената има 53 сенатори демократи и 47 републиканци. В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори с шестгодишен мандат, които не са избирани в една и съща година.

33-те мандата, които предстои да бъдат подновени, са на 21 демократи, двама независими, гласуващи с демократите и 10 републиканци.

На 6 ноември ще се състоят избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60 процента мнозинство в щатските събрания.

В изборния ден американските избиратели ще се произнесат в 174 референдума по въпроси от най-различен характер – от данъците през легализирането на канабиса до хомосексуалните бракове.

Изборните секции затварят по различно време в различните щати. Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 3 ч. по Гринуич (5 ч. бълг. време) на следващия ден, пише БТА.

Източник dnes.bg

Осем любопитни факта за изборите в САЩ

1. Защо изборите винаги са във вторник?

В Съединените щати избирателната активност е една от най-ниските сред демократичните държави и повече от една четвърт от хората, които не гласуват, заявяват, че са твърде заети, за да отидат до избирателните урни. Въпреки това усилията изборите да се преместят през уикенда остават безрезултатни.
Вторникът след първия понеделник на ноември е определен за датата, на която американците да дадат своя вот още през 1845 г.

През средата на XIX век САЩ е предимно аграрна държава и на фермерите им е отнемало твърде многовреме, тъй като придвижването в най-добрия случай е ставало с коне, за да стигнат до най-близкото място за гласуване. Съботата е била работен ден във фермата, пътуването в неделя пък било изключено (бел. ред. в неделя хората ходели на църква и не им оставало време за пътуване), а срядата - ден за пазар. Ето защо останал вторникът като един възможен вариант, който в крайна сметка се и наложил.

2. Относно слънчевите очила

Политиците почти никога не се снимат със слънчеви очила, особено пък по време на избори. А дори и по време на почивка. “Доверието на хората спада, когато очите на политика не се виждат”, твърди Паркър Гайгър, имидж специалист от Атланта.

“Просто не добиваш представа за индивидуалността на човека” - продължава Гайгър - “Когато гледаш някого в очите - ти му се доверяваш много повече. Слънчевите очила поставят бариера между теб и другия човек. Казват, че очите са прозорци към душата, а ако не мога да видя душата ти, как бих могъл да ти вярвам?”

3. В Невада можеш да гласуваш за “никого от изброените”

Не харесваш никого от кандидатите? Не е нужно да подкрепиш никого тогава.

Щатът Невада позволява на гласуващите да маркират полето “никого от изброените” по време на гласуване. Тази опция съществува от 1976 г. и досега немалка част от гласуващите са се възполвали от нея.

През 2010 г. след ожесточена битка за място в Сената 2,25% от гласоподавателите избират опцията “никого от изброените”, вместо да дадат гласа си за един от двамата кандидати - демократа Хари Рийд и републиканеца Шарън Енгъл. В крайна сметка Рийд печели.

4. Палецът на Обама

По време на предизборните дебати между Обама и Ромни настоящият президент често използва палеца си, опитвайки се да подчертае позицията си по даден въпрос, присвивайки го в юмрук. Този жест, който принципно би изглеждал не на място в ежедневна комуникация, е вероятно приумица на предизборния щаб на Обама. “Целта е да придаде по-уверен, по-силен вид на президента”, твърди Пати Ууд, експерт по езика на тялото.

“Това е символно оръжие. Говорителите се учат на такива жестове за да изглеждат силни и можещи, за да съумеят да грабнат вниманието на аудиторията”, допълва експертът. 

“А на подсъзнателно ниво в жеста има фалическа символика. Мъжете изваждат палеца си на показ и сякаш заявяват: “Аз съм мъж”, продължава Ууд. 

5. Титли до живот

Мит Ромни е бил губернатор на Масачузетс преди повече от шест години. Въпреки това хората все още го наричат “губернатор Ромни”. 

САЩ, разбира се, имат само един действащ президент. Въпреки това Бил Клинтън и Джордж Буш са винаги наричани “президентът Клинтън” и “президентът Буш” - дори в едно и също изречение с президента Обама.

6. Загубилият изборите все пак може да се озове в Белия дом

Четири път в историята на Съединените щати кандидатът с по-малко общ брой гласове се е озовавал на президентското място.

Това е така, защото победител в изборите е спечелилият повече електорални гласове, а не задължително този с повече подкрепа като брой гласоподаватели. Електоралните гласове за всеки щат са различни, според броя на населението на дадения щат. Хората фактически гласуват за определен брой електори (според населението на щата), които впоследствие определят кой да е президентът. 

270 електорални гласа са достатъчни за постигане на победа на изборите.

През  2000 г. Джордж Буш получава с половин милион по-малко гласове от опонента си Ал Гор, но печели 271 електорални гласа, с което в крайна сметка печели и битката за Белия дом.

7. Борбата е само за една трета от гласоподавателите

На 6 ноември едва една трета от гласоподавателите ще решат изборите на практика.

Повечето от щатите, включително и четири от петте най-гъсто населени, са толкова последователни в подкрепата си за републиканците или демократите, че кандидатите за президентското кресло дори не правят кампании там. Борбата остава за другите - едва около една трета, щати, които могат да дадат предимство за единия или за другия кандидат. 

За повече от 70% от американците, живеещи в Калифорния, Тексас, Ню Йорк, Илинойс и още 36 щата изборът е на практика предопределен.

8. В Северна Дакота не се изисква предварителна регистрация 

Единственият щат, в който не е задължително да си регистриран като гласоподавател, е Северна Дакота. 

Щатът е един от първите, които още през XIX в. приемат регистрационен режим за гласоподавателите. От 1951 г. насам обаче той е отменен. 

Това се дължи на селския характер на щата, в чиито малки общности всеки с всеки се познава - буквално. Ето защо местните лесно могат да идентифицират човек, който не би трябвало да гласува. Все пак, ако някой е непознат на хората, контролиращи вота, той ще трябва да покаже официален документ, с който да удостовери идентичността си.

Източник dnes.bg

Барак Обама събра 1 млрд долара

Барак Обама, който се кандидатира за втори мандат на президентските избори на 6 ноември, е първият политик в историята на САЩ, който е успял да събере за предизборната си кампания над 1 милиард долара, съобщи снощи телевизия Ей Би Си. Сумата от 1 милиард долара била надхвърлена в сряда.


Събирането на дарения за кампанията на Обама започна през април миналата година. Телевизията припомни, че Обама неведнъж е критикувал влиянието на "големите пари" върху резултатите от изборите.

Неговият основен съперник, кандидатът на Републиканската партия Мит Ромни, досега е събрал 950 милиона долара. Според експерти на телевизията изборите на 6 ноември ще са най-скъпите в историята на САЩ - двамата основни претенденти ще изразходват за предизборните си кампании общо над два милиарда долара.
Според резултатите от проучване за нагласата сред американските избиратели, гласували преди датата на вота, президентът на САЩ Барак Обама води с 54 срещу 39 на сто от гласовете.

Досега са гласували около 18 на сто от регистрираните гласоподаватели. До 6 ноември се очаква броят на гласувалите предварително да достигне 40 на сто, посочва Ройтерс.

Обама успя да спечели значителна преднина на предишните президентски избори през 2008 г. благодарение на гласовете, подадени предварително, посочва агенцията. Сега и двамата претенденти активно призовават привържениците си да дадат гласа си колкото е възможно по-рано.

Самият Обама стана и първият действащ президент, който гласува за себе си преди датата на изборите.

Ранното гласуване - чрез електронна поща или лично - в САЩ започна още през септември в някои щати и вече е набрало инерция практически във всички 50 щата. В някои от щатите, например Айова и Охайо, където по традиция изборните резултати се смятат за ключови, нивото от 40 на сто ранно гласували вече е надхвърлен, заявил за Ройтерс Майкъл Макдоналд, преподавател по политология в университета "Джордж Мейсън" във Вирджиния, съобщава БТА.

Източник dnes.bg

Последен опит на Ромни в битката за президентския пост

Третият, последен, дебат между Барак Обама и Мит Ромни преди изборите е последният шанс за републиканеца да се възстанови от поражението миналата седмица и да атакува слабите страни на външната политика на президента, прогнозира Reuters.


Обама обаче вече има сериозна преднина благодарение на предимството, че е действащ президент. От друга страна обаче, социологическите проучвания показват, че тази преднина, макар че я има, намалява, що се отнася до външната политика. Дебатът в понеделник вечерта (в малките часове на вторник, българско време) в Бока Рейтън, Флорида, е посветен именно на външната политика, провежда се едва около две седмици преди вота. Reuters коментира, че диспутът може да е най-рискованият за Ромни до голяма степен заради скромния му опит в сферата и скорошните гафове при посещенията му извън граница.

След атаката над американското консулство в Бенгази на 11 септември тази година Ромни побърза да обвини Обама за провала на службите и за реакцията му. Консерваторът пък се сблъска с упреци, че политизира трагедията, при която загина и посланикът на САЩ в Либия Кристофър Стивънс. Всичко това затрудни републиканеца в опитите му да представи Обама като слаб президент на световната сцена. Reuters прогнозира, че затова Ромни ще насочи критиките си към политиките на Обама за Иран, Израел, Сирия, Китай, Афганистан и Русия.

"Обама има минало зад гърба си в тази сфера, а Ромни няма, така че той просто може да избира различните аргументи. Това обаче не означава, че всеки от тях ще бъде успешен", казва Джон Алтерман, бивш високопоставен служител в Държавния департамент, а сега анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Републиканците се надяват, че ударите по Обама и неговата външна политика и опазване на националната сигурност - сфери, където някога Белият дом беше имунизиран от републиканска атака – ще помогнат на Ромни да спечели все още колебаещите се американци

Политиките на Обама също преживяха поражение – от трудностите пред интересите на САЩ в Близкия изток до редицата атаки над американските военни в Афганистан от страна на афганистански войници. Информацията, че Белият дом се е съгласил на преки преговори с Иран за ядрената му програма (която администрацията на президента отрече), също може да представлява плодотворна почва за усилията на Ромни да представи отношението на Обама като прекалено смекчено. Остава да видим доколко всичко това интересува американците, чиито основни притеснения остават икономиката и безработицата.

Проблемът за Ромни е, че атакувайки Обама, самия той рискува да разкрие своите собствени слабости. Като бивш губернатор на Масачузетс и бизнесмен републиканецът е изваден извън зоната си на комфорт, когато не се занимава с вътрешни и икономически проблеми.

Политиките на Обама също преживяха поражение – от трудностите пред интересите на САЩ в Близкия изток до редицата атаки над американските военни в Афганистан от страна на афганистански войници.Reuters прогнозира, че Ромни ще акцентира върху тезата си, която е защитавал и на предишния дебат, а именно – че вълната от антиамерикански настроения в Либия и други държави от Близкия изток доказва как "външната политика на Обама се срива пред очите ни". От друга страна, той трябва да внимава да не даде на Обама друга възможност да премине в контраатака.

Ромни ще трябва да покаже на гласоподавателите, че би могъл да е способен главнокомандващ. Обама, който обяви края на войната в Ирак за постижение, може да използва дебата, за да предупреди уморените от войната американци за риска от вероятно по-враждебното лидерство на Ромни. В предизборно събитие в Ню Хемпшир миналата седмица Обама заяви, че Ромни пропагандира типа външна политика, която "ни въвлича във войни без планове, без да ни измъкне оттам".

Според проучване на Pew Research Center, проведено след втория дебат, 47% смятат, че Обама ще направи по-мъдрите външнополитически решения. 43% подкрепят Ромни. Преднината на президента този път е далеч по-малка от 15-процентовата разлика, на която той се радваше в началото на този месец.

90-минутният дебат ще бъде разделен на шест части – ролята на Америка в света; войната в Афганистан; Израел и Иран; променящият се Близък изток; тероризмът; възходът на Китай.

Критиците на Ромни го обвиняват, че разчита на генерализации, връщайки се към доктрината на Роналд Рейгън "Мир чрез сила". Консерваторът обещава по-твърда политика към ядрената програма на Иран, обвини Обама в "задкулисно лидерство", докато гражданската война в Сирия ескалира и в политически пресметнато приключване на непопулярната война в Афганистан. Но във всеки от тези случаи, твърдят критиците, Ромни не е предложил алтернативи на политиките на президента.

Източник dnevnik.bg

Ромни платил $1,9 млн. данъци през 2011 г.

Кандидатът на Републиканската партия за президентските избори в САЩ Мит Ромни бе принуден да направи публично достояние приходите си и платените данъци през миналата година, предаде Асошиейтед прес.


Според данъчната декларация на Ромни, публикувана на интернет сайта на неговия предизборен щаб, през миналата година той е спечелил 13,7 милиона долара и е платил 1,9 милиона долара данъци, което се равнява на данъчна ставка от 14,1 на сто.

През 2010 г. той е платил над три милиона долара данъци. Ромни бе принуден да представи данни за своите приходи и платени данъци след като през изтеклата седмица в интернет се появи видеоклип, в който Ромни твърди, че "половината хора в страната не плащат данъци".

Критиците на Ромни, в това число и президентът Барак Обама, подканиха Ромни да последва примера на своя баща, Джордж Ромни. Когато се кандидатирал за президент, Ромни-старши направил публично достояние данъчните си декларации за последните 12 години.

Ромни отказа да обяви приходите и данъците си за толкова дълъг срок и подчерта, че следва примера на сенатора републиканец Джон Маккейн, конкурент на Барак Обама при предишните президентски избори през 2008 г. Маккейн също обяви приходите си и платените данъци за двете години преди изборите.

Според данъчната декларация на Барак Обама през финансовата 2011 г. той е получил приходи в размер на 790 000 долара и е платил данък в размер на 21 на сто.

Според АП данъкът в САЩ върху приходи над 1 милион долара е 25 на сто.

Според Ройтерс приходите на Ромни не идват от заплата, какъвто е случаят с Барак и Мишел Обама, а от лихви, дивиденти и увеличение на капитал, затова и данъчната ставка е по-ниска.

Агенцията подчертава, че от 30 години насам инвеститорите в САЩ се радват на данъчни преференции, които не се полагат на хората на заплата.

Източник dnes.bg

Ромни: Външната политика на Обама е вредна за страната

На спекулативното поведение на Китай в сферата на търговията трябва да се сложи край, но администрацията на Барак Обама не може да направи това, заяви кандидатът за президент от Републиканската партия в САЩ Мит Ромни.


На 24 юли Ромни започна задграничен тур, в рамките на който се очаква да посети Великобритания, Израел, палестинската територия и Полша, съобщават информационните агенции. По време на обиколката Ромни ще разгърне тезите си за външната политика, които ще станат основа на блок а с международната проблематика в предизборната му програма.

Външнополитическата кампания на Ромни започна с реч пред конференцията на ветераните от войните в Невада, където традиционно участват с изявления кандидатите за Белия дом.

„Сблъскваме се със засилващото се влияние на Китай. Страната старателно защитава интересите на правителството си, но твърде често но уважава правата на своите граждани и избирателно третира проблемите на свободата. За да спечели предимство в търговията със САЩ, Китай си позволява крещящи нарушения на патентите и правото на интелектуална собственост, ограничава достъпа на американски компании и манипулира валутния курс" - коментира Ромни пред форума.

По думите му, всички тези действия водят до загуби за САЩ , а администрацията на Обама гледа на това „през пръсти".

„Разбира се, в наш интерес е да сме партньори с Китай в укрепването на стабилността и сигурността н света. Приветстваме китайското участие в търговията, но мошеничеството трябва да бъде прекратено окончателно. Президентът не направи това и няма да го направи. Ще го направя аз." - заяви републиканският кандидат.

Той подложи на критика и политиката на Белия дом по отношение на Русия.
Ромни обвини Обама, че не подкрепя в достатъчна степен Израел и води колеблива политика към ислямистите в Иран. .

Imf,eo Ромни, насоката на Обама във външната политика е неправилна и това причинява значителна вреда на страната.

„Много е просто. Ако не искате Америка да бъде най-силната нация на Земята, аз не съм вашият президент. Имате такъв президент (който не отстоява ролята на Америка като първа сила - б.р.) сега." - заяви Ромни.

По думите му, погрешно е, а понякога и трагично да се смята, че повече твърдост в американската външна политика би донесла само напрежение и конфликти.


Източник dnes.bg

Ромни набра сериозна преднина - нови 5 щата в Супер Вторника

Според данни на агенциите, частичните резултати досега показват убедителна победа за бившия губернатор на американския щат Масачузетс Мит Ромни в щатите Масачузетс, Вирджиния, Охайо, Айдахо и Върмонт, докато съперникът му Рик Санторъм взима Оклахома, Тенеси и Северна Дакота. Нют Гингрич печели в родния си щат Джорджия.

Изборният ден приключи и официални резултати се очакват по-късно днес. Супер Вторникът, както е известен още вотът, включва гласуване едновременно в общо 10 щата. Резултати за останалите 8 щата, в които се гласува, все още не са оповестени.

Припомняме, републиканците провеждат първични избори в отделните щати, които трябва да определят техния кандидат за президент, който ще се състезава срещу настоящия президент Барак Обама на изборите през ноември.

На победителя са необходими 1 144 делегати.

Соченият за фаворит Ромни е спечелил досега гласуването във Вашингтон, Уайоминг, Аризона, Мичиган, Мейн, Невада и Флорида.

Рик Санторъм победи в Айова, Мисури и Минесота.

Нют Гингрич взе Южна Каролина.

Като коментар относно яростните критики на Ромни на политиката му, президентът Обама шеговито му е пожелал успех във Супер Вторника.

Източник dnes.bg

Обама със стабилна преднина пред Санторум и Ромни в президентската надпревара

Рик Санторум и Мит Ромни са с еднакви шансове да спечелят номинацията на Републиканската партия за президентските избори през ноември, но и двамата нямат шанс да надделеят над сегашния президент Барак Обама, съобщава Ройтерс, като се позовава на резултати от проучвания на общественото мнение.

Анкетите, извършени от Асошиейтед прес показват, че Рик Санторум на практика е заличил преднината на Ромни в надпреварата на републиканската номинация.

До неотдавна Ромни бе смятан за безспорен фаворит да бъде определен за кандидат за президент, посочва Ройтерс.

След тях популярност се нареждат още двама претенденти за номинацията на републиканската партия - Нют Гингрич и Рон Пол.

Според анкетата на АП Обама ще спечели президентските избори с 53 на сто от гласовете, което не оставя шанс за победа на нито един от двамата основни републикански претенденти.

Проучванията показват, че популярността на сегашния президент и подкрепата за него сред избирателите не се влияе от това кой ще бъде кандидат на Републиканската партия.

Галъп обяви резултатите от още едно проучване. Според него за 32 на сто от американците в момента най-опасният враг на САЩ е Иран.

Миналата година това бе мнението на 25 на сто от анкетираните. Сред първите пет "врагове на САЩ" са включени Китай /23 на сто/, Северна Корея /10 на сто/, Афганистан /7 на сто/ и Ирак /5 на сто/.

На шеста позиция с 2 на сто са Русия и Пакистан. Според 1 на сто от анкетираните "САЩ са враг сами на себе си".

Източник dnes.bg