Freedom House: България остава страна с частично свободни медии

И през 2013г. България е оценена като страна с частично свободни медии, а в глобалната класация на американската неправителствена организация Freedom House е поставена непосредствено пред Монголия на 77-мо място сред 196 държави и територии.


По индекс за свобода на медиите пред нас е Сърбия, но Румъния (88) и Гърция (85) са по-зле в годишния доклад Свобода на медиите 2013, разпространен в сряда. Спрямо миналата година за България на практика няма промяна, защото в доклада, обхващащ 2011г., тя е на 78-о място, но от 197 държави, а индексът й се е подобрил със само един пункт по 100-точкова скала.

За района на Централна и Източна Европа и бившия СССРБългария е на 11-то място от общо 29 страни. В тази група има само 7 държави със свободни медии, 13 - с частично свободни, а в 9 те нямат свобода и една от тях е Русия.

Тазгодишният резултат за целия район е най-лошият от десетилетия насам, включително защото в него са три от осемте страни с най-репресивен към медиите режим в света, а без свободни медии живее 56% от местното население.

Осредненият рейтинг е намалял леко предимно по икономически причини, но тенденцията не се променя към по-добро от 2008г. насам.

Разпределението на обхванатите 197 държави е равномерно в трите групи на свободни 63 страни или 32% от всички), частично свободни (70 или 36%) и несвободни медии 64 или 32%).

Индексът на Freedom House оценява доколко печатните, електронните и интернет медиите са свободни, като се анализират събития и тенденции в рамките на предходната календарна година.

Рейтингът е от 0 пункта за най-свободната (Норвегия води с 10) до 100 пункта за най-несвободната страна (Туркменистан е последен с 96). България е с показател 37.

Този рейтинг се определя на базата на три основни критерия:

- правна среда, в която действат медиите;

- политическо влияние върху начина им на работа и достъпа им до информация;

- икономически натиск върху съдържанието и разпространяването на новини.

В политическия критерий са включени широк кръг въпроси като натиск от властта или други играчи върху това за какво да пишат, разказват и показват медиите; цензура и автоцензура на журналистите; способност на репортерите да отразяват събития и незаконен тормоз и насилие срещу журналисти.

Икономическият критерий обхваща структура, прозрачност и концентрация на медийната собственост; разходи за производството и разпространението и влияние на рекламите, субсидиите и подкупите върху съдържанието.

В този смисъл рейтингът отразява не само действията и политиката на правителството, но и поведението на самата преса в това да се опитва къде минават границите дори в най-рестриктивната среда, както и каква е ролята на фактори извън тези от държавния апарат.

Сред основните заключения от наблюдаваното през 2012г. авторите от Freedom House посочват засилената роля на т.нар. нови медии. Гражданската журналистика, включително микроблоговете, социалните мрежи, мобилните телефони и други информационни и комуникационни технологии са помогнали на промените в Близкия изток и са попречили на режимите в Китй и Русия, например, да установят тотално доминиране на информационното пространство. "Но някои правителства усилено се опитват да ограничат този тип медии, включително с поправки в законите за компютърните престъпления, затварянето на блогъри и блокиране на онлайн съдържание и SMS услуги в определени периоди на политическо напрежение."

Трябва да напомним, че са невъзможни честни избори без свободна преса, завяват от Freedom House. Политическите битки в няколко държави демонстрираха, че няма как да се създаде нормално поле за политически спорове и идеи там, където авторитарна уредба позволява на властите (като в Русия, Украйна и Венецуела, например) да употребяват контрола си над електронните медии за манипулиране на отразяването на кампаниите в своя полза.

От Freedom House извеждат сред основните тенденции за 2012 година отслабването на свободата на медиите в няколко страни в Европа, най-вече заради икономическата криза.

Най-отчетлив е спадът в Южна Европа, където Гърция е слязла в категорията на "частично свободните", а съкращенията и преследването на журналисти създаде впечатление ,че медиите вече не успяват да изпълняват надзорната си роля и да информират адекватно гражданите за предизборните кампании, антикризисните мерки, корупцията и други много важни за обществото теми.

"Най-лошите от най-лошите", както ги наричат авторите на доклада, са 8 държави: Беларус, Куба, Екваториална Гвинея, Еритрея, Иран, Северна Корея, Туркменистан и Узбекистан.Източник dnevnik.bg

20 април е денят на свобода от правителството

До 20 април данъкоплатците в България ще са спечелили сумата, която дължат на държавата за данъци, и до края на годината ще се трудят изцяло за себе си, напомня Институтът за пазарна икономика (ИПИ).


Датата е символична и показва кога държавният бюджет би се попълнил, ако всичко изработено бъде моментално изземвано. В България е наричана "ден на свобода от правителството", което съответства на термина на английски език Tax Freedom Day.

В България този ден традиционно се пада през май. По-ранното му настъпване през последните 3-4 години според ИПИ се дължи до голяма степен на по-ниските приходи след рекордната 2008 г. и появата на бюджетен дефицит. Тоест, държавата уж изземва по-малко, но харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове, коментира анализаторът Петър Ганев. Това означава, че от утре до сряда - 25 април, данъкоплатците ще продължат да работя за държавата, за да покрият дефицита за 2012 г.

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с БВП на страната. Използват се официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през съответната годината. Помощите не се включват, защото идват главно от еврофондовете.
През 2012 г. българите ще изработят средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в бюджета за годината). Следователно през 2012 г. са необходими 111 дни, за да се изработят предвидените 24.8 млрд. лв. приходи в бюджета. Взет е под внимание и фактът, че 2012-та е високосна година, което означава един допълнителен ден за работа в полза на държавата.

Тъй като не всички българи работя и плащат данъци, според изчисленията на ИПИ за представителите на средната класа (хората, които плащат данъци, осигуровки и потребяват повече, тоест внасят и по-големи акцизи и ДДС) денят на свобода от правителството ще дойде през лятото.

Фокусът върху бюджетните приходи според авторите на прогнозата носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен данък и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни.

Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически и върху застрахователните премии), както и сериозно квази данъчно бреме, коментира Петър Ганев. Затова по думите му добросъвестните данъкоплатци губят свободата си за сметка на неплащащите.

Най-много дни през 2012 г. са нужни за попълването на приходите от ДДС – 32 дни. За приходите от акцизи са нужни почти 19 дни, а за осигуровките - 25 дни (17 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно). Приходите от подоходните данъци се попълват за 10 дни, а тези от корпоративни данъци за 7 дни. Други 7 дни труд отнема плащането на държавните и общински такси, а три дни - на имуществени данъци.

Източник dnevnik.bg