BG не планира да взима кредити идните години, кълне се Дянков

България не планира да взима кредити на чуждестранните пазари през идните години, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, цитиран от американската агенция Блумбърг.



Дянков аргументира тази своя позиция с емисията на еврооблигации миналата седмица и с намаляването на бюджетния дефицит.
"Не се нуждаем от (кредити от чужбина). Не възнамеряваме (да пласираме облигации в чужбина) през следващите две-три години", обяви той пред репортери във Виена, където участва в конференцията "Пътят напред: Централна, Източна и Югоизточна Европа".

Симеон Дянков заяви още, че България вероятно ще регистрира тази година икономически растеж от 1,4 процента, в унисон с прогнозите на правителството.

Това според него ще помогне за съкращаване на бюджетния дефицит под поставеното като цел равнище от 1,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

"Въпреки че България покрива всички критерии за приемане на еврото, няма да предприемем никакви стъпки за присъединяване към еврозоната през следващите две години", категоричен е той.

Източник dnes.bg

България излиза от черния списък за прекомерен дефицит, но не е готова за еврозоната

Европейската комисия препоръча изключването на България и Германия от списък на страните, изправени пред заплахата от санкции, след като и двете държави върнаха дефицитите си под определения от ЕК праг, предаде БГНЕС.


Комисията съобщи, че процедурите за прекомерен дефицит срещу двете страни може да бъдат прекратени, след като Германия намали дефицита си на 1,0% през 2011 г., а България - на 2,1% - доста под определения от ЕК праг от 3,0% от БВП.

"Комисията стигна до заключението, че коригирането на прекомерния дефицит на тези страни е гарантирано", съобщи изпълнителният орган на ЕС в комюнике, отбелязвайки, че те ще "останат трайно под 3,0%".

Европейската комисия съобщи, че очаква дефицитът на Германия да намалее до 0,9% през 2012 г. и до 0,7% през 2013 г., а този на България ще се понижи съответно до 1,9% и до 1,7%. Ако бъде подкрепена от лидерите на ЕС в края на юни, препоръката ще остави 21 от 27-те държави членки на ЕС под наказателни процедури за прекомерен дефицит, включително Франция, Италия, Испания и Великобритания.

Естония, Финландия, Люксембург и Швеция са единствените други страни, които избягват процедурата за прекомерен дефицит. В края на миналата година ЕС втвърди правилата за борба с дефицита и дълга, като улесни налагането на санкции на държави, които системно не успяват да ограничат разходите си.

Никоя от осемте европейски страни, които може да кандидатстват за членство в еврозоната, не изпълняват необходимите икономически и юридически критерии за получаване на членство, се казва в доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ).

В доклада ЕЦБ разглежда напредъка на осемте страни членки на ЕС, които скоро трябва да се присъединят към валутния съюз – България, Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.

Сред разглежданите критерии е нивото на инфлацията. Едва три страни – България, Чехия и Швеция – изпълняват изискванията по този критерий.

Освен това, всички от тези държави, с изключение на Швеция и България, имат прекомерно голям бюджетен дефицит - над 3% от брутния вътрешен продукт, смята още ЕЦБ. В същото време, единствено България има и дълг под 60% от БВП.

Според ЕЦБ във всяка от страните има неизпълнение на „юридическите условия” за влизане в еврозоната, каквото е пълната независимост на централната банка.

Източник actualno.com

20 април е денят на свобода от правителството

До 20 април данъкоплатците в България ще са спечелили сумата, която дължат на държавата за данъци, и до края на годината ще се трудят изцяло за себе си, напомня Институтът за пазарна икономика (ИПИ).


Датата е символична и показва кога държавният бюджет би се попълнил, ако всичко изработено бъде моментално изземвано. В България е наричана "ден на свобода от правителството", което съответства на термина на английски език Tax Freedom Day.

В България този ден традиционно се пада през май. По-ранното му настъпване през последните 3-4 години според ИПИ се дължи до голяма степен на по-ниските приходи след рекордната 2008 г. и появата на бюджетен дефицит. Тоест, държавата уж изземва по-малко, но харчи както преди – за сметка на натрупани резерви и нови дългове, коментира анализаторът Петър Ганев. Това означава, че от утре до сряда - 25 април, данъкоплатците ще продължат да работя за държавата, за да покрият дефицита за 2012 г.

Методологията за пресмятането на тази символична дата е сравнително проста – сравняват се консолидираните приходи (без помощите) в държавния бюджет с БВП на страната. Използват се официални данни или прогнози на правителството. Взимат се приходите, а не разходите, тъй като именно те показват какво се изземва от гражданите и бизнеса през съответната годината. Помощите не се включват, защото идват главно от еврофондовете.
През 2012 г. българите ще изработят средно по 223 млн. лв. за един календарен ден, измерено чрез очаквания БВП (заложен в бюджета за годината). Следователно през 2012 г. са необходими 111 дни, за да се изработят предвидените 24.8 млрд. лв. приходи в бюджета. Взет е под внимание и фактът, че 2012-та е високосна година, което означава един допълнителен ден за работа в полза на държавата.

Тъй като не всички българи работя и плащат данъци, според изчисленията на ИПИ за представителите на средната класа (хората, които плащат данъци, осигуровки и потребяват повече, тоест внасят и по-големи акцизи и ДДС) денят на свобода от правителството ще дойде през лятото.

Фокусът върху бюджетните приходи според авторите на прогнозата носи донякъде лъжливо чувство за повече свобода. Покрай кризата сериозно пострадаха приходите от ДДС и акцизи, както и от корпоративни данъци, което допълнително измести датата по-рано. Единствено приходите от данъците върху труда (подоходен данък и осигуровки) се задържаха сравнително стабилни.

Ако се абстрахираме от приходите и се вгледаме в данъчните ставки, картината е друга – запазване на основни данъци като ДДС, корпоративен и подоходен данъци, но покачване на социални осигуровки и минимални осигурителни прагове, покачване на акцизи и имуществени данъци, въвеждане на нови данъци (туристически и върху застрахователните премии), както и сериозно квази данъчно бреме, коментира Петър Ганев. Затова по думите му добросъвестните данъкоплатци губят свободата си за сметка на неплащащите.

Най-много дни през 2012 г. са нужни за попълването на приходите от ДДС – 32 дни. За приходите от акцизи са нужни почти 19 дни, а за осигуровките - 25 дни (17 дни за социално осигуряване и 8 дни за здравно). Приходите от подоходните данъци се попълват за 10 дни, а тези от корпоративни данъци за 7 дни. Други 7 дни труд отнема плащането на държавните и общински такси, а три дни - на имуществени данъци.

Източник dnevnik.bg

Правителството ще приеме окончателния вариант на бюджет 2012

Правителството и днес ще има извънредно заседание за бюджет 2012. На него трябва да бъде одобрен окончателния вариант на проекта, който до края на деня ще бъде внесен в парламента (последният ден на октомври е законовият срок това да се случи - бел.ред.). Това ще е бюджет, който предвижда повешение на минималната заплата, залага почти двойно намаляване на бюджетния дефицит, увеличение на усвояваните европари с 80% и с малко намалява средствата за сектор "Сигурност", а с малко увеличава тези за образование и култура.



След заседанието на кабинета "Борисов" ще стане ясно има ли и какви нови промени спрямо проектобюджета, който беше представен миналия понеделник и тези, които станаха ясни през седмицата. По традиция финансовият министър Симеон Дянков лично внася предложението на среща с председателя на Народното събрание Цецка Цачева, но до снощи такава среща все още не беше официално обявена.

По-висока минимална заплата

Сигурно е, че бюджетът ще заложи увеличаване на минималната работна заплата. Идеята, споделена от социалния министър Тотю Младенов преди седмица и подкрепена от финансовия министър Симеон Дянков, беше потвърди миналия петък от премиера Бойко Борисов. Най-вероятно това ще стане от 1 април и тя ще се повиши с 20 лева - от сегашните 270 на 290 лева.

Обещанието за увеличение беше разчетено като предизборно, защото изявлението на премиера дори изпревари срещата на Тристранния съвет по темата в петък следобед.

След разговорите с работодатели и синдикати, финансовият министър потвърди, че се мисли и за увеличение на пенсиите. Дали и какви средства за това са предвидени ще проличи от проекта днес.

В края на седмицата стана ясно, че за 2012г. се удължават и периодите (т.нар. база), върху която ще се изчисляват паричните обезщетения за майчинство, безработица и болнични. Промените може да намалят размера на майчинските, болничните и помощите. Тези срокове също бяха обсъдени в петък, но не бе съобщено, дали ще се променят още, а че консултаците по тях ще продължат.

Макрорамка 2012

Проектът предвижда бюджетният дефицит догодина да се свие почти двойно - от 1.9 до 1.09 млрд. лв., което ще се равнява на 1.3% от очаквания брутен вътрешен продукт (БВП), при планиран дефицит за тази година 2.5% спрямо БВП.

Минималният праг за фискалния резерв през следващата година ще остане поне 4.5 млрд. лв., какъвто беше и през тази, съобщи Симеон Дянков в петък. В проекта, представен миналия понеделник, беше заложено той да падне до около 3 млрд. лева.

Другите показатели, заложени в макрорамката, са:
- 2.9% икономически растеж (2.8% за тази)
- БВП трябва да достигне 81.62 млрд. лв. (76.606 млрд. за 2011 г.)
- Инфлацията ще падне до 2.8%, а прогнозата за тази година е тя да бъде 3.9%.

Без сериозни данъчни промени

За следващата година правителството не прави промени в ставките на преките данъци и ДДС, а при акцизите увеличение има при дизела, което ще повиши цената му с 2 стотинки на литър. При метана за първи път се въвежда акциз, но все още не е ясно каква точно ще е ставката.

За първи път Министерство на финансите не публикува промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за местните данъци и такси, но неофициалните сигнали са, че там няма да има сериозни промени.

Оценката на синдикатите и работодалите

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Огнян Донев коментира в петък, че организацията подкрепя макрорамката на бюджета и планираните разходи, защото изразяват консервативната финансова политика.

"Няма пълен успех в исканията ни, но има придвижване напред. Със сигурност пенсиите ще се увеличат. С колко предстои да видим, но е ясно, че ще има движение напред. Постигнахме съгласие с министър Дянков, че допълнителни 15 млн. лв. ще отидат в спешната помощ за увеличение на заплатите на тази бедстваща група от бюджетни служители", заяви след тристранката в петък Пламен Димитров, президент на КНСБ.

Петъчното заседание на тристранката премина с много по-малко спорове в сравнение с минали години.

Източник dnevnik.bg

Дянков ще отговаря как ще се компенсира дефицитът в НОИ

Министърът на финансите Симеон Дянков ще представи информация как ще се компенсира дефицитът в бюджета на Националния осигурителен институт (НОИ) по време на днешния парламентарен контрол.

Неотдавна управителят на НОИ Бисер Петков съобщи, че към края на август приходите във осигурителните фондовете изостават с 237 млн. лв. от планираните. От Националната агенция за приходите, която отговаря за събираемостта на осигуровките, прогнозираха, че към края на годината дефицитът ще стигне 300 млн. лв. Той ще се добави към планирания недостиг от близо 1.4 млрд. лв. Дупката ще се покрие със средства от данъци.

Ако изоставането на приходите продължи със същото темпо, най-вероятно сумата ще е по-голяма. Непланираният дефицит ще се увеличи и от увеличението на вдовишките добавки към пенсиите от 1 септември. То ще струва на НОИ още около 50 млн. лв., които не са предвидени в бюджета на институцията.

Причините за по-малкото постъпления са намаляването на осигурените и ниските доходи, върху които се правят вноските, обясниха от НОИ. През периода януари - юни 2011 г. плащащите осигуровки за пенсия, болест, майчинство и безработица са били близо 2.7 млн. души, или с над 51 хил. по-малко спрямо същия период на миналата година.

Неизпълнението на приходите стана причина за натиска на управляващите срещу бившия управител на НОИ Христина Митрева. Тя беше принудена да подаде оставка след нападките, че не е планирала правилно бюджета.

Източник dnevnik.bg