Еврогрупата и МВФ се споразумяха за намалението на гръцкия дълг

Финансовите министри на еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) постигнаха споразумение за намалението на гръцкия дълг след над 10-часови преговори, предаде Ройтерс.

Кредиторите на Гърция си поставиха за цел да намалят дълга на страната с 40 млрд. евро до 124% от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2020 г. чрез пакет от мерки.


Ще продължат обаче дискусиите за точните стъпки, които да бъдат предприети, за да се намали дълговото бреме на Атина. Обсъжда се и вариант за обратно изкупуване на гръцки облигации, както и понижаване на лихвите по спасителните заеми за Гърция.

На масата на преговорите е и печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцките облигации, които държи. Дискутирана е и възможността да се отложат лихвените плащания по спасителните заеми от временния фонд на еврозоната с 10 години.

Все пак постигнатата договорка отблокира забавените траншове от спасителната помощ за страната, както и за рекапитализирането на гръцките банки, отбелязва агенцията. Отблокирана е финансова помощ за страната в размер на над 43 млрд. евро, която ще започне да се изплаща до дни.

Според източник на Ройтерс, запознат с преговорите, но пожелал анонимност, финансовите министри са намерили начин да запълнят финансовия недостиг на Гърция до 2014 г.

МВФ освен това продължава да настоява, че министрите на държавите от еврозоната трябва да предприемат допълнителни мерки за понижаването на гръцкия дълг с 20% от БВП. Фондът освен това иска европейската валутна общност да се ангажира с допълнителни мерки за намаляването на дълговото бреме на Атина, но само след като Гърция изпълни договорените с кредиторите цели.

Засега Германия и северните държави от еврозоната са против допълнителното опрощаване на дългове на Гърция. Германският финансов министър Волфганг Иойбле продължава да настоява, че това е незаконно.

Не всички централни банки също така са съгласни да поемат загуби от инвестициите им в гръцки дълг. Сред тях са Bundesbank и ЕЦБ.

Източник dnes.bg

Менда Стоянова: Трябва да сме наясно как ще плащаме външния дълг

България трябва да търси заем за плащанията си по външния дълг, обяви в интервю за БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова от ГЕРБ.

"Плащанията по външния дълг са януари 2013 година, тоест вече е крайно време да сме наясно с какво ще го плащаме този външен дълг, и нещата вървят натам, че, според мен, при всички случаи трябва да се търси заем", обяви депутатът. Според нея е възможно този заем да бъде вътрешен или външен и вътрешен, може да участват частично и парите на Сребърния фонд. "Но при всички случаи за мен е крайно време вече да се мисли в тази посока", обяви Стоянова.

По данни на БНБ брутният външен дълг на страната към края на декември 2011 г. възлиза на 35 431.4 млн. евро, като намалява с 1610.9 млн. евро (4.3%) в сравнение с края на 2010 г. (37 042.3 млн. евро).

Менда Стоянова обяви, че не бива да се счита, че цел на промяната на закона за Сребърния фонд е именно неговото използване за изплащане на външния дълг.

Преди седмица Министерството на финансите представи проектозакон, според който парите от Сребърния фонд може да се използват за покриване на дефицити и плащания по външния дълг.

Аз мисля, че ако това е целта и всички тези милиард и 700, които в момента са Сребърният фонд, бъдат използвани за изплащане на външния дълг, това не е най-доброто решение за страната ни, коментира Стоянова. Когато говорим за Сребърния фонд и за това дали с него трябва да могат да се купуват български държавни ценни книжа, трябва да говорим не за да използваме тези пари за изплащане на дълга, а за възможности за по-голяма доходност, която фондът да получи.

Според нея фондът в момента се управлява изключително консервативно и на практика не носи никаква доходност. Затова според Стоянова сега въпросът е трябва ли да дадем възможност тези пари да бъдат използвани за инвестиране в български ДЦК. Но пак казвам, в никакъв случай този дебат не трябва да се обвързва с това, че тези пари ще се използват само за изплащане на дълга. За мен трябва да се търси допълнителен заем, т.е. трябва да имаме, така, една диверсификация на финансиранията.

Смисълът на тези пари е до 2017-2018 година те да растат, а не да намаляват, за да бъдат използвани в пенсионната система така, както повелява сегашният закон, продължи тезата си шефът на бюджетната комисия.

Според Пламен Орешарски от БСП обаче изявлението на Менда Стоянова "потвърждава опасността, че Сребърният фонд ще бъде изразходван за изплащане на дълга". Според депутата, когато Сребърният фонд купи български държавни ценни книжа, това означава, че наличните пари ще бъдат взети от властите, изхарчени за дълга, а във фонда ще останат бланкови обещания някога, в бъдеще някой да възстанови тези средства.

Източник dnevnik.bg