Гърция прие законопроект с който си гарантира нови спасителни заеми

Страната прие законопроект от по-строг бюджет

Гръцкият парламент късно снощи одобри законопроект, с който ратифицира десетките условия, поставени на страната за отпускане на спасителни заеми - от по-строг бюджетен надзор до таблица за заплатите на работещите в разузнаването, предаде Асошиейтед прес.


Със 166 гласа "за" срещу 123 "против" депутатите приеха мерките, въведени временно с решение на кабинета в края на миналата година, за да може Гърция да си осигури нова голяма поредица от спешни заеми, пише БТА.

Демократичната левица, по-малкият партньор в ръководеното от консерваторите коалиционно правителство, гласува против мерките за намаляване на помощите за трайно безработните и за пенсионерите, които не са навършили 65 години, но реформите бяха одобрени с малко мнозинство.

Миналия месец министрите на финансите от еврозоната разрешиха на Гърция да бъдат отпуснати общо 49,1 милиарда евро финансова помощ, като първият транш от 34,3 милиарда евро бъде преведен още в първите дни, а останалата част - през първото тримесечие на 2013 година. Много от условията за отпускането на тази помощ бяха въведени временно и срокът им на действие щеше да изтече, ако парламентът не ги одобри до 40 дни.

Новият закон налага данъци на собствениците на големи коли, на яхти, басейни и частни самолети. Освен това финансовото министерство получава по-големи права да контролира разходите на правителството.

Източник dnes.bg

Гърците ще изкарат бедна Коледа – със 150 евро за трапезата

Гърците ще изкарат една по-евтина, но по-бедна Коледа, пишат гръцките вестници.

От първата си страница "Вестник на редакторите" коментира, че страните от европейския Юг ще прекарат "черна Коледа", след като икономическата криза в еврозоната разори средната класа.


Празничното пазаруване отбелязва спад от 30-40 на сто, а домакинствата се ограничават да купуват само най-необходимото, пише вестникът.

Данните за Гърция показват, че коледният оборот е паднал с 65,3 на сто от 2008 г., което връща страната на нивото от 1960 г.

Според информация на в. "Елефтерос типос" търговският оборот за празниците през тази година ще падне до 7,6 милиарда евро от 21,9 милиарда евро през 2008 г.

Солунският в. "Македония" отбелязва, че трапезата за празника ще струва 151,56 евро, което е по-малко в сравнение с миналата година, когато цената й е била 158, 93 евро.

Намалението се дължи на поевтиняване на свинското месо и на зеленчуците. Въпреки ниските цени обаче хората не пазаруват, посочва изданието.

С коледна тематика, но с друга насоченост, е и водещата новина на в. "Та неа". Изданието посочва, че президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги е направил коледен подарък на Гърция с решението си банката да приема гръцки държавни облигации като гаранция за отпускане на кредити за търговските банки.

В. "Катимерини" коментира решението на Драги като поредното положително послание, след като във вторник международната рейтингова агенция Standard & Poor's увеличи с шест степени рейтинга на страната. Като следствие от действията на ЕЦБ се очаква намаляване на лихвите на кредитите към компании и домакинства в Гърция, отбелязва вестникът. По-важното е, че се изпраща послание към пазарите, че европейските институции вече вярват на Атина, пише "Катимерини".

Решителността на еврозоната по отношение на гръцкия проблем е окуражаваща, смятат от рейтинговата агенция Fitch, пише в. "Имерисия". Според агенцията опасността за излизане на Гърция от зоната на еврото се е отдалечила, пише БТА.

Източник dnes.bg

ГКПП "Маказа" с Гърция ще е готов през март 2013 г.

Новият контролно-пропускателен пункт „Маказа“, който ще свързва Кърджали с гръцкия град Комотини, ще бъде готов през март догодина. Това съобщи гръцкият премиер Андонис Самарас след съвместното правителствено заседание на Гърция и България, което се проведе в Атина.


Въпреки забавянето на проекта за изграждане на пункта между Кърджали и Комотини той ще бъде готов след 3 месеца, увери гръцкият премиер Андонис Самарас, цитиран от Дарик. „Уверявам ви, че през март догодина ще имаме модерен контролно-пропускателен пункт и пътна мрежа, която ще позволи още по-добър търговски и туристически обмен между двете държави", каза още Самарас.

Също през март ще започне изграждането на интерконекторната газова връзка между България и Гърция, обясни българският премиер Бойко Борисов.

Двете правителства ще работят и за въвеждане на ранно известяване при вдигане на нивото на река Марица.

Премиерът Самарас и българският му колега Бойко Борисов излязоха с обща позиция в подкрепа на присъединяването на държавите от Западните Балкани към Европейския съюз, но при спазването на правилата за добросъседство.

Ясни и категорични сме - точката за добросъседство е много важна, посочи премиерът. "В края на краищата само преди 10-15 години имаше войни на Балканите – не е толкова далеч. Косово е еднакво отдалечено както от Солун, така и от София. Така че точката "добросъседство" трябва да бъде много внимателно следена“, каза Борисов, цитиран от „Фокус“.

Борисов припомни, че България е една от държавите, които най-много през времето са подкрепяли почти всички държави в региона за тяхната евроинтеграция. Но толерантността, която излъчваме ние, добросъседството, приятелството, имат своите граници, каза Борисов.

"България е страната, която е спасила най-много евреи по време на Втората световна война, 50 000 души, и ги е спасил българският народ, като не е разрешил тогава на Хитлер да ги избие. Ако сме могли, да сме спасили всички евреи в света, но сме могли и сме спасили тези 50 000. Другите държави и това не са направили – далече, далече по-малко – една-две държави, са спасили по 300-400 души. И България – да заслужи да се правят филми срещу България? (филмът „Трето полувреме“ - бел. ред.) Заради приятелството си, заради обичта си, заради своята откритост... Това е все едно сега да обвиниш някой, че в Африка има бедстващи от жажда или от глад хора. Защо не ги спасят? Има толкова богати държави“, каза Борисов.

От своя страна премиерът на Гърция Андонис Самарас изрази удовлетворение от пълното единодушие в позициите на България и Гърция по отношение на разширяването на Западните Балкани.

„Във времена на криза, на трудности за всички, изкуственото изостряне на нещата не води до никъде; противопоставянията и иредентизмът не водят до никъде,“ каза Самарас. „Полезно е за всяка една страна, която действително иска да се присъедини към ЕС, да стане ясно, че тези предпоставки не могат да бъдат прескочени. Във всеки случай аз съм много удовлетворен от факта, че България и Гърция имаме съгласие по тези принципни европейски критерии, които важат в момента на нашия континент. Това са принципите, върху които трябва да почива една съвременна демократична система, каквито са България и Гърция“, заяви Самарас.

Самарас подчерта отново, че Гърция подкрепя приемането на България в Шенген. България и Гърция са най-засегнати от емигрантската вълна, предизвикана от кризата в Сирия, нашата страна харчи много средства, за да пази границата на ЕС, напълно готова е за Шенген, но никой в ЕС не може да ми отговори защо не ни приемат, каза Борисов.

Източник dnes.bg

Меркел допуска отписване на част от гръцкия дълг

Германският канцлер Ангела Меркел допуска отписване на част от гръцкия дълг, но не по-рано от 2014 година и при условие, че дотогава Атина ще може самостоятелно да осигурява финансовите си потребности. Това заяви Меркел в интервю за германския вестник "Билд ам зонтаг", публикувано днес, предаде ИТАР-ТАСС.


Сегашната програма от помощи за Атина е в сила до 2014 година, а за постигането на определени бюджетни показатели дадохме още две години отсрочка - до 2016 година. Ако Гърция някога отново успее да се справя със собствени средства, за дане взима пари назаем, тогава ще трябва да погледнем и да оценим отново ситуацията, посочи германският канцлер.

Тя добави, че едва ли подобно развитие на събитията е възможно до 2014-2015 година, пише БТА. На 30 ноември германският парламент подкрепи с голямо мнозинство споразумение, целящо да намали гръцкия дълг.

Източник dnes.bg

Еврогрупата и МВФ се споразумяха за намалението на гръцкия дълг

Финансовите министри на еврозоната и Международният валутен фонд (МВФ) постигнаха споразумение за намалението на гръцкия дълг след над 10-часови преговори, предаде Ройтерс.

Кредиторите на Гърция си поставиха за цел да намалят дълга на страната с 40 млрд. евро до 124% от брутния вътрешен продукт (БВП) към 2020 г. чрез пакет от мерки.


Ще продължат обаче дискусиите за точните стъпки, които да бъдат предприети, за да се намали дълговото бреме на Атина. Обсъжда се и вариант за обратно изкупуване на гръцки облигации, както и понижаване на лихвите по спасителните заеми за Гърция.

На масата на преговорите е и печалбата на Европейската централна банка (ЕЦБ) от гръцките облигации, които държи. Дискутирана е и възможността да се отложат лихвените плащания по спасителните заеми от временния фонд на еврозоната с 10 години.

Все пак постигнатата договорка отблокира забавените траншове от спасителната помощ за страната, както и за рекапитализирането на гръцките банки, отбелязва агенцията. Отблокирана е финансова помощ за страната в размер на над 43 млрд. евро, която ще започне да се изплаща до дни.

Според източник на Ройтерс, запознат с преговорите, но пожелал анонимност, финансовите министри са намерили начин да запълнят финансовия недостиг на Гърция до 2014 г.

МВФ освен това продължава да настоява, че министрите на държавите от еврозоната трябва да предприемат допълнителни мерки за понижаването на гръцкия дълг с 20% от БВП. Фондът освен това иска европейската валутна общност да се ангажира с допълнителни мерки за намаляването на дълговото бреме на Атина, но само след като Гърция изпълни договорените с кредиторите цели.

Засега Германия и северните държави от еврозоната са против допълнителното опрощаване на дългове на Гърция. Германският финансов министър Волфганг Иойбле продължава да настоява, че това е незаконно.

Не всички централни банки също така са съгласни да поемат загуби от инвестициите им в гръцки дълг. Сред тях са Bundesbank и ЕЦБ.

Източник dnes.bg

Еврогрупата излезе с предложение за стабилизиране на гръцкия дълг

На извънредно съвещание финансовите министри на страните от еврозоната съставиха предложение за техническите аспекти на стабилизирането на гръцкия дълг в средносрочен план, предадоха информационните агенции.


Съвещанието е проведено преди часове под формата на телеконференция. То е част от подготовката да извънредното заседание на министрите, което ще протече съвместно с представители на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. То ще се проведе в понеделник, 26 ноември.

Участниците в заседанието ще обсъдят предложението, изработено п овреме на телеконференцията на финансовите министри, и ще се опитат да постигнат компромисно решение по гръцкия дълг, и да дадат ход на поредния транш от финансова помощ за Гърция, която е на ръба на дефолта.

По данни на „Франс прес", предложението на 17-ге министри на финансите от еврозоната включва намаляване на ставките по двустранните заеми, получени от Гърция п овреме на първия етап от програмата за финансова помощ. Предлага се също на Гърция да бъде предоставена поне част от доходността на гръцките ценни книжа, придобити от ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната.

Източник news.bg

Еврозоната дава на Гърция още две години да оправи финансите си

Финансовите министри на страните от зоната на единната европейска валута са съгласни да дадат на Гърция още две години време да оправи финансите си. Това каза тази нощ председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от ДПА.



Седемнайсетте министри намират тази мярка за подходяща, каза той пред журналисти в Брюксел след заседание на Еврогрупата, предаде БТА. По думите му така Атина ще има срок до 2022 г. да сведе дълга си до 120 процента от своя брутен вътрешен продукт.

Гърция обаче ще почака решението за отпускането на следващия транш от спасителния финансов пакет, като министрите от еврозоната ще се съберат на специално посветена на тази тема среща на 20 ноември, добави Юнкер. Той прикани гръцките власти бързо да извършат "оставащите действия", необходими за отпускането на транша.

Източник dnes.bg

В Гърция приеха плана за икономии

Малко след полунощ гръцкият парламент прие новите строги мерки за икономии, съобщи БНТ.

Това решение дава шанс на изпадналана в криза страна да получи нов транш от еврозоната и да избегне изпадане в неплатежоспособност.


Законът беше приет с малко мнозинство. Промените включват съкращавания на разходи, повишаване на данъци и други мерки.

По този повод повече от 100 хиляди гърци се събраха снощи на централния площад в столицата Атина "Синтагма", за да протестират срещу новия закон. Сред тях е имало демонстранти, опитали се да влязат в парламента, но са били отблъснати от органите на реда.


Източник dnes.bg

Атина отново блокирана от транспортна стачка

Метрото, трамваите и електрическата железница в Атина днес няма да се движат заради 24-часова стачка в обществения транспорт, съобщиха гръцките медии, цитирани от БТА.


Работещите в този сектор се противопоставят на гласувания вчера от парламента законопроект, предвиждащ приватизация на държавните предприятия от сферата на услугите ДЕКО.

"Не смятаме, че с тази приватизация рецесията ще спре", се казва в съобщение на протестиращите.

Внесеният от правителството проектобюджет за следващата година, предвиждащ серия нови мерки за икономии, предизвика, както се очакваше, буря от протести в Гърция. Документът е ориентиран към увеличаване на задълженията на страната до 346.2 милиарда евро от 340.6 милиарда през тази година.

Предвижда се държавният дълг да достигне 189.1% от брутния вътрешен продукт, а безработицата да продължи да расте. При такъв бюджет Гърция е изправена пред шеста по ред година на рецесия, вследствие на която БВП на страната вече се е свил с повече от 20% от 2008 г., а всеки пети грък в работоспособна възраст е останал без работа.

Заложеният за 2013 г. дефицит е 5.2% от БВП спрямо 4.2% в предишния проект на бюджета за следващата година. Все пак този показател е известно подобрение спрямо 6.6% дефицит през тази година.

Източник dnes.bg

Гърция и Еврозоната - въпрос в повишена трудност!

Споразумението за спасителен заем за Гърция е много близо. Или поне такива са политическите сигнали от Атина.


След 3 дълги и мъчителни месеца на преговори международните кредитори (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейският съюз) и гръцкото правителство като че ли до голяма степен изгладиха различията. И ето че мерките, взети от Гърция, изглеждат задоволителни и позволяващи отпускането на нов транш от крайно нужния заем.

Позитивните нагласи са все по-отчетливи, гърците са решени да доведат реформите докрай, германският канцлер Ангела Меркел застана категорично зад Атина и беше на официална визита в южната ни съседка.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък беше достатъчно красноречив: „Не виждам смисъл да се спекулира с това дали Гърция ще излезе от еврозоната. Ясно е, че подобно развитие ще има тежки последствия за всички”.

И въпреки всички положителни сигнали проблеми има, и то сериозни, настоява Би Би Си.

Гръцкото правителство и тройката кредитори продължават да доизясняват точните суми по споразумението.

От друга страна дълбочината на гръцката рецесия все още се подценява, смятат експертите на британската обществена медия. Събираемостта на данъците пада постоянно, а свиващата се икономика подкопава усилията на властите да закрепят положението.

Въпреки това евролидерите са готови на нови компромиси, само и само да извадят Гърция от омагьосания кръг. Като за начало Атина най-вероятно ще получи 2 допълнителни години, за да се справи с изискванията.

Този ход има подкрепата на МВФ и повечето страни от еврозоната. Но не трябва да се пропуска очакваната зависимост – повече време за Гърция значи повече пари. Очаква се помощта да надхвърли 20 милиарда евро.

Според Би Би Си обаче това е по-лесната част.

Предварителната стратегия предвиждаше до 2020 година съотношението гръцки дълг към гръцки БВП да е не повече от 120%. Очевидно това няма да се случи. Най-оптимистичните прогнози сочат 140 на сто.

И така неособено трудно може да се стигне до извода, че настоящият план за спасяване на гръцката икономика не е кой знае колко състоятелен. Той просто не сработва.

В общи линии икономическото състояние на Гърция може спокойно да се определи като „свободно падане”. И съвсем скоро всички замесени страни ще бъдат изправени пред трудни решения.

Ще има ли преструктуриране на гръцкия дълг, при което останалите страни членки и ЕЦБ ще понесат сериозни загуби? Дали ще има нов, още по-мащабен спасителен пакет? Или пък политиците просто ще признаят, че настоящото „лекарство” за Гърция не действа, както им се иска?

Така може да се заключи, че демонстрираният напоследък оптимизъм по отношение на Гърция всъщност в голяма степен е с пожелателен характер.

И излизане на Атина от еврозоната определено е реална перспектива. Поне докато не се намери отговор на най-важния въпрос: Как ефективно да бъде редуциран гръцкият дълг?


Източник dnes.bg

Как Турция "превзема" Балканите

100 години след Балканските войни правнуците на някогашните османски поробители превземат отново Балканите. В предните редици на това ново нашествие са турските сапунки, а редом с тях - големите турски инвестиции, пише Дойче веле.


На Балканите думата “бакшиш” няма нужда от превод - разбират я еднакво добре и в Турция, и в България, и в Сърбия, и в Македония. Но само това да беше: българите обичат да си похапват бюрек, сърбите - ратлук, румънците - рахат, а гърците - мусака.

Повече от 500 години продължава османското господство на Балканите. След Балканските войни през 1912/13 г., когато се извършват масови преселения на турско население, по-голямо турско малцинство остава само в България.

Една разходка из базара на Сараево е достатъчна, за да се долови силното османско влияние. Неслучайно наричат града “врата към Ориента”. В местния университет турците са най-многобройната група сред чуждестранните студенти.

Корените на балканските вражди

Балканите са регион, който е труден за разбиране. Първоначално съюзници, а после върли врагове, българи, гърци, сърби, черногорци и румънци воюват всеки срещу всеки. Именно в Балканските войни е посято зрънцето на сръбско-албанския конфликт около Косово. Там са и корените на всички други спорни въпроси, които и до днес тровят отношенията между гърци, македонци и българи. А ледът между българи и румънци започва да се топи истински едва след едновременното им приемане в ЕС преди 5 години.

По всичко личи, че съвременниците на някогашните поробени народи нямат нищо против да живеят в мир с наследниците на Османската империя - турците. Само една Гърция си има собствено мнение по въпроса. Във всички останали балкански страни турското влияние в политиката и икономиката е силно осезаемо.

Откакто Турция вече не е “болният човек на Босфора”, а истински “икономически тигър”, тя е желан инвеститор навсякъде на Балканите. Страните с многобройно мюсюлманско население като например Албания и Босна и Херцеговина поддържат много тесни контакти с правнуците на някогашните османци. Но и Македония извлича ползи от добрите си връзки с Анкара - Турция е не само най-важният военен партньор на Македония, но и основен адвокат на македонците в спора им с гърците. Турски фирми разширяват летищата в Скопие и Охрид и променят облика на македонските градове: през юли в Скопие започна строителството на 42-етажна кула - най-високата сграда в Македония.

Нашествието на сапунките

Също и България поддържа добри политически и икономически отношения с наследниците на Османската империя - има планове за изграждането на високоскоростна железопътна връзка между София и Одрин.

С турците успешно флиртуват и сърбите: подписаният през 2009 г. договор за свободна търговия откри пътя за турските инвестиции в страната. А миналата година турски пратеници успяха да тушират напреженията сред мюсюлманите в сръбската област Санджак.

Напоследък обаче турците превземат Балканите най-вече със своите сапунени сериали, в които списание “Тайм” дори вижда тайната на успеха на премиера Ердоган. От София до Сараево, от Букурещ до Атина - навсякъде сълзливите семейни саги от Босфора превземат нови и нови територии.

Източник dnes.bg

Надеждата Гърция да си осигури транша все по-голяма

Гръцкият премиерът Андонис Самарас утре отива на срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел с надеждата да постигне две фундаментални цели за своя кабинет - да осигури изплащането на следващия транш от 31.5 млрд. евро през ноември и да получи разсрочване на гръцкия дълг, коментират наблюдателите в гръцката столица, цитирани от БТА.


Налице са положителни индикации за реализирането на тези две цели, след като късно снощи правителството в Атина се е споразумяло с пратениците на тройката кредитори от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд по пакета от нови мерки за икономии в размер на 13.5 млрд. евро.

Това е станало след дълги телефонни разговори между тримата коалиционни партньори - премиера Андонис Самарас и лидерите на другите две партии в управляващата коалиция - Евангелос Венизелос от ПАСОК и Фотис Кувелис от Демократичната левица ДИМАР.

Споразумението е било постигнато след взаимни отстъпки между преговарящите страни по спорните проблеми, свързани с трудовите отношения, и се оценява като значимо "оръжие" в ръцете на гръцкия министър-председател с оглед на двете срещи на върха - днешната в Букурещ на Европейската народна партия (ЕНП) и утрешната на Европейския съвет в Брюксел.

Според публикации в печата "тройката" е приела исканията на гръцката страна в трудовия сектор, а именно - за запазване на някои надбавки към заплатите и на обезщетенията при уволнения. Финансовият министър Янис Стурнарас и представителят на МВФ Пол Томсън заявиха, че за първи път е бил отбелязан "значителен напредък" в преговорите.

Анализаторите в Атина изказват надежда, че на утрешната среща на Европейския съвет в Брюксел ще бъде взето позитивно за Гърция решение и че премиерът Самарас ще успее да осигури гаранции от европейските лидери, че ако споразумението мине през гръцкия парламент, международните кредитори ще изплатят следващия транш на Гърция и ще бъде прието нейното искане за удължаване на срока с две години до 2016 г. за осъществяване на реформите.

Гръцкият министър на финансите преди дни обяви, че след като "тройката" изготви своя доклад за Гърция, Еврогрупата ще заседава отново – най-вероятно в края на този месец или най-късно в началото на ноември – и ще даде формално зелена светлина за отпускането на 31,5 млрд. евро на Гърция, а веднага след това пакетът от нови мерки за икономии ще бъде придвижен за гласуване от гръцкия парламент.

Източник dnes.bg

Целите на Гърция вече не са постижими, смятат кредиторите

Кредиторите на Гърция смятат, че зададените на Атина цели, особено за намаляването на дълга й, вече не са постижими, пише германският в. "Ханделсблат" в утрешния си брой, предаде Франс прес.


"Досега кредиторите изхождаха от принципа, че Гърция ще се върне на поносими равнища на задлъжнялост до 2020 г. Тази цел вече не е постижима", пише вестникът, цитирайки източници, близки до "тройката" (ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка).

Поради това вече са невалидни условията, които бяха поставени за втория спасителен план за Гърция от 130 милиарда евро заем плюс отказ на частните кредитори от 70 милиарда евро вземания, добавя вестникът.

В плана се предвиждаше равнището на задлъжнялост на Гърция да спадне до 120,5 процента от БВП най-късно до 2020 г., което се счита за поносимо ниво за европейска страна, спрямо очакваните за края на 2012 г. 161 процента.

Постигането на това равнище на задлъжнялост обаче би било възможно само ако Атина може да има бюджетен излишък от 4,5 процента от БВП (извън изплащането на дълга) още от 2014 г. Според източниците на вестника това ще е възможно най-рано през 2016 г.

Гърция в момента води преговори с еврозоната за допълнително време за извършване на реформите и постигане на заложените цели. Смята се, че еврозоната ще изчака доклада на "тройката" кредитори на Гърция през октомври преди да се произнесе по молбата на Гърция за удължаване на сроковете, отбелязва АФП, цитирана от БТА.

Източник dnes.bg

От Гърция зависи да запази мястото си в еврозоната

Лидерите на Германия и Франция подчертаха, че от Гърция зависи дали ще запази мястото си в еврозоната, като извърши болезнените реформи.

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд се срещнаха днес в Берлин, за да уточнят в детайли съвместното си съобщение до гръцкия премиер Андонис Самарас, който поиска повече време за Атина, за да изпълни своите ангажименти по спасителния план.

Очаква се двамата лидери да съобщят на Самарас дали ще му дадат малко време за облекчаване на условията на спасителния план на страната.
В кратките си изказвания преди срещата двамата не споменаха нищо за надеждите на Гърция за отсрочка по ангажиментите.

Меркел каза, че е важно за всички страната да се придържа към ангажиментите, които е поела, и тя ще "насърчи" Гърция да продължи с реформите.

Оланд подчерта, че иска Гърция да остане в еврозоната и зависи от Атина да направи "незаменими усилия", за да го гарантира.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ще настоява министър-председателят на Гърция да се придържа към трудните реформи, когато се срещнат в Берлин в петък, както и че очаква доклада от "тройката" на международните кредитори за напредъка на Атина.

"За мен е важно всички ние да останем верни на нашите ангажименти и да изчакаме доклада на тройката, за да видим какъв е резултатът", каза Меркел пред репортери преди вечерята с френския президент Франсоа Оланд.

"Но ние, и аз, ще насърчим Гърция да продължи по пътя си към реформа, която изисква много от гръцкия народ", каза тя.

Утре министър-председателят на Гърция ще се срещне в Берлин с Меркел, а в събота - и с френския президент Оланд в Париж.

Източник news.bg

Стурнарас: Гърция може да бъде изключена от еврозоната

Гърция е застрашена от изключване от еврозоната, ако не приеме многомилиардното намаляване на разходите, за което настояват международните кредитори, заяви финансовият министър на страната Янис Стурнарас, цитиран от агенция „Новости".


Той съобщава, че вместо планираните съкращения в размер на 11.5 милиарда евро кредиторите настояват за намаляване на бюджетните разходи с 13.5 милиарда до 2014 г.

„Не бива да се залъгваме. Ако не вземем мерки (за икономии - б. р.), както поиска „тройката" през юли за над 13.5 милиарда евро, пребиваването ни в еврозоната ще е застрашено." - коментира Стурнарас в интервю за неделното издание на в. "Вима".

По думите му, подобно развитие на събитията би било катастрофално за страната.

„Не искам да ме обесят на площад „Синтагма" (пред гръцкия парламент - б. р.). Ние трябва да оцелеем, да се задържим под „чадъра" на еврото, защото подобен избор ще ни защити от бедност, с каквато не сме се сблъсквали." - допълва гръцкият финансов министър.

Междувременно гръцкото правителство обеща строги санкции за укриване на данъци. Повод за изявлението станаха сблъсъци между полицията и жители на остров Идра, които се опитаха да освободят собственик на таверна, задържан за данъчни нарушения.

„Няма да допуснем съсипване на държавата." - заяви официалният представител на правителството Симос Кедикоглу. По думите му, укриването на данъци е „бич за гръцкото общество" и то трябва да бъде пресечено бързо и решително.

Припомняме, очаква се „тройката" международни кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ) да излезе с доклад през септември.
Премиерът Андонис Самарас ще посети Париж и Берлин на 24 и 25 август, за да се опита да убеди европейските лидери в необходимостта от удължаване на периода, през който трябва да бъдат извършени съкращенията на бюджетния дефицит и на разходите.

Източник news.bg

Шойбле: Няма място за повече отстъпки към Гърция

Германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че не вижда възможност за още отстъпки към Гърция, и отново настоя Атина да осъществи широкообхватни реформи и да намали бюджетния си дефицит, съобщи БТА, позовавайки се на "Велт ам зонтаг."


"Програмата за помощ е достатъчно благоприятна. Не виждам да има допълнително поле за по-нататъшни отстъпки", каза Шойбле пред в."Велт ам зонтаг."

Международни дългови инспектори в момента проверяват финансите на Гърция и напредъка й в съкращаването на бюджетните разходи и реформите, изисквани от нея в замяна на предоставянето на спасителни заеми.

Атина призовава да й се даде повече време, за да приложи мерките, но търпението на кредиторите се изчерпва.

Ако докладът на инспекторите, който се очаква през септември, е критичен, Гърция може да спре да получава спасителни заеми и да бъде заплашена от фалит и излизане от еврозоната.

Източник dnevnik.bg

Citigroup: Шансът Гърция да напусне еврозоната е 90%

Citigroup Inc. обяви, че рискът Гърция да напусне еврозоната през следващите 12 до 18 месеца е нараснал до 90% поради икономическата слабост и разпространението на дълговата криза, съобщава Bloomberg.


В последния си анализ Citigroup ревизира прогнозата си за излизането на Гърция от еврозоната от първоначално обявените 50 до 75%. Анализаторите на банката очакват, че това най-вероятно ще се случи през следващите 2 до 3 тримесечия.

Citigroup всъщност приема, че датата на напускането на страната ще е 1 януари 2013 г., въпреки че анализаторите подчертават, че това не е конкретна прогноза.

Така наречената „тройка“ международни кредитори – Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейският съюз (ЕС) и Международният валутен фонд (МВФ) - тази седмица ще посетят Атина. Причина за това са съмненията, че страната не изпълнява поетите ангажименти срещу отпуснатата финансова помощ, както и нежеланието на Германия и други правителства в еврозоната да предоставят допълнителни средства в случай, че Гърция не успее да спази бюджетната си програма.

„Нашият основен сценарий е за продължителна икономическа слабост и напрежение на финансовите пазари в страните от периферията на еврозоната, което ще доведе до нова рецесия в еврозоната през тази и следващата година“, се посочва в анализа на банката.

Citigroup очаква също, че дори след рекапитализирането на испанските банки, както Испания, така и Италия „вероятно“ ще получат някаква форма на финансова подкрепа до края на годината.

Източник dnes.bg

Източна Европа прави реформи, Южна Европа се оплаква!

Източна Европа прави реформи, Южна Европа се оплаква, твърди вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за "Шпигел Онлайн".


"В Световната банка научих, че реформите трябва да се правят бързо. Съставихме правителство през 2009 г., горе-долу по същото време в Гърция на власт дойдоха социалистите. Ние веднага намалихме разходите с 15%. Казах на моя гръцки колега, че и те трябва да действат бързо. Три години по-късно обаче там не се случва нищо", казва министърът.

По думите му много от реформите правителството ни е направило по предложение на ЕС.

"Откакто съм финансов министър, аз се придържам към критериите от Маастрихт. Така би трябвало да постъпват всички мои колеги. В момента обаче освен България, в ЕС има само още две страни, които изпълняват тези критерии.

Страни като Германия, Финландия и България отбелязват растеж, като в същото време спазват правилото за дефицита. Значи понятията икономии и растеж не си противоречат. Важна е обаче да се направят нужните реформи, както ние повишихме пенсионната възраст. Но докато Източна Европа като цяло прави необходимите реформи, Южна Европа не прави почти нищо, освен да се оплаква", казва той.

В интервюто Симеон Дянков заявява, че и в България има гневни граждани и стачки, но правителството показва на населението, че спестените пари се използват за смислени проекти.

"В момента ние почти всеки месец откриваме нов участък от магистрала или жп линия. През изминалата година открихме дори три нови музея", хвали се финансист №1.

"Румъния също проведе важни реформи, чиито успехи в момента са поставени на карта. На юг е Гърция с нейните проблеми, а на север – Румъния. Все по-трудно става да представяме навън региона ни като стабилен", жали се накрая Симеон Дянков.

Източник dnes.bg

Гърция да последва примера на България с плоския данък!

"Мерки за драстични икономии в Гърция? Сигурно, а пък на остров Миконос вали сняг!" - така бизнес изданието "Форбс" е озаглавило статия, посветена на мерките за икономии в Гърция, от която става ясно, че в последно време не може да се говори за икономии в тази страна.


В периода януари-май на настоящата година правителството е имало приходи от 18,173 милиарда евро, а е похарчило 29,243 милиарда евро. За сравнение за същия период на 2011 г. правителството е имало приходи от 18,358 милиарда евро и е похарчило 27,747 милиарда евро. Съпоставки се правят и с приходите и разходите за същия период през 2010 г. и 2009 г. и данните показват, че в периода януари-май на 2012 г. гръцкото правителство е похарчило много повече пари в сравнение с периода от 2011 г., 2010 г. и 2009 г.

Що се касае до доходите от данъци, то те са малко, въпреки че данъците непрестанно се увеличават. През периода януари-май 2012 г. приходите от данъците са по-малко отколкото през същия период на 2009 г. и 2010 г., преди големия лов на нередовни данъкоплатци.

В условия на строги икономии централната власт харчи все повече. Икономиката пък се свива. Би трябвало свиването да идва от намаляване на това харчене. Гърция е в петата година на рецесията и с 6,9 процента намаляване на БВП през 2011 г. Но това свиване не идва както се вижда от намаляването на разходите на централната власт. Свиването на икономиката идва отчасти от икономическата несигурност, но е и ефект от повишаването на данъците в и без това обременения от високи данъци частен сектор.

Резултатът от всичко това е, че 6000 компании вече са изнесли бизнеса си в съседна България, посочва изданието и подчертава какви са предимствата на България в очите на гръцките бизнесмени, а именно плосък данък от 10 процента върху доходите и 10-процентен корпоративен данък, ДДС от 20 процента, който е под 23-те процента ДДС в Гърция, както и валута обвързана с еврото.

Изданието препоръчва на Гърция да последва българския пример и да въведе плоска данъчна система сега, защото когато България го е направила, приходите от данъци са се повишили с 5,24 процента в първата година. Това е много повече, отколкото Гърция успя да събере от всички мерки за повишаване на данъците.

След като последва този пример, правителството трябва да ореже драматично разходите и така ще получи икономии, съчетани с растеж - същата стратегия, използвана от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър през 80-те години.

Източник dnes.bg

Гръцките фирми в България се увеличават със 72%, румънските - с близо 50%

Компаниите с изцяло гръцки капитал в България са се увеличили през 2011 г. със 72%, а румънските - с 50 на сто, съобщи Националната агенция за приходите (НАП) като се позова на данните от декларациите за облагане с корпоративни данъци.


През миналата година са били подадени 2199 декларации от гръцки собственици, а през тази - 3781. Румънските дружества са се увеличили от 272 на 401.

Близо половината от компаниите с гръцки капитали - 1535, са регистрирани в Благоевградско. В София се обслужват 1381, в Пловдив – 200.

Най-много румънски фирми има в Русе – 169, София – 121 и Варна -21.

Експерти от НАП коментират, засиленият интерес на фирмите от Гърция и Румъния, свързан с инвестициите в България, се дължи най-вече на по-ниската данъчно-осигурителна тежест у нас и стабилността на икономика на страната в последните няколко години.

Източник dnevnik.bg