Основен проблем на ромите в България - дискриминацията

Ромите продължават да са маргинализирани в България. Това пише журналистът и един от ръководителите на аналитичния център „Foreign Policy in Focus” - Джон Фефър на интернет страницата на центъра.


Според него много промени са се случили в Източна Европа през последните 22 години. Но за този период една конкретна група не може да се похвали с подобрение и напредък. Нивото на безработица сред ромите остава твърде високо.

Достъпът до образование, здравеопазване и други социални услуги е ограничен, представителството на етническата група в политиката и бизнеса е минимално, а дискриминацията спрямо тях остава широко разпространена.

При обиколките си и в непринудени разговори из четири страни от Югоизточна Европа Джон Фефър чува едни и същи стереотипи за ромите отново и отново. Изненадващото е, че тези, които продължават да поддържат негативни стереотипи за ромите, са високообразовани хора, които „би трябвало да са запознати повече с проблемите при малцинствата“.

„Проведохме проучване, което показва, че по-образованите хора наистина подхождат по-дискриминативно. И става въпрос за хора с висше образование. А това е нелепо. Все пак, ако имаш добро образование, това значи, че си учил в смесена среда и би трябвало да знаеш много повече за разнообразието и за културния плурализъм“, споделя Мария Методиева от Институт „Отворено общество“, който се занимава с интеграцията на ромите в България.

Усилията за десегрегация на училищата и смесване на ромски и неромски деца в класните стаи срещат пълен отпор, пише още Джон Фефър.

Ромите продължават да бъдат маргинализирани. Живеят накуп в бедни квартали в градове като Пловдив. И дори успешни роми като журналистката Виолета Драганова, които открито показват произхода си, се сблъскват с дискриминация, която е същата и спрямо не толкова успешните „братя и сестри“.

Според Джон Фефър програмата на институт „Отворено общество“ за интеграция на ромите в България има някакъв положителен ефект, но не достатъчно ефективен. Програмата успява да позиционира млади роми в международния бизнес, но не и в българския.

Европа отпуска милиони евро за затваряне на пропастта между ромите и останалото общество на Стария континент. Десетки конференции и проучвания са проведени, направени са и документални филми.

Налице са някои видими постижения - проблемите на ромите са станали по-видими.

Тези обаче, които работят в името на интеграцията, лесно се обезкуражават, когато се сблъскат с постоянната и силно изразена дискриминация.

Източник dnes.bg

Няма да се премахват цитати на Ботев и Вазов от учебниците

Не можем да посягаме на българската светиня, да поднасяме по друг начин това, което ни е завещано. Това обяви пред Нова телевизия зам.-министърът на образованието Милена Дамянова по повод скандала с текстове на Ботев и Вазов в учебниците, определени от КЗД като дискриминационни.


Тя беше категорична, че литературата трябва да се чете в своя исторически контекст и че по новите програми и учебници няма да има никакво заменяне на цитати или премахване на думи на Ботев или Вазов.

Изследването на Комисията за защита от дискриминацията за стереотипите и дискриминацията в учебниците в българската образователна система не е изготвено от Комисията за защита от дискриминацията, а от независими експерти, обясни и Ана Страшимирова, председател на ведомството.

Тя уточни, че изследването е поръчано по европейски проекти и за него са платени 17 799 лева на фирми и неправителствени организации, както и 20 363 лева за разработване на учебни модули. Това прави обща цена над 38 хил. лева за проучването.

То е направено през 2011-та година, но по думите на Страшимирова озадачаващо е защо е качено на сайта на комисията едва на 4-ти юли тази година.

Страшимирова каза, че в администрацията на комисията не може да се намери документа с 9-те подписа на тогавашния състав на комисията, с които се взима решение докладът да бъде качен електронно и публично на сайта.

Авторът на доклада - Мукаддес Налбант, бивш зам.-министър на образованието, се включи в ефир и каза, че нападките по неин адрес са неоснователни. По думите й никога не е казвала, че трябва да се заменят цитати от български автори или да се премахват от учебниците.

„Проблемът не е нито в авторите, нито в произведенията. Автентичните текстове трябва да съхраняват своята художествена стойност, да бъдат поднесени така, че да не преекспонират някакво пренасяне на отрицателно отношение един към друг”, каза Налбант.

„Аз съм се включила в изследването по покана на членове на комисията. По времето, когато се ангажирах с това изследване, не работех в образователното министерство”, допълни тя.

Налбант директно отхвърли коментара на Страшимирова за хаос в администрацията на КЗД и за нерегламентирано качване на сайта на комисията.

Във връзка с подобни обвинения Налбант определи целия казус като граничещ с криминален. Тя спомена и евентуална подмяна на думите й в доклада.

„На мен ми бяха приписани думи, които никога не съм казала”, уточни Налбант.

Източник dnes.bg