Днес е Ивановден

Православната църква почита паметта на Йоан Кръстител - светецът, който кръщава Христос в река Йордан. Другото му прозвище - Предтеча,подсказва връзката между неговите проповеди и мисията на Христос.

Предтечата на Христос съди разточителния и неморален живот на съвременниците си и драматично им предсказва идването на Месия, края на света и приближаването на бъдещото небесно царство.

Йордановден е

Православната църква отбелязва днес празника Богоявление или Йордановден, който е третият по значимост в християнската религия след Възкресение и Рождество Христово.

В народната традиция се празнува Кръстовден, който носи названията и Водици, Водокръщи, Мъжки Водици.

Според библейските текстове на този ден Исус Христос е покръстен от Св. Йоан Кръстител във водите на река Йордан.

Имен ден празнува Васил

В първия ден на януари православната църква почита паметта на Свети Василий Велики. Празничната света Литургия в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" ще започне в 10 ч. След това патриарх Неофит ще отслужи и молебен за благословение на Новата 2015 година.

Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

Ивановден е

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос в река Йордан.

Ивановден

Празникът е наричан от народа Ивановден.

Цветница!

Днес православните християни у нас отбелязват Цветница - деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът е винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.


Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Източник news.bg

Днес е Благовещение

Да почерпят Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна...

Всички християни - православни, католици и протестанти, празнуват днес един от най-големите празници - Благовещение, на който се почита едно от най-големите тайнства в християнството, пише БТА.


Според Библията на този ден Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството - сина Божий Исус Христос. За него се разказва в Евангелието на Лука. Затова празникът се почита от много майки, защото Света Богородица е тяхна закрилница. Празникът Благовещение е утвърден от православната църква през седми век и е част от Великденския празничен цикъл. Благовещение винаги се празнува на 25 март. Празникът се нарича още Благовец и се свързва с пролетното равноденствие, когато земята започва да се затопля.

В България празникът се свързва и с идването на пролетта, затова на този ден задължително трябва да се яде "нещо зелено" - коприва, спанак, лапад. Също така е традиция на трапезата да има риба, като обикновено се приготвя рибник - риба с ориз. Задължително се пече пита, която намазана с мед, се раздава на съседи и близки.

Според народните вярвания на този "благ ден" по-леко и бързо зарастват всички рани и затова най-често тогава се продупчват ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си, палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. Вярва се, че, ако на Благовещение се засаждат дръвчета, те ще родят много сладки плодове. На този ден се става рано, за да е богата годината. Имен ден празнуват всички с имена Блага, Благо, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна и други.

Източник dnes.bg

На Атанасовден се прогонва зимата

Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари.

Този ден християнската православна църква посвещава на св. Атанасий Велики, роден през 295 г. На 23-годишна възраст той е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това Атанасий придобива епископски сан. Като архиепископ на гр. Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.


Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички, и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. Оттогава и останал обичаят двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Според друго народно предание св. Андон и св. Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат бащи на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като Лелинден, Ден на цвекьето или Сладки и медени - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта.

През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават "чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчват" децата от шарка.

Българите наричат Атанасовден "сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: "Иди си, зимо, идвай лято!"

На този ден именници са Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Нася.

Може да поздравите Ваши близки, познати и приятели по случай празника, с пожеланията за имен ден.

Източник dnes.bg

Антоновден е!

Днес църквата почита паметта на Преподобни Антоний Велики, а празникът е известен като Антоновден.

В житието на Антоний Велики е написано, че прекарва 20 години при пълно усамотение в постройка в пустинята. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Спред една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас, които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се честват един след друг и на тези дни празнуват всички ковачи, железари и ножари.

Днес имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Може да поздравите Ваши близки познати и приятели по случай празника, с пожеланията за имен ден.

Източник dnevnik.bg

Християните отбелязват деня на Света Анна

Православната църква отбелязва на 9 декември зачатието на Богородица от нейната майка - Света Анна.


Св. Анна (чието име идва от староеврейската дума Hannah - "благодат") е смятана за закрилница на семейството и майчинството, на девиците и вдовиците.

Според Протоевангелието на Яков праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени, че той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!". След девет месеца – на 8 септември, се родила бъдещата майка на Иисус.

В народните обичаи 9 декември е свързван и с поврата в природата и новото начало. Според обичая момите засяват в плитък съд, обикновено ново гърне, пшеница с вода и наричат: ако до Васильовден покълне, момичето ще се омъжи през годината.

Според фолклора в нощта срещу празника Анино зачатие (известен още като Зимна Св. Анна) най-силно "хващат" заклинанията, прокобите и магиите. Тогава магьосници, вещици и врачки правят заклинания за раздяла, болест и смърт. Затова и строго се спазват различни забрани: жените не трябва да работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, го отвличат.

Имен ден днес празнуват: Анна, Ана, Анка, Анко, Ани, Янко, Янка.

Източник dnevnik.bg

Никулден е - днес празнуват моряци, рибари и банкери!

Православната църква почита днес паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, празникът е наричан от народа Никулден.Свети Николай е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите. На Никулден празнуват също банките и банкерите, припомня БТА.

Николай Мирликийски е роден през 3-ти век в Патара, днешна Мала Азия. След праведен монашески живот е избран за архиепископна град Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Мощите на светеца днес се пазят в италианския град Бари. През целия си живот Свети Николай помагал на страдащите, защитавал невинните, укрепвал слабите със словото на истината и вярата.

Според народните вярвания светецът причинява бурите и ураганите в морето, и затова на Никулден всички гемии спират да се движат. Подрежда се празнична трапеза, на която задължително се поднася специално ястие - рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, избегната беда или просто за здраве и благополучие на къщата.

Култът към Свети Николай - като покровител на моряците и рибарите, прониква рано в българските земи. В народните вярвания светецът плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии, и да спасява изпадналите в беда сиромаси.

На Никулден завършва и сезонът на есенния риболов, който се отбелязва с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. На този ден ставало разделянето между рибарите на спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.

Поверието гласи, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Свети Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали при морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата, като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави.

Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.

От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас.

Пожелания за именни дни.

Източник dnes.bg

Днес почитаме паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани

Православната църква почита днес паметта на Свети Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос.

Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли и брат на Свети Петър. Името на Свети Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия.

Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата.

Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня.

Българската поговорка гласи: "На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно".

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.

Източник dnes.bg

На Петковден отбелязваме началото на зимата

Днес е Петковден, който в народните вярвания се свързва с началото на зимата. Времето на 14 октомври тази година обаче е типично есенно - с превалявания на доста места и максимални температури между 20 и 25 градуса.


Църквата днес чества една от най-почитаните светици у нас - света Петка. Тя се превръща в символ на борбата за съхраняване на християнската култура.

Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности. По традиция днес се месят колаци и се отдава почит на хляба.

В местността "Рупите" в храма, носещ името на светицата, ще бъде отслужена тържествена литургия. На Петковден гражданите на Троян, Нова Загора и Твърдица отбелязват празника на градовете си.

Честит имен ден на всички именници!

Източник dnes.bg

На Кръстовден идва есента

Православната църква отбелязва днес църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден.


Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Ерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Източник dnes.bg

Днес честваме Успение Богородично

Българската православна църква чества днес с празнична Св. Литургия големия християнски празник Успение (блажено заспиване) на Божията Майка (Голяма Богородица).


Именно с този ден приключва Богородичният пост. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на
дома й в Йерусалим, пише БТА.

Три дни след това, сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни." В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба".

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

Източник dnes.bg

Днес почитаме Свети Илия – Илинден

Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден.


Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже, пише БТА.

Знае се, че Илия е живял по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в град Тезвия. Името му означава "крепост Господня". Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.

Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на Свети Илия се паднали "летните гръмотевици, летните трескавици".

Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята. Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача.

Традицията повелява трапезата да се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета.

По време на Илинден празнуват кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.

Източник dnes.bg

Днес да почерпят Петър, Павел, Полина, Петя, Камен

Църквата почита днес паметта на Светите Христови апостоли - Петър и Павел. Църковният празник е наричан от народа Петровден.


Двамата апостоли, които били ревностни разпространители на християнството, претърпели много страдания и гонения и били наречени "първовърховни престолници и вселенски учители".

Петър - беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро, е един от първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.

Павел, роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо.

От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.

В народния календар Петровден се предшества от Петровите Заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. Втози ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле.

Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня.

Имен ден празнуват Петър /от гръцки "камък"/, Павел, Петрана, Полина, Павлина, Петя, Камен

Източник dnes.bg

Честит 24 май!

С прояви в цялата страна днес България чества Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. По традиция в градовете се провеждат шествия и тържества, в които се включват ученици, преподаватели и културни дейци.


В София шествието тръгва в 10 ч. от Археологическия музей по маршрут: бул. "Цар Освободител", пл. "Народно събрание", бул. "Васил Левски" от кръстовището пред Софийския университет до Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий".

То ще бъде водено от кмета на София Йорданка Фандъкова и министъра на образованието Сергей Игнатов. По маршрута ще се присъединят и ръководството на БАН, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, академичният съвет на СУ "Св. Климент Охридски". В 11 ч. е началото на официалната церемония пред паметника на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий пред Националната библиотека.

След церемонията в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" ще бъде открита изложбата "Софийската книжовна школа от XVI век".

По традиция за Деня на славянската писменост и българската култура папа Бенедикт XVI ще приеме на аудиенция българския президент и водената от него делегация. Във Ватикана Росен Плевнелиев ще се срещне с държавния секретар кардинал Тарчизио Бертоне.

За пръв път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище "Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. На 11 май 1856 г. Йоаким Груев извежда за пръв път на манифестация ученичките от Пловдивското класно девическо училище. За официален празник 24 май е обявен през 1957 г.

Източник dnevnik.bg

Църквата почита днес паметта на Светите братя Кирил и Методий

Българската православна църква почита днес паметта на Светите братя Кирил и Методий.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.


С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.

В края на 9 век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното Средновековие 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.

Днес 11 май се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската просвета и култура, и на славянската писменост.

Източник dnes.bg

Светъл Гергьовден!

На Гергьовден България чества свети Георги Победоносец. Денят е обявен за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Отбелязва се и като празник на овчаря.


Днес се чества паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века.

Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година.

Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.

Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредните хлябове, като най-големият се нарича на св. Георги.

За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година.

Близо 200 000 българи празнуват на Гергьовден, показват данни от статистика.

Източник dnes.bg

Върбови клонки за здраве и плодородие! Цветница е

Днес православните християни у нас отбелязват Цветница - деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.



Празникът е винаги в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки. Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Източник news.bg