Кръстовден е, започва гроздобера

Гроздоберът започва от днес. Честито и на имениците!

Българската православна църква чества днес Въздвижение на Светия кръст Господен - Кръстовден.

На този ден църквата извършва поклонение пред Светия и живототворящ Кръст Господен.


По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. За празника се раздават пресни пити – тази "житна жертва" умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет.

Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" - вече е есен.

На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Честито на имениците!

Източник dnes.bg

На Кръстовден идва есента

Православната църква отбелязва днес църковния празник "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан от народа Кръстовден.


Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината - на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена - майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в главната Ерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Източник dnes.bg

На Богоявление небето се отваря. Пожелайте си нещо!

На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.

В момента на кръщението небето "се отваря" и Светият дух слиза на земята във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". Оттук и названието на празника – Богоявление.

На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръста във водата, а ергени го изваждат.

Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни.

С този празник завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя третата (последна) Коледна вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат цаевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.

На 6 януари се освещават и военните части и бойните знамена на армията.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Бистра, Боян, Богдан, Богдана.

Честито на всички именници!

Източник dnes.bg

Православната църква празнува "Кръстовден"

Православната църква отбелязва днес празника "Въздвижение на Светия кръст Господен", наричан още Кръстовден.

По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Според църковното предание Света Елена – майката на император Константин Велики, се считала за ревностна християнка. Тя се отправила към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил затрупан от гонителите на християните.

Усилията й се увенчали с успех. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се разбрало, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите.

От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Имен ден днес празнуват Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът, припомня БТА.

По традиция днес на Кръстовден се открива новата учебна година в Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски". Тържеството ще започне в 9,00 часа с празнична литургия в храма на семинарията.

Източник dnes.bg