Над половината българи живеят в лишения

Повече от половината българи търпят материални лишения. Tова е над 3 пъти повече от средното в Европейския съюз и поставя страната ни начело по този показател.


Данните са от публикувания днес тримесечен доклад на Европейската комисия за заетостта и социалната ситуация в страните членки и отчитат влошаване на показателите в Евросъюза като цяло, съобщи БНР.

Ако хората в дадена страна не могат да си позволят поне 3 от 9 основни стоки и услуги, се смята, че те живеят в лишения.

Според оповестените данни това важи за 56 на сто от българите. Те имат проблем да платят наем или ипотека, сметки за вода, ток или отопление, както и да посрещнат непредвидени разходи или да се изхранват и обличат.

43 на сто от хората у нас – най-много в Евросъюза – са заявили, че не могат да си позволят поне през ден да ядат месо, риба или друга богата на протеини храна. 50 на сто не могат да си купят нови дрехи, 11 на сто нямат два чифта удобни обувки, а 16 процента – мобилен телефон.

Заетостта намалява в целия Европейски съюз, в мнозинството страни, сред които е и България, безработицата е над 10 процента. Страната ни е обаче е сред тези, в които въпреки наличието на известен икономически растеж заетостта намалява най-сериозно.

Оставаме на първо място в Европейския съюз по ниска производителност на труда – у нас тя е едва 42 на сто от средното. Първи сме и по дял на младите хора, които нито учат, нито работят – при средно 13 на сто в Евросъюза у нас те са над 20 процента. В България са регистрирани и най-ниската заетост сред мъжете, както и най-слабо застъпена практика да се работи на непълно работно време.

Заетостта и условията на живот се влошават в редица страни членки, нужни са ни спешни мерки за преодоляване на финансовата и икономическа криза, подчерта комисарят по социалната политика Ласло Андор при представянето на доклада.

Източник dnes.bg

За 8 мес. минималната заплата скочи с 21%, хвали се Младенов

За последните осем месеца в състояние на криза увеличихме минималната работна заплата с около 21 процента, обяви министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който участва в конференцията "Справедливо и достойно заплащане на труда", организирана от КНСБ.



Министър Младенов припомни, че от 1 септември 2011 г. минималната работна заплата беше увеличена от 240 на 270 лева, а от днес се увеличава от 270 на 290 лева.

От 2013, 2014 и 2015 г. се предвижда да има това, което е като минимум за увеличаване на минималната работна заплата - с по 20 лева на година, съобщи социалният министър.

Той изрази увереност, че при преговорите със синдикатите и с работодателите, на базата на производителността на труда и ако тя е по-висока, ще има възможност и за по-голямо увеличаване на минималната работна заплата.

За 2010 г. производителността на труда бележеше ръст с около 5,5 на сто, за 2011 г. - с 6,2 на сто, надявам се и през тази година да има по-висока производителност на труда, за да може по-бързо да расте минималната работна заплата, посочи Тотю Младенов.

Той отбеляза, че в редица отрасли, като минната промишленост и металургията, през последните една-две години работните заплати са се увеличили.

Колективните трудови договори в тези отрасли са "вързани" с минималната работна заплата за страната и това се отразява в по-високи доходи, извън минималната работна заплата, обясни министър Младенов.

Източник dnes.bg

По-малко работници произвеждат повече

Намаляването на работещите продължава да увеличава производителността на труда в България. Средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За това време заетите са намалели със 120 хил.

Данните говорят, че работодателите са уволнили най-неефективните служители, но на тяхно място не са взели други. Това автоматично вдига средната производителност на труда в предприятията за сметка на по-голямото натоварване на по-квалифицираните работници, коментираха анализатори на трудовия пазар.

Обратната тенденция се забеляза през първата половина на 2009 г. Тогава въпреки спада в поръчките голяма част от фирмите не бяха освободили ненужния персонал.

Последните данни показват, че най-ефективни са заетите в индустрията, където са една четвърт от работещите. През периода януари - март 2011 г. средната брутна добавена стойност на всеки работник в сектора е била 12.4 лв. на час.

С 2.50 лв. по-малка е била ефективността в сферата на услугите, в която работят 56% от заетите. Най-ниска е производителността на труда в селското стопанство.

Според НСИ всеки зает е изработил средно по 4870 лв. през първото тримесечие на тази година, или с над 600 лв. спрямо същия период на 2010 г. Разликата е толкова голяма, защото показателят се измерва по текущи цени и включва инфлацията. На час всеки работник произвежда стока за почти 12 лв.    
Въпреки повишаването на ефективността в икономиката последните данни на Евростат показват, че в България производителността на труда е едва 40% от средната за ЕС. През последните 12 години показателят непрекъснато се подобрява, но с много слабо темпо. През 1998 г. производителността на труда у нас е била близо четири пъти по-ниска от европейската.

Източник dnevnik.bg