Заплатите в държавния сектор с 50 лв. по-високи от частния

Държавата плаща с 50 лв. по-високи заплати в сравнение с частния сектор, пише „Монитор“. Средното възнаграждение в обществения сектор е 791 лв., докато в частния е 740 лв., показват последните данни на НСИ.


Според тях заплатите в частната сфера се увеличават по-бързо, но все още не могат да догонят тези в обществения сектор. „През третото тримесечие на 2012 г. реалният ръст на заплатата в частния сектор е бил 6,1%, докато в обществения – 1,1 на сто“, отчете Виолета Иванова от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

В някои браншове разликата в сумите дори надхвърля 50 лв. Най-чувствителна е в сферата на добивната промишленост. Миньорите, които се трудят в държавни предприятия, получават средно по 1826 лв., докато тези, които работят в частни мини, взимат със 772 лв. по-малко.

Заетите в сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ“ пък получават средно по 1523 лв. В държавните компании възнагражденията са с 539 лв. по-високи и достигат 1795 лв.

Данните показват, че финансисти и застрахователи трябва да се насочат към държавната работа, ако искат да получават повече пари. В обществените структури тези специалисти получават средно по 1733 лв., докато в частна фирма биха взимали 1413 лв.

Както “Монитор” писа, експертите отчитат все по-засилен интерес на младите българи към службата в държавната администрация. Експертите обясняват възродилото се желание с факта, че държавната работа се възприема като сигурна. Най-търсените чиновници са юристите. Възнагражденията, които държавата предлага на тези кадри обаче, са с 275 лв. по-ниски в сравнение с частните кантори. В сферата на информационните технологии шефовете от частния сектор са далеч по-щедри. ИТ експертите в тези компании печелят 2 пъти повече от колегите им, които работят в обществени фирми.

Данните на НСИ показват още, че над 1,4 млн. българи работят в частния сектор, докато в обществения те са почти 550 000. Експертите обаче отчитат, че през деветмесечието на 2012 г. в обществената сфера новоназначените са повече, отколкото в частната.

Източник dnes.bg

Средната заплата продължава да расте, твърди НСИ

През първото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата се е увеличила спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г. с 0,6%, като достига 731 лева, сочат последните данни на Националния статистически институт.


По месеци тя се е променяла по следния начин – през януари е била 720 лв., през февруари - 719 лв., докато през март вече е била 754 лева.
Според експерти това покачване се дължи на факта, че при съкращенията основно се освобождават нискоквалифицираните кадри, така че остава по-високоплатеният кадрови персонал, което се отразява и на ръста в заплащането.
През първото тримесечие на 2012 г. средната месечна работна заплата нараства с 8,9% спрямо първото тримесечие на 2011 г., сочи още статистиката. Най-голямо e увеличението в икономическите дейности.
Най-високо средно месечно трудово възнаграждение през първото тримесечие на 2012 г. са получавали наетите лица в далекосъобщенията, където средната заплата е 1724 лева, в производството и разпределението на ел. енергия - с 1582 лв. и в банковия и застрахователен бизнес - 1394 лева.
Най-ниските заплати отново се отчитат в хотелиерството с 475 лева трудови възнаграждения, селското стопанство – с 530 лв. средна заплата и административните дейности - с 485 лева.
Сравнителните данни сочат, че през първото тримесечие на 2012 г. спрямо същия период на миналата година средната заплата в обществения сектор нараства с 3,6%, докато в частния сектор увеличението е с 11,1%.
Статистиката отчита още, че наетите българи по трудови и служебни правоотношения през първото тримесечие на тази година са намалели с близо 30 хиляди души, което съставлавя 1,3% спрямо края на 2011 г. В сравнение със същия период на миналата година спадът е с 2,1%.

Източник dnes.bg

5 302 населени места, 5 045 от тях – села

Населението на България в края на 2011 година е 7 327 224 души, което е 1.5 % от населението на Европейския съюз, показват данните на НСИ.


Страната ни се нарежда на 16-то място по брой на населението в ЕС.

Мъжете в България са по-малко от жените. Силният пол е 48.7% от населението на страната, а дамите - 51.3%. На 1000 мъже се падат 1 054 жени.

Тревожната статистика за застаряване на населението продължава. 1 381 079 са българите над 65 години, докато децата под 15 г. са 979 956.

В градовете живеят 5 324 900, или 72.7%, а в селата - 2 002 324, или 27.3% от населението на страната.

Населените места в България са 5 302, от които 257 са градове и 5 045 - села. В 183 населени места няма население. В 1 127 пък живеят от 1 до 50 души.

Най-големите области в страната са – София и Пловдив. В тях живее повече от една четвърт от населението на страната. Трета е област Варна, следвана от Бургас, Стара Загора и Благоевград.

През 2011 г. в страната са регистрирани 71 402 родени деца, като от тях 70 846 са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените е намалял с 4 667 деца.

Миналата година са се родили повече момчета, отколкото момичета.

Най-висока раждаемост има в област Сливен, следвана от София, Варна и Търговище. Най-ниска е раждаемостта във Видин и Смолян.

Най-много млади хора има в област Сливен, където и раждаемостта е най-висока. Най-нисък е делът на младите хора в област Перник.

Най-нисък е делът на възрастното население в област София, Благоевград, Варна и Бургас. Най-висок пък е в областите Видин, Габрово и Монтана.

Източник dnes.bg

Миланов опитал да прикрие далаверите на Киров?

Преглед на печата за 24 април 2012 година

Румен Миланов се е опитал да прикрие злоупотребите на Кирчо Киров в Националната разузнавателна служба и затова е уволнен от премиера.


Ген. Миланов отишъл в НРС и ходатайствал да не се огласява докладът за потрошените без обяснение средства в разузнаването, акцентира от първата си страница в. "24 часа".

Първо Борисов уволни Миланов само като секретар на съвета. След 4 ч обаче бе обявено, че той е освободен и от другите постове, както и от БОРКОР.

Вестник "Класа" отразява становището на консултанта HSBC:"АЕЦ "Белене" щеше да струва 10,350 млрд. евро". Или около 22 млрд. лв., щеше да струва ядрената централа, ако беше построена. Това съобщи премиерът Бойко Борисов вчера в парламента, след неуспешния опит на БСП да поиска вот на недоверие на правителството. България няма договор за изграждане на АЕЦ "Белене", установили ревизорите.

От "Дума" репликират: "Борисов руши умишлено държавността". За изданието Красимир Премянов, оглавяващ Съюза на тракийските дружества в България, казва: "БСП трябва да формира мощна лява идентичност. Ако не се справи, тя ще бъде изтласкана от политическия живот. Днес партията се намира в изключително трудна ситуация, обусловена от недоверието на избирателите,което е достигнало критичната си точка. Това се отнася и за останалите партии. Кадровата политика е недемократична като цяло.

Вземането на решения се извършва от тесен кръг хора и всички останали надолу по пирамидата са удостоени с единственото право да бъдат информирани за взети вече решения. А България се нуждае от силна алтернатива на сегашното управление", е позицията на Премянов.

Правителството на ГЕРБ прави втори опит да национализира спортната база в с. Равда, съобщава "Труд". Министрите ще обявят днес използваната от НСА територия за обект с национално значение.

През февруари 2010 г. спортният министър Свилен Нейков пробва да одържави земята край Черноморието и да прокара аналогично решение в кабинета, но след искове от страна на реститути.

На България й трябва революция с еврофондовете, за да не загуби пари", е водещото заглавие на "Сега". През изборната 2013 г. страната ни трябва да докаже извършени разходи пред ЕС на обща стойност 6.76 млрд. лв., или два пъти повече, отколкото за 2012 г.

За отделни оперативни програми лимитът ще се вдигне цели четири пъти и ако не настъпи революционно раздвижване в тях, парите няма да бъдат усвоени. Това показва справка за усвояване на еврофондовете за 2012 и 2013 г., предоставена на "Сега" от екипа на министър Томислав Дончев. Усвояването на еврофондовете е ограничено до 2015 г.

Предвидените за всяка бюджетна година средства трябва да се усвоят в срок от 2 или 3 години след отпускането им. През 2013 г. държавата ни ще трябва да докаже, че е усвоила два годишни бюджета - за 2010 и за 2011 г., като подобно натрупване има само тази година.

По данни на НСИ И Евростат, България е втора в ЕС по най-нисък дълг през 2011 г. с едва 16,3% от БВП, пред нас е единствено Естония. Дефицитът в хазната се е свил с 622 млн. до 1,576 млрд. лв., информира "Класа". По отношение на дълга също се справяме доста добре. Според Евростат през 2011 г. у настой е бил 12,293 млрд. лв., или 16,3% от БВП.

Източник dnes.bg

Селата се обезлюдяват, 70% от българите предпочитат града

В българските градове живеят около 5,3 млн. души, от които 2,5 млн. мъже и 2,7 млн. жени, показват данните на НСИ от последното преброяване у нас.


В селата са концентрирани около 2,1 млн. българи, от които 1,048 млн. мъже и 1,081 млн. жени. В процентно съотношение жителите на градовете в България значително преобладават над тези от селата - 71 на сто към 28 насто.

Данните на НСИ показват още, че през 2010 г. в градовете у нас са се заселили около 103 хиляди души, а в селата - два пъти по-малко - около 47 хиляди души.

Подобна тенденция за обезлюдяване на българските села показва и последното проучване на Евростат за
съотношение на населението в градските и селските райони. За 2010 г. на 1 000 жители в градовете у нас са се заселвали 7,7 човека, а в селските райони статистиката е отрицателна - на 1 000 жители българските села са се обезлюдявали с 13,2 човека, сочи проучването на Евростат.

Данните на Евростат показват още, че в ЕС около 40 на сто от населението живее в градски условия - или около 206 млн. европейци, а почти една четвърт се намират в селските райони - или около 117 млн. европейци.

Проучването на Евростат сочи, че най-големи дялове от населението, живеещи в градски райони, са регистрирани
в Малта - 100 на сто, в Холандия и Великобритания - по 71 на сто, и в Белгия - 68 на сто. Най-голям дял от населението, което живее в селски райони, са регистрирани в Ирландия - 73 на сто, Словакия - 50 на сто, Естония - 48 на сто и Унгария - 47 на сто, посочва БТА.

Източник dnes.bg

Българското семейство – само с едно дете

По едно дете отглежда съвременното българско семейство, сочат данните от последното преброяване, обобщени от НСИ.


Според статистиката броят на семействата с едно дете нараства сериозно между преброяванията и към 1 февруари 2011 г. те са 829 161, или 63.3 на сто от всички семейства с деца.

При последното преброяване многодетни (с три и повече деца) са 56 017 семейства, което е едва 4.3 на сто от всички семейства с деца.

Най-много многодетни семейства има в областите Сливен (8.8 на сто), Пазарджик (7.2 на сто) и Кърджали (6.9 на сто), а с най-малък - в столицата София, където многодетни са едва 2,9% от семействата.

Стресиращ е й фактът, че към 1 февруари 2011 година без деца са 38.3% от семействата в страната.

С най-голям относителен дял на семействата без деца са областите Видин 47.6 на сто, Монтана 45.3 на сто и Ловеч - 43.4%.

Всяко осмо дете в България до 18-годишна възраст пък се отглежда от само един родител.

Анализът на семействата с деца по области показва, че най-голям е относителният дял на семействата, в които има деца под 18 години, в област Сливен - 63.7 на сто от всички семейства с деца в областта, а най-малък - в област Перник (53.1 на сто).

Източник dnes.bg

Едва 45% от домакинствата у нас имат достъп до интернет

Достъп до Интернет в България за 2011 г. са имали около 45 на сто от домакинствата у нас или над 1,1 млн. броя домакинства, показват данни на националната статистика.


Персонален компютър у нас имат близо 86 на сто от хората, които редовно прилагат компютърните си умения или близо 980 хиляди домакинства. С преносим компютър са снабдени 27,8 на сто или над 300 хиляди от българските домакинства. С джобен компютър разполагат едва 4 000 домакинства или 0,4 от всичките ни сънародници имащи компютърна грамотност, сочи статистиката на НСИ.

Най-активни в ползването на интернет са младите хора от 16 до 24 години - или близо 80 на сто от всички българи, ползващи интернет у нас. С напредването на възрастта намаляват и процентите на лицата у нас, които имат компютърни умения. При хората в напреднала възраст между 65 и 74 години едва 6,2 на сто могат да боравят с компютър. Най-активни в ползването на Интернет са учащите се - близо 94 на сто.
Българите използват интернет най-често за следните услуги: търсене и намиране на информация - 48,8 на сто, изпращане на електронни писма с прикачени документи - 36,7 на сто, за участие в разговори в сайтове и форуми - 21,8 на сто, за разговори по телефон в Интернет - 28 на сто и т.н.Вчера и европейската статистика ни отреди дъното в класацията за най-нисък дял от населението, използващо компютър.

Източник dnes.bg

Дамите у нас са повече от мъжете – поне до 2050 г.

У нас към момента живеят около 250 хиляди жени в повече отколкото са мъжете, сочат последните данни на НСИ на връх осми март.


У нас има 3,875 млн. жени и 3,629 мъже. Според прогнозните данни на националната статистика в идните десетилетия тази пропорция може да се изравни и дори да се обърне в полза на мъжкото население у нас.

През 2020 г. у нас се очаква да живеят около 7 млн. българи - около 3,5 млн. мъже и около 3,6 млн. жени. През

2030 г. се очаква броят на българите да падне до около 6,5 млн. - около 3,3 млн. мъже и 3,2 млн. жени. През 2050 г. има вероятност броя на българите да варира някъде около 6 милиона, като тук националната статистика дава превес на мъжете - 2,9 млн. мъже и 2,7 млн. жени.

Средната продължителност на живота към момента у нас е 70 години за мъжете и 77 - за жените, сочи статистиката.Към настоящия момент на 1 000 мъже у нас се падат 1 068 жени.

Относително равен брой мъже и жени живеят у нас в селата - по около 1 милион. Чувствително е завишено присъствието на дамите в градовете - с близо четвърт милион те са повече отколкото мъжете.

През 2010 г. у нас са сключени около 25 хиляди брака, като 20 хиляди от тях са в градовете и около 5 хиляди в селата.

Разводите в страната са около 11 хиляди - 9 хиляди в градовете и около 2 хиляди в селата.

Източник dnes.bg

В новата и старата столица – най-много самотници

В новата и старата столици на България – София и Велико Търново, има най-много самотно живеещи хора, сочи статистика от последното преброяване.

По данни от "Преброяването на населението и жилищния фонд-2011" област Велико Търново и столичния град са с най-голям относителен дял на едночленните домакинства, съответно - 38.6 на сто и 36.5 на сто, съобщават от териториалното статистическо бюро.

Статистиците уточняват, че домакинство е и едно лице, което живее в самостоятелно жилище или част от него и е на самостоятелен бюджет.

През последните 10 години средният размер на едно домакинство намалява от 2.6 лица на 2.2 лица. Средно най-голям брой лица в едно домакинство - 2.5, живеят в община Горна Оряховица.

Най-малък - 1.9 лица, пък е средният размер на едно домакинство в община Свищов.

Според анализа на резултатите от преброяването област Велико Търново е сред седемте области в страната, в които се наблюдава ръст на броя на домакинствата.

Застаряването на населението, миграционните процеси и негативните икономически фактори се отразяват неблагоприятно и върху броят на децата в домакинствата.

За периода между двете преброявания се задълбочава тенденцията за увеличаване на семействата без деца до 16-годишна възраст.

През 2011 г. техният брой съставлява 81 на сто от домакинствата в област Велико Търново, отчитат статистиците.

Източник dnes.bg

България изправена пред сериозен демографски проблем

Продължаващото застаряване на населението в България е най-сериозният демографски проблем у нас, сочи приетата от правителството актуализация на Националната стратегия за демографско развитие на населението в периода 2012-2030 г.

Документът е с изцяло обновени данни съобразно публикуваните окончателни резултати на НСИ от преброяването на населението към 1 февруари 2011 г.

Като най-остър демографски проблем се очертава продължаващото остаряване на населението, изразяващо се в намаляване на относителния дял на населението на възраст под 15 г. и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години, което е пряка последица от етапа на демографския преход, в който се намира България.

Остаряването се изразява и в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години, отчитат експертите в документа.

През 1995 г. средната възраст на населението е била 38,9 г., а през 2010 г. тя достига 41,9 години.

Според прогнози на Националния статистически институт, към 2050 г. делът на възрастните хора в България ще нарасне до над 30 на сто, което ще доведе до изключително тежки последици върху много публични сфери и много сериозен натиск върху публичните финанси.

Остаряването на населението се отразява тежко върху функционирането на всички социални системи, но най-сериозно е то върху възпроизводството на работната сила и пазара на труда, отчитат експертите.

Общият коефициент на възрастова зависимост за страната е 46,5%. Това означава, че на 100 души в трудоспособна възраст (15-64 навършени години) се падат близо 47 в извънтрудоспособна възраст - под 15 и на 65 и повече години.

Това съотношение е по-благоприятно в градовете - 41 на сто, в сравнение със селата, където е 63,1 на сто.

Сериозно спада и т.нар. коефициент на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.).

За сравнение, през 2001 г. всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

След 2008 г. това съотношение сериозно намалява - 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, са замествани от 91 млади хора през 2009 г., от 82, а през 2010 – техният брой спада до 74 души.

Тези данни показват, че в страната вече е настъпила стагнация в подмладяването и развитието на трудоспособното население, отчитат експертите.

Източник dnes.bg

11 646 българи са отнели живота си за 10 години

11 646 българи са се самоубили или са починали от умишлено самонараняване от 2000 до 2010 г., съобщава БТА като цитира статистика на НСИ.

Самоубилите се мъже са 8626, а жените – 3020, което показва, че нежният пол посяга на живота си близо три пъти по-рядко.

През последните 50 години процентът на самоубийствата в световен мащаб се е увеличил с 60 на сто, показва доклад на Световната здравна организация (СЗО), посветен на Световния ден за превенция на самоубийствата 10 септември.

Според доклада всяка година около 1 милион души по света се самоубиват или на всеки 40 секунди един човек умишлено отнема живота си.

Опитите за самоубийство в световен мащаб са 20 пъти повече отколкото броя на реализираните самоубийства.

Най-много самоубийства у нас са извършени през 2000 г. – 1383, а най-малко през миналата година – 859. Тези цифри показват, че икономическата криза не е основна причина, поради която българите посягат на живота си, смятат експертите.

Водещата причина за самоубийствата у нас са конфликтите в семейството – над 40% от случаите. На второ място са психичните проблеми, следват тежкото финансово състояние, несподелената любов, нежеланата бременност, затруднения в работата, конфликти с учители и др.

Близо 75% от самоубийствата у нас се извършват от българи, а 14 на сто – от роми, сочат данните на НСИ.

През миналата година най-възрастният човек, който се е самоубил у нас е бил на 97 години, а най-младият – на 8 години. Всеки ден едно дете посяга на живота си, а двама възрастни се самоубиват, показва статистиката на НСИ.

Експерти отбелязват, че за всеки четвърти българин има опасност да развие някакво психично заболяване, което се дължи на всекидневния стрес, на който са подложени хората през последните години. У нас едва 5-6% от хората с влошено психично здраве търсят професионална помощ, докато в Европа процентът е 15-20.

Бум на пациентите с психични проблеми е регистриран в южната ни съседка Гърция, където икономическата криза е предизвикала близо 30-процентно увеличение на депресиите и психичните разстройства.

Психичните разстройства, депресиите, злоупотребата с наркотици и алкохол са основен рисков фактор за самоубийствата в световен мащаб, сочи доклада на СЗО.

Източник dnes.bg

Две години по-късно: Накъде отиваме?

Официалната статистика (НСИ и БНБ) публикува информация за състоянието на икономиката през второто тримесечие на 2011 г., с което се навършиха две години от управлението на настоящето правителство (преполовен мандат).

Темповете на прираст на БВП изглеждат обнадеждаващи (Фигура 1). Вече пето поредно тримесечие се фиксират позитивни темпове на прираст на БВП. Кризата сякаш е преодоляна.

Дяволът обаче е в детайлите. БВП има три основни съставки: (1) Крайно потребление; (2) Бруто капиталообразуване (инвестиции); (3) Търговски баланс. За периода от третото тримесечие на 2009 г. насам крайното потребление спада средно с по 4% на тримесечие (спрямо съответното тримесечие от предходната година), а брутното капиталообразуване спада с по 19%! Прирастът на БВП се осигурява от търговския баланс.

Най-същественото перо в износа на стоки за периода е „суровини и материали". Те осигуряват повече от половината от неенергийния износ. Повече от половината (около 55%) от износа на „суровини и материали" се състои от метали (най-вече цветни) и суровини за хранителната промишленост. Съществена част от номиналния стойностен прираст на тези елементи се формира от прирастта на цените на международните пазари, както и от намалението на реалния ефективен валутен курс. Тези елементи не могат да бъдат моторът на износа и на икономиката, особено при промяна на условията. Те изчерпват възможностите си.

Фигура 1

Най-неприятен е последователният реален спад на инвестициите. Инвестициите са горивото на икономическия растеж. Нормата на натрупване систематично намалява (Фигура 2). Такава динамика не предвещава нищо хубаво.

Състоянието на платежния баланс е драматично. Преди проблем беше неудържимо нарастващият дефицит по текущата сметка (който достигна до около една четвърт от БВП). Добрата новина беше, че този грамаден дефицит се финансираше от приток на чуждестранни капитали както във вид на преки инвестиции, така и във вид на емитиран частен външен дълг. Финансовата сметка на платежния баланс бе достатъчно значима, за да покрие дефицита по текущата сметка и да осигури прираст на брутните валутни резерви.

Фигура 2

След 2008 г. съотношенията се преобърнаха. Добрата новина е, че текущата сметка постепенно премина от дефицит към излишък (примерно по около 500 млн.EUR за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г.). Лошата новина е, че финансовата сметка се прекатурна, но в обратната посока. В резултат платежният баланс премина на червено - за последните четири полугодия страната са напуснали повече от 700 млн.EUR. Лошата новина се подсилва от факта, че нетното изтичане на чуждестранна валута е благодарение най-вече на изнесени финансови ресурси от резиденти, а не от чужденци. Макроикономическата политика формира страх и несигурност в местните инвеститори и икономически агенти, които търсят сигурност в чужбина. Подобно състояние е христоматиен пример за неустойчив платежен баланс.

Неприятно е положението в консолидирания държавен бюджет. За 1998-2008 г. събираемостта на приходите в държавния бюджет се колебае около 40%. През последните две години тази събираемост падна под 35%-товата граница (Фигура 3) без да има задоволително обяснение - данъчните ставки са непроменени, данъчната основа също. Видимо данъчната администрация не съумява да се справи със задачите си.

Фигура 3

Заключение

Няма нито един единствен показател, който самостоятелно да характеризира достатъчно пълно и комплексно цялостното състояние и динамиката на икономиката. Показателите трябва да се следят и оценяват по целия фронт на икономически проявления.

У нас се фиксира позитивен прираст на БВП, който би следвало да удовлетворява. Същевременно редица съпътстващи показатели сочат, че в недрата на икономиката се заражда и съществува напрежение, което вероятно ще избие по някакъв неблагоприятен начин. Така ни учи историята и теорията. Подобен вид развития макроикономическото управление не бива да игнорира.

Икономиката на страната чувства силен глад от инвестиции. Практиката показва, че вътрешните инвестиции не са достатъчни нито по количество, нито по качество за осигуряване на икономически прогрес. Немислимо е една изостанала в своето развитие икономика да просперира единствено чрез вътрешни спестявания. Същевременно се наблюдава катастрофален спад на интереса на чуждестранния инвеститор към страната ни, а както платежният баланс показва дори и резиденти насочват своя поглед все повече и повече към чужбина.

Корпоративният данък у нас е най-нисък в ЕС. Инвеститорът у нас отделя най-малко средства за корпоративен данък. Тогава защо заобикаля страната ни? Видимо проблемът далеч не опира единствено и само до чисто фискалните облекчения. Съществуват други съпътствуващи условия, които определят атрактивността на страната. Те са свързани с цялостното институционално устройство на държавата. Отсъствието на предвидимост, прозрачност при функционирането на институциите, съществуването на формални и неформални правила на поведение, наличието на нерегламентирани управленски въздействия - всичко това отблъсква инвеститора. Не е възможно чрез облекчения в една област да се компенсират всички недостатъци в съпътстващи области. Лекарствата за сърце не помагат при болни бъбреци.

Инвеститорите са страхливи и деликатни същества и винаги, когато съществува опасност и непремерен риск за инвестициите, инвеститорите се отдръпват. Показателно е, че за двадесет години България не съумя да привлече нито един стратегически инвеститор и опитите продължават да се провалят. Показателно е, че българските резиденти се насочват към изнасяне на парите си в чужбина въпреки че у нас те ще получат по-висок доход от лихви.

Макроикономическото управление следва да е наясно, че всичко, което става в държавата е от значение. И трябва отговорно да се отнася към всичко, което се свързва с дейността на правителството. В противен случай положително ще стигнем там, за където не сме тръгнали.

Източник news.bg

Столицата расте, но не съвсем

Според окончателните данни на Преброяване 2011 в столицата живеят 1 291 591 души. Това е рекорд за жителите на София в историята на преброяванията от 1900 г. насам.

За последните 10 г. софиянци са се увеличили само с 120 749 души, като само в Искър и Илинден броят на жителите намалява.

Столицата също е с отрицателен естествен прираст, но „расте“ заради придошлите от провинцията студенти и работници. Най-голям е броят на мигриралите към София от Пловдив, Плевен и София-област.

Най-голям е броят на населението в кварталите Люлин (114 910 души) и Младост (102 899), а с май-малък – район Банкя – едва 12 136 души.

До февруари жилищата в столицата са били 607 406, като за 10 г. са се увеличили с 91 866. Средната застроена площ на едно жилище е 80,6 кв.м, отчитат от НСИ. 1/3 от тях са с площ 66 кв.м, а всяко четвърто жилище е с 82 кв.м. 2,3% от застроените жилища са с над 400 кв.м.

С компютри и достъп до интернет разполагат 2/3 от всички жилища, затова и най-много софиянци са се възползвали от електронното преброяване през февруари.

Трябва да се отбележи, че в областта живеят 50 души на 100 и повече години, като само три квартала са без столетник. За сравнение в страната броят им е над 400 души. Най-възрастният жител е на 111 г. (експертите отказаха да уточнят мъж или жена е той).

Според данните, на 1000 мъже в столицата се падат по 1099 жени, като три четвърти от населението в София (столица) е на възраст между 15 и 64 г.

Още по темата

Сичкото ром в България – 325 343-ма

Най-много са софиянците между 20 и 39 г. – общо 343 367 души, което логично превръща столицата в областта с най-висок дял на заетост (65,5%) и с най-ниска безработица (8,3%) за страната.

"Най-младите" квартали в София са Студентски, район Овча купел и Връбница, където населението до 64 г. е над 70%. А най-застаряващите райони са Изгрев, Средец и Триадица.

Малко над 45% от столичани не са сключили брак или иначе казано свободните мъже и жени в София са 689 405.

На семейни начала живеят 8,2% от жителите на София, или общо 105 620 души. Женените/омъжени софиянци са 39%, вдовиците/вдовците и разведените имат съответно по 8 и 7,8%.

По етнически признак столичаните са се разпределили така: 96,4% българи, 1,6% роми и 0,6% турци.

Всеки трети в София е висшист, със средно образование са малко над 44,9 на сто, а с основно или по-ниско образование са 17,8% от хората.

Интересното е, че от ромите столичани 8,4% никога не са посещавали училище.

Източник dnes.bg

По-малко работници произвеждат повече

Намаляването на работещите продължава да увеличава производителността на труда в България. Средният принос на всеки зает през първото тримесечие на тази година е бил с 5.2% по-голям спрямо същия период на 2010 г., показват данните на Националния статистически институт (НСИ). За това време заетите са намалели със 120 хил.

Данните говорят, че работодателите са уволнили най-неефективните служители, но на тяхно място не са взели други. Това автоматично вдига средната производителност на труда в предприятията за сметка на по-голямото натоварване на по-квалифицираните работници, коментираха анализатори на трудовия пазар.

Обратната тенденция се забеляза през първата половина на 2009 г. Тогава въпреки спада в поръчките голяма част от фирмите не бяха освободили ненужния персонал.

Последните данни показват, че най-ефективни са заетите в индустрията, където са една четвърт от работещите. През периода януари - март 2011 г. средната брутна добавена стойност на всеки работник в сектора е била 12.4 лв. на час.

С 2.50 лв. по-малка е била ефективността в сферата на услугите, в която работят 56% от заетите. Най-ниска е производителността на труда в селското стопанство.

Според НСИ всеки зает е изработил средно по 4870 лв. през първото тримесечие на тази година, или с над 600 лв. спрямо същия период на 2010 г. Разликата е толкова голяма, защото показателят се измерва по текущи цени и включва инфлацията. На час всеки работник произвежда стока за почти 12 лв.    
Въпреки повишаването на ефективността в икономиката последните данни на Евростат показват, че в България производителността на труда е едва 40% от средната за ЕС. През последните 12 години показателят непрекъснато се подобрява, но с много слабо темпо. През 1998 г. производителността на труда у нас е била близо четири пъти по-ниска от европейската.

Източник dnevnik.bg

Обезкуражените безработни са се увеличили с 34 хил. за година

През 2009 г. хората, които са се отчаяли, че ще си намерят работа, са се увеличили с 34 хил. души спрямо 2008 г. и броят им вече надхвърля 184 хил. Това показва изследването на Националния статистически институт (НСИ) върху динамиката на работната сила през миналата година.

Т.нар. обезкуражени са хора, които заявяват, че искат да се трудят, но не си търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. Заради това те не се регистрират в бюрата по труда и увеличаването им не се отчита като ръст на безработицата.

Според официалната статистика през миналата година без работа са били 238 хил. души, или с 19.2% повече спрямо 2008 г. С близо 40 на сто са се увеличили безработните, които са съкратени преди по-малко от 12 месеца. В същото време броят на продължително незаетите е останал почти същият - 103 хил., което означава, че уволненията са били много мащабни.

Данните на НСИ показват несъответствие между броя на безработните и намаляването на заетите. През 2009 г. 107 хил. души са останали без работа, но само 40 хил. души се определят като безработни. НСИ прави изследванията си чрез анкети сред гражданите, а не на базата на регистрираните в бюрата по труда.

Вицепрезидентът на КНСБ Пламен Димитров обяснява разминаването в данните на двата показателя на официалната статистика със сивата икономика. Според него който е останал без работа, но не се е записал на борсата, се труди "на черно".

Другият тревожен факт от статистиката за миналата година е, че младежите между 15 и 24 години най-трудно си намират работа и най-малко се задържат във фирмите. Обяснението на специалистите по човешки ресурси е, че при съкращения мениджърите се опитват да запазят по-възрастните и опитни служители, които са и по-лоялни от младите. 

Данните на НСИ показват още, че в условията на криза жените на възраст между 55 и 64 години доста по-успешно се пласират на пазара на труда от мъжете.

Източник dnevnik.bg