Първанов: Руснаците имат своите възможности, имат своята информация

Президентът се срещна с Андерс Фог Расмусен

Снимка: БГНЕС

В духа на принципа на НАТО за неделимостта на териториалната отбрана България внимателно ще следи и ще участва в подготовката на визията за визията за противоракетната отбрана (ПРО).

Това заяви президентът Георги Първанов на пресконференция с генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен след срещата им в четвъртък.

Не са водени разговори дали на българска територия да бъдат разположени елементи от ПРО поради простата причина, че все още няма яснота за това как ще бъде изграждана самата система, каза държавният глава.

Президентът посочи, че българската страна оценява позитивно поетапния адаптивен подход на САЩ към териториалната ПРО на НАТО и е готова да участва в конкретно обсъждане по темата.

Георги Първанов добави, че е важно сътрудничеството с Русия като една от предпоставките за изграждането на ефективна система за ПРО.

Защото руснаците имат своите възможности, имат своята информация и едно такова сътрудничество само би било от полза, тъй като предизвикателството е общо – коментира държавният ни глава.

Имаме нужда от ефективна защита и отбрана на нашата територия и население, заяви генералният секретар на НАТО.

Той допълни,че сме изправени пред реална заплаха с ракети и затова ни е необходима една ефективна ПРО.

Расмусен отново отбеляза, че цената за това ще бъде много скромна - по-малко от 200 млн. евро за 10 години, разпределени между 28 съюзни държави.

Реалният въпрос пред нас е не дали можем да си позволим тази система, а можем ли да не си позволим една система, която да осигури безопасността, защитата на 900 млн. души на съвсем умерената цена от 200 млн. евро, посочи той. 

Президентът потвърди запазването на ангажираността на България в мисията в Афганистан.

Ние оценяваме високо намеренията на България да запази своята ангажираност и дори да увеличи в бъдеще своята ангажираност към операцията в Афганистан, каза Расмусен.

Той посочи, че операцията в Афганистан е от първостепенна важност за сигурността на всички хора в Европа и в Северна Америка.

Расмусен заяви, че НАТО ще остане в Афганистан дотогава, докато не си свърши работата там. Разбира се, това не може да продължава вечно, нашата крайна цел е да предадем в ръцете на афганистанците отговорността за управляването на собствените им дела, отбеляза той.

Източник dnes.bg

Иранска актриса се бори за живота си

Великобритания отказва убежище на хомосексуалната Киана Фируз

Жулиет Бинош се разплака, след като прочете писмото за освобождаването на иранския режисьор Джафар Панахи на пресконференция в Кан. Снимка: БГНЕС

Младата иранска актриса Киана Фируз ще присъства на лондонската премиера на филм, в който играе лесбийка, търсеща политическо убежище във Великобритания, защото иранските власти я преследват. Великобритания отхвърля искането й и я връща обратно в ислямската република, където хомосексуалността се наказва със смърт.

За съжаление филмът не е измислена история, пише Times. Лентата разказва живота на Киана Фируз. Британското вътрешно министерство й е отказало политическо убежище и сега перспективата пред нея е депортиране в Иран, където следва бой с пръчки, екзекуция или и двете.

„Със сигурност ще бъде убита“, казва Рамин Гударзи Неджад, режисьор на „Cul-de-sac“ (Задънена улица).

„Тя ще бъде арестувана... ще бъде изтезавана. Очаква я екзекуция не просто за това, че е лесбийка, а за това, че е изложила режима“, обяснява Пол Канинг, редактор на страницата LGBT Asylum News.

„Ще бъде в огромна опасност не само защото е ясно, че е хомосексуална, но и защото филмът не представя иранските власти в добра светлина. Те най-вероятно ще се опитат да я използват за назидание“, разказва един от адвокатите й.

Джафар Панахи, един от водещите режисьори в Иран, в момента е затворен в известния с нечовешките си условия затвор Евеин в Техеран заради това, че бил направил филм, критичен към режима.

Преди ден интернет страница на реформаторите в Иран публикува информация, че режисьорът е в гладна стачка от неделя. Светът разбра за положението на Панахи на филмовия фестивал в Кан. На пресконференция френската актриса Жулиет Бинош прочете писмо от иранския режисьор Аббас Киаростами, в което се иска освобождаването на Пахани.

В реч в университета Колумбия през 2007 година президентът Махмуд Ахмадинеджад настояваше, че в Иран няма хомосексуалисти. Макар това да е очевиден нонсенс, режимът определено се опитва да го постигне.

При иранската ултраконсервативна интерпретация на ислямския закон лесбийките се наказват със 100 удара с пръчка, а ако бъдат заловени четвърти път – със смърт. Мъжете хомосексуалисти също се наказват с екзекуция.

Заради хомосексуализъм от Ислямската революция през 1979 година са обесени десетки, а стотици са изтезавани.

Преди две години 27-годишната Фируз отива във Великобритания като студентка, но докато тя е на Острова, иранските тайни служби откриват нейни видеозаписи от правен тайно документален филм за хомосексуалистите в Иран.

Британското вътрешно министерство й отказва политическо убежище с аргумента, че тя може да крие своята хомосексуалност, когато се прибере в страната си, и това решение е потвърдено от още две инстанции.

„Моето искане беше отхвърлено от вътрешното министерство, въпреки сериозната заплаха за живота ми, ако бъда депортирана в Иран“, казва актрисата пред радио Свободна Европа. „Аз съм разбита и опустошена - те се отнесоха към моето искане толкова безотговорно“.

Фируз е внесла една последна молба за получаване на политическо убежище, аргументирайки се, че с разкриването си в „Cul-de-sac“ нейната хомосексуалност вече е всеизвестна. Новото искане обаче не й гарантира, че няма да приключи като героинята си – на самолета за Техеран.

„Британските служби депортират лица само когато те и независимите съдилища са убедени, че не се нуждаят от защита“, коментира британското вътрешно министерство.

Във Великобритания вече има прецедент по случай, подобен на този на Фируз. През 2006 година хомосексуалният студент Мехди Хаземи иска политическо убежище във Великобритания, след като партньорът му е екзекутиран в Иран. Искането му е отхвърлено и той бяга в Холандия, където отново получава отказ, защото политическо убежище може да се иска само в една държава от ЕС.

Каземи се връща във Великобритания, където под натиска на обществото властите му разрешават да остане.

Източник dnes.bg

Красьо Черния: Използваха ме

ВСС за първи път изслуша Красимир Георгиев

Красимир Георгиев - Красьо Черния. Снимка: БГНЕС

"Нямам чувството, че съм човек, преобърнал съдебната система. Имам чувството на човек, когото използваха, за да преобърнат съдебната система."

Това каза Красимир Георгиев, станал известен с прозвището Красьо Черния, след като бе изслушан от дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет.

Георгиев обаче отказа да отговори на въпроса кой го използва. 

Той обясни, че това, което се говори за него, е "абсолютен мит" и познава много по-малко магистрати, отколкото се твърди. 

Не посочи обаче колко магистрати познава, като обясни, че иска да приключи разследването срещу него.

"Когато приключи разследването, аз ви обещавам да изляза в пълната си красота – както виждате, облечен съм целия в черно, ходих и на солариум, за да го докарам на Красьо Черния", обърна се шеговито към журналистите Георгиев.

Той коментира, че му е трудно да влезе в медийния си образ, но уточни, че не журналистите са създали този образ.

Красимир Георгиев коментира и обвинението за лъжесвидетелстване, което му бе повдигнато във вторник. Той бе категоричен, че не е лъгал.

"Познавам хора, които впоследствие се оказаха магистрати. За други съм знаел“, лаконичен бе Георгиев, за когото се твърди, че е търгувал с гласове на членове на ВСС при избора на висши магистрати.

Скандалът "Красьо" избухна в средата на миналата година, когато един от членовете на ВСС - Иван Колев, обяви, че срещу 200 000 евро "черничък плевенчанин с ланци" обещава да осигури между 8 и 13 гласа от членовете на съвета.

Проверка на ВСС по-късно установи, че в тефтерчето на Красьо са фигурирали имената на десетки магистрати, провели общо 246 телефонни разговора с него.

Заради разразилия се скандал ВСС наказа 18 магистрати, а двама от членовете на съвета подадоха оставки.

Източник dnes.bg