Две години по-късно: Накъде отиваме?

Официалната статистика (НСИ и БНБ) публикува информация за състоянието на икономиката през второто тримесечие на 2011 г., с което се навършиха две години от управлението на настоящето правителство (преполовен мандат).

Темповете на прираст на БВП изглеждат обнадеждаващи (Фигура 1). Вече пето поредно тримесечие се фиксират позитивни темпове на прираст на БВП. Кризата сякаш е преодоляна.

Дяволът обаче е в детайлите. БВП има три основни съставки: (1) Крайно потребление; (2) Бруто капиталообразуване (инвестиции); (3) Търговски баланс. За периода от третото тримесечие на 2009 г. насам крайното потребление спада средно с по 4% на тримесечие (спрямо съответното тримесечие от предходната година), а брутното капиталообразуване спада с по 19%! Прирастът на БВП се осигурява от търговския баланс.

Най-същественото перо в износа на стоки за периода е „суровини и материали". Те осигуряват повече от половината от неенергийния износ. Повече от половината (около 55%) от износа на „суровини и материали" се състои от метали (най-вече цветни) и суровини за хранителната промишленост. Съществена част от номиналния стойностен прираст на тези елементи се формира от прирастта на цените на международните пазари, както и от намалението на реалния ефективен валутен курс. Тези елементи не могат да бъдат моторът на износа и на икономиката, особено при промяна на условията. Те изчерпват възможностите си.

Фигура 1

Най-неприятен е последователният реален спад на инвестициите. Инвестициите са горивото на икономическия растеж. Нормата на натрупване систематично намалява (Фигура 2). Такава динамика не предвещава нищо хубаво.

Състоянието на платежния баланс е драматично. Преди проблем беше неудържимо нарастващият дефицит по текущата сметка (който достигна до около една четвърт от БВП). Добрата новина беше, че този грамаден дефицит се финансираше от приток на чуждестранни капитали както във вид на преки инвестиции, така и във вид на емитиран частен външен дълг. Финансовата сметка на платежния баланс бе достатъчно значима, за да покрие дефицита по текущата сметка и да осигури прираст на брутните валутни резерви.

Фигура 2

След 2008 г. съотношенията се преобърнаха. Добрата новина е, че текущата сметка постепенно премина от дефицит към излишък (примерно по около 500 млн.EUR за второто полугодие на 2010 г. и за първото полугодие на 2011 г.). Лошата новина е, че финансовата сметка се прекатурна, но в обратната посока. В резултат платежният баланс премина на червено - за последните четири полугодия страната са напуснали повече от 700 млн.EUR. Лошата новина се подсилва от факта, че нетното изтичане на чуждестранна валута е благодарение най-вече на изнесени финансови ресурси от резиденти, а не от чужденци. Макроикономическата политика формира страх и несигурност в местните инвеститори и икономически агенти, които търсят сигурност в чужбина. Подобно състояние е христоматиен пример за неустойчив платежен баланс.

Неприятно е положението в консолидирания държавен бюджет. За 1998-2008 г. събираемостта на приходите в държавния бюджет се колебае около 40%. През последните две години тази събираемост падна под 35%-товата граница (Фигура 3) без да има задоволително обяснение - данъчните ставки са непроменени, данъчната основа също. Видимо данъчната администрация не съумява да се справи със задачите си.

Фигура 3

Заключение

Няма нито един единствен показател, който самостоятелно да характеризира достатъчно пълно и комплексно цялостното състояние и динамиката на икономиката. Показателите трябва да се следят и оценяват по целия фронт на икономически проявления.

У нас се фиксира позитивен прираст на БВП, който би следвало да удовлетворява. Същевременно редица съпътстващи показатели сочат, че в недрата на икономиката се заражда и съществува напрежение, което вероятно ще избие по някакъв неблагоприятен начин. Така ни учи историята и теорията. Подобен вид развития макроикономическото управление не бива да игнорира.

Икономиката на страната чувства силен глад от инвестиции. Практиката показва, че вътрешните инвестиции не са достатъчни нито по количество, нито по качество за осигуряване на икономически прогрес. Немислимо е една изостанала в своето развитие икономика да просперира единствено чрез вътрешни спестявания. Същевременно се наблюдава катастрофален спад на интереса на чуждестранния инвеститор към страната ни, а както платежният баланс показва дори и резиденти насочват своя поглед все повече и повече към чужбина.

Корпоративният данък у нас е най-нисък в ЕС. Инвеститорът у нас отделя най-малко средства за корпоративен данък. Тогава защо заобикаля страната ни? Видимо проблемът далеч не опира единствено и само до чисто фискалните облекчения. Съществуват други съпътствуващи условия, които определят атрактивността на страната. Те са свързани с цялостното институционално устройство на държавата. Отсъствието на предвидимост, прозрачност при функционирането на институциите, съществуването на формални и неформални правила на поведение, наличието на нерегламентирани управленски въздействия - всичко това отблъсква инвеститора. Не е възможно чрез облекчения в една област да се компенсират всички недостатъци в съпътстващи области. Лекарствата за сърце не помагат при болни бъбреци.

Инвеститорите са страхливи и деликатни същества и винаги, когато съществува опасност и непремерен риск за инвестициите, инвеститорите се отдръпват. Показателно е, че за двадесет години България не съумя да привлече нито един стратегически инвеститор и опитите продължават да се провалят. Показателно е, че българските резиденти се насочват към изнасяне на парите си в чужбина въпреки че у нас те ще получат по-висок доход от лихви.

Макроикономическото управление следва да е наясно, че всичко, което става в държавата е от значение. И трябва отговорно да се отнася към всичко, което се свързва с дейността на правителството. В противен случай положително ще стигнем там, за където не сме тръгнали.

Източник news.bg