Ако вотът на гражданите беше за отричане или утвърждаване на властта, щеше да бъде страстен, по-многоброен и консолидиран. В четвъртия за историята на България референдум няма условия за силна политическа страст- управляващите не са стигнали прага на нетърпимост, за да бъдат отречени, а непоследователната им позиция по допитването не дава дори повод да бъдат утвърждавани. Лявата опозиция пък още не е набрала критичната маса, за да бъде припозната чрез този референдум като новата власт.
"Много каузи - хилав референдум", е анализът в "24 часа". Според автора негласувалите очевидно не са видели нещо, което да ги стресне, трогне, очарова, ядоса, нещо, което да ги запали. "Мирният атом" и неговото бъдеще у нас? Това официално е въпросът, но обясниха ли партийните активисти и прилежащите им експерти просто и ясно какво следва от "да" и "не" за нашия живот? Когато няма отговор на близките до човек въпроси, възниква мисълта, че едни енергийни лобита зад кадър се бият за кокала.
"Референдум без изненади", коментира в "Монитор" социологът доц. д-р Антоний Гълъбов. Фактът, че избирателната активност е толкова отчайващо ниска, показва, че нашето общество има съзнанието за историческа отговорност за това какво бъдеще ще завещае на децата си и е преценило, че този въпрос, отправен към него на този референдум, не е от фундаментално значение за развитието на страната и нацията, а по-скоро е израз на политически борби. Интересен е фактът, че тук или там седят хора и чакат да им се дадат пари, за да гласуват, и се питат що за избори са това, след като никой не им дава пари. Това е показателно за равнището, до което е стигнал този процес.
"На калпав референдум снегът му пречи", коментира в "Стандарт" социологът Васил Тончев, Сова Харис. По думите му референдумът е много важен не само поради факта, че е първият демократичен такъв в историята на България. Самият референдум не е провал. Провал е организацията му. Но политиците трябва да се поучат от този опит. И основно да се промени законът. И така тази форма на взимане на решения може да се утвърди. Ако не бъдат направени правилните изводи, ще загуби българската демокрация. По стара традиция най-вероятно всички политически сили ще се изкарат победители. Според Тончев законът трябваше да направи така, че да не се плащат пари за провеждането на това допитване. Отсега нататък почти всяка година ще има избори. И този референдум трябваше да бъде проведен заедно с парламентарния вот, да бъде направен в неговите рамки. Това първо щеше да повдигне активността, второ - щеше да спести доста пари на страната.
"Хроника на един предизвестен референдум", коментира "Новинар". Когато един референдум се провали, а вместо да отидат да гласуват, гражданите предпочетат да търкат дивана, това означава, че или неглижират ситуацията, или не са им задали правилно въпроса, или ги карат да решават нещо, без отношение към дневния им ред. Политиците и гражданите у нас за пореден път се разминаха в целите си - първите, жонглирайки с неясни формулировки за бъдещето, вторите, уплашени в алтернативата да превърнат липсата си на щастие днес в откровено нещастие утре. Нека следващият референдум на България да даде отговор на въпрос, който касае днешния ден с настоящите ни проблеми. И тогава ще бъдем свидетели на феномена опашка от младежи пред урните.
"Ще е жалко да строим АЕЦ, за да зареждаме домашните печки",е озаглавено интервюто в "24 часа" с Димитър Аврамов, политолог. Той посочва, че към днешна дата най-големият потребител на електроенергия са домакинствата. А да строим АЕЦ, която да зарежда с електроенергия домашните ни печки, би било много жалко. Всъщност това поиска от нас БСП чрез националния референдум. Но така и не беше представен ясен икономически анализ на проекта. Не ли по-добре да купуваме евтин ток от Турция и да й продаваме скъпи промишлени продукти, отколкото обратното. Според Аврамов референдумът не е прогноза за изхода от парламентарните избори.
"Съдебната система е безсилна пред изборните манипулации", коментира "Сега". Нагледно доказателство е последната справка на прокуратурата до Централната избирателна комисия за наказателните производства по президентския и местния вот от 2011 г. От 239 производства за вота има само петима осъдени, четирима - условно. В доклада са засегнати всички видове нарушения на изборния процес, но най-вече купуването на гласове. Обяснението за скромните успехи е едно - всички купуват, всички имат интерес. Въпреки многобройните клетви от страна на партии и политици, че така не може да продължава, въпреки многогодишните им законови опити да решат въпроса, резултатът е повече от символичен.
"Добре, че терористът не беше истински", казва в интервю за "Труд" генерал-лейтенант Румен Миланов. Като експерт по сигурността и бивш шеф на Националната служба за охрана той оценява действията й при атаката срещу Ахмед Доган като дискредитиране на системата. Случилото се показа, че в нея има пропуски. Охраната на залата в НДК е задължение на НСО и МВР, плюс охранителната фирма. Координацията между трите очевидно не е била ефективна. Проблемът е, че няма стандарти, разписани така, че да определят от "а" до "я" реда на действие на служителите на МВР и НСО. Такива стандарти има за спортните мероприятия, но не и за политическите форуми, където ексцесии са по-малко вероятни.
"Не даваме пари за неразумни идеи", заявява в интервю за "Стандарт" Петър Славов, председател на управителния съвет на ПроКредит банк България. Той посочва, че кредитирането не се свива, то е свито на едно много ниско ниво, което се определя от супер ниското ниво на търсенето. Липсата на финансиране не е заради поведението на банките, а заради поведението на бизнеса. Един предприемач търси заем тогава, когато ще прави някаква инвестиция, ще разширява производството или когато е намерил нови пазари. А това не се случва. Бизнесът, от една страна, няма пазари, от друга е несигурен в бъдещето и не смее да инвестира,което ограничава и разширяването на дейността. Славов отбелязва, че има ясно очертана тенденция за намаляване на лихвите по кредитите. Тя не само че ще продължи, но ще става все по-осезаема дори след 2013 г. Това ще натиска надолу и лихвите по депозитите, но едва ли процентът ще бъде същият. И всичко онова, за което българският бизнес години наред апелираше - нисколихвено финансиране - започва да се случва. Има и овладяване на проблемите с лошите кредити - възходящият тренд, характерен за предишните години, вече не е толкова осезаем.
"Ама и глоби ли имало в ЕС?", коментира "Сега". Младенческият стаж на България в ЕС вече се дели на две - период на мъмрене и период на наказване. Ако през първия период най-страшното нещо за вразумяване на държавата бе писането на критични доклади и временият отказ на някои лакомства като еврофондовете, през втория период се премина към болезнени мерки като бъркане в джоба. От миналата седмица държавата е във финална фаза на две наказателни процедури за деформиране на енергийния пазар, които могат да й струват близо 17 000 евро на ден, ако съдът на ЕС в Люксембург прецени, че тя отказва да се поправи въпреки многобройните предупреждения. Отделно правителството на Бойко Борисов убеди Брюксел да даде ход на съдебно дело заради монополизиране на цифровия телевизионен пазар от симпатизанти на властта, по което глобите вероятно няма да бъдат по-малки. Еврокомисията изпрати и последно предупреждение, че ще иска намеса на съда и заради системно тровене на българите с мръсен въздух, съчетано с правителствено безгрижие.
Източник dnes.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар