Една тайна тройна коалиция се появи в пленарната зала на парламента в сряда сутринта. ГЕРБ, ДПС и каймак от червени депутати застанаха рамо до рамо, за да изберат заместник-председателката на Върховния административен съд Венета Марковска за член на Конституционния съд, коментира "Капитал". Тази странна конфигурация видяхме на няколко пъти в парламента, и то почти винаги, когато трябваше да се търси мнозинство по въпросите на съдебната система. Парадоксално, но Марковска събра най-много гласове от народните представители,въпреки че срещу нея имаше сигнал и множество изнесени данни, които поставяха под съмнение факта, че действително е юрист с "високи професионални и нравствени качества." Назначаването на Венета Марковска в КС изглежда като своеобразна награда за лоялното й отношение към управляващите през последните няколко години.
Новоизбраният конституционен съдия Венета Марковска попада и в коментарната рубрика на "Сега". В четвъртък тя призна, че пропускът й от ВАС се е намирал у неин познат, който се е опитал с него да избегне полицейска проверка. Известните в публичното пространство факти са, че спрелите го полицаи са го арестували, след като той късал униформите им, а след височайша намеса двамата редови служители на МВР са уволнени. И макар че полицаите са били възстановени, в момента е в ход наказателно производство срещу тях. Заради този скандал цялата държавна машина е впрегната да докаже на гражданите и на Европейската комисия, че това е малозначителен случай, нетърпящ дори обсъждане. След поредния съмнителен избор на магистрат обаче в Брюксел вече не са склонни да подминават кадровите безобразия на ГЕРБ, които стават все по-нахални. Въпросът вече не е дали Марковска трябва да се оттегли от КС - това не подлежи на съмнение, а дали има моралното право да се върне във ВАС.
"Смяна на тона", е водещо заглавие в "Капитал". Три сериозни предупреждения от Брюксел бяха отправени само за няколко дни към България, за да покажат, че проблемите тук не са забравени и натискът за решаването няма да бъде отслабен. В началото на седмицата се разбра, че еврокомисарят Нели Крус е изпратила писмо до българския премиер Бойко Борисов, в което още веднъж обръща внимание върху сериозните проблеми с българските медии.
Няколко дни по-късно германският посланик в София се сблъска челно с българската медийна реалност. Матиас Хьопфнер дал интервю за "Монитор", в което е говорил за това, че медийната концентрация в България е сериозен проблем, а също скритата реклама и платените статии. Нищо от това не е било публикувано във вестника. Доста по-сериозният сигнал дойде от Брюксел в средата на седмицата, след като парламентът избра нови членове на Конституционния съд. Европейската комисия постави под съмнение почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за КС. Важното в тези три случая не е само натрупването им в рамките на няколко дни, а промяната в тона. Причината е липсата на какъвто и да било напредък от страна на България.
"Преса" информира, че след повторно изслушване в правната комисия на парламента всички съмнения от Венета Марковска са снети. Това заяви Искра Фидосова в писмо до председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу. От всички факти, представени на депутатите, може да се направи извод за безукорното поведениена Венета Марковска като магистрат, уверява председателката на правната комисия.
"Ползват Бърза помощ за прегледи без пари", разказва в интервю за "Стандарт" д-р Красимир Йорданов от столичния център за Бърза помощ. По думите му 90% от случаите, с които се занимават лекарите от Бърза помощ, би трябвало да са ангажимент на личните лекари. "Много пенсионери се изхитриха, защото знаят, че ако отидат при джипито си, трябва да чакат пред кабинета, да платят потребителска такса, евентуално да получат направление за консултация с кардиолог. На тези пациенти им е ясно, че спешният лекар ще направи кардиограма и ще ги консултира и те няма да платят нищо", посочва Йорданов. Според него основният проблем в Бърза помощ е недостигът на лекари. Всяко едно правителство обаче бяга от този проблем. Двумилионна София заедно с още 60 села са обслужвани от 18 екипа, а линейките за София са 2 пъти под определения минимум.
"Бавната Бърза помощ", коментира "Монитор". Независимо от усърдието на здравното министерство, пробойните в българското здравеопазване продължават да са много. И бавната Бърза помощ е един от тях. Помощта пристига спешно по-скоро по изключение, отколкото по правило. Ако се случи така, че линейката да достигне пациента в рамките на златния стандарт от 20 минути, та дори адресът да е на няколко преки от Центъра за спешна помощ, се счита за подарък на съдбата. Прави сме да се гневим, че бързата ни помощ е бавна. Но дали затова са виновни единствено лекарите, които често анатемосваме? Не е ли редно да си плащаме здравните осигуровки и данъците, да отбиваме встрани, за да пропуснем линейката, и да се отучим от навика да звъним на 112 за щяло и нещяло. Това няма да направи системата по-добра, но със сигурност ще й помогнем да не се задъхва толкова и да реагира по-бързо.
У нас все по-малко хора работят и все по-малко хора работят това, което умеят, коментира "Труд". Все повече хора, в чието образование е инвестирано, не работят по специалността си, а вместо това изкарват прехраната си чрез най-причудливи начинания, в които често не са и добри, защото не са учили за това.
За 2013 г. бюджетът дава 1,9% растеж, макар че според експертите ще бъде не повече от 1,5%. При това положение е невъзможно да се увеличи заетостта и съответно да намалее безработицата. Така че нови хора ще потропат на бюрата по труда и нови хора ще се принудят да работят каквото и да е и да го работят как да е, защото то всъщност не им е работа. Така няма да се оправим, заключава авторът.
Източник dnes.bg
