Експерти от тройката решават за банките в Кипър

Бундестагът ще утвърди антикризисната помощ

Банките в Кипър с изключение на подлежащата на ликвидация Лаики банк ще бъдат отворени в близко време. Това съобщи председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум след срещата на финансовите министри от еврозоната, предаде ИТАР-ТАСС."Засега не трябва да обявяваме точната дата за отваряне на банките. Решението ще бъде взето след консултации с експерти от тройката в течение на днешния ден", допълни той.


Дейселблум заяви също, че тъй като решението за антикризисната програма на Кипър е постигнато, ултиматумът на Европейската централна банка е изпълнен и тя ще продължи да обезпечава ликвидността на кипърските банки, предаде БТА. В замяна на международната помощ Кипър ще трябва драстично да свие прекалено надутия си банков сектор, да съкрати бюджетните разходи, да извърши структурни реформи и да приватизира държавни активи, каза Дейселблум.

Председателят на Еврогрупата уточни, че тя вече не изисква от Кипър да събере 5,8 милиарда евро собствени средства и че точният размер на националния пакет за подпомагане на банковата система предстои да се пресметне. "Забравете за това число, ние вече не го споменаваме. Приехме нов план, който има за цел да реши проблемите на двете най-големи банки на страната. Точният му обем предстои да се изчисли", каза Дейселблум.

В същото време той потвърди, че обемът на международната помощ за Кипър остава 10 милиарда долара и изрази увереност, че всички национални парламенти на страните от еврозоната, включително Холандия и Германия, ще одобрят отпускането на международната помощ при тези условия.

Лаики банк ще изчезне, а Банката на Кипър ще бъде значително намалена като размери, заяви на свой ред генералният директор на МВФ Кристин Лагард. Най-голямата банка на Кипър ще премине през болезнено преструктуриране, като параметрите на процедурата още не са определени, известно е само, че ще останат неприкосновени само депозитите до 100 хиляди евро. Що се отнася до по-големите депозити, властите на Кипър във взаимодействие с международните кредитори ще изчислят в близките седмици точните проценти, които ще бъдат удържани от тях за нуждите на преструктурирането, добави Лагард.

Властите в Кипър не се опасяват от бягство на капитали, тъй като в края на миналата седмица парламентът прие пакет от безпрецедентно строги закони, ограничаващи движението на капиталите. Еврогрупата днес даде одобрението си за тези закони. Както отбеляза еврокомисарят Оли Рен, при екстрени ситуации и за ограничени периоди движението на капиталите може да бъде ограничавано.

Еврогрупата продължава да разчита, че Русия ще се съгласи да смекчи за Кипър условията по изплащането на кредита от 2,5 милиарда евро, отпуснат през 2011 г., каза на пресконференцията Йерун Дейселблум.

Бундестагът ще утвърди антикризисната помощ за Кипър, изрази увереност след заседанието на Еврогрупата в Брюксел министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле, цитиран от ИТАР-ТАСС. Шойбле каза, че решението за сериозно преструктуриране на най-голямата банка в Кипър и ликвидиране на втората по величина банка е оправдано. "Не можехме да постигнем резултат, ако се бяхме опитали да спасим и двете банки. Това е горчив резултат за Кипър, но съответства на изискванията на германското правителство", отбеляза Шойбле на пресконференцията в края на заседанието на Еврогрупата.

Отпускането на антикризисна помощ от 10 милиарда долара трябва да бъде одобрено от всяка страна без изключение от еврозоната, а думата на Германия, която е първата икономика в ЕС, е определяща, каза министърът.

Източник dnes.bg

Фискалният пакт на Европейския съюз вече е в сила

Трудно постигнатият фискален пакт на Европейския съюз, който предвижда по-тясна икономическа координация, като част от мерките за справяне с дълговата криза, влязоха в сила в началото на новата година.


Завършен през март и приет от 25 от 27-те държави членки на ЕС, целта на новия договор е да въведе балансирано бюджетно правило, което трябва да осигури правителствата вече да не допускат огромни бюджетни дефицити, които доведоха до дълговата криза и застрашиха еврото.

Договорът за фискална стабилност също въвежда глоби за тези, които нарушават правилата в ограничаването на дефицитите и дълга. В случай на нарушение, съответната държава подлежи на санкция в размер до 0.1% от БВП. Това в известна степен дава повече правомощия на ЕС, за да държи в правия път по-неизпълнителните.

Сред основните моменти е това, че условието за балансираните бюджети, трябва да бъде вписано в националните закони, по-възможност, да влезе и в конституциите, за да бъде по-трудно то да се промени в бъдеще.

Британският премиер Дейвид Камерът открито и шумно се противопостави на фискалния пакт, като заяви, че той е предпоставка Брюксел по-късно да поиска правомощия в определянето на националните данъци и приоритетите при разходите. Към неговата позиция се присъедини и евроскептичната Чехия.

България добави към фискалния пакт специална декларация, за да предотврати поне засега евентуално уеднаквяване на българските данъци със западноевропейските.

Пактът беше приет преди година, а на 21 декември го ратифицира и Финландия, последната от 12-те страни членки на еврозоната.

Миналия петък говорителят на германското правителство определи като добра новина, че договорът ще влезе в сила, както беше планирано и припомни, че Берлин първи настоя за предложение за балансирани бюджети.

Договорът е "ключов елемент от общия положителен баланс за годината... но е важно да последват други мерки, заяви той, имайки предвид други стъпки, които бяха предприети наскоро за по-тясна интеграция в еврозоната.

Източник dnevnik.bg

Еврогрупата излезе с предложение за стабилизиране на гръцкия дълг

На извънредно съвещание финансовите министри на страните от еврозоната съставиха предложение за техническите аспекти на стабилизирането на гръцкия дълг в средносрочен план, предадоха информационните агенции.


Съвещанието е проведено преди часове под формата на телеконференция. То е част от подготовката да извънредното заседание на министрите, което ще протече съвместно с представители на Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка. То ще се проведе в понеделник, 26 ноември.

Участниците в заседанието ще обсъдят предложението, изработено п овреме на телеконференцията на финансовите министри, и ще се опитат да постигнат компромисно решение по гръцкия дълг, и да дадат ход на поредния транш от финансова помощ за Гърция, която е на ръба на дефолта.

По данни на „Франс прес", предложението на 17-ге министри на финансите от еврозоната включва намаляване на ставките по двустранните заеми, получени от Гърция п овреме на първия етап от програмата за финансова помощ. Предлага се също на Гърция да бъде предоставена поне част от доходността на гръцките ценни книжа, придобити от ЕЦБ и централните банки на страните от еврозоната.

Източник news.bg

Еврозоната дава на Гърция още две години да оправи финансите си

Финансовите министри на страните от зоната на единната европейска валута са съгласни да дадат на Гърция още две години време да оправи финансите си. Това каза тази нощ председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, цитиран от ДПА.



Седемнайсетте министри намират тази мярка за подходяща, каза той пред журналисти в Брюксел след заседание на Еврогрупата, предаде БТА. По думите му така Атина ще има срок до 2022 г. да сведе дълга си до 120 процента от своя брутен вътрешен продукт.

Гърция обаче ще почака решението за отпускането на следващия транш от спасителния финансов пакет, като министрите от еврозоната ще се съберат на специално посветена на тази тема среща на 20 ноември, добави Юнкер. Той прикани гръцките власти бързо да извършат "оставащите действия", необходими за отпускането на транша.

Източник dnes.bg

В Гърция приеха плана за икономии

Малко след полунощ гръцкият парламент прие новите строги мерки за икономии, съобщи БНТ.

Това решение дава шанс на изпадналана в криза страна да получи нов транш от еврозоната и да избегне изпадане в неплатежоспособност.


Законът беше приет с малко мнозинство. Промените включват съкращавания на разходи, повишаване на данъци и други мерки.

По този повод повече от 100 хиляди гърци се събраха снощи на централния площад в столицата Атина "Синтагма", за да протестират срещу новия закон. Сред тях е имало демонстранти, опитали се да влязат в парламента, но са били отблъснати от органите на реда.


Източник dnes.bg

Трудовите ограничения в Холандия за българи остават

Запазване на ограниченията на трудовия пазар за българи и румънци до 2014 г. е една от точките, по които са се договорили холандските либерали и лейбъристи в рамките на споразумението им за коалиционно правителство. Това съобщава Медиафакс, позовавайки се на сайта DutchNews.nl.


Споразумението, чието съдържание още не разкрито официално, но редица аспекти от което бяха публикувани в пресата, предстои да бъде представено на парламентарните групи на двете партии. То предвижда мерки за икономии на стойност около 15 милиарда евро до 2017 г.

В частта за имиграцията и интеграцията споразумението предвижда вдигане на ограниченията на пазара на труда за румънци и българи през 2014 г., изискване имигрантите да са живели седем години в Холандия (в сравнение с пет досега), за да получат гражданство и право на гласуване в местните избори, изключване на имигрантите от социалното подпомагане през първите седем години от престоя им и др.

Сред другите разпоредби са отказ от плановете за домакинство на Олимпийските игри през 2028 г. заради липса на подкрепа сред обществото, забрана за използване на диви животни в цирковете, увеличаване на законовата възраст за консумация на алкохол на 18 години, както и забрана за носене на дрехи, които закриват лицето, в обществени сгради и в публичния транспорт, пише БТА.

Народната партия за свобода и демокрация на холандския премиер Марк Рюте и Партията на труда се споразумяха вчера да съставят коалиция, което отваря пътя за сформиране на проевропейско правителство, подкрепящо строги мерки за икономии, което да поеме властта най-рано другата седмица.

Партията на Рюте спечели най-много места на парламентарните избори на 12 септември, произведени на фона на кризата в еврозоната, нарастваща безработица, спад на цените на жилищата и стагнираща икономика, отбелязва Ройтерс.

Източник dnes.bg

Гърция и Еврозоната - въпрос в повишена трудност!

Споразумението за спасителен заем за Гърция е много близо. Или поне такива са политическите сигнали от Атина.


След 3 дълги и мъчителни месеца на преговори международните кредитори (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейският съюз) и гръцкото правителство като че ли до голяма степен изгладиха различията. И ето че мерките, взети от Гърция, изглеждат задоволителни и позволяващи отпускането на нов транш от крайно нужния заем.

Позитивните нагласи са все по-отчетливи, гърците са решени да доведат реформите докрай, германският канцлер Ангела Меркел застана категорично зад Атина и беше на официална визита в южната ни съседка.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък беше достатъчно красноречив: „Не виждам смисъл да се спекулира с това дали Гърция ще излезе от еврозоната. Ясно е, че подобно развитие ще има тежки последствия за всички”.

И въпреки всички положителни сигнали проблеми има, и то сериозни, настоява Би Би Си.

Гръцкото правителство и тройката кредитори продължават да доизясняват точните суми по споразумението.

От друга страна дълбочината на гръцката рецесия все още се подценява, смятат експертите на британската обществена медия. Събираемостта на данъците пада постоянно, а свиващата се икономика подкопава усилията на властите да закрепят положението.

Въпреки това евролидерите са готови на нови компромиси, само и само да извадят Гърция от омагьосания кръг. Като за начало Атина най-вероятно ще получи 2 допълнителни години, за да се справи с изискванията.

Този ход има подкрепата на МВФ и повечето страни от еврозоната. Но не трябва да се пропуска очакваната зависимост – повече време за Гърция значи повече пари. Очаква се помощта да надхвърли 20 милиарда евро.

Според Би Би Си обаче това е по-лесната част.

Предварителната стратегия предвиждаше до 2020 година съотношението гръцки дълг към гръцки БВП да е не повече от 120%. Очевидно това няма да се случи. Най-оптимистичните прогнози сочат 140 на сто.

И така неособено трудно може да се стигне до извода, че настоящият план за спасяване на гръцката икономика не е кой знае колко състоятелен. Той просто не сработва.

В общи линии икономическото състояние на Гърция може спокойно да се определи като „свободно падане”. И съвсем скоро всички замесени страни ще бъдат изправени пред трудни решения.

Ще има ли преструктуриране на гръцкия дълг, при което останалите страни членки и ЕЦБ ще понесат сериозни загуби? Дали ще има нов, още по-мащабен спасителен пакет? Или пък политиците просто ще признаят, че настоящото „лекарство” за Гърция не действа, както им се иска?

Така може да се заключи, че демонстрираният напоследък оптимизъм по отношение на Гърция всъщност в голяма степен е с пожелателен характер.

И излизане на Атина от еврозоната определено е реална перспектива. Поне докато не се намери отговор на най-важния въпрос: Как ефективно да бъде редуциран гръцкият дълг?


Източник dnes.bg

България се отказа засега да влиза в еврозоната

България - една от малкото финансово стабилни страни в Европейския съюз - замрази за неопределено време плановете си да въведе единната европейска валута, пише „Уолстрийт джърнъл“.


В интервюта от София премиерът Бойко Борисов и министърът на финансите Симеон Дянков са заявили, че решението за отлагане на плановете за влизане в еврозоната - отдавнашна стратегическа цел на страната - е дошло в отговор на влошаващите се икономически условия и нарастващата несигурност около перспективите за съюза, наред с промяната в общественото мнение в България.

"Инерцията в мисленето ни се промени, както и сред обществеността (...) Точно сега не виждам ползи от влизане в еврозоната, само разходи", казва Дянков. "Обществеността с право иска да знае кой ще трябва да спасяваме, когато се присъединим? Твърде рисковано е за нас, а и не е сигурно какви са правилата и какви вероятно ще бъдат след една или две години", допълва финансовият министър.

България е поредната страна, водеща предпазлива фискална политика, чийто ентусиазъм за еврото се охлади, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“, припомняйки за Литва и Латвия.

България бе приветствана през 2011 г., че успя да намали бюджетния си дефицит до 2,1 на сто от БВП, като замрази заплати и пенсии. Икономиката се стабилизира допълнително от валутния борд, който обвързва лева с еврото и принуждава правителството да следва строга бюджетна политика. След три години на строги бюджетни ограничения София вече покрива всички критерии за влизане във валутно-курсовия механизъм (ERM), последния етап преди приемане на еврото.

Премиерът Бойко Борисов обаче заяви, че опасенията са подсилени от нарастващите спорове между политиците, някои от които подкрепят призива на Германия за фискалната дисциплина, а други искат по-експанзионистична политика.

"Сигурен съм, че сега ще наблюдаваме задълбочаващо се разделение в Европа, тъй като много правителства не са готови да преглътнат трудните решения, които трябва да вземат. Европа прилича на разглезено дете, което не иска да отиде на зъболекар, за да оправи развалените си зъби, въпреки че манипулацията е необходима", посочва Борисов. "Този момент е решаващ за еврозоната и за ЕС", допълва премиерът.

Макар да е в периферията на еврозоната, развитието на България е силно зависимо от по-големите икономики в ЕС, посочва вестникът. Засега страната съумяваше да се справи с кризата в еврозоната. Миналата година икономиката й нарасна със скромните 1,7 на сто, а Европейската банка очаква темпът на растеж тази година да се забави допълнително до 1,2 на сто. Безработицата е над 12 процента, което е наполовина на равнището в Гърция и Испания, а руските инвестиции в черноморските курорти растат бързо.

Уязвимостта на България от влошаващото се здраве на еврозоната през последните месеци се засили заради разрастващите се икономически проблеми край границите й, пише "Уолстрийт джърнъл". Съседна Румъния изпадна в политическа криза, след като правителството се опита да свали президента Бъсеску заради обвинения в корупция. Сърбия и Македония разчитат на средства отвън. В развитието на икономиката на Турция, която миналата година регистрира 9 на сто увеличение на БВП, се забелязва рязко забавяне, а това веднага се отрази върху двустранната търговия.

Комбинираното въздействие на различните фактори означава, че управляващата партия в България, която като че ли не е подвластна на политическата гравитация, като запази популярността си въпреки съкращенията на разходите, е изправена пред засилващ се натиск, изтъква вестникът.

Проучванията на общественото мнение показват, че партията ГЕРБ на премиера Борисов остава най-популярна в страната, но обществената подкрепа за нея намаля значително през последните месеци заради мерките за строги икономии и липсата на съществени резултати от борбата с организираната престъпност и корупцията.

За Борисов ще бъде много трудно да сформира еднопартийно правителство след парламентарните избори догодина, изтъква "Уолстрийт джърнъл".

Източник dnes.bg

Стурнарас: Гърция може да бъде изключена от еврозоната

Гърция е застрашена от изключване от еврозоната, ако не приеме многомилиардното намаляване на разходите, за което настояват международните кредитори, заяви финансовият министър на страната Янис Стурнарас, цитиран от агенция „Новости".


Той съобщава, че вместо планираните съкращения в размер на 11.5 милиарда евро кредиторите настояват за намаляване на бюджетните разходи с 13.5 милиарда до 2014 г.

„Не бива да се залъгваме. Ако не вземем мерки (за икономии - б. р.), както поиска „тройката" през юли за над 13.5 милиарда евро, пребиваването ни в еврозоната ще е застрашено." - коментира Стурнарас в интервю за неделното издание на в. "Вима".

По думите му, подобно развитие на събитията би било катастрофално за страната.

„Не искам да ме обесят на площад „Синтагма" (пред гръцкия парламент - б. р.). Ние трябва да оцелеем, да се задържим под „чадъра" на еврото, защото подобен избор ще ни защити от бедност, с каквато не сме се сблъсквали." - допълва гръцкият финансов министър.

Междувременно гръцкото правителство обеща строги санкции за укриване на данъци. Повод за изявлението станаха сблъсъци между полицията и жители на остров Идра, които се опитаха да освободят собственик на таверна, задържан за данъчни нарушения.

„Няма да допуснем съсипване на държавата." - заяви официалният представител на правителството Симос Кедикоглу. По думите му, укриването на данъци е „бич за гръцкото общество" и то трябва да бъде пресечено бързо и решително.

Припомняме, очаква се „тройката" международни кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ) да излезе с доклад през септември.
Премиерът Андонис Самарас ще посети Париж и Берлин на 24 и 25 август, за да се опита да убеди европейските лидери в необходимостта от удължаване на периода, през който трябва да бъдат извършени съкращенията на бюджетния дефицит и на разходите.

Източник news.bg

Финландия се готви за разпад на еврозоната

Европейските лидери трябва да се подготвят за разпадане на еврозоната, заяви финландският външен министър Ерки Туомиоя в интервю за в. "Дейли телеграф", цитирано от Ройтерс и ИТАР-ТАСС.



Финландското правителство се е подготвило за разпад на европейската единна валута с "оперативен план за всяка възможна ситуация", каза министърът.

"Няма правила как да се напусне еврозоната, но това е само въпрос на време. Било страните от Юга, било страните от Севера, ще я напуснат, защото валутната усмирителна риза носи бедствие
на милиони хора и погубва бъдещето на Европа", заявява Туомиоя.

"Това е тотална катастрофа. Ако продължаваме така, ще ни свършат парите. Никой в Европа обаче не иска пръв да напусне еврозоната и да поеме цялата вина", добавя той.

Той уточни, че никой във Финландия не се стреми към разрушаване на еврозоната.

"Никой във Финландия не призовава към това, най-малко пък правителството. Трябва обаче да сме подготвени. Разпадът на еврото не значи разпад на ЕС. Възможно е това да доведе до по-добро функциониране на ЕС", изтъкна финландският външен министър.

Правителството на Финландия има право на вето за блокиране на нови финансови спасителни мерки и настоява Гърция и Испания да предоставят гаранции срещу отпусканите им милиардни спасителни заеми, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

Източник dnes.bg

Еврозоната - на косъм от рецесията

Еврозоната се разминава на косъм от рецесията. Това сочат данните на Евростат за второто тримесечие на тази година.


Икономиката на 17-те се е свила с две десети от процента, съобщи БНТ. Точно с толкова е намалял и брутният вътрешен продукт на Европейския съюз.

Двете най-големи икономики с труд се задържат на повръхността. Франция е в стагнация от май до юни Франция. За същия период Германия показва ръст от 0.3 процента.

Страната ни също отчита ръст от половин процент на годишна основа и 0.2 процента ръст спрямо първото тримесечие.

Швеция и Латвия показват най-добри резултати за тези месеци. Отрицателен прираст бележат страни като Гърция, Италия, Португалия, Финландия, Великобритания и Кипър.

Източник dnes.bg

Wall Street взема превантивни мерки срещу краха на еврото

Банките на Wall Street все повече се подготвят за евентуално излизане на някоя от задлъжнелите страни от еврозоната, предава Financial Times. Поради тази причина съветват контрагентите и кредитополучателите си да преструктурират договорите си или да се ориентират към друга банка.

Американските банки използват хеджиращи стратегии като кредитни суапове, за да намалят нетната си експозиция към проблемните страни от еврозоната. Също така те прилагат конкретни мерки, за да се презастраховат, че ако някоя страна напусне еврозоната, няма да им се наложи да приемат плащания в обезценени валути като драхми или песети.

Проблемите в еврозоната са с най-висок приоритет сред управителите на американски банки. Влошаването на кризата на Стария континент миналото лято предизвика силни колебания в цените на акциите на щатските банки. Това накара американската Комисия за ценни книжа и фондови борси (Securities and Exchange Commission - SEC) да поиска от тях в по-голяма степен да разкрият свои активи в Испания, Гърция, Италия, Ирландия и Португалия. Нито една от банките не коригира драстично експозициите си спрямо петте проблемни страни, залагайки на това, че брутните позиции, които варират от 5.4 млрд. долара в Morgan Stanley до 20 млрд. в JPMorgan Chase, са управляеми.

Машинациите в еврозоната обаче продължават да оказват негативно влияние върху кредитните институции в САЩ. Миналата седмица форекс пазарите и фондовите борси бяха завладени от спекулации, свързани с това дали президентът на ЕЦБ Марио Драги ще предприеме по-агресивни действия за справяне с кризата, което предизвика допълнителни сътресения в цените на американските акции.

Николета Венцеславова

Второ рамо в подкрепа на еврото

Лидерът на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер обяви, че също както Марио Драги ще се ангажира активно с подкрепата на единната европейска валута. Той заяви, че през идните дни лидерите на страните от еврозоната ще се заемат с рекордно високата лихва по испанските облигации. „Никой не трябва да се съмнява във волята на замесените за доказването на ангажираността, добави Юнкер.

Напоследък европейските лидери демонстрират силна загриженост и готовност да работят заедно за стабилността на единната валута. Най-вероятно тази новина ще тласне както фондовия, така и forex пазара в положителна посока. След изявлението на Драги минaлата седмица сред инвеститорите настана еуфория.

Вчера европейските идекси продължиха да се движат на зелена територия – тенденция, която започна още в края на миналата седмица. Френският CAC40 нарасна с 1,24%, английският FTSE се покачи с 1,18%, а немският DAX - с 1,27%. Повишения регистрираха и акциите на европейските банки - заради надеждите политиците в еврозоната да се справят със сложната икономическа ситуация на Стария континент.

Николета Венцеславова

Лагард: Краят на кризата е еврозоната минава през банков съюз

Малко след като Еврогрупата одобри помощта за затруднените испански банки, управляващия директор на МВФ Кристин Лагард припомни, че еврото трябва да бъде подкрепено от банков съюз, и предупреди, че светът не може да очаква вечно Европа да разреши кризата си, предаде "Ел мундо".


Валутният съюз трябва да бъде подпомогнат от банков съюз, каза Лагард по време на форум на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN) и Латинска Америка в Джакарта.

Тя подчерта също, че никоя страна не е защитена от кризата, причинена от дълговите проблеми в някои европейски държави. "Изправени са пред огромно предизвикателство", призна Лагард, като в същото време оцени световната икономическа ситуация като "тревожна" и предупреди за опасностите от протекционизма.

Тя отбеляза, че останалата част от света не е в толкова добро състояние както Азия и изтъкна друга опасност за световната икономика като фискалната корекция в САЩ, предвидена за началото на 2013 г.

В речта с Лагард изрази тревога и заради засилващия се според Световната търговска организация протекционизъм и подчерта, че "търговията е полезна и помага на държавите да се справят с бедността и да се развиват".

Източник dnevnik.bg

Испанските банки ще получат първите 30 млрд. евро от европейската помощ до края на месеца

Министрите на финансите на 17-те страни от еврозоната постигнаха съгласие тази нощ в Брюксел за финансовата помощ за Испания, която ще получи за банките си първи транш от 30 милиарда евро в края на месеца, съобщи председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер.
Срокът на изплащане на кредитите може да стигне 15 години, добави той.

Общо пакетът помощи за Испания ще достигне 100 милиарда евро. Финансовите министри решиха да дадат на Испания още една година, до 2014 г., за да намали дефицита до 3 процента от брутния вътрешен продукт.

Източник dnes.bg

Reuters: ЕЦБ е спряла да помага на няколко гръцки банки

Европейската централна банка е спряла да осигурява с ликвидност няколко банки в Гърция, тъй като те не са били успешно рекапитализирани, съобщи Reuters, цитирайки източници от централната банка на еврозоната, пожелали анонимност.


Източниците на агенцията не посочват имената на въпросните финансови институции. Не е ясно и колко от кредитните институции са засегнати, допълва Reuters.

Официално ЕЦБ е отказала да коментира новината, която според агенцията илюстрира слабостта на гръцкия банков сектор, от който гърците изтеглят депозитите си. Те се опасяват, че страната им ще бъде принудена да напусне еврозоната, въпреки декларираната през последните часове готовност на Германия, Франция и ЕЦБ да бъде задържана Гърция в групата на единната валута.

"Понеже няма рекапитализация, ЕЦБ спря операциите си по провеждане на монетарна политика. Сега те могат да разчитат на спешно осигуряване на ликвидност от Централната банка на Гърция", казва един от източниците на Reuters.

Според правилата на ЕЦБ тя може да извършва операции по рефинансиране само с банки в ликвидност. Тези, които не отговорят на строгите й критерии, но все още са смятани за ликвидни от националните си банки, могат свободно да се обърнат към тях за т.нар. emergency liquidity assistance (ELA).

Запознат с хода на събитията посочва пред агенцията, че капиталът на 4 гръцки банки е толкова малко, че те оперират с отрицателен капитал (negative equity). В такъв случай ЕЦБ не може да им предоставя ликвидност.

Друг източник от ЕЦБ казва, че въпросните гръцки банки са били извадени от основните кредитни операции на централната банка на еврото и са оставени да разчитат само на помощ от централната банка в Атина, защото след изборите на 6 май в Гърция се е изпарил шансът за тяхното рекапитализиране, добавя Reuters. Но ако те бъдат рекапитализирани и нивото на капитала им достигне определени равнища, те отново ще получат достъп до нормалните кредитни операции на ЕЦБ, уточнява източникът на агенцията.

На 27 април гръцкото правителство реши Националният фонд за подпомагане на банките да предоставя на четирите най-големи кредитни институции в страната 18 милиарда евро под формата на еврооблигации като временно решение, докато те бъдат рекапитализирани по-късно през годината.

Атина продължава да преговаря с представители на ЕС и МВФ по техническите аспекти по плана си за рекапитализиране на гръцки банки, който се очаква да бъде представен след провеждането на парламентарните избори.

Във втория помощен пакет за Гърция са предвидени 50 млрд. евро за стабилизиране на банковия сектор, а в сряда ЕЦБ заяви, че продължава да подкрепя гръцките банки.

"Файненшъл таймс", позовавайки се на анализатори от JPMorgan’s, съобщава, че националната банка на Гърция би трябвало да разполага с около 60 млрд. евро за спешно осигуряване на ликвидност (ELA), макар че тези данни по принцип са поверителни. Изданието допълва, че експозицията на централните банки в еврозоната към тази на Гърция е в рамките на 100 млрд. евро и ако тя продължи да налива спешно ликвидност в нуждаещи се гръцки банки, тази сума ще се увеличава.

За нас са по-любопитни не съобщенията, че за последния месец може би 5 млрд. евро за били изтеглени от депозити в гръцките банки, а защо значителна част от тях все още са там, продължава "Файненшъл таймс". Като подчертава, че тези дни няма и следа от опашки пред банковите клонове в Гърция, изданието посочва, че след избухването на кризата през 2009г. около 70-75% от депозитите си стоят в страната и в края на март са били около 170 млрд. евро. Намаляването им сякаш плътно следва темпото на потъване на икономиката и трупащите се проблеми на фирми и домакинства, отколкото приказките за предстоящо напускане на еврозоната, посочва още "Файненшъл таймс".

Източник dnevnik.bg

Гърция се връща към изборния цирк и тича към драхмата

Чуждите вестници коментират обстановката в Гърция, която поема към нови избори след провала на опитите за съставяне на кабинет.


Европа е изправена пред месец на политическа и икономическа бъркотия след провала на 9-дневните разговори за коалиционен гръцки кабинет. Сега европейските политици активно работят по планове за намаляване на последиците от евентуално излизане на Гърция от еврозоната след новите парламентарни избори, на които се очаква радикалната лява партия СИРИЗА, противник на програмите за икономии, да увеличи подкрепата си, пише в. "Гардиън". В друга статия изданието пише, че за Гърция и за еврозоната истинското бедствие ще е отлагане на излизането на Атина от тази обща валутна зона.

Все по-често се говори за излизане на Гърция от еврозоната, но как ще се случи това. Засега никой не знае, защото това ще е безпрецедентна стъпка, пише в. "Дейли телеграф". Няма юридически механизъм за излизане на една страна от еврозоната, откакто беше създадена единната европейска валута.

Най-вероятният сценарий включва гръцките власти да се договорят за точна дата с останалите страни от еврозоната, с ЕЦБ и с МВФ. Те може да решат да обявят официално излизането от еврозоната след затварянето на борсите, най-вероятно в някой петък вечерта, за да дадат възможност на инвеститорите да преглътнат новината.

После Гърция най-вероятно ще върне драхмата. Първоначалният курс на новата драхма ще бъде едно към едно към еврото. После пазарите ще започнат да диктуват обменния курс, като се очаква той да падне рязко почти веднага.

Дългът на Гърция също ще бъде трансформиран в драхми, като това ще бъде предшествано от сложен юридически спор. Парите, дължани от Атина на кредиторите й, и парите, дължани от гръцките банки на ЕЦБ, отново ще станат предмет на предоговаряне и преструктуриране. Цената на излизането на Гърция от еврозоната е непредвидима, но Институтът за международни финанси, който представлява над 450 финансови институции по света, я фиксира на около 1 трилион евро. Тази цена ще се превърне в бреме за цяла Гърция, която ще потъне още по-надълбоко в рецесията.

Излизането на Гърция от еврозоната ще въведе принципа, че с всяка страна може да се случи подобно нещо. Напрежението върху най-задлъжнелите Португалия и Ирландия ще се увеличи. Подобно нещо ще се случи и с Испания и Италия. ЕЦБ и нейните поддръжници, по-специално Германия, ще понесат голям удар.

Гърците трябва да приемат условията на спасителните планове, защото няма друга алтернатива, пише в. "Индипендънт" в статия, озаглавена: "Оставете гърците да гладуват и те ще се почувстват по-добре".

Гърците се връщат към изборния цирк, пише в. "Фигаро". Това завръщане става във възможно най-лошия момент. Правителството няма достатъчно пари, за да плати заплатите на чиновниците и пенсиите на пенсионерите. Приватизациите са спрени. Рекапитализацията на банките се влачи. Рецесията се задълбочава. Банките не отпускат заеми. Големите вложители изтеглиха парите си. Петдесет процента от младите са безработни. Икономиката рухва. Гърция тича към драхмата, но може би това ще се окаже добро нещо. Гърция се държа като разглезено дете, като крадливо и мегаломанско същество, но сега за нея има едно решение - строга диета, пише изданието, като цитира гръцкия коментатор Каролос Гикас.

Изборите на 6 май може и да бяха катарзис за гърците, но провалът им да съставят правителство подчертава дълбочината на проблемите на Гърция, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Един от тези проблеми например е тегленето на пари от гръцките банки. От края на 2009 г. от банките са изтеглени около 4 милиарда евро на месец, като само през този януари бяха изтеглени 6,5 милиарда евро.

Източник dnes.bg

Никой не иска излизането на Гърция от еврозоната

Страните от еврозоната твърдо възнамеряват да задържат Гърция във валутния съюз, увери премиерът на Люксембург и председател на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер след среща на министрите на финансите на 17-те държави от еврозоната.


"Евентуалното излизане на Гърция от еврозоната не беше предмет на обсъждане, никой не пледира в този смисъл" по време на срещата, добави Юнкер, цитиран от Франс прес и ДПА.

Еврогрупата се надява на скорошно съставяне на правителство в Гърция, което да разполага с необходимото парламентарно мнозинство за продължаване на процеса на финансови преобразувания, отбеляза Юнкер.

Той припомни, че ЕС и Международният валутен фонд са помогнали много на Гърция и продължават да го правят, като деблокираха миналата седмица поредния транш от 5,2 милиарда евро. От тази сума 4,2 милиарда бяха вече преведени на Атина, а останалата част ще бъде отпусната до края на юни, посочи Жан-Клод Юнкер.

Преговорите за сформиране на правителство в Гърция продължават безрезултатно от момента на произвеждане на парламентарните избори на 6 май, припомня ИТАР-ТАСС. Левите партии, чиито позиции значително се засилиха в резултат на вота, настояват за преразглеждане на мерките за бюджетни икономии, на основата на които еврозоната и МВФ приеха програма за антикризисна помощ за Гърция на стойност 130 милиарда евро.

Европейски дипломати отбелязват, че ако в Гърция не бъде създадено правителство, което да може да гарантира изпълнението на всички поети от Атина задължения, изпълнението на антикризисната програма ще се окаже невъзможно, което на свой ред ще означава неконтролируем дефолт на страната и изпадането й от еврозоната.

Източник dnes.bg

Съживи се надеждата за коалиционен кабинет в Атина

Гръцките медии съобщават, че политици от "Нова демокрация", ПАСОК и малката партия "Демократична левица" обсъждат създаването на коалиционно правителство с кратък срок на съществуване, което да управлява страната до есента.


Двата бивши гранда на гръцката политика са единствените, подкрепящи антикризисното споразумение с МВФ и ЕС. "Демократична левица" заема компромисна позиция - не е съгласна с тежките му условия, но подкрепя постепенно предоговаряне и оттегляне на Гърция, а не радикално скъсване с вече поетите ангажименти.

Кореспондентът на "Гардиън" в Атина Хелена Смит посочва, че трите партии заявиха още миналата седмица готовността си да създадат правителство, което да предотврати напускането на еврозоната.

Според нея сценария, за който съобщават гръцките медии през последните часове, е да има кабинет с мандат от едва 2-3 месеца. В този период той ще трябва да се заеме с неотложните задачи и решения, необходими за това Атина да продължи да получава траншове по антикризисната програма.

През юни би трябвало Гърция да получи 30 млрд. евро, но през юли трябва да даде отговор на кредиторите си как ще съкрати още 11.5 млрд. евро разходи през 2013-2014г.

Трите споменати партии биха имали мнозинство от 168 гласа в 300-местния парламент. Учредителната сесия на новоизбрания парламентарен състав е на 17 май. Дотогава трябва да има и яснота за новото правителство или за насрочването на поредни избори.

Изглежда, че Коалицията на радикалната левица (СИРИЗА) - втората по резултати от изборите на 6 май партия, остава в изолация. Лидерът на "Демократична левица" Фотис Кувелис заяви в понеделник, че няма да си сътрудничи със СИРИЗА в случай, че страната потегли към поредни предсрочни избори през юни.

В радио интервю Кувелис обвини Алексис Ципрас, лидерът на СИРИЗА, че само си прави PR кампания и не мисли за спасяването на страната. Според него е било груба грешка да не се подкрепи в неделя кабинет от "Нова демокрация", ПАСОК, СИРИЗА и "Демократична левица".

Кувелис беше готов да се включи, но само при условие, че участва и Ципрас, "защото иначе ще се роди твърде крехко правителство под сериозна заплаха да падне още на следващия ден порадr невъзможност да взема решения".

Източник dnevnik.bg

Германия все още е резервирана към увеличаването на фонда за еврото

Германия все още е против увеличаването на спасителния фонд за еврозоната, съобщи EUobserver. Очакваше се разширяването на фонда да бъде вид компенсация в замяна на подписания от останалите 24 държави членки и подкрепен най-вече от Германия фискален пакт.

В края на януари лидерите на ЕС се споразумяха Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) да започне да функционира година по-рано от планираното и да влезе в сила през юли т.г. Той ще разполага с постоянен фонд от 500 млрд. евро и ще замени действащия сега Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Лидерите също се съгласиха да преразгледат общия размер на фонда през март заради вероятността Испания и Италия да се нуждаят от финансова помощ.

Германия обаче все още е против увеличаването на фонда и ще запази позицията си до март с аргумента, че "пазарните условия са се подобрили" от декември досега и няма нужда от увеличаване на защитната стена за еврото, коментира изданието.

Йорг Асмусен, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, предлага алтернативно решение - да се преразгледа разпоредбата, която закрепва тавана на фонда на 500 милиарда евро. Така ЕФФС ще разполага все още с 250 милиарда евро, когато ЕСМ започне да действа през юли. По този начин можем да достигнем 750 милиарда евро, каза Асмусен, като подчерта, че ЕЦБ би подкрепила такъв подход.

По думите му е малко вероятно развиващите се икономики да се съгласят да увеличат ресурсите в МВФ на срещата на на финансовите министри от Г-20 в края на февруари освен ако еврозоната не покаже, че иска да първа да даде принос.

Много държави извън ЕС от Г-20 очакват европейците да изградят първи собствената си защитна стена, а не да се влагат други фондове от страни извън Европа, посочи Асмусен.

Според Карстен Брзески от ING обаче дори и 750 милиарда евро ще бъдат недостaтъчни, за да спрат кризата в еврозоната. По думите му 750 милиарда евро е повече от 500 милиарда евро и ще бъдaт по-силен сигнал, но все пак не са достатъчни.

Германската позиция може да се промени след 27 февруари, когато вторият спасителeн пакет за Гърция трябва да бъде одобрен от Бундестага. "Би било прибързано и обременяващо за националното законодателство да кажем: "Тук е гръцкият пакет и освен това искаме да увeличим тавана на ЕФФС и ЕСМ"... Това е в съгласие и с германската стратегия винаги да се отлага и да се правят малки стъпки, когато някой иска повече пари", допълни той.

Източник dnevnik.bg