Гърция и Еврозоната - въпрос в повишена трудност!

Споразумението за спасителен заем за Гърция е много близо. Или поне такива са политическите сигнали от Атина.


След 3 дълги и мъчителни месеца на преговори международните кредитори (Международният валутен фонд, Европейската централна банка и Европейският съюз) и гръцкото правителство като че ли до голяма степен изгладиха различията. И ето че мерките, взети от Гърция, изглеждат задоволителни и позволяващи отпускането на нов транш от крайно нужния заем.

Позитивните нагласи са все по-отчетливи, гърците са решени да доведат реформите докрай, германският канцлер Ангела Меркел застана категорично зад Атина и беше на официална визита в южната ни съседка.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле пък беше достатъчно красноречив: „Не виждам смисъл да се спекулира с това дали Гърция ще излезе от еврозоната. Ясно е, че подобно развитие ще има тежки последствия за всички”.

И въпреки всички положителни сигнали проблеми има, и то сериозни, настоява Би Би Си.

Гръцкото правителство и тройката кредитори продължават да доизясняват точните суми по споразумението.

От друга страна дълбочината на гръцката рецесия все още се подценява, смятат експертите на британската обществена медия. Събираемостта на данъците пада постоянно, а свиващата се икономика подкопава усилията на властите да закрепят положението.

Въпреки това евролидерите са готови на нови компромиси, само и само да извадят Гърция от омагьосания кръг. Като за начало Атина най-вероятно ще получи 2 допълнителни години, за да се справи с изискванията.

Този ход има подкрепата на МВФ и повечето страни от еврозоната. Но не трябва да се пропуска очакваната зависимост – повече време за Гърция значи повече пари. Очаква се помощта да надхвърли 20 милиарда евро.

Според Би Би Си обаче това е по-лесната част.

Предварителната стратегия предвиждаше до 2020 година съотношението гръцки дълг към гръцки БВП да е не повече от 120%. Очевидно това няма да се случи. Най-оптимистичните прогнози сочат 140 на сто.

И така неособено трудно може да се стигне до извода, че настоящият план за спасяване на гръцката икономика не е кой знае колко състоятелен. Той просто не сработва.

В общи линии икономическото състояние на Гърция може спокойно да се определи като „свободно падане”. И съвсем скоро всички замесени страни ще бъдат изправени пред трудни решения.

Ще има ли преструктуриране на гръцкия дълг, при което останалите страни членки и ЕЦБ ще понесат сериозни загуби? Дали ще има нов, още по-мащабен спасителен пакет? Или пък политиците просто ще признаят, че настоящото „лекарство” за Гърция не действа, както им се иска?

Така може да се заключи, че демонстрираният напоследък оптимизъм по отношение на Гърция всъщност в голяма степен е с пожелателен характер.

И излизане на Атина от еврозоната определено е реална перспектива. Поне докато не се намери отговор на най-важния въпрос: Как ефективно да бъде редуциран гръцкият дълг?


Източник dnes.bg

Стурнарас: Гърция може да бъде изключена от еврозоната

Гърция е застрашена от изключване от еврозоната, ако не приеме многомилиардното намаляване на разходите, за което настояват международните кредитори, заяви финансовият министър на страната Янис Стурнарас, цитиран от агенция „Новости".


Той съобщава, че вместо планираните съкращения в размер на 11.5 милиарда евро кредиторите настояват за намаляване на бюджетните разходи с 13.5 милиарда до 2014 г.

„Не бива да се залъгваме. Ако не вземем мерки (за икономии - б. р.), както поиска „тройката" през юли за над 13.5 милиарда евро, пребиваването ни в еврозоната ще е застрашено." - коментира Стурнарас в интервю за неделното издание на в. "Вима".

По думите му, подобно развитие на събитията би било катастрофално за страната.

„Не искам да ме обесят на площад „Синтагма" (пред гръцкия парламент - б. р.). Ние трябва да оцелеем, да се задържим под „чадъра" на еврото, защото подобен избор ще ни защити от бедност, с каквато не сме се сблъсквали." - допълва гръцкият финансов министър.

Междувременно гръцкото правителство обеща строги санкции за укриване на данъци. Повод за изявлението станаха сблъсъци между полицията и жители на остров Идра, които се опитаха да освободят собственик на таверна, задържан за данъчни нарушения.

„Няма да допуснем съсипване на държавата." - заяви официалният представител на правителството Симос Кедикоглу. По думите му, укриването на данъци е „бич за гръцкото общество" и то трябва да бъде пресечено бързо и решително.

Припомняме, очаква се „тройката" международни кредитори (ЕС, ЕЦБ и МВФ) да излезе с доклад през септември.
Премиерът Андонис Самарас ще посети Париж и Берлин на 24 и 25 август, за да се опита да убеди европейските лидери в необходимостта от удължаване на периода, през който трябва да бъдат извършени съкращенията на бюджетния дефицит и на разходите.

Източник news.bg

Европейците се съмняват, че Гърция ще се задържи в еврозоната

Гражданите на четирите най-големи икономики в еврозоната (Франция, Германия, Испания и Италия) се съмняват в способността на Гърция да остане в единното валутно пространство, но са привързани към идеята за единна валута, сочат резултатите от допитване на института Ифоп-Фидюсиал, публикувано във вестниците "Журнал дю диманш", "Кориере дела сера", "А Бе Се" и "Билд ам зонтаг".


За голяма част от жителите на тези страни парите, отпуснати като заем на Гърция, са изгубени пари, защото Атина няма да може никога да ги върне. На подобно мнение са 85 процента от французите, 84 процента от германците, 72 процента от испанците и 65 процента от италианците.

Жителите на четирите големи икономики са песимисти и относно проблемите на еврозоната, идващи от хипотезата, че гръцкият дълг няма да бъде погасен. 84 процента от французите, 76 процента от германците, 90 процента от испанците и 88 процента от италианците смятат, че трудностите ще нараснат опасно много.

Малцина са онези, които са убедени, че Атина ще успее да намали дълга и дефицита си благодарение на ЕС и на собствените си усилия. Във Франция в това са убедени 39 процента, в Германия- 27 процента, а в Испания - 44 процента. Само в Италия процентът е по-висок /56/.

В случай на провал на гръцките усилия мнозина са за изключване на Гърция от еврозоната /Германия - 78 процента, Франция 65 процента, Испания - 51 процента, Италия - 49 процента/.

Въпреки това, мнението на германците и на французите е смекчено до известна степен по въпроса за гръцкото изключване. Вподобно допитване от ноември 2011 г. 81 процента от германцитеи 73 процента от французите искаха Гърция да бъде извадена от еврозоната.

Що се касае до собствените им страни, повечето от анкетираните не искат завръщане към националните валути. В допитването са участвали в периода 18-21 юни 1001 французи, 1003 германци, 976 испанци и 967 италианци.

Източник dnes.bg

Гърция си иска компенсациите от €70-95 млрд. от Германия

Гърция смята за открит въпроса за германските компенсации от края на Втората световна война.



Това заяви говорителят на гръцкото външно министерство Григорис Делавекурас на журналистически въпрос по повод декларация на германското външно министерство, в която се казва, че такъв въпрос за Берлин не стои, съобщават гръцките медии.

Позицията на Гърция по този въпрос е твърда и е валидна с пълна сила, каза неотдавна гръцкият външен министър Ставрос Димас. Той поясни, че проблемът с германските компенсации и принудителният заем, даден от Гърция на нацистка Германия по време на Втората световна война, продължава да е неуреден и че гръцката страна си запазва правото да търси решение.

За да няма никакво съмнение, повтарям, че Гърция никога не се е отказвала от претенциите си и няма да го направи, допълни ръководителят на гръцката дипломация.

Смята се, че по този принудителен заем Германия дължи на Гърция между 70 и 95 млрд. евро. Заемът не попада в репарациите за щетите, причинени от Германия на страните, окупирани по време на Втората световна война. След като преди две години Гърция подписа споразумението с европейската тройка кредитори, Германия постави условие тя да няма право да претендира за други германски задължения към нея, пише БТА.

Източник dnes.bg

Имотите на Михаил Михов на търг заради дългове

Около 69 имота, собственост на наследниците на покойния Михаил Михов – Мишо Бирата, чрез фирмата "Хотел Мениджмънт" ще бъдат предложени на търг заради дългове към банка.

Сред тях са бившата резиденция на Тодор Живков в лесопарка "Липник", хотел "Дунав" в Русе, както и търговският комплекс към него, съобщи частният съдебен изпълнител Иван Хаджииванов, цитиран от БТА.

Общата сума, на която са оценени всички имоти, е около 10 милиона лева. Началната цена само на хотел "Дунав" е 6 132 238 лева, а на бившата резиденция на Тодор Живков - 688 654 лева, където са продават само сградите, тъй като земята е държавна собственост.

Михаил Михов – Мишо Бирата, беше открит мъртъв в края на март миналата година в хотелска стая в Правец. За причина за смъртта му официално се посочва масивен инфаркт.
Преди около година в медийното пространство бяха разпространени СРС-та от разговор между Борисов и директора на агенцията "Митници" ген. Ваньо Танов, в който премиерът настояваше Танов да прекрати проверка наМишо Бирата, покойния шеф на федерацията по баскетбол и собственик на пивоварна "Леденика".

"Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата...", казва премиерът в разговора, което предизвика огромен политически скандал. Наскоро беше прекратено и разследването, което трябваше да установи кой е изнесъл скандалните записи.

Търгът ще се състои от 15 февруари до 15 март тази година. Имотите бяха възбранени в края на миналата година заради дългове към банка.

Източник dnes.bg

БСП – в криза, тегли заем за Калфин

БСП ще тегли заем за финансиране на предизборната си кампания, съобщи лидерът на партията Сергей Станишев.


Той посочи, че предстои да бъде подписан заем до 2 млн. лева срещу ипотека на партийно имущество.

„Няколко банки отказаха заем срещу гаранция – държавна субсидия. Това показва до какъв абсурд са докарани нещата. В България банките не вярват на това правителство”, каза още Станишев.

С ипотечен заем срещу имоти на Бойко Борисов и Цветан Цветанов ГЕРБ финансира предизборната си кампания през 2009 г.

За финансирането на кампанията социалистите ще разчитат още на държавната субсидия и на членския внос.

Червеният кандидат-президент Ивайло Калфин заяви, че БСП няма да прави скъпа кампания.

„Цялостната организация се прави от нас и не се възлага на рекламна агенция”, посочи той.

Бюджетът тази година за гласуване в чужбина е намален, каза още Калфин. МВнР се е ограничило и са открити значително по-малко секции в чужбина.

„В ГРАО цари пълен хаос“, вметна и Станишев, като напомни, че само допреди две седмици Росен Плевнелиев е отговарял за избирателните списъци като министър на регионалното развитие.

Източник dnes.bg

Нов спасителен транш за Гърция

Финансовите министри от еврозоната официално одобриха кредит от 12 милиарда евро за Гърция, предаде Ройтерс.

Решението е взето на нарочна видеоконферентна връзка.

Средствата трябва да бъдат преведени на няколко транша до 15 юли.

Отпускането на кредита от 12 млрд. евро идва дни, след като парламентът в Атина одобри предложения от правителството на Георгиос Папандреу пакет от реформи.

Доверието в Гърция е укрепено с деблокирането на поредния транш, заяви гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос.

ЕС осигурява 8,7 милиарда евро по този заем, който е част от 110-те милиарда евро, договорени по силата на тригодишния спасителен план заедно с Международния валутен фонд. Финансовата институция трябва да вземе решение за останалите 3,3 млрд. евро на свое заседание на 8 юли.

Отпускането на заема на Гърция е необходимо, защото правителството на ПАСОК трябва да плати близо 5,9 млрд. евро по облигации през август месец.

Яцек Ростовски, финансовият министър на Полша, която пое ротационното президентство на ЕС до края на 2011 г., заяви, че се набляга твърде силно върху съкращаването на разходите, вместо върху мерки, които биха насърчили икономическия растеж в Гърция.

Ройтерс коментира, че в Европейския съюз има нарастваща загриженост, че наложените на Гърция условия, включително и 28-те млрд. евро бюджетни съкращения до 2015 г., може да са твърде сурови и да причинят дългосрочни щети.


Източник dnes.bg