Съдбата на Европа е в ръцете на Меркел

Разделеният някога Берлин сега има нелеката задача да запази обединението на Европа. С изпълнението на тази задача вече се е заела канцлерът Ангела Меркел, посочва Би Би Си.  
В периода 1961-1989 година най-малко 136 души са намерили смъртта си на Берлинската стена – повечето в опит да избягат от комунистическата ГДР. 

Така че Берлин знае немалко за разделението. За 50-те години на Студената война самата Германия беше разделена и политически отслабена. 

Всичко това вече е в историята. 
Сега Берлин е столица на една обединена страна, която безспорно е доминиращата икономическа сила на европейския континент. Но десетилетия наред това определение не съответстваше особена на държавата, която трябваше да носи бремето на 2 загубени световни войни. 

В наши дни бъдещето на Еврозоната изглежда ще се реши именно в германската столица. И именно Германия ще трябва да поеме ролята на лидер, който да изведе Обединена Европа от кризата. Предизвикателството вече не е да се преодолее разделението изток-запад, а по-скоро север-юг. 

Множество от европейските съюзници на Германия вече започват да стават нетърпеливи и негодуват заради колебанието на Берлин да предприеме решителни стъпки по отношение проблемите на Еврозоната и единната европейска валута. В тази връзка полският външен министър Радек Сикорски заяви: „Страхувам се по-малко от мощта на Германия, отколкото от неактивността на Германия”.

Милиардерът и крупен инвеститор Джордж Сорос беше още по-краен, като заяви, че Берлинтрябва или да поеме лидерската роля, или да се напусне Еврозоната.

Но да бъдеш лидер не е никак лесна задача. Трябва да се намери баланс между това да предоставяш помощ и да диктуваш правилата. За да бъдат избегнати добилите популярност в последно време определения като „Четвъртият Райх” и „Германският ботуш”.

В Гърция Ангела Меркел беше посрещната с масови протести и демонстранти, облечени като нацистки войници. Стари страхове и предразсъдъци внезапно изскочиха на преден план.

Истината е, че Германия има лек проблем с имиджа в чужбина. Както и самата Меркел. 

В известен смисъл нещата стоят по-добре за германските управляващи на домашната сцена. Германците харесват предпазливия подход на канцлера и нейното хладнокръвие при справянето с кризисната ситуация. Харесват това, че стилът й на водене на тази битка може да се нарече по-скоро „Постепенно и балансирано”, отколкото „Шок и ужас”. 

От година насам Меркел полага огромни усилия да убеди страните, които трябва да правят сериозни икономии, че да, на нея й пука. Че на Германия също й пука. 

Канцлерът обаче не пропуска да демонстрира позицията си и пред своите избиратели. Не пропуска да защити еврото при всяка удобна възможност, при всяка реч, при всеки митинг. „Еврото е много повече от валута и аз искам всички страни да останат в Еврозоната”, е най-често използваният от Меркел рефрен. 

По всичко личи, че канцлерът е загърбила периода, в който беше готова да остави затъналата Гърция да напусне Еврозоната. Канцлерът подчертава изрично, че ще направи всичко възможно Атина да бъде част от валутния съюз. 

Това, което г-жа Меркел ни спестява като информация, е кой ще плати за тази привилегия.

Защото се вижда, че Гърция няма нужда от повече заеми. Гърция се нуждае от помощ, независимо дали става въпрос за парични трансфери или отписване на дългове, които дължи на различни държави и институции, сред които и Германия. 

Такъв директен подход вече трудно ще се хареса на германските избиратели, особено година преди парламентарен вот. Именно по тази причина Меркел стъпва на пръсти. Така, както страната й би одобрила. 

И все пак Берлин остава градът, в който са вперени всички погледи. Защото именно оттам трябва да дойде „лекарството”, което да запази целостта на Еврозоната.

Източник dnes.bg

Целите на Гърция вече не са постижими, смятат кредиторите

Кредиторите на Гърция смятат, че зададените на Атина цели, особено за намаляването на дълга й, вече не са постижими, пише германският в. "Ханделсблат" в утрешния си брой, предаде Франс прес.


"Досега кредиторите изхождаха от принципа, че Гърция ще се върне на поносими равнища на задлъжнялост до 2020 г. Тази цел вече не е постижима", пише вестникът, цитирайки източници, близки до "тройката" (ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка).

Поради това вече са невалидни условията, които бяха поставени за втория спасителен план за Гърция от 130 милиарда евро заем плюс отказ на частните кредитори от 70 милиарда евро вземания, добавя вестникът.

В плана се предвиждаше равнището на задлъжнялост на Гърция да спадне до 120,5 процента от БВП най-късно до 2020 г., което се счита за поносимо ниво за европейска страна, спрямо очакваните за края на 2012 г. 161 процента.

Постигането на това равнище на задлъжнялост обаче би било възможно само ако Атина може да има бюджетен излишък от 4,5 процента от БВП (извън изплащането на дълга) още от 2014 г. Според източниците на вестника това ще е възможно най-рано през 2016 г.

Гърция в момента води преговори с еврозоната за допълнително време за извършване на реформите и постигане на заложените цели. Смята се, че еврозоната ще изчака доклада на "тройката" кредитори на Гърция през октомври преди да се произнесе по молбата на Гърция за удължаване на сроковете, отбелязва АФП, цитирана от БТА.

Източник dnes.bg

Вероятността Гърция да излезе от еврозоната е 1:3

Вероятността Гърция за излезе от еврозоната е едно към три. Това се казва в разпространено вчера съобщение на печата на международната рейтингова агенции Стандард енд Пуърс, предаде ИТАР-ТАСС.


Решението на Гърция да се откаже от общата европейска валута може да стане последица от отказа на Атина "от извършване на реформите, за които настоява "тройката" на международните кредитори (Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд), и резултат от спирането на финансовата подкрепа от страна на тези институти, смята Стандард енд Пуърс.

Според експертите на рейтинговата агенции при този сценарий на гръцката икономика може да й бъде нанесена съществена вреда, което ще доведе до дефолт и неспособност на страната да изпълни задълженията си по дълговете.

В Стандард енд Пуърс смятат, че решението на Атина да напусне еврозоната няма да накара други слаби във финансово отношение страни да последват този пример. Трудностите, с които ще се сблъскат гърците, ще разубедят правителствата на други страни да напуснат валутния съюз, казват специалистите на Стандард енд Пуърс.

Източник dnes.bg

Ципрас: СИРИЗА няма да вади Гърция от еврозоната

Лидерът на гръцката радикална левица СИРИЗА Алексис Ципрас увери германските лидери, че ако партията победи на предстоящите през юни парламентарни избори, няма да разглежда възможността за излизане на Гърция от еврозоната, предаде Би Би Си.


Той коментира, че Гърция трябва да се фокусира върху стимулирането на растежа, з ада може да изплаща държавния си дълг, а не върху мерките за строги бюджетни рестрикции, които срещат категоричната съпротива на радикалната левица.

Ципрас заяви, че е в интерес на еврозоната да спаси Гърция от финансов колапс.

В кореспонденция на Би Би Си от Атина се отбелязва, че СИРИЗА има всички шансове да победи на предстоящите парламентарни избори. Според социологическите проучвания партията събира най-много подкрепа сред гръцките избиратели.

Източник news.bg

"Излезе ли от еврозоната, гръцката икономика ще се срине за дни"

Евентуално излизане на Гърция от еврозоната няма да бъде край на "отрицателен развой", а начало "на още по-негативен развой" на събитията, заяви пред германското радио Дойчландфунк председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, цитиран от Франс прес.


Шулц е в Атина, където днес ще се срещне с гръцкия президент Каролос Папуляс.

"Не съм казал, че такава възможност не съществува, но я намирам за твърде рискована", допълни той.

При такъв вариант "гръцката икономика ще се срине за няколко дни и европейците ще се притекат на помощ на страната с цената на милиарди евро", прогнозира той.

Според него все още не са опитани всички възможни начини за стабилизиране на политическия пейзаж и връщане на гръцката икономика в правилния път.

Освен това той възропта срещу "всички онези, които залагат на разпадането на еврозоната" на финансовите пазари и "само това чакат".

Днес Шулц ще се срещне и с ръководителя на коалицията на радикалната левица СИРИЗА Алексис Ципрас, който има подкрепата на избирателите преди следващите избори през юни. Лидерът на Европарламента обаче призна, че едва ли може да бъде променено мнението на Ципрас, който категорично отхвърля строгите икономии
в Гърция от 2010 година, пише БТА.

Източник dnes.bg

Защо е по-добре Германия да напусне еврозоната

В дискусиите за евентуалното разпадане на еврозоната се допуска, че Гърция и другите държави с финансови проблеми трябва да напуснат валутната общност. Има обаче алтернатива на тази конвенционална мъдрост.


Истинските проблеми на еврозоната вероятно ще бъдат решени, ако Германия и някои други по-богати икономики излязат от нея, пише Time.

Аргументът в подкрепа на излизането на икономически по-слабите държави е, че те ще могат да избегнат наложените от Германия фискални ограничения. Те ще имат възможност да обезценят националните си валути, което да направи икономиките им по-конкурентоспособни.

Този процес разбира се би довел до неизпълнение на деноминираните в евро дългове на напусналите еврозоната държави, но това би била цената на тяхната свобода. По-състоятелните икономики пък се очаква за изградят една по-малка, но и по-стабилна еврозона.

Проблемът с този сценарий е, че той се основава на няколко големи заблуди, а именно че главоболията на по-слабите икономики се дължат на високите бюджетни дефицити и дългове. Друг мит е, че ако бюджетите им са балансирани и дългът се управлява, тези страни ще могат да изплащат лихвите по облигациите си и не би трябвало да претърпят големи загуби.

В действителност обаче не дългът е проблемът на европейските държави, а високите разходи за труд. Кредитният бум в последното десетилетие позволи тези разходи да нараснат изключително бързо в страните, чийто износ беше по-макло конкурентоспособен.

От 2000 до 2007 г. по-високите разходи за труд намалиха с от 10% до 20% конкурентоспособността на Италия и Испания. С всичките икономически мерки и фискални ограничения оттогава досега двете страни са подобрили конкурентоспособността си със само няколко процентни пункта.

Тези страни никога няма да бъдат в състояние да се конкурират икономически, ако не понижат разходите си за труд. Политически обаче е изключително трудно да накараш заетите да приемат съкращение на заплатите от порядъка на 10-20%.

Е, има един начин: да накараш по-слабите държави да девалвират националните си валути. Това е много по-лесно да се приеме от населението, отколкото политиката на намаление на възнагражденията.

Това обаче не трябва да се случва. В момента, в който хората разберат за подготвяно напускане на еврозоната и девалвация, те биха изтеглили спестяванията си и биха ги вложили в държава, която е останала във валутната общност.

Освен това остават и дълговете, деноминирани в евро, които трябва да бъдат изплащани. Така резултатът ще бъде изтичане на капитали и по-високи разходи за лихви, пише още Time.

Източник dnes.bg

Гръцкият премиер пристигна ненадейно в Брюксел

Гръцкият премиер Лукас Пападимос пристигна в Брюксел, където днес ще се проведе среща на финансовите министри от еврозоната съобщи Би Би Си.
Той отпътува от Атина с ден по-рано от първоначално предвиденото.

Но форума ще бъде обсъдено отпускането на нов пакет финансова помощ за Гърция в размер на 130 милиарда евро.

Лидерите на Германия, Италия и Гърция се надяват, че министрите ще успеят да постигнат съгласие за отпускането на средствата, но сред европейските партньори има и много съмнения, че гръцката страна ще може да изпълни всички условия, за да получи спасителния пакет.

По-ранното пристигане на Пападимос в Брюксел породи слухове, че той ще има срещи с високопоставени европейски чиновници преди срещата на финансовите министри.

От администрацията на гръцкия премиера са заявили пред агенция „Асошиейтед прес", че нямат информация за такива срещи на министър-председателя.

Междувременно в Атина избухнаха нови безредици.
Във вечерните часове на неделния ден в центъра на столицата се стигна до сблъсъци между полицията и демонстранти.На площад „Синтагма" протестиращите хвърляха камъни срещу служителите на реда.
Полицията пусна сълзотворен газ, за да овладее безредиците.

В протестната акцията се включиха около 5000 души. Гневът на протестиращите е насочен срещу тежките условия, които Гърция трябва да изпълни, за да получи нова финансова помощ от европейските партньори.

Източник news.bg

Без Великобритания и Чехия в пакта за по-строга бюджетна дисциплина

Всички страни от ЕС без Великобритания и Чехия са решили да подпишат новия договор за по-строга бюджетна дисциплина.

Великобритания каза още през декември, че няма да подпише новия договор. Чехия е заявила, че засега няма да се присъедини към пакта поради проблеми с парламентарната процедура. Чешкото правителство предвижда да постави въпроса за приемането на пакта на референдум. Освен това по въпроса няма единство в управляващата коалиция. Против пакта е и президентът Вацлав Клаус.

Европейският съвет постигна на своето заседание в Брюксел снощи и компромис по желанието на страните извън еврозоната да участват в заседания на еврогрупата.

Това, което беше може би най-големият компромис, който се търсеше през цялото време, бе за участието в срещите на държавите от еврозоната, заяви пред български журналисти в Брюксел след заседанието премиерът Бойко Борисов, съобщи БТА. Там именно е основното разминаване, защото държавите, които са приели еврото и които са в еврозоната, и това пряко касае техните бюджети и техните икономики, държат да провеждат срещите си сами, уточни той.

Това, което успяхме да договорим, особено премиерът /на Полша/ Доналд Туск беше най-идеен по този въпрос, е да се провеждат съвещанията на еврозоната след Европейските съвети и, ако има тема, различна от пряко засягащите ги в еврозоната, да участват и другите страни в ЕС, посочи премиерът. В края на краищата успяхме да намерим този разумен компромис, когато касае нас – да участваме, заяви Борисов.

С румънския президент още един път подчертахме, че прецедентът, който направи Холандия за Шенген за България и Румъния, ще има много тежки последици за ЕС оттук нататък при взимането на каквито и да било решения, допълни Борисов.

Винаги се намира някоя страна, която, казано в кавички, да се направи на интересна, уточни той. Винаги може всеки един премиер или президент, той така или иначе има мнозинство в местния си парламент, да направи така, че да не получи ратификация и да каже "ето, нашият парламент не иска, няма да подпишем" и с това да блокира работата на всички останали, коментира той.

Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила при всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо - местният парламент не дава, съжалявам, не подписваме. Дадохме пример, че това е лош прецедент и ето, веднага Чехия отново, както при подписването и на предишния договор, заяви, че на първи март няма да подпише, уточни премиерът.

Попитан дали България също в някакъв момент може да не реши да подпише, той отговори, че това може да стане, ако ни наложат данъчна консолидация.

Попитан дали страната ни би имала подобно поведение, ако се проточи приемането ни в Шенген, премиерът заяви, че "ние не правим такива неща на инат и дори в случая да торпилираме работата и огромните усилия, които всички ние като държави правим".

Казвам, че по тази тема вече има практика - когато не си съгласен с нещо и всъщност нашият парламент не ми е дал мандат да приема подобно нещо, тогава на първи март ще кажем "в тази част или по този начин ние не можем да го подпишем", поясни той. Не казваме, че бихме могли "да правим номера", а казвам, че това беше лош прецедент - при 100 процента изпълнени критерии всички държави, до една го отчетоха, но по
някаква друга причина ние все още не сме в Шенген. Казвам, че това би могло да изиграе лоша шега при взимането на важни решения, уточни Борисов.

Източник dnes.bg

Барозу призова да се увеличи помощта за Гърция

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу призова да се направи всичко възможно, за да бъде избегнат фалит на Гърция, предаде Франс прес.


С други думи председателят на Еврокомисията приканва да се увеличи помощта за страната при необходимост.

"Ние мислим, че ако гръцките ни приятели свършат своя дял от работата, ние трябва да ги подкрепим, тъй като би било много трудно не само за Гърция, но и за еврозоната, ако възникне съществен проблем, проблем с фалит в Гърция", заяви Барозу, отговаряйки на въпрос на медиите за необходимостта другите европейски страни да увеличат помощта в подкрепа на Атина.

Еврокомисията ще държи твърдо тази линия, отсече Барозу след срещата си с белгийския премиер Елио ди Рупо.

Според шефа на Еврокомисията разговори за евентуален фалит на гръцката икономика се водят от хора, които "не разбират за какво говорят", тъй като един неин фалит ще бъде силен удар за целия европейски валутен съюз.

"Затова ние ще направим всичко, за да осигурим по най-добър начин оставането на Гърция в еврозоната. Разбира се, при условие че гърците ни сътрудничат", подчерта Барозу.

По-рано днес външният министър на Германия Гидо Вестервеле, който пристигна в Брюксел за участие в среща с колегите си от ЕС, заяви, че според Берлин няма смисъл механично да се увеличава финансовата помощ за Гърция, ако няма конкретни резултати от от реформите.

"Няма никакъв смисъл всяка седмица да се повдига въпросът за нови траншове. Дълговата криза не може да бъде преодоляна, като се създават предпоставки за нови дългове", отбеляза Вестервеле.

Източник dnes.bg

ЕЦБ наля в банките безпрецедентната сума от 489 млрд. евро

Банките в еврозоната са взели огромната сума от 489 млрд. евро от Европейската централна банка, след като институцията от тази сутрин започна да предлага за пръв път тригодишно финансиране, като по този начин увеличи надеждите, че кредитната криза може да бъде избегната и че заетите пари може да се използват за покупката на испански и италиански облигации, съобщава "Ройтерс".

Общо 552 банки са заели пари на аукциона тази сутрин. Този глад на банките за финансиране тласна еврото към едноседмичен връх спрямо долара и подкрепи пазарите във възходящото им движение.

Тригодишните заеми, отпускани от ЕЦБ, са най-новият дързък опит на институцията да успокои ситуацията в еврозоната. Това е най-голямата сума, която някога банката е наливала във финансовата система и даже надхвърля нивото от 450 млрд. евро, инжектирани чрез едногодишни заеми през 2009 година.

Очакването е, че ултраевтиното и ултрадългосрочно финансиране ще има редица положителни ефекти, сред които увеличаване на доверието в банките, намаляване на заплахата от кредитна криза. Очаква се и банките да използват част от парите, за да купуват испански и италиански дългови книжа, като по този начин успокоят пазарите, които са настръхнали заради дълговата криза в общия валутен съюз.

"Заемането на пари е масирано, много по-високо от очакваните 300 млрд. евро. Ликвидността в банковата система сега нарасна значително", коментира пред "Ройтерс" Аналиса Пиаца в Newedge Strategy.

Източник dnevnik.bg

Министрите от еврозоната одобриха отпускането на 8 милиарда евро за Гърция

След няколко месеца дискусии финансовите министри от еврозоната се споразумяха днес да отпуснат на Гърция заем от 8 милиарда евро, благодарение на който страната ще избегне опасността до 15 декември да обяви фалит, съобщи БТА. Информацията е на Франс прес, която се позовава на европейски дипломатически източник.




Седемнадесетте държави от еврозоната одобриха принципно отпускането на този пореден транш преди оставката на социалистическото правителство на Георгиос Папандреу, което беше заменено от правителството на националното единство начело с Лукас Пападимос.

Окончателното одобряване на заема беше отложено заради изискването на еврозоната и Международния валутен фонд трите основни политически партии в Гърция, подкрепящи правителството на единството, да обещаят писмено да приложат реформите, с които се ангажира кабинетът на Папандреу.

Водачите на трите партии изпратиха своя писмен ангажимент на европейските лидери, макар че водачът на опозицията Андонис Самарас изрази в писмото си резерви и се изказа за някои промени "които ще гарантират успеха" на програмата.

Одобряването на транша от еврозоната означава, че Атина ще може да получи помощ от 5,8 млрд. евро от 8-те милиарда, тъй като отпускането на останалата част от сумата трябва да бъде одобрено от МВФ, отбелязва АФП.

Източник dnes.bg

Разпадът на еврозоната ще струва поне 7 трилиона евро

Разпадането на еврозоната ще струва поне половината от произведеното за година от европейската икономика, съобщи Еврокомисията, позовавайки се на изследване на германския застрахователен концерн "Алианц".



Според изследването тази цената ще покрие само първоначалните загуби, като последстващите разходи ще зависят от това как ще се случи разпадът. В момента Брутният вътрешен продукт на 27-те европейски членки се равнява на около 12,3 трилиона евро (2010 г.).

Изследването, което беше цитирано и от президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, посочва, че Германия - най-голямата икономика в ЕС, ще загуби 3 на сто от икономиката си, както и един милион работни места.

"Политическия ефект от това ще е дори по-голям, защо ще унищожи перспективите пред бъдещето поколение", заяви Барозу пред германската неправителствена организация Die Europa Rode.

В реч в Берлин той припомни, че Европа ще загуби и международната си тежест, ако от континентален съюз се превърне в обединение от 6 или 12 държави.

Коментарите на президента на Еврокомисията идват дни, след като френският президент Никола Саркози разви идеята за разделяне на Европа на държави, които използват еврото, и останалите, като се създадат съответно съюзи на федерален и на конфедерален принцип.

В отговор на френската идея, която получи косвена подкрепа и от Лондон, Барозу заяви, че не само не бива да се допуска разделение на съюза, но че е недопустимо и да се изключват държави от еврозоната или пък да се поставят допълнителни условия на страните, които вече са обявили, че желаят да се присъединят към общата валута. Той заяви, че всички държави трябва да приемат еврото и че това е тяхно задължение по договора за членство.

Източник dnes.bg

Гърция се отказа от референдума – официално

Гърция официално се отказа от референдума за спасителния план на ЕС, съобщиха от финансовото министерство в Атина.



Министърът на финансите Евангелос Венизелос е поел този ангажимент в телефонни разговори с председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, заместник-председателя на ЕС и еврокомисар за икономическите и валутните въпроси Оли Рен и германския финансов министър Волфганг Шойбле, предаде Ройтерс.

„Господин Венизелос информира събеседниците си за решението да не се провежда референдум“, се казва в съобщението.

Вчера беше съобщено, че премиерът на Гърция Георгиос Папандреу е смекчил позицията си за референдума, като допусна възможността за отказ от него.

Папандреу предизвика тази седмица гнева на ЕС, като заяви, че възнамерява да подложи на гласуване на референдум постигнатото на 26-27 октомври споразумение за финансова подкрепа на страната му.

В сряда президентът на Франция Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел поставиха фактически ултиматум на Гърция, като заявиха, че провеждането на подобно допитване може да доведе до излизане на Гърция от еврозоната.

Лидерите на еврозоната и на МВФ дадоха да се разбере, че Атина няма да получи поредния транш, докато не реши дали иска да остане член на еврозоната.

В тази ситуация водещите политически сили в Гърция заявиха, че са готови за консенсус за първи път от началото на кризата и да подкрепят споразумението в парламента.

Премиерът Папандреу беше изправен пред сериозна криза в правителството и в управляващата партия. Късно довечера му предстои критично важно гласуване на вот но доверие на кабинета.

Папандреу заяви снощи, че ако бъде постигнат консенсус между политиците в страната, референдум няма да бъде необходим.

Опозицията обаче поставя оттеглянето на Папандреу и провеждането на предсрочни избори като условие за подкрепата си. Самият премиер пък не желае да подава оставка.

Източник dnes.bg

Китай тайно се е ангажирал да подкрепи еврото

Пекин се е ангажирал задкулисно да подкрепи еврозоната в замяна на мерки за намаляване на дефицита и драстични бюджетни съкращения, съобщи днес британският в. "Сънди таймс".


Според вестника китайските представители на срещата на финансовите министри от Г-20 вчера в Париж казали, че Пекин е готов да инвестира десетки милиарди евро в еврозоната чрез покупки на инфраструктура в задлъжнелите страни.

Китайските банки можели също да увеличат изкупуването на държавен дълг в еврозоната, посочва вестникът, цитирайки запознати с дискусиите източници, отбелязва Франс прес.

В същото време Китай заяви, че е изместил САЩ от мястото на най-големият търговски партньор на ЕС, предава „Гласът на Америка”. Китайското министерство на търговията заяви, че за първи път през юли обемът на търговията между ЕС и Китай е надхвърлил търговския обмен между САЩ и Европа.
Цитирайки информация от статистическата агенция Евростат, министерството съобщи, че търговията между Китай и ЕС е възлязла на общо 49,4 милиарда долара през юли. Това е с около 1,1 милиарда долара повече, отколкото търговията между САЩ и Европа през същия месец.

Източник actualno.com

Дянков пред "Уолстрийт джърнъл": BG е решена за еврото!

България остава решена да изпълни ангажимента да приеме еврото възможно най-бързо въпреки кризата, обхванала ЕС.

Това казва министърът на финансите Симеон Дянков в интервю за американския в. "Уолстрийт джърнъл".

"Може и да не е модно, но ние продължаваме напред с плановете да влезем в еврозоната. Следим проблемите в еврозоната и естествено те ни безпокоят, но наша стратегическа цел остава да гарантираме, че нашата страна следва европейския път. Нашата парична единица е обвързана с еврото, така че защо да чакаме?", пита Дянков.

Той обаче изразява опасение, че набъбващото бреме на дълговете на други страни в ЕС може накрая да осуети стремежите на София да се присъедини към еврото през 2014 г.

"Нашата фискална дисциплина променя възприятията в Брюксел и отвъд. Надяваме се, че онези, които взимат политическите решения, ще ни оценяват въз основа на нашите действия и няма да блокират нашето влизане в eврозоната заради данъчните престъпления на други", казва Дянков.

Преди да влезе в еврозоната обаче България ще трябва да изпълни няколко критерии, свързани със стабилността на валутата, с държавния дълг, с лихвите и инфлацията, отбелязва "Уолстрийт джърнъл".

Думите на Дянков са рядък вот на доверие за дългосрочното бъдеще на общата европейска валута, отбелязва в заключение изданието.

Източник dnes.bg