"Файненшъл таймс": ЕС да вземе предвид червените лампички в България

"Файненшъл таймс": Протестите не са само срещу икономиите

В югоизточната част на Европейския съюз предупредително светнаха цял куп червени лампички, на които останала част от Европа би трябвало да обърне внимание, пише британският в. "Файненшъл таймс".


Свалянето на българското правителство след протести миналия месец беше омаловажено от някои анализатори като поредна реакция срещу "мерките за строги икономии". Но падането по сходен начин на румънското правителство и произтеклите сътресения миналата година, както и предизвикателното приемане тази седмица в Унгария на промени в конституцията, които според опонентите им заплашват демократичните ценности, говорят за нещо по-дълбоко.

Протестите в България с 300 000 участници в 25 града бяха най-големите в страната след онези през 1997 г., предизвикани от финансовата криза, или протестите, сложили край на комунизма през 1989 г., посочва вестникът. За разлика от тогавашните протести сегашните не бяха оглавени от опозиционни партии и доминирани от студентите. Те бяха подети от граждани на средна възраст, разгневени от главоломно растящите сметки за отопление.

Участниците в тях скандираха "Без партии", а проявите продължиха дни след като правителството на премиера Бойко Борисов подаде оставка. Протестиращите настояваха за свикване на Велико Народно събрание за промяна на конституцията, така че мнението на гражданите да има повече тежест.

Това не бяха протести срещу икономиите. България – отличник по стандартите на ЕС - не преживя същите драматични фискални ограничения като някои съседни страни. Протестите по-скоро бяха срещу целия политически елит и "системата", провалила усилията на българите да свържат двата края с най-ниските средни доходи в ЕС.

Тук има известни прилики с подкрепата на италианците за "Движение 5 звезди" на Бепе Грило и обезвереността от статуквото в страните в периферията на еврозоната. В бившите комунистически страни, сега членове на ЕС, се наблюдава обаче още нещо: отхвърляне на "прехода" - неспокойните 20 години на разместване на пластовете, които те преживяха, за да влязат в съюза.

Идеята беше, че преходът беше мъчителен, причини страдания, но се очакваше животът ни да стане съвсем друг. Надявахме се да живеем ако не като германци, то поне като гърците, но това така и не стана, казва, цитиран от вестника, председателят на софийския Център за либерални стратегии Иван Кръстев.

Българите обвиниха за високите сметки на тока, предизвикали демонстрациите, зле извършената приватизация, дала регионалните монополи в ръцете на чужди компании, за които се смята, че са доста комфортно свързани с правителството и регулаторните органи.

Скандиранията "мафия" обаче са кратката формулировка за шуробаджанащина сред политическия елит и връзките му с магнати, натрупали милиони от прехода, а в някои случаи и с организираната престъпност.

Гражданите смятат, че рухването на комунизма даде възможност за просперитет на тези групи, но не и на обикновените хора, казва Кръстев.

Реакцията на ЕС беше да потърси по-голяма пръчка, за да санкционира отстъпленията от демокрацията в някои страни членки.

Четири държави начело с Германия миналата седмица призоваха ЕС да използва нови лостове за справяне със страните, нарушаващи "основните му ценности", включително замразяване на европейски фондове.

Според Кръстев обаче останалите страни в Евросъюза би трябвало да положат повече усилия да разберат какво се случва в комунистическия някога Югоизток. Те би трябвало да се ангажират повече с дългосрочното изграждане на институции в тези държави, отбелязва "Файненшъл таймс".

Ако това не стане, има опасност отрицателните последици на прехода да се разпространят и то не само в други бивши комунистически членки на ЕС, но и в страни от бивша Югославия, които дори още не са се присъединили, но където изгледите за евентуално членство отдавна се смятат за най-сигурната гаранция за стабилност, допълва вестникът, цитиран от БТА.

Източник dnes.bg

Гърция да последва примера на България с плоския данък!

"Мерки за драстични икономии в Гърция? Сигурно, а пък на остров Миконос вали сняг!" - така бизнес изданието "Форбс" е озаглавило статия, посветена на мерките за икономии в Гърция, от която става ясно, че в последно време не може да се говори за икономии в тази страна.


В периода януари-май на настоящата година правителството е имало приходи от 18,173 милиарда евро, а е похарчило 29,243 милиарда евро. За сравнение за същия период на 2011 г. правителството е имало приходи от 18,358 милиарда евро и е похарчило 27,747 милиарда евро. Съпоставки се правят и с приходите и разходите за същия период през 2010 г. и 2009 г. и данните показват, че в периода януари-май на 2012 г. гръцкото правителство е похарчило много повече пари в сравнение с периода от 2011 г., 2010 г. и 2009 г.

Що се касае до доходите от данъци, то те са малко, въпреки че данъците непрестанно се увеличават. През периода януари-май 2012 г. приходите от данъците са по-малко отколкото през същия период на 2009 г. и 2010 г., преди големия лов на нередовни данъкоплатци.

В условия на строги икономии централната власт харчи все повече. Икономиката пък се свива. Би трябвало свиването да идва от намаляване на това харчене. Гърция е в петата година на рецесията и с 6,9 процента намаляване на БВП през 2011 г. Но това свиване не идва както се вижда от намаляването на разходите на централната власт. Свиването на икономиката идва отчасти от икономическата несигурност, но е и ефект от повишаването на данъците в и без това обременения от високи данъци частен сектор.

Резултатът от всичко това е, че 6000 компании вече са изнесли бизнеса си в съседна България, посочва изданието и подчертава какви са предимствата на България в очите на гръцките бизнесмени, а именно плосък данък от 10 процента върху доходите и 10-процентен корпоративен данък, ДДС от 20 процента, който е под 23-те процента ДДС в Гърция, както и валута обвързана с еврото.

Изданието препоръчва на Гърция да последва българския пример и да въведе плоска данъчна система сега, защото когато България го е направила, приходите от данъци са се повишили с 5,24 процента в първата година. Това е много повече, отколкото Гърция успя да събере от всички мерки за повишаване на данъците.

След като последва този пример, правителството трябва да ореже драматично разходите и така ще получи икономии, съчетани с растеж - същата стратегия, използвана от Роналд Рейгън и Маргарет Тачър през 80-те години.

Източник dnes.bg

Гръцкият парламент одобри нови рестриктивни мерки

Гръцкият парламент одобри късно снощи нови мерки за съкращаване на бюджетните разходи, които са необходимо условие за задействане на новия спасителен план за Гърция, предаде АФП.

Мнозинството от управляваща коалиция одобри намаляването на разходите за тази година с общо 3,2 милиарда евро. Икономиите ще дойдат от намаляване на пенсиите на държавните служители, на заплатите на местната власт и от сливане на държавни служби.

Мерките включват намаляване с 22 на сто на минималната заплата, която сега е 751 евро месечно за работещите в частния сектор, и с 32 на сто за работниците и служителите, които са под 25-годишна възраст. В момента в тази възрастова група безработица е 48 процента, предаде Асошиейтед прес.

Налагат се и ограничения върху колективните трудови договори и трудовия арбитраж. Някои от мерките ще останат в сила докато безработицата не падне под 10 процента.
Новите рестриктивни мерки бяха приети с 202 гласа "за" и 80 "против". Социалистическата партия ПАСОК и консервативната Нова демокрация, които съставиха коалиционно правителство, ръководено от Лукас Пападемос, имат 193 депутати в 300-местния парламент.

По-рано днес кабинетът реши новите разпоредби да влязат в сила със задна дата от 14 февруари, съобщава БТА.

Източник dnes.bg

Гръцкия парламент одобри новото споразумение за по-малко от час

Гръцкият парламент одобри тази нощ с голямо мнозинство закона за новото кредитно споразумение с ЕС и МВФ, който предвижда страната да предприеме нови мерки за строги икономии в замяна на втори спасителен пакет. Финансовата помощ на обща стойност 130 милиарда евро е жизнено необходима на Гърция, за да избегне изпадането си в неплатежоспособност.

В края на един ден, белязан от многохилядни демонстрации в Атина и Солун, преминали в насилие и палежи в гръцката столица, парламентът прие закона малко преди 1 ч. тази сутрин. От 278 присъстващи депутати (от общо 300), 199 гласуваха за, а 74 - против" (при петима въздържали се).

Законът мина с гласовете на двете водещи гръцки партии. Правителството на премиера технократ Лукас Пападимос, което има тежката задача да преведе Гърция в трудните време, се крепи на подкрепата на социалистите от ПАСОК и консерваторите от Нова демокрация. Двете партии имат в парламента комфортно мнозинство, което им позволи да прокарат закона, въпреки че десетки техни депутати гласуваха против.

В резултат основните гръцки партии изгониха от своите редици общо 43 законодатели, които не подкрепиха закона. Социалистическата ПАСОК изключи 20 от 153-мата членове на своята парламентарна група, а консервативната Нова демокрация - 21 от 83. С това управляващото мнозинство бе намалено от 236 на 193 депутати.

Крайнодясната партия Народен православен сбор (ЛАОС) също изключи двама народни избраници от своите редици, но точно по обратната причина - за това, че подкрепиха закона.

Одобреният от парламента закон има три раздела. Първият се отнася за програмата за обмен на стари гръцки държавни облигации за нови, вторият - за рекапитализацията на банките, които ще бъдат компенсирани от европейските фондове за парите, които ще загубят от отписването на част от дълга на Гърция, а третият - за правомощията на премиера Лукас Пападимос и министъра на финансите Евангелос Венизелос да подпишат новото кредитно споразумение.

Докато гръцките депутати обсъждаха закона, Атина бе обхваната от насилие и погълната от огън. Над 80 души, сред които 30 полицаи, бяха ранени. 25 души бяха арестувани при най-сериозните размирици в Атина от години.

В гръцката столица бяха регистрирани около 40 палежа. Подпалени бяха затворено кино, банки, магазини, офис сгради и кафенета. Мародери разграбиха десетки магазини. Повечето от демонстрантите бяха мирни, но полицията влезе в сблъсъци с общо около 2 хиляди анархисти с черни качулки, въоръжени с петролни бомби и прътове, на десетки "фронтове" из града. По-рано около 55 хиляди демонстранти по данни на полицията се събраха на протестен митинг пред парламента, охраняван от над 3 хиляди полицаи. Гъсти стълбове от черен дим се издигаха към небето на фона на горящи сгради.

За разлика от предишни протести, анархистите бяха аплодирани от останалите демонстранти. В протеста се включиха световноизвестният композитор Микис Теодоракис, на 86 години, и левият политик ветеран Манолис Глезос, на 89 години, свалил през 1941 г. нацисткото знаме със свастиката, издигнато пред Акропола от германските окупатори на Гърция през Втората световна война.

Приетият от гръцкия парламент тази нощ нов план за икономии с цел отпускане на нов заем за страната, застрашена от фалит, е водеща тема за чуждите издания.

Горчивият хап, който ще трябва да изпият гърците, включва десет нови мерки за икономии и реформи, които да се харесат на кредиторите, пише в. "Фигаро". За да се спре покачването на безработицата и да се подобри конкурентността на страната ЕС и МВФ поискаха от Гърция намаляване с 22 процента на минималната заплата. За хората под 25 години намалението ще бъде от 32 процента.

До 2015 г. цената на труда в Гърция ще намалее повсеместно със 15 процента. Друга мярка е премахването на автоматичното покачване на заплатите, главно това, което е свързано с трудовия стаж.

Намаляват се разходите за медикаменти, оценени на над 1 милиарда евро. Гръцката здравна система страда от огромен дефицит и в момента в страната тече здравна реформа.

Намалява се и бюджетът на отбраната с 300 милиона евро. Военните разходи на Гърция възлизат на 4,03 процента от националното богатство. За сравнение във Франция те възлизат на 2,43 процента от националното богатство.

Съкращават се 500 кметски поста. Реформа в териториалната администрация, която беше приета преди две години между впрочем помогна за намаляване на една четвърт от разходите в тази насока.

С 10 процента се намаляват и заплатите на чиновниците, които се ползват от специален режим. Правителството трябва икономиса още 300 милиона евро и ще трябва да реши откъде ще направи тези икономии, за да запълни дупката, отворила се миналата седмица след изоставяне на плановете за намаление на някои пенсии, главно тези на най-бедните.

Гърция ще предприеме и реформа на данъчните служби. Там ще бъдат назначени нови данъчни инспектори, ще се умножат данъчните проверки, а системата за събиране на данъците ще се дигитализира. План за борба с корупцията в данъчната система ще започне да се прилага тази година. Данъчните измами се оценяват на 13 милиарда евро.

Гърция ще продължи и програмите по приватизация през първата половина на 2012 г. Тогава четири държавни компании /водоснабдителната, газовата, хазартната и петролната/ ще бъдат приватизирани. Очакваните печалби са от 4,5 милиарда евро. Правителството закъсня с плановете в тази насока и успя да събере през миналата година едва 1,3 милиарда евро от приватизация, а си беше поставило цел от 5 милиарда евро.

Атина ще изпрати 15 000 чиновници в така наречения резерв от работна ръка. Те ще получават 60 процента от заплатите си. Подобна мярка беше приета миналия октомври, но според наблюдатели не е била приложена добре. В Гърция всеки пети служител е държавен чиновник.

На базата на приетия план за оздравяване на гръцките финанси, Гърция иска до петък да успее да представи оферта за преструктуриране на дълга си, съобщава в. "Монд", цитиран от БТА.

Източник dnes.bg