"Файненшъл таймс": ЕС да вземе предвид червените лампички в България

"Файненшъл таймс": Протестите не са само срещу икономиите

В югоизточната част на Европейския съюз предупредително светнаха цял куп червени лампички, на които останала част от Европа би трябвало да обърне внимание, пише британският в. "Файненшъл таймс".


Свалянето на българското правителство след протести миналия месец беше омаловажено от някои анализатори като поредна реакция срещу "мерките за строги икономии". Но падането по сходен начин на румънското правителство и произтеклите сътресения миналата година, както и предизвикателното приемане тази седмица в Унгария на промени в конституцията, които според опонентите им заплашват демократичните ценности, говорят за нещо по-дълбоко.

Протестите в България с 300 000 участници в 25 града бяха най-големите в страната след онези през 1997 г., предизвикани от финансовата криза, или протестите, сложили край на комунизма през 1989 г., посочва вестникът. За разлика от тогавашните протести сегашните не бяха оглавени от опозиционни партии и доминирани от студентите. Те бяха подети от граждани на средна възраст, разгневени от главоломно растящите сметки за отопление.

Участниците в тях скандираха "Без партии", а проявите продължиха дни след като правителството на премиера Бойко Борисов подаде оставка. Протестиращите настояваха за свикване на Велико Народно събрание за промяна на конституцията, така че мнението на гражданите да има повече тежест.

Това не бяха протести срещу икономиите. България – отличник по стандартите на ЕС - не преживя същите драматични фискални ограничения като някои съседни страни. Протестите по-скоро бяха срещу целия политически елит и "системата", провалила усилията на българите да свържат двата края с най-ниските средни доходи в ЕС.

Тук има известни прилики с подкрепата на италианците за "Движение 5 звезди" на Бепе Грило и обезвереността от статуквото в страните в периферията на еврозоната. В бившите комунистически страни, сега членове на ЕС, се наблюдава обаче още нещо: отхвърляне на "прехода" - неспокойните 20 години на разместване на пластовете, които те преживяха, за да влязат в съюза.

Идеята беше, че преходът беше мъчителен, причини страдания, но се очакваше животът ни да стане съвсем друг. Надявахме се да живеем ако не като германци, то поне като гърците, но това така и не стана, казва, цитиран от вестника, председателят на софийския Център за либерални стратегии Иван Кръстев.

Българите обвиниха за високите сметки на тока, предизвикали демонстрациите, зле извършената приватизация, дала регионалните монополи в ръцете на чужди компании, за които се смята, че са доста комфортно свързани с правителството и регулаторните органи.

Скандиранията "мафия" обаче са кратката формулировка за шуробаджанащина сред политическия елит и връзките му с магнати, натрупали милиони от прехода, а в някои случаи и с организираната престъпност.

Гражданите смятат, че рухването на комунизма даде възможност за просперитет на тези групи, но не и на обикновените хора, казва Кръстев.

Реакцията на ЕС беше да потърси по-голяма пръчка, за да санкционира отстъпленията от демокрацията в някои страни членки.

Четири държави начело с Германия миналата седмица призоваха ЕС да използва нови лостове за справяне със страните, нарушаващи "основните му ценности", включително замразяване на европейски фондове.

Според Кръстев обаче останалите страни в Евросъюза би трябвало да положат повече усилия да разберат какво се случва в комунистическия някога Югоизток. Те би трябвало да се ангажират повече с дългосрочното изграждане на институции в тези държави, отбелязва "Файненшъл таймс".

Ако това не стане, има опасност отрицателните последици на прехода да се разпространят и то не само в други бивши комунистически членки на ЕС, но и в страни от бивша Югославия, които дори още не са се присъединили, но където изгледите за евентуално членство отдавна се смятат за най-сигурната гаранция за стабилност, допълва вестникът, цитиран от БТА.

Източник dnes.bg

Само 1/3 от ромите в Централна и Източна Европа имат работа

Едва една трета от ромите в Централна и Източна Европа имат работа и осигурено препитание, сочи доклад на Световната банка, представен днес в Брюксел.


Според данните около 35% от ромското население в България, Чехия, Сърбия и Унгария работи, като единствено в Словакия се отчитат по-добри резултати - 55 на сто от това малцинство на възраст 15-64 години имат работа.

При жените от ромски произход в посочените страни се отчита още по-висока безработица - близо 75% (България, Чехия и Унгария). Най-лоши резултати в тази област отчита Сърбия - едва девет процента от ромските жени имат постоянна работа.

В обхванатите от изследването държави е установено, че рискът от безработица сред ромите е два пъти по-голям, отколкото при останалото местно население. За България се отчита, че 81 на сто от ромите са заплашени от липсата на заетост, а най-високият резултат в тази посока е в Румъния - 87%.

Общо шест процента от българите и 42% от българските роми са заявили, че са си легнали поне веднъж гладни през последния месец. Отново в Румъния се отбелязват най-лошите резултати по този въпрос - 61 процента от анкетираните роми не са вечеряли поне веднъж в последните 30 дни. Това е 10 пъти повече от подобните отговори, получени от останалите участници в допитването от неромски произход.

Според представените резултати в България ромите са два пъти по-изложени на бедност (80 процента) от етническите българи. Сходни са данните в Унгария, Чехия и Словакия.

Ромите в България, Румъния и Унгария изглеждат най-бедни, тъй като едва от шест до осем процента от тях заявяват, че са в състояние да посрещнат непредвидени разходи. В останалите държави с традиционно ромско население разликата по този въпрос е от три до 10 пъти в сравнение с останалите етнически групи.

Световната банка предлага разгръщане на схемите за микрокредитиране на ромското малцинство, тъй като съществена част от работещите представители на това малцинство се определят като "самонаети", т.е. развиват икономическа дейност, независимо от работодател.

Еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и приобщаването Ласло Андор коментира, че проект, осъществен в Унгария, дава пример за добър опит в усилията за преодоляването на безработицата сред ромите. Проектът предвижда отпускане на социални микрокредити за представители на малцинството, които желаят да развиват самостоятелна икономическа дейност. Комисарят отбеляза, че подходът за икономическото приобщаване на ромите следва да засяга също въпросите на образованието, здравеопазването и жилищното настаняване.

Източник dnes.bg

Унгарският парламент одобри фискалния пакт на ЕС

Унгарският парламент без много дебати прие резолюция, която позволява на правителството да се присъедини към новия фискален пакт на Европейския съюз, предаде агенция "Франс прес".

Резолюцията мина с 304 гласа "за" на управляващата партия "Фидес" и на социалистите в опозиция. Крайнодясната "Йоббик" гласува с 42 гласа "против", докато зелените се въздържаха.

Фискалният пакт, който лидерите принципно приеха през декември, призовава за вкарване на "златно правило" в националните конституции за балансирани бюджети. Договорът трябва да бъде приложен от 17-те страни от еврозоната, като останалите държави - членки на ЕС, могат да се включат към него.

На последния Европейски съвет през декември всички държави освен Великобритания заявиха, че са склонни да обсъдят предложението за пакта. Впоследствие обаче чешкият премиер Петр Нечас обяви, че е твърдо против новия договор за по-строга фискална дисциплина.

Унгарският премиер Виктор Орбан първоначално заяви, че страната му няма да се присъедини към фискалния пакт, преди Будапеща да е видяла окончателния вариант на текста. Той също така обяви, че текстът ще бъде приложен, след като Унгария се присъедини в еврозоната.

Пред парламента в понеделник премиерът заяви, че всички точки в пакта са приемливи за Унгария. Бюджетните мерки ще бъдат приложени на 1 януари 2013 г.

Източник dnevnik.bg

Русия намали доставките на газ за 8 европейски страни

Осем страни се оказаха днес с намалени газови доставки от Русия.

Наред с Полша, Словакия, Австрия, Унгария, Румъния, Гърция и Италия, в списъка се оказа и България. Засега Москва мълчи по темата.

Европейската комисия веднага отреагира, но обяви, че засега не възнамерява да предприема действия в помощ на страните, чиито газови доставки бяха намалени от "Газпром".

Говорител на енергийния комисар Гюнтер Йотингер заяви, че всички засегнати страни се справят с положението, като използват резервите си, купуват допълнителни количества синьо гориво от съседи или използват терминалите си за втечнен газ.

"Ситуацията не е критична. Ще говорим за такава, ако настъпи съществено намаляване на доставките и ако пазарните механизми не работят. В момента европейските хранилища са пълни", заяви говорителят.

Според Еврокомисията най-сериозно засегнати са Австрия, чиито доставки вчера са били с една трета по-малко от обичайните и Италия - с една четвърт по-малко.

Ройтерс съобщи, че количествата за България, Румъния, Гърция и останалите балкански потребители на руски газ също са спаднали с една трета.

Въпреки това Еврокомисията смята, че страните ще успеят да се справят. Оттам дадоха за пример Полша, която се е договорила с Германия, чиито доставки не са засегнати, да си дръпне нужния й газ от преминаващата през територията й германска тръба.

Словакия и Австрия са си сложили с финансовата помощ на ЕС компресори за обратно изпомпване на синьото гориво и можели да разчитат на западните си съседи.

За България през 2009 г. също бяха заделени около 45 млн. евро от европейския бюджет за изграждане на газови връзки с Румъния и Гърция, но двете системи още не работят.

Все пак Брюксел е информирал за ситуацията доставчиците на газ, собствениците на тръбопроводите, потребителските организации и страните членки, които заседават в групата за газова координация и може да ги свика спешно през почивните дни, ако положението се влоши.

Говорителят на енергийния еврокомисар съобщи, че Гюнтер Йотингер няма пряка връзка с ръководството на "Газпром" и се информира за действията на компанията чрез руското посолство в Брюксел.

Източник dnes.bg