Сривът на борсовите индекси и стоковите пазари в САЩ от миналата седмица не вещае нова финансова катастрофа и повтаряне на глобалната рецесия от края на 2008 година. Това мнение изразиха анализаторите, до които "Дневник" се допита какви ще са последиците в краткосрочен план и отражението върху България. Според тях обаче българската икономика не е станала по-конкурентоспособна в последните 2 години и ако глобалното възстановяване се забави, това ще засегне страната ни.
Сега, както и при резките спадове на 2007 и 2008 г., големите борси губят сериозна част от капитализацията си само в рамките на часове. Тогава сривовете показаха, че има проблеми във финансовите институции на САЩ и Англия.
Според Цветослав Цачев, който ръководи отдела за анализи на "Елана", причините за сегашните разпродажби са различни от страховете през 2007 и 2008 г. "Тогава имаше стрес в системата. Фалираха "Беар Стърнс" и "Леман брадърс", а преди властваха опасенията, че това може да се случи. Днес виждаме забавяне на възстановяването след изчерпване на стимулите на американското правителство, но това се наблюдава при възстановяването от всяка криза", каза Цачев.
Освен че не се очаква нов шок за финансовите пазари, повечето експерти не смятат, че борсовият срив е предвестник на нова глобална рецесия. Макар че именно капиталовият пазар първи сигнализира, че очакванията са за свиване на икономиката, този път падащите цени се приемат като отрезвяване от прекомерния оптимизъм в реалния сектор и отразяват данните за бизнес климата в САЩ и проблемите на страната с държавния й дълг.
В най-лошия за България сценарий негативите могат да се проявят по същите канали, както и преди 3 години – свито търсене на индустриалната продукция и удар по износителите. Преките чуждестранни инвестиции също ще останат на ниско равнище както заради по-високата нагласа за избягване на риска, така и заради липсата на реформи и повишаване на производителността в България.
"Възстановяването на българската икономика може да се характеризира като стабилизиране на дъното. То не минава през по-висока производителност, а през изплащане на задълженията при ниски доходи и потребление, което ще поддържа инвестициите ниски", смята макроикономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов.
Още в началото на годината пък бившият председател на Комисията за финансов надзор Петър Чобанов изразяваше опасения, че изчерпването на фискалните и монетарните стимули в САЩ и големите икономики на Европа може да забави растежа, а в най-лошия сценарий да се повтори и рецесията.
"По последни актуални данни нетният размер на преките чуждестранни инвестиции в България е отрицателен, което означава, че компаниите, които изтеглят капитали от България, го правят в по-големи обеми, отколкото тези, които инвестират у нас. Тази тенденция няма да се обърне поради склонността за избягване на риск. ЕС като цяло не предоставя големи възможности за убежище, като изключим германските ДЦК", смята той.
Така частният сектор на страни като България остава на заден план като възможности за инвестиране.
"Ако правителството беше осигурило по-голямо доверие в бизнес средата, можеше да увеличи привлекателността на икономиката, но това не се случи и печеливши ще са единствено компаниите, които покажат по-голяма находчивост", смята още Чобанов. Неговата прогноза за икономическия растеж през тази година вече е за 1% растеж, но при изненади данните може да се окажат дори по-разочароващи.
"Понижаването на рейтинга на Щатите няма да се отрази на еврофондовете", заяви пред "Стандарт" премиерът Бойко Борисов. Той е категоричен, че решенията, които вече са взети от еврокомисията, няма да се разклатят от кризата зад океана и финансовата рамка на оперативните програми няма да бъде свита, тъй като страните от еврозоната правят всичко възможно да държат еврото стабилно. "Няма причина размерът на кохезионните фондове да се променя, за нас е по-важно да усвоим максимално средства, които ЕС солидарно ни предоставя", обяснява премиерът пред вестника.
Цветослав Цачев, ръководител "Анализи", "Елана"
"Икономиката на САЩ забавя растежа си и затова има влошаване на показатели, които предизвикаха спада на борсите в четвъртък. Това обаче се случва заради изчерпване на действието на стимулите, които американското правителство и Федералният резерв направиха за икономиката. Исторически винаги в такива периоди растежът е бил между 2 и 3%, но след това се забавя до между 1 и 2%. Не е изключено в момента да виждаме точно това. Щатските облигации поскъпваха въпреки цялата несигурност какво ще стане с дълга на САЩ, така че доверието в американската икономика остава."
Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите:
"За да приемем спада от миналата седмица за начало на нова рецесия, ще трябва пазарите да останат потиснати поне още 3 месеца. Не смятам, че в момента виждаме повтаряне на глобалната рецесия. Първоначално имаше еуфория и скок на корпоративните акции и облигации, но в следващия момент видяхме замразени макроикономически резултати със сигнали за забавяне в Азия. Нямаше начин да не видим отрицателни резултати и в борсовата търговия.
Българската икономика не се преструктурира, нямаше и реформи, затова у нас виждаме стабилизиране на дъното при ниски доходи и инвестиции, а не икономическия растеж, който искаме."
Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък: "В подобни ситуации кризисното говорене не е най-доброто решение и трябва да се избягва предричането на катастрофични сценарии. Но се потвърждават опасенията, че кризата не си е тръгвала и временното оживление, което най-вероятно се е дължало на огромните стимули, не е трайно и необратимо. Икономиката на САЩ се развива по-бавно от очакванията и това се тълкува като връщане към рецесия, която да засегне и останалия свят.
За съжаление европейските икономики също са нестабилни и фискалната криза подкопава сериозно доверието, като достига вече и италианската икономика, която е от фундаментално значение за еврозоната и целия ЕС.
Стабилното възстановяване и растеж се отдалечават и това се отнася и за нашата икономика, като рисковете са тази година реалният растеж да е близо до нулата. Засега продължавам да мисля, че е възможно икономиката ни да нарасне с около 1% тази година. Ако правителството беше осигурило по-голямо доверие в бизнес средата, можеше да увеличи привлекателността на икономиката, но това не се случи и печеливши ще са единствено компаниите, които покажат по-голяма находчивост."
Източник dnevnik.bg
