Fitch повишиха рейтинга на Гърция

След месеци на намаляване на рейтингите на Гърция днес се случи точно обратното. Международната рейтингова агенция Fitch повиши рейтинга на Гърция от "частичен дефолт" на "В-", предаде AFP.


Агенцията определя перспективата на оценката си за платежоспособността на Атина като "стабилна", аргументирайки се с приключването на операцията по размяната на гръцки държавни облигации в понеделник, се допълва в комюникето.

Заради успешната замяна на облигациите се е подобрила и устойчивостта на дълга, твърди Fitch. Освен това спада и опасността от внезапно прекратяване на обслужването на дълга.

Експертите на агенцията обаче отчитат, че оценката за дългосрочния дълг на Гърция може да еволюира според траекторията на страната спрямо параметрите, определени от ЕС и Международния валутен фонд и "способността и волята й да спазва сроковете и условията (за изплащане) на преструктурираните облигации", или с други думи на новите държавни ценни книжа, емитирани в понеделник.

Новите облигации се радват на добро търсене, включително и от дребните инвеститори. Цените на тези нови облигации обаче вече отново са под натиск.

Източник dnes.bg

Меркел и Саркози си отдъхнаха за Гърция

Лидерите на двете водещи държави в еврозоната – Германия и Франция, приветстваха сделката за преструктурирането на дълговете на Гърция. Както е известно, доброволното участие на частните кредитори в обмяната на облигациите се оказа достатъчно високо, за да се стигне до драстично орязване на дълговото бреме на страната.


Това е причината за получаването на одобрение за отпускането на 35,5 млрд. евро на Гърция, чрез които страната да финансира сделката с честните инвеститори по преструктуриране на дълга си, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Германският канцлер Ангела Меркел изрази задоволство от случилото се и призова Атина да използва сделката за размяна на облигации, за да ускори преструктурирането на икономиката си чрез въвеждане на строги реформи.

Говорителят на Меркел Щефен Зайберт посочи пред медиите, че тя е "доволна" от резултата от суаповата операция.

Според френския президент Никола Саркози гръцката дългова криза е решена след силното участие на частните кредитори в размяната на облигации, информира Ройтерс.

"Искам да посоча колко съм щастлив, че бе намерено решение на гръцката криза, която от месеци оказва влияние върху икономическата и финансова ситуация в Европа и света", каза Саркози.

"Днес проблемът е решен. Обърната е страница от финансовата криза", допълни президентът.

Германският министър на финансите Волфганг Шойбле приветства активното участие на частните инвеститори в преструктурирането на гръцкия дълг. Според него вече има надежда за оздравяване на гръцката икономика.

"Все още не сме стигнали върха на планината, но сме на правилен път", отбеляза министърът, подчертавайки, че еврозоната е доказала силата си като общност.

Международният валутен фонд (МВФ) ще участва във втората спасителна програма на стойност 130 млрд. евро, допълни Шойбле, без обаче да посочи подробности.

"Налице са условията за отпускане на държавната помощ от втория спасителен план за Гърция", заяви председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер в комюнике, цитирано от Франс прес.

Юнкер приветства успеха на плана за отписване на част от дълга, държан от частните инвеститори, "което ще допринесе значително за подобряване на защитимостта на гръцкия дълг".

По-специално той приветства подробната оценка на тройката (ЕС, ЕЦБ, МВФ), според която Гърция е изпълнила по удовлетворителен начин всички предварителни условия, изисквани от партньорите й за отпускането на тази помощ.
Юнкер призовава МВФ да даде значителен принос в тази помощ от 130 милиарда евро.

Управителният съвет на фонда ще обсъди новият заем за Атина на 15 март.

Управляващата директорка на МВФ Кристин Лагард приветства днес преструктурирането на държавния дълг на Гърция, към което се присъединиха голямо мнозинство от нейните частни кредитори, но не се произнесе за новия заем от фонда.

Източник dnes.bg

Германия поиска експертно правителство в Гърция

Берлин предложи изборите в Гърция, които трябва да се състоят през април, да бъдат отложени, съобщи The Financial Times.


Министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле каза в интервю, че е необходимо в Атина да бъде назначено надпартийно, експертно правителство по модела на Италия.

Според него в новия гръцки кабинет не трябва да участват политици, каквито са финансовият министър Евангелос Венизелос и лидерът на дясноцентристката партия „Нова демокрация“ Антонис Самарас, който се очаква да е новият премиер на страната.

Подобно становище са изказали финансовите министри на Финландия и Холандия по време на конферентния телефонен разговор на финансовите министри на държавите от еврозоната снощи. Заедно с Шойбле те са казали, че вероятно ще поискат гаранции за изпълнение на строгите икономически мерки и от по-малките политически партии в Атина, а не само от коалиционните партньори.

Финландия и Холандия освен това са призовали новата спасителна програма да не бъде одобрявана преди изборите в страната през април и назначаването на постоянно правителство, посочва анонимен източник.

Предложението на Волфганг Шойбле за отлагането на изборите обаче разгневи управляващите в Атина.

Финансовият министър на Гърция Евангелос Венизелос обвини "силите от Европа" за изтласкването на страната му от еврозоната. Президентът Каролос Папуляс пък коментира, че Шойбле няма право да обижда страната му по този начин.

"Всички сме длъжни да работим усилено, за да преминем през кризата, но не можем да приемем обиди от г-н Шойбле. Кой е Шойбле, че да обижда Гърция?", коментира Папуляс по време на среща с представители на гръцкото военно министерство.

"Кои са тези холандци и финландци? Винаги сме защитавали не само свободата на Гърция, но и свободата на цяла Европа", допълни Папуляс.

Източник dnes.bg

Спасителното финансиране за Гърция все още не е сигурно?

Не всички детайли по новата спасителна програма за Гърция са готови. Това е съобщил за Reuters източник от Европейския съюз, пожелал да остане анонимен.


Утре финансовите министри на държавите от еврозоната трябваше да се срещнат в Брюксел и да обсъдят спасителното финансиране. Вместо това те ще говорят по телефона.

Председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер съобщи, че все още се очакват писмените гаранции на политическите лидери в Гърция, че икономическите реформи в страната ще бъдат осъществени.

В момента правителството на Лукас Пападимос заседава извънредно в Атина и обсъжда действията, които Атина трябва да предприеме, за да получи спасителното финансиране.

Източник dnes.bg

Гръцки медии: Защо сме по-зле дори от България?

Дебатът за заплатите в обществения и частния сектор в Гърция, за това как се формират те и какво е тяхното ниво, не датира от вчера.

В реалността обаче показателни за жизнения стандарт на една страна са нейната конкурентоспособност и умението й да управлява ефективно своите финанси, а не броят гласове, които левицата печели на изборите, пише гръцкият ежедневник Imeresia.

Всъщност колкото повече гласове има „марксистката левица“, толкова по-ниско е жизненото равнище, пише изданието.

Показателят за износ и внос, както и износът спрямо вноса, изчислени на глава от населението, са добри параметри, за да може да се изчисли дали заплащането в една държава отговаря на нейната икономика.

Съотношението между износ и внос е подходящ индикатор, за да се прецени и размера на „черната дупка“ в една икономика.

За 2010 г. вносът на глава от населението в Гърция бе 5 593 долара, спрямо 3 363 долара в България, сочи ежедневникът, позовавайки се на данни на ЦРУ (CIA World Factbook). За същата година износът бе 2100 долара в сравнение с 2909 долара за България.

„Не мислете, че търговският баланс се променя в наша полза само заради 10-12 млрд. евро приходи от туризъм“, пише изданието.

И обяснява защо: както гръцките граждани, така и туристите в Гърция, потребляват главно вносни стоки.

Интересни са и други данни, показващи разходите на гръцката и българската страна на глава от населението.

Същите данни на ЦРУ сочат, че през 2010 г. гръцката държава е имала разходи от над 14 хил. долара на глава от населението спрямо 2 548 долара в България. Приходите в гръцката хазна са били малко над 11 хил. долара в сравнение с 2 278 долара на глава от населението в България. Отрицателният баланс между приходи и разходи е съответно 2 964 долара в Гърция спрямо едва 269 долара в България.

"Ако не променим курса, след 5-10 години българските заплати няма да ни се струват като нежелан сценарий, който искаме да избегнем, а като цел, която ще се опитваме да достигнем", пише в заключение изданието.

Източник dnes.bg

Данъчният рай в Гърция е към края си

Евангелос Венизелос кове нови оръжия в борбата срещу укриването на данъци. Този път гръцкият финансов министър взима на мушка всички работещи на свободна практика. От тях в Гърция има повече, отколкото във всяка друга страна от ЕС. Докато в Германия около единадесет на сто от работната сила са самостоятелно заети лица, то техният дял в Гърция е повече от 30%, пише Handelsblatt.


По отношение на данъчните приходи обаче самостоятелно заетите лица в Гърция са по-слабо представени. Седем от десет професионалисти и шест от всеки десет търговци през 2010 г. обявяват пред данъчната служба доходи, по-ниски от 10 000 евро.

Само 73 гърци за заявили пред министерството на финансите за 2009 година доход от повече от 900 000 евро. Сред тях са 33 служители и пенсионери, но само седем специалисти на свободна практика. Всеки грък знае какво означават тези данни: лекар, който взима 70 евро за един бегъл преглед, но не издава квитанция, адвокат, който иска хонорара си в брой, но признава само половината от него, техникът, който за десетте минути ремонт на тоалетната взима 50 евро, но на въпроса за квитанция само прави гримаса, все едно е изял лимон. Всички в Гърция познават това, пише изданието.

Гръцките електротехници са обявили през 2011 година среден доход от 12 708 евро, водопроводчиците – от 10 474 евро. Собствениците на нощни клубове твърдят, че живеят средно с 6528 евро годишно. Собствениците на фризьорски салони са още по-бедни и отчитат среден годишен доход от 5519 евро.

Но особено мъжете в бели престилки са считани за черната овца по отношение на данъчния морал: при данъчни ревизии в лекарски кабинети в атинския баровски квартал Колонаки през 2010 г. нарушения са констатирани във всеки втори кабинет.

През 2011 г. този дял е бил дори по-висок – в 62% от кабинетите е имало нарушения. От 151 лекари, които практикуват в Колонаки, който се счита за най-богатия район на Атина, само единадесет декларират годишен доход от повече от 100 000 евро. Един на всеки петима души съобщава, че е спечелил по-малко от 10 000 евро на година.

Данъчните работят по правилата
Сега финансовият министър се опитва да накара нежелаещите да си платят данъците да стигнат до касата с пакет от нови мерки. Още миналата година той въведе нов поголовен данък от 300 евро, който трябва да се плати от всички на свободна практика и специалисти, независимо от дохода им.

Тази година таксата се увеличава до 500 евро, а през 2013 г. трябва да скочи до 1000 евро. В допълнение необлагаемият минимум при данъка върху общия доход се намалява от 12 000 на 5000 евро – което, разбира се, ще засегне много повече честните предприемачи на свободна практика с ниски доходи, отколкото тези с високи.

А за да бъдат хванати измамниците, финансовите ревизори ще могат в бъдеще да проверяват сметки и движения на пари и без конкретно подозрение. Това предвижда проектобюджет, който в момента се дебатира в парламента.

Въз основа на спестяванията и наличието на ценни книжа, транзакциите с кредитни карти и извлеченията за плащане в брой, държавната хазна ще може да се направи изводи за реалните доходи, надява се финансовият министър.

Дали сметката ще излезе е под въпрос: гръцкото финансово управление е в особено състояние. Много финансови служители от месеци действат само по правилата, тъй като заради новите икономии бонусите към доходите им бяха отрязани.

Също така корупцията е съществен проблем. "40-40-20" е добре позната в професионалните среди формула. Какво означава тя разясни бившият генерален секретар на гръцкото министерство на финансите на неотдавнашната конференция за укриване на данъци. Според нея данъчните проверки в Гърция често се провеждат по тази линия: 40 процента от дължимите данъчни задължения могат да се запазят за виновния, 40 на сто от сумата влиза в джобовете на инспекторите и 20 процента ще получи хазната, след като данъчните ревизори фризират по подходящ начин числата.

Положението е лошо не само във финансовото управление. Дори и съдебната система куца. Данъчни производства в Гърция може да се точат в продължение на десет или повече години. Ако присъдата се потвърди, длъжниците често са мъртви или са отдавна са подали заявление за фалит.

Като част от реформата сега и съдебният процес трябва да бъде ускорен. Но дори и ако някой е осъден за укриване на данъци, това не означава непременно, че ще си плати: финансовата администрация в момента разполага с данни за присъди за 41 млрд. евро за просрочени данъчни задължения, които не могат да бъдат събрани.


Сумата е два пъти по-висока от бюджетния дефицит през 2011 г. или почти 20% от брутния вътрешен продукт.

А в Испания?
До скоро Испания беше онази страна в Европа, в която имаше най-много банкноти от 500 евро в обращение – феномен от бума на недвижими имоти, който междувременно отмина. Сега пазарът е сринат, почти липсват транзакции, малко са и данъчните престъпления в тази област.

Но и испанските финансови власти са доста строги и проверяват редовно сметки, а задълженията на банките за събиране на информация са доста високи.

"Но има и по-малки фирми и самостоятелно наети лица, които подават декларации само за част от услугите си, т.е. част от постъпленията са черни и има се укриват както данък върху дохода, така и корпоративен данък и ДДС. Заради строгите изисквания за информация на банки в Испания, "разделението между черно и бяло е по-видимо", казва Андреас Трост, партньор и експерт по данък в испанската адвокатска кантора Cuatrecasas.

Никога досега натискът за събиране на повече приходи не е бил толкова голям, колкото върху току-що започналото дейността си консервативно правителство на премиера Мариано Рахой.

Около 40 млрд. евро трябва да събере допълнително правителството тази година, за да стигне до целевия дефицит от 4,4%, договорен с Брюксел. Какво по-естествено от това да опита още веднъж с мерки срещу укриването на данъци.

Министърът на финансите Кристобал Монторо представи в Министерския съвет миналата седмица „Генерален план за 2012 г. фискален контрол", с който възнамерява през тази година да събере допълнително невероятно прецизираната сума от 8,171 млрд. евро.

На плащането в брой от една определена сума нагоре ще се сложи край, също както е в Италия и Франция. С помощта на информация от бивши данъчни оазиси, като Андора, Панама или Бахамите, със засилено сътрудничество със социалните власти и инспекторите държавата иска да запуши тази дупка.

Европейската комисия вече се изказа скептично за визираната сума.

„Вече сме водили подобна дискусия с други членове и не може подобна сума да бъде гарантирана“, казва говорителят на комисията Оливър Байли.

Източник investor.bg