неделя, 29 януари 2012 г.

Данъчният рай в Гърция е към края си




Евангелос Венизелос кове нови оръжия в борбата срещу укриването на данъци. Този път гръцкият финансов министър взима на мушка всички работещи на свободна практика. От тях в Гърция има повече, отколкото във всяка друга страна от ЕС. Докато в Германия около единадесет на сто от работната сила са самостоятелно заети лица, то техният дял в Гърция е повече от 30%, пише Handelsblatt.


По отношение на данъчните приходи обаче самостоятелно заетите лица в Гърция са по-слабо представени. Седем от десет професионалисти и шест от всеки десет търговци през 2010 г. обявяват пред данъчната служба доходи, по-ниски от 10 000 евро.

Само 73 гърци за заявили пред министерството на финансите за 2009 година доход от повече от 900 000 евро. Сред тях са 33 служители и пенсионери, но само седем специалисти на свободна практика. Всеки грък знае какво означават тези данни: лекар, който взима 70 евро за един бегъл преглед, но не издава квитанция, адвокат, който иска хонорара си в брой, но признава само половината от него, техникът, който за десетте минути ремонт на тоалетната взима 50 евро, но на въпроса за квитанция само прави гримаса, все едно е изял лимон. Всички в Гърция познават това, пише изданието.

Гръцките електротехници са обявили през 2011 година среден доход от 12 708 евро, водопроводчиците – от 10 474 евро. Собствениците на нощни клубове твърдят, че живеят средно с 6528 евро годишно. Собствениците на фризьорски салони са още по-бедни и отчитат среден годишен доход от 5519 евро.

Но особено мъжете в бели престилки са считани за черната овца по отношение на данъчния морал: при данъчни ревизии в лекарски кабинети в атинския баровски квартал Колонаки през 2010 г. нарушения са констатирани във всеки втори кабинет.

През 2011 г. този дял е бил дори по-висок – в 62% от кабинетите е имало нарушения. От 151 лекари, които практикуват в Колонаки, който се счита за най-богатия район на Атина, само единадесет декларират годишен доход от повече от 100 000 евро. Един на всеки петима души съобщава, че е спечелил по-малко от 10 000 евро на година.

Данъчните работят по правилата
Сега финансовият министър се опитва да накара нежелаещите да си платят данъците да стигнат до касата с пакет от нови мерки. Още миналата година той въведе нов поголовен данък от 300 евро, който трябва да се плати от всички на свободна практика и специалисти, независимо от дохода им.

Тази година таксата се увеличава до 500 евро, а през 2013 г. трябва да скочи до 1000 евро. В допълнение необлагаемият минимум при данъка върху общия доход се намалява от 12 000 на 5000 евро – което, разбира се, ще засегне много повече честните предприемачи на свободна практика с ниски доходи, отколкото тези с високи.

А за да бъдат хванати измамниците, финансовите ревизори ще могат в бъдеще да проверяват сметки и движения на пари и без конкретно подозрение. Това предвижда проектобюджет, който в момента се дебатира в парламента.

Въз основа на спестяванията и наличието на ценни книжа, транзакциите с кредитни карти и извлеченията за плащане в брой, държавната хазна ще може да се направи изводи за реалните доходи, надява се финансовият министър.

Дали сметката ще излезе е под въпрос: гръцкото финансово управление е в особено състояние. Много финансови служители от месеци действат само по правилата, тъй като заради новите икономии бонусите към доходите им бяха отрязани.

Също така корупцията е съществен проблем. "40-40-20" е добре позната в професионалните среди формула. Какво означава тя разясни бившият генерален секретар на гръцкото министерство на финансите на неотдавнашната конференция за укриване на данъци. Според нея данъчните проверки в Гърция често се провеждат по тази линия: 40 процента от дължимите данъчни задължения могат да се запазят за виновния, 40 на сто от сумата влиза в джобовете на инспекторите и 20 процента ще получи хазната, след като данъчните ревизори фризират по подходящ начин числата.

Положението е лошо не само във финансовото управление. Дори и съдебната система куца. Данъчни производства в Гърция може да се точат в продължение на десет или повече години. Ако присъдата се потвърди, длъжниците често са мъртви или са отдавна са подали заявление за фалит.

Като част от реформата сега и съдебният процес трябва да бъде ускорен. Но дори и ако някой е осъден за укриване на данъци, това не означава непременно, че ще си плати: финансовата администрация в момента разполага с данни за присъди за 41 млрд. евро за просрочени данъчни задължения, които не могат да бъдат събрани.


Сумата е два пъти по-висока от бюджетния дефицит през 2011 г. или почти 20% от брутния вътрешен продукт.

А в Испания?
До скоро Испания беше онази страна в Европа, в която имаше най-много банкноти от 500 евро в обращение – феномен от бума на недвижими имоти, който междувременно отмина. Сега пазарът е сринат, почти липсват транзакции, малко са и данъчните престъпления в тази област.

Но и испанските финансови власти са доста строги и проверяват редовно сметки, а задълженията на банките за събиране на информация са доста високи.

"Но има и по-малки фирми и самостоятелно наети лица, които подават декларации само за част от услугите си, т.е. част от постъпленията са черни и има се укриват както данък върху дохода, така и корпоративен данък и ДДС. Заради строгите изисквания за информация на банки в Испания, "разделението между черно и бяло е по-видимо", казва Андреас Трост, партньор и експерт по данък в испанската адвокатска кантора Cuatrecasas.

Никога досега натискът за събиране на повече приходи не е бил толкова голям, колкото върху току-що започналото дейността си консервативно правителство на премиера Мариано Рахой.

Около 40 млрд. евро трябва да събере допълнително правителството тази година, за да стигне до целевия дефицит от 4,4%, договорен с Брюксел. Какво по-естествено от това да опита още веднъж с мерки срещу укриването на данъци.

Министърът на финансите Кристобал Монторо представи в Министерския съвет миналата седмица „Генерален план за 2012 г. фискален контрол", с който възнамерява през тази година да събере допълнително невероятно прецизираната сума от 8,171 млрд. евро.

На плащането в брой от една определена сума нагоре ще се сложи край, също както е в Италия и Франция. С помощта на информация от бивши данъчни оазиси, като Андора, Панама или Бахамите, със засилено сътрудничество със социалните власти и инспекторите държавата иска да запуши тази дупка.

Европейската комисия вече се изказа скептично за визираната сума.

„Вече сме водили подобна дискусия с други членове и не може подобна сума да бъде гарантирана“, казва говорителят на комисията Оливър Байли.

Източник investor.bg


Няма коментари:

Публикуване на коментар