Ласло Андор очаква обяснения за достъпа на българи до пазара на труда

Еврокомисарят по заетостта Ласло Андор очаква до средата на май отговори от страните, които решиха да не отварят трудовите си пазари за българи и румънци, с по-задълбочен анализ на причините, които са ги принудили да удължат забраните.


9 държави от ЕС решиха да се възползват от максималния срок да не допускат българи и румънци до пазара си на труда, който изтича на 31 декември 2013 г. Те са посочили като мотиви кризата, рецесията, високата безработица и рисковете от социален дъмпинг. Европейската комисия обаче не е доволна от част от обясненията и иска повече факти и анализ на страховете от българи и румънци.

Някои аргументи са просто смешни, казва Мари Корнелиенсен, която е евродепутат от Холандия. Тя се е запознала с мотивите на своето правителство, където между другото се казвало, че почти няма българи и румънци, които да се ползват от холандската социалната система, но имало възможност това да се промени.

Германия, която облекчи условията за българи и румънци с германски дипломи, пък се опасява, че новодошлите изтласкват местните работници заради скромното заплащане, срещу което се наемат. В Берлин имало страхове, че социалният дъмпинг ще доведе до намаляване на минималните възнаграждения в страната.

Оценката на основанията на страните е сложна, защото страните могат да се мотивират и само със собствената си преценка за икономическата ситуация, за прогнозите за растеж и нивото на заетост и за състоянието на трудовите пазари.

В Брюксел не са съгласни, че българите и румънците застрашават Великобритания, Германия, Белгия, Холандия, Франция, Ирландия, Австрия, Малта и Люксембург, които решиха да продължат с ограниченията.

Еврокомисията произведе вече два доклада, единият по искане на България и Румъния, доказвайки, че най-новите европейци са допринесли за икономическия растеж в западните държави и са имали ограничен ефект върху работните заплати. Заради кризата броят на желаещите да емигрират българи и румънци е намалял.

Еврокомисията обаче не може да застави страните да отворят пазарите си, тъй като това е възможност, която сме приели с влизането си в ЕС и тя е записана в договора ни за членство. Брюксел може само да оказва политически натиск върху правителствата.

От Еврокомисията потвърдиха, че 9-те страни могат да свалят по всяко време забраната за наемане на българи и румънци, без да изчакват изтичането на преходния период на 1 януари 2014 г. В момента ЕС прилага подобни мерки само към българите и румънците, след като ограниченията за 10-те централноевропейски държави изтекоха преди година.

Източник dnes.bg

Русия намали доставките на газ за 8 европейски страни

Осем страни се оказаха днес с намалени газови доставки от Русия.

Наред с Полша, Словакия, Австрия, Унгария, Румъния, Гърция и Италия, в списъка се оказа и България. Засега Москва мълчи по темата.

Европейската комисия веднага отреагира, но обяви, че засега не възнамерява да предприема действия в помощ на страните, чиито газови доставки бяха намалени от "Газпром".

Говорител на енергийния комисар Гюнтер Йотингер заяви, че всички засегнати страни се справят с положението, като използват резервите си, купуват допълнителни количества синьо гориво от съседи или използват терминалите си за втечнен газ.

"Ситуацията не е критична. Ще говорим за такава, ако настъпи съществено намаляване на доставките и ако пазарните механизми не работят. В момента европейските хранилища са пълни", заяви говорителят.

Според Еврокомисията най-сериозно засегнати са Австрия, чиито доставки вчера са били с една трета по-малко от обичайните и Италия - с една четвърт по-малко.

Ройтерс съобщи, че количествата за България, Румъния, Гърция и останалите балкански потребители на руски газ също са спаднали с една трета.

Въпреки това Еврокомисията смята, че страните ще успеят да се справят. Оттам дадоха за пример Полша, която се е договорила с Германия, чиито доставки не са засегнати, да си дръпне нужния й газ от преминаващата през територията й германска тръба.

Словакия и Австрия са си сложили с финансовата помощ на ЕС компресори за обратно изпомпване на синьото гориво и можели да разчитат на западните си съседи.

За България през 2009 г. също бяха заделени около 45 млн. евро от европейския бюджет за изграждане на газови връзки с Румъния и Гърция, но двете системи още не работят.

Все пак Брюксел е информирал за ситуацията доставчиците на газ, собствениците на тръбопроводите, потребителските организации и страните членки, които заседават в групата за газова координация и може да ги свика спешно през почивните дни, ако положението се влоши.

Говорителят на енергийния еврокомисар съобщи, че Гюнтер Йотингер няма пряка връзка с ръководството на "Газпром" и се информира за действията на компанията чрез руското посолство в Брюксел.

Източник dnes.bg